Водещият парфюмерист на френската модна къща "Герлен" Тиери Васер разказва за казанлъшката маслодайна роза в обширен материал, публикуван в сп. "Стил" и озаглавен "Българската роза, класика в парфюмерията".
"Розоберът тази година започна с леко закъснение заради по-хладната пролет. Но цветята са красиви, макар и по-малко. Утре ще ставаме рано, защото има розобер. Берачките непременно ще се пременят за снимките", разказва авторът.
В продължение на един месец от края на май хиляди сезонни работници пристигат в ранни зори в полетата, където се добива казанлъшката маслодайна роза. Цели семейства се изхранват от розобера, предимно ромите, които бързо са се установили в района, отбелязва авторът.
В един чувал се побират над 150 000 листенца, от които се извличат само няколко грама розово масло. Берачите пренасят реколтата с каруци до пункта за мерене.
Грижливо затворените чували трябва да пристигнат в дестилационната преди обед, защото крехките цветчета бързо увяхват.
Виждайки олющените стени на хангарите, човек трудно може да повярва, че именно тук се произвежда една от най-скъпите есенции в света. В дестилационната се извличат около 0,03-0,04% от маслото, съдържащо се в листенцата, допълва БГНЕС. След това като се охладят, се кондензират и се разделят на розова вода и на розово масло. Дори в дестилационната да пристигнат тонове рози, от тях ще излезе едва един литър розово масло на ден.
"Качеството на розите в началото и в края на беритбата не е сравнимо. То зависи също така и от терена", уточнява Тиери Васер. Затова трябва да се събира голямо количество, както когато се произвежда качествено вино. Парфюми на световно известни модни марки са базирани на българската роза, отбелязва сп. "Стил". Сред тях са Miss Diorchérie на Кристиян Диор, Paris-Premières Roses на Ив Сен Лоран, Very Irrésistible Rose Centifolia du Maroc 2009 на Живанши.
