Студентски град е замислен като академичен анклав в растящата, но нестарееща българска столица. Проектът започва да се изгражда в началото на 60-те години на ХХ век върху отчуждени земи в покрайнините на София. Един от най-мащабните по онова време – той предвижда построяването на над 60 многоетажни блока студентски общежития, учебни и спортни центрове, библиотека, поликлиника, кино, места за самообучение и прекарване на свободното време, алеи и паркове.
Част от работата по изграждането на комплекса е извършена с доброволен труд. Официално кампусът е открит на 5 декември 1975 г. с името Студентски град „Христо Ботев“. Днес мнозина го наричат с най-различни шеговити названия, като „Малкият Слънчев бряг“ и „Българският Лас Вегас“.
Как се случва тази неочаквана трансформация?
Студентски град запазва сравнително непроменен академичния си вид до началото на промените. През 90-те години реституцията дава възможност отчуждените земи да бъдат върнати на собствениците им. Университетите получават автономия и право върху общежитията и терените, прилежащи към тях, а създадените студентски съвети поемат определени административни функции. С тези законови промени започва комерсиализацията на Студентски град.
Наследниците на земите и някои от университетите продават или дават под наем терените без специална държавна регулация, съобразена с първоначалния замисъл, статут и съществуващата архитектурен концепция. Част от общежитията са занемарени, а около тях започват да никнат новопостроени комплекси и заведения.
В началото на новото хилядолетие в южната част на Студентски град – около Зимния дворец, Националната спортна академия и семейните общежития – се оформя голяма жилищна зона. Десет години по-късно в университетския квартал има над 150 нощни заведения – дискотеки, клубове, казина, стрийтбарове... А неговите около 100 хиляди обитатели го нареждат в първата петица с най-населените райони в София.
Шумът става постоянният съквартирант на студентите.
В Студентски град има шест висши учебни заведения – Университетът за национално и световно стопанство (УНСС), Техническият университет, Минно-геоложкият университет, Химикотехнологичният и металургичен университет, Лесотехническият университет и Националната спорта академия (НСА).
Заради промененото лице на Студентски град през 2012 г. Съветът на ректорите на висшите училища в България предлага построяването на нов Студентски град, като идеята е новият кампус да бъде разположен край софийското село Лозен. Идеята остава около масата за дискусии.
Въпреки всичко локацията на квартала в югоизточната част на София поддържа интереса на строителните инвеститори и всички в бизнеса с недвижими имоти. Студентски град продължава да има славата на един от районите в София с най-чист въздух, а според градоустройствения план, там не се предвиждат строежи на промишлени предприятия. Двете многофункционални зали – „Христо Ботев” и Зимен дворец на спорта, както и съществуващите зелени и спортни площи, а и близостта на Зоологическата градина, правят квартала предпочитано място за живеене на млади семейства.
Засиленото жилищно строителство заради благоприятното местоположение и удобната инфраструктура обаче не компенсират упадъка на престижа на квартала като университетски център.
Днес студентите в този наречен на тях град са три пъти по-малко от останалите обитатели, а техните общежития съответно са три пъти по-малко от заведенията в района. Така Студентски град освен културно-образователен стана питейно-увеселителен център.
Част от работата по изграждането на комплекса е извършена с доброволен труд. Официално кампусът е открит на 5 декември 1975 г. с името Студентски град „Христо Ботев“. Днес мнозина го наричат с най-различни шеговити названия, като „Малкият Слънчев бряг“ и „Българският Лас Вегас“.
Как се случва тази неочаквана трансформация?
Студентски град запазва сравнително непроменен академичния си вид до началото на промените. През 90-те години реституцията дава възможност отчуждените земи да бъдат върнати на собствениците им. Университетите получават автономия и право върху общежитията и терените, прилежащи към тях, а създадените студентски съвети поемат определени административни функции. С тези законови промени започва комерсиализацията на Студентски град.
Наследниците на земите и някои от университетите продават или дават под наем терените без специална държавна регулация, съобразена с първоначалния замисъл, статут и съществуващата архитектурен концепция. Част от общежитията са занемарени, а около тях започват да никнат новопостроени комплекси и заведения.
В началото на новото хилядолетие в южната част на Студентски град – около Зимния дворец, Националната спортна академия и семейните общежития – се оформя голяма жилищна зона. Десет години по-късно в университетския квартал има над 150 нощни заведения – дискотеки, клубове, казина, стрийтбарове... А неговите около 100 хиляди обитатели го нареждат в първата петица с най-населените райони в София.
Шумът става постоянният съквартирант на студентите.
В Студентски град има шест висши учебни заведения – Университетът за национално и световно стопанство (УНСС), Техническият университет, Минно-геоложкият университет, Химикотехнологичният и металургичен университет, Лесотехническият университет и Националната спорта академия (НСА).
Заради промененото лице на Студентски град през 2012 г. Съветът на ректорите на висшите училища в България предлага построяването на нов Студентски град, като идеята е новият кампус да бъде разположен край софийското село Лозен. Идеята остава около масата за дискусии.
Въпреки всичко локацията на квартала в югоизточната част на София поддържа интереса на строителните инвеститори и всички в бизнеса с недвижими имоти. Студентски град продължава да има славата на един от районите в София с най-чист въздух, а според градоустройствения план, там не се предвиждат строежи на промишлени предприятия. Двете многофункционални зали – „Христо Ботев” и Зимен дворец на спорта, както и съществуващите зелени и спортни площи, а и близостта на Зоологическата градина, правят квартала предпочитано място за живеене на млади семейства.
Засиленото жилищно строителство заради благоприятното местоположение и удобната инфраструктура обаче не компенсират упадъка на престижа на квартала като университетски център.
Днес студентите в този наречен на тях град са три пъти по-малко от останалите обитатели, а техните общежития съответно са три пъти по-малко от заведенията в района. Така Студентски град освен културно-образователен стана питейно-увеселителен център.
