1529 г. започва обсадата на Виена. Това е първият опит на Османската империя, водена от султан Сюлейман I, да завладее столицата на Австрия Виена. Обсадата е крайната точка на османското нахлуване в Европа и отблъскването на турците слага край на разширението на империята им в Европа, макар през 1683 г. те да правят втори опит за превземането на Виена.
През август 1526 г. султан Сюлейман I побеждава войските на унгарския крал Лайош II в битката при Мохач. В резултат на това османците завладяват Южна Унгария, а австрийският ерцхерцог Фердинанд I Хабсбургски, брат на императора на Свещената Римска империя Карл V, предявява претенции към унгарския престол от името на съпругата си Ана, сестра на бездетния Людвиг II. Фердинанд обаче е признат за крал само в Западна Унгария.
В Трансилвания благородникът Йоан Заполя иска короната за себе си и е признат за крал от Сюлейман I, в замяна на което Заполя му става васал в границите на Османската империя. След законодателното събрание (Диет) в Пресбург (дн. Братислава) на 26 октомври 1526 г.
Фердинанд е признат за крал, тръгва на поход, за да си възвърне контрол над Унгария и в 1527 г.освобождава Буда, но османците контраатакуват и до 1529 г. му отнемат спечеленото през 1527 и 1528 г.
На 10 май 1529 г. Сюлейман I тръгва на поход от Константинопол с цел да завладее напълно Унгария и да неутрализира заплахата в лицето на Фердинанд и Свещената Римска империя. Слейман действа като върховен главнокомандващ и през април е назначил великия си везир, бивш гръцки роб на име Ибрахим паша, за генералисимус, командир упълномощен да дава заповеди от името на султана.
С напредването на османците виенчани се подготвят за отбрана, като решимостта им е затвърдена от новините за клането на гарнизона на Буда в началото на септември. Фердинанд се оттегля в Бохемия след като брат му Карл V може да отдели само малобройни испански пехотинци в отговор на молбата на брат си за помощ поради войната си срещу Франция под управлението на Франсоа I.
Способният австрийски пълководец Вилхелм фон Рогендорф поема командването на гарнизона, а операционното ръководство е поверено на 70-годишния немски наемник Никлас Граф Салм, който се отличил в битката при Павия през 1525 г. За да подсигури дълготрайна отбрана на града той барикадира четирите порти и усилва стените, които на някои места са не по-дебели от 1,8 м и издига земни укрепления и вътрешен земен отбранителен вал, сравнявайки сгради със земята, където е нужно, включително извън стените, за да не могат турците да се крият в тях.
На 27 септември турската войска пристига в покрайнините на Виена. Дългият преход коства на османските войски загуби в хора, животни и оръдия, а една трета от пристигналите са спахии, неподходящи за обсадна война. Султанът изпраща трима богато облечени австрийски пленници да преговарят за предаването на града. Салм изпраща трима богато облечени мюсюлмани, без да даде отговор. Османската артилерия от 300 оръдия тогава започва да обстрелва стените, но им нанася малки поражения, а стрелците му не постигат по-голям успех.
С разполагането на турската армия гарнизонът на Виена започва набези, за да попречи на прокопаването на траншеи и минирането и на 29 септември почти пленява Ибрахим паша.
Австрийците осъзнават, че прокопаването на тунели за взривяване на стените представлява по-голяма опасност от оръдейния обстрел. Те откриват турски тунели посредством ведра с вода, грах и др. на повърхността, при чието движение австрийците прокопават тунели срещу турските, свързват двата тунела и влизат в ръкопашен бой с тях, а понякога се взривяват и бурета с барут, при което загиват войници и от двете страни.
На 6 октомври Никлас Граф Салм изпраща 8000 войници в нападение срещу турските окопи срещу Каринтската порта. Първоначално набегът постига голям успех и разгромява турците, но на връщане войниците се струпват пред портата, и турците убиват мнозина.
На 10 октомври огромна турска мина взривява укрепленията при църквата Св. Клара, но опитът на еничарите да нахлуят в града е отблъснат в голямо кръвопролитие, а дупката е запълнена с дървени греди, подготвени за такъв критичен момент. С оглед на обстановката Сюлейман е принуден да обмисли отстъпление. Той свика военен съвет на 12 октомври, на който решава да се направи последно нападение, с обещание за допълнителни награди за войниците. Две мини избухват при Каринтската порта, но пролуките са запълнени с бурета с мокра пръст. Турците отново са отблъснати от аркебузите и дългите копия на защитниците.
На 14 октомври виенчани чуват писъци от лагера на турците, звукът на убиването на пленниците от турците преди отстъплението им. Някои от защитниците, които не предвиждали друго освен предаване изтълкували отстъплението на турците като чудо. В Св. Стефан е отслужена благодарствена меса, а камбаните на цяла Виена бият. Флотът на турците е отново нападнат при Пресбург. Ранен силен снеговалеж (на 17 октомври) и преследване от страна на австрийците превръща турското отстъпление в катастрофа, в която те губят много войници, продоволствие, животни и оръдия.
1540 г. папа Павел III узаконява създаденото от Игнаций Лойола Общество на Исус. Йезуитският орден е сформиран на 15 август 1534 г. в Париж.
Борбата с протестантството налага нуждата йезуитите да излязат от познатата за времето рамка на монашеските ордени. Дейността им е насочена не към стоицизъм и съзерцание, а към деен живот. Членовете на Ордена се обвързват с каузата му чрез обети, съответстващи на мястото им в йерархията му. Малцина от тях, ръководителите на Ордена, са допускани да дадат най-важния обет - този за лична преданост към папата. Те следват променен морал, който в специални случаи допуска лицемерие и лъжа.
Йезуитите създават толкова работещо и гъвкаво за времето си общество, че успяват да излязат извън първоначалните си намерения за борба с Реформацията и протестантството. Те успяват да вложат голяма част от силите си в мисионерство и завземане на позиции в мюсюлманския свят и Новия свят.
1822 г. Жан-Франсоа Шамполион разшифрова Розетския камък. Той сам съобщава, че е разшифровал системата на египетските йероглифи.
Интересът на френския историк-ориенталист и лингвист, професор по египтология от Парижкия университет, признат основател на египтологията към древната история се развива под влияние на неговия брат - археолога Жак-Жозеф Шамполион Фижак, който от своя страна е повлиян от египетската кампания на Наполеон Бонапарт през 1798-1801 г.
17-годишният Жан-Франсоа става член на Академията на науките в Гренобъл. Вместо встъпителен реферат прочита започнатия от него труд „Египет през царуването на фараоните”.
През 1822 г., след 15-годишна работа върху триезичния надпис на Розетския камък, Шамполион предлага принципите за дешифриране на йероглифното писмо на древните египтяни и определя последователността в развитието на египетската писменост - йероглифна, йератична, демотична.
Розетският камък е открит от френския капитан Пиер Бушар при разкопки на древната крепост Ар-Рашид, близо до малкото градче Розета, разположено на река Нил. Представлява плосък черен къс базалт и тежи 750 кг. На камъка са издялани три еднакви по смисъл текста: два на древноегипетски - и един на старогръцки. Старогръцкият език е бил добре изучен от лингвистите и съпоставянето на текстовете довежда до разшифроване на египетските йероглифи.
Посланието върху камъка представлява благодарствен надпис, отправен през 196 г. пр.н.е. от египетски жреци към Птолемей V Епифан - монарх от династията на Птолемеите. В този период много подобни документи се разпространявали на два или на три езика, което се оказва по-късно твърде полезно за учените. Днес Розетският камък се съхранява в Британския музей.
Любопитен факт е, че Шамполион съставя първата граматика и речник на египетския език.
1825 г. пусната е в експлоатация първата в света пътническа железопътна линия между английските градове Стоктън он Тийс и Дарлингтън (40 км). Всъщност първите успешни локомотиви са били построени от корнуолския изобретател Ричард Тревитик.
През 1804 г. неназованият му парен локомотив тегли влак по трамвайна линия на металургичния завод Пенъдарен, в близост до Мърдър Тидфил в Уелс. Локомотивът е направил три пътувания, преди да бъде изоставен. Тревитик построява и серии от локомотиви след експеримента Пенъдарен, включително един, който върви в мина в Тайнсайд в Северна Англия.
Първият комерсиален успех на парен локомотив е зъбчатия локомотив на Матю Мъри - Саламанка, построен за теснолинейната железница Мидълтън през 1812 г. Това е последвано през 1813 г. от Пуфтящия Били, построен от Кристофър Блекът и Уилям Хедлей за каменовъглената мина на Уилам, първият успешен локомотив работи само от сцепление.
През 1814 г. Джордж Стивънсън, вдъхновен от ранните локомотиви на Тревитик и Хедлей, убеждава управителя на мина Килингуорт, където работи, да му позволи да изгради парно захранвана машина. Той построява Блюхер, един от първите успешни локомотиви със сцепление на фланцови колела. През 1825 г. той построява Локомоушън за жп линията Стоктън и Дарлингтън в североизточната част на Англия, която става първата публична линия с пара.
Първата пътническа интерсити линия - Ливърпул - Манчестър, е открита през 1830 г.
1854 г. параходът „Арктик” с 300 души на борда потъва. Това е първото голямо бедствие в Атлантическия океан. В този ден на 65 мили югоизточно от нос Рас се сблъскват американският колесен параход „Арктик” и френският парен бриг „Веста”. В момента на инцидента скоростта на първия кораб възлизала на 12 възела, а на втория - на 8.
„Арктик” получил пробойна от вълнореза и две пробойни от лапите на котвата на брига на 20 м от носа по десния борд. Капитан Люс направил опит да изхвърли потъващия кораб върху плитчината край нос Рас, докъдето имало 5 часа път, но от това нищо не излязло, тъй като след половин час водата заляла пещите на котлите.
На „Веста”, който едва се добрал до Сейнт Джонз, един човек бил убит в момента на удара и 12 били стъпкани от тълпата при спускането на лодките. От потъващия „Арктик” се спасили 59 души, загинали 322 души, включително жената и децата на собственика на кораба.
1937 г. балийският тигър е обявен за изчезнал животински вид. Част от причините за изчезването му са увеличаване на човешкото население, изсичане на горите за селскостопански нужди и съответно намаляване на средата за живот на тигрите.
Балийският тигър е с най-малки размери от осемте вида тигри. Животното някога е обитавало остров Бали.
1962 г. с Постановление №162 в Търново е основан Висш педагогически институт „Братя Кирил и Методий”. Открит е на 15 септември 1963 г. като първите 340 студенти се обучават в четири специалности - българска филология, руска филология, история и изобразителни изкуства.
По-късно с указ на Държавния съвет от 13 октомври 1971 г. Висшият педагогически институт във Велико Търново е преобразуван в университет.
На 14 октомври тогавашният председател на Държавния съвет Тодор Живков огласява указа за създаването на Великотърновския университет на тържество и връчва символичния ключ на ректора проф. Жельо Авджиев. Това събитие съвпада с организирания международен научен симпозиум по случай 600-годишнината на Търновската книжовна школа, чийто законен наследник е Великотърновският университет.
1964 г. комисията „Уорън” решава, че единствено Ли Харви Осуалд е виновен за убийството на президента на САЩ Джон Кенеди, извършено на 22 ноември 1963 г.
Конгресът сформира Комисията, наречена на името на върховния съдия на САЩ - Ърл Уорън, на 29 ноевмри 1963 г. Нейната задача е да разследва убийството на президента Джон Кенеди. Така почти година по-късно (27 септември 1964 г.) комисията публикува доклад, според който Ли Харви Осуалд е единствен отговорен за убийството. Мотивите му обаче не са изяснени, защото той не стига до процес.
Арестуван часове след смъртта на Кенеди, самият Осуалд е убит 72 часа по-късно от Джак Руби, собственик на клуб в Далас, поддържащ явни връзки с мафията и ЦРУ. Странната последователност на тези събития ражда идеята, че зад смъртта на президента стои мащабен заговор. Официалното обяснение обаче е друго - Осуалд е убил Кенеди заради симпатиите си към Куба, а Руби спонтанно е убил Осуалд заради симпатиите си към Кенеди.
През 1976 г. е формирана нова комисия за разследване на убийството и през 1979 г. тя излиза с нов доклад, чиито заключения контрастират с тези на комисията „Уорън”. Според тях Кенеди е убит вследствие на конспирация, изстрелите срещу лимузината му са 4, а не 3, като един е дошъл от затревената могилка край пътя на кортежа, а Руби се е подготвил добре, за да убие Осуалд. Докладът твърди още, че повечето от доказателствата срещу Осуалд са били подхвърлени и той е убит, за да не говори.
1983 г. Ричард Столман представя проекта GNU за разработване на свободна операционна система, подобна на UNIX. GNU е операционна система, чието име (рекурсивен акроним) означава GNU не е Unix (GNU's Not Unix).
Софтуерната разработка започва на 5 януари 1984 г., когато Столман напуска университета, в който работи, за да не може учреждението да претендира за собственост върху операционната система или да му създава пречки при разпространението й като свободен софтуер.
Целта на проекта е да се създаде изцяло нова безплатна операционна система. Ричард Столман иска компютърните потребители да бъдат отново „свободни”, както е било през 60-те и 70-те - свободни да изучават изходния код на програмите, които ползват, да имат свободата да споделят софтуера с други хора, свободата да модифицират програмите и в последствие да разпространяват своите версии.
Първоначалния план за GNU е да бъде UNIX-съвместима. През 1990 г. операционната система вече има гъвкав текстов редактор (Emacs), компилатор (GCC) и повечето от необходимите инструменти за една стандартна UNIX система. Единственото, което е липсвало към този момент, било работещо ядро (kernel). Така започва разработката на GNU Hurd. Дизайнът на GNU Hurd е това, което го отличава от „стандартния” UNIX. Ядрото на Hurd е съставено от множество програми - „сървъри”, които образуват многосървърен микро-кернел.
Въпреки това процесът на разработване се забавя значително заради технологични пречки. Linux ядрото, създадено от Линус Торвалдс през 1992 г. обаче запълва тази празнина, след като е приема GPL лиценза и се превръща в най-използваното ядро за GNU софтуер.
1998 г. интернет търсачката на Google обявява, че това е нейният рожден ден. Компанията е създадена от Лари Пейдж и Сергeй Брин. Двамата разработват търсачката, докато са студенти в Станфордския университет и се опитват да измислят ефикасен алгоритъм за търсене на уеб страници по ключова дума.
Когато двамата регистрират домейна, разполагат с четири компютъра и 100 000 долара, дадени им на доверие от частен инвеститор и един гараж в Менло Парк, Калифорния.
Слуховете за новата търсеща система, която използва съвсем нови алгоритми за търсене и класифициране на информацията, се разпространяват бързо и Google мигновено придобива популярност. От тогава Google продължава да се разраства непрекъснато чрез разработване на нови продукти, придобиване и партньорство с други компании.
Любопитно е, че думата „Google” вече е призната за официална в английския език след одобрението й от Merriam Webster Collegiate Dictionary и Oxford English Dictionary. Значението й е приложение за получаване на информация в интернет.
2003 г. изстрелян е апаратът на Европейската космическа агенция „СМАРТ-1”. „СМАРТ-1” е проектиран във Швеция автоматичен космически апарат, предназначен да изследване на Луната от лунна орбита. Изстрелян е в 23.14 ч. (по Гринуич) от Гвианския космически център в Куру, Френска Гвиана.
През ноември 2004 г. апаратът навлиза в орбитата на Луната и в продължение на 16 месеца апаратът предава към Земята снимки на лунната повърхност в няколко диапазона. Любопитен факт е, че благодарение на тези фотографии учените за пръв път установяват наличието на Луната на калций и магнезий.
На 3 септември 2006 г. в 5.42 (по Гринуич) „СМАРТ-1” преднамерено е разбит в лунната повърхност, прекратявайки мисията. Космическият апарат бе изведен от лунна орбита и със скорост 2 км/сек се удари в повърхността на Луната, в района на „Езерото на съвършенството”. На мястото на падането се образува кратер с диаметър около 10 м.
