Като средство за убиване на кентаври в библейските текстове стрелите с отрова са част от културната ни история. Но те са много ефективни в действителност, дотолкова, че племенните народи по целия свят все още ги използват и до днес, за да изхранват успешно себе си и семействата си.
Едно от най-ранните доказателства за употребата на отрова са следи от силно токсичното съединение рицин върху дървени върхове на стрели на възраст 24 000 години, открити в пещери в Южна Африка. Археолозите обаче отдавна подозират, че тази техника на лов е много по-стара и сега нови доказателства сочат, че хората са стреляли с отровни стрели през последните 72 000 години.
В ново проучване, публикувано в „Journal of Archaeological Science”, археологът Марлиз Ломбард от Университета в Йоханесбург, Южна Африка изследва уникалните свойства на известните отровни стрели, сравнявайки ги с тези, които не разчитат на отрова, като анализира 128 костни върхове на стрели.
Стрелците, които не са използвали отрова е трябвало да прободат дълбоко телата на плячката, за да я убият, докато тези, ползвали отрова, просто е трябвало да прободат кожата на животното, за да получат достъп до кръвоносната й система.
Ломбард сравни 306 стрели от късната каменна ера за тези установени свойства. Шест от костно-заострените стрели датират от преди 72 000-80 000 години и са открити в пещерата "Бломбос" в Южна Африка. Три от тях категорично имат свойствата, съответстващи на върховете на отровни стрели.
"Те са по-малки и ако се използват като неотровни стрели, биха били неефективни", пише Ломбард, за когото тези артефакти са най-старите стрели с отровни върхове в света.
Едно от най-ранните доказателства за употребата на отрова са следи от силно токсичното съединение рицин върху дървени върхове на стрели на възраст 24 000 години, открити в пещери в Южна Африка. Археолозите обаче отдавна подозират, че тази техника на лов е много по-стара и сега нови доказателства сочат, че хората са стреляли с отровни стрели през последните 72 000 години.
В ново проучване, публикувано в „Journal of Archaeological Science”, археологът Марлиз Ломбард от Университета в Йоханесбург, Южна Африка изследва уникалните свойства на известните отровни стрели, сравнявайки ги с тези, които не разчитат на отрова, като анализира 128 костни върхове на стрели.
Стрелците, които не са използвали отрова е трябвало да прободат дълбоко телата на плячката, за да я убият, докато тези, ползвали отрова, просто е трябвало да прободат кожата на животното, за да получат достъп до кръвоносната й система.
Ломбард сравни 306 стрели от късната каменна ера за тези установени свойства. Шест от костно-заострените стрели датират от преди 72 000-80 000 години и са открити в пещерата "Бломбос" в Южна Африка. Три от тях категорично имат свойствата, съответстващи на върховете на отровни стрели.
"Те са по-малки и ако се използват като неотровни стрели, биха били неефективни", пише Ломбард, за когото тези артефакти са най-старите стрели с отровни върхове в света.
