Бъдещето на Christian Dior
Бъдещето на Christian Dior / netinfo
Няколко свободни часа в Париж дават онази рядка възможност да се поровиш във френската преса. Без да очакваш нещо драматично, френския периодичен печат понякога може да изненада със структурата на новините си. Между скучният анализ за предстоящите президентски избори и влиянието на поредния безплатен всекидневник върху парижани (този път сериозно издание, Matin PLUS), през този уикенд някак се открояваше новината за бъдещето на Christian Dior.

Изведен навсякъде на първа страница, г-н Еди Слимейн, креативен вдъхновител на мъжката линия на Dior, напоително обяснява за своето напускане. Луксозната модна къща Christian Dior, част от Moet Hennessy Louis Vuitton Group (LVMH), го освободи от задълженията му в четвъртък, 29 март. Еди Слимейн твърди, че си е тръгнал сам. В Париж обаче наистина се носят слухове за скандално уволнение.

В официално съобщение от Christian Dior заявявиха, че на мястото на Еди Слимейн (отговорен за колекциите Dior Homme) застава 30-годишния белгиец Крис Ван Аш, който досега работеше с Еди Слимейн, преди да създаде собствена модна линия.

Факт е, че Еди Слимейн на практика съживи буржоазната и консервативна марка Dior, вдъхна й нов живот и увеличи продажбите с около 10%. Спорът между Слимейн и работодателите се разразил с пълна сила, когато от Christian Dior поискали да използват името му за бъдещи колекции и да имат права върху него.

Самият Еди Слимейн имаше желание да пусне своя собствена дамска колекция като съвсем естествено е пожелал да използва своето име. Бернар Арно, президент на LVMH, отказваше да се съгласи с това повече от година. Очевидно тази седмица търпението и на двамата се с изчерпало.

По време на последното ревю на Dior Homme Еди Слимейн заяви, че няма “да продаде името си”. От Christian Dior отговориха: “Eди Слимейн непрекъснато увеличава претенциите си. Вярно е, че той има талант, но напоследък стана изключително трудно да се удовлетворят исканията му.»

Въпреки, че смяната на един креативен директор с друг може да звучи и като незначителна новина, финансовите анализатори споделят, че това може да доведе до значителни финансови сътресения. Всяка модна къща в момента се нуждае от млади таланти, които да създават модерни продукти, тъй като публичното предлагане на акции на борсата на тези компании се влияе от всеки малък проблем или неуспешна колекция.

Еди Слимейн, който бе известен със своя усет към детайла и маркетингов нюх при изграждане пазарната политика на Dior, до такава степен модернизира имиджа на френската модна легенда, че компанията затвърди позициите си като лидер във висшата мода и разработи редица нови сектори от своето портфолио. Когато Еди Слимейн превърна в своя фашън икона рокзвездата със скандален имидж Пит Дохърти и откровено тръбеше навсякъде, че Дохърти е «истинско вдъхновение» за колекциите на Dior, мнозина предричаха неуспех за имиджа на Dior. В крайна сметка се получи точно обратното и колекциите на Dior, вдъхновени и представени на места от самия Дохърти увеличиха пазарния дял на Dior.

От друга страна, претенциите на Слимейн се считат за неоснователни, тъй като в модната група Moet Hennessy Louis Vuitton вече има два случая на талантливи дизайнери, чийто имена са абсолютна собственост на групировката. Такъв е случая с Джон Галиано, дизайнер на дамската линия на Dior и Марк Джейкъбс, креативен директор на Louis Vuitton.

Във френската преса вече се появиха и сравнения на напускането на Еди Слимейн с това на Том Форд от Gucci Group преди три години. Тогава това наистина разтресе компанията, която бе повишила значително продажбите си благодарение на работата именно на Форд. Следващият месец Том Форд открива собствен магазин на Медисън Авеню в Ню Йорк. Освен това вече има подписан лизцензен договор с Marcolin Group за колекция слънчеви очила и с Estee Lauder за козметични продукти.

Бъдещето на самия Еди Слимайн е под въпрос, тъй като за да започне своя собствена модна линия той трябва да намери финансиране от достатъчно платежоспособен инвеститор. Такива официално обявени засега няма.

Любопитно