15 октомври: Завършена е Кьолнската катедрала|DarikNews.bg

15 октомври 2015 00:01

1570 г. основан е град Пхенян - днешната столица на Северна Корея. Това е най-големият град на Корейската народнодемократична република, разположен на река Тедонган.

Според легенди градът е основан още през 2333 г. пр.н.е. под името Уангъмсън. Градът е бил важен търговски и културен център до 313 г. сл.Хр., когато бил опожарен от разширяващата се империя Когурьо.

Когурьо го построява наново и дори го прави своя столица през 427 г. През следващите векове Пхенян попада под контрола на различни империи. В началото на 20 в. е завзет от Япония и става административен център на провинция Южен Пхьонан. Японците владеят града до 1945 г., когато съветските войски го превземат. Тогава става временната столица на КНДР, докато се освободи Сеул. През Корейската война бива частично разрушен и окупиран от южнокорейски войници. След войната градът е преустроен със съветска помощ.

Градът има много предишни имена. Сред тях е Рюгьон. Преведено на български това означава „Градът на върбите”. Други наименования са Кисьон, Хуансьон, Ранран, Сьогьон, Сьодо, Хогьон и Чанган.

1581 г. в Париж в кралския дворец е представено първото публично балетно представление. За пръв спектакъл с единен сюжет се смята поставеният във Франция балет на италианеца Балтазарини.

1880 г. завършва строителството на Кьолнската катедрала. Днес тя е втората по височина църква в Германия (след катедралата в Улм) и е централен храм на римокатолическата Кьолнската архиепископска епархия.

Катедралата „Свети Петър и Света Мария” е една от най-известните готически катедрали. Строителството започва през 1248 г., но е прекъснато през 1437 г., след което отново е възобновено през 1842 г. Църквата е построена на мястото на старата каролингска катедрала на града, осветена през 873 г., която пък се е намирала върху основите на раннохристиянски храм.

Кьолн през Средновековието е бил един от най-богатите и политически могъщи градове в Свещената Римска империя. През 1164 г. Кьолнският архиепископ Райналд фон Дасел триумфално влиза с мощите на Тримата влъхви в Кьолн, които преди това се съхранявали в един от миланските манастири. Райналд фон Дасел ги получава от император Фридрих I Барбароса, като по този начин императорът се отблагодарил на архиепископа за военната помощ, която му осигурил при завладяването на Милано по времето на Италианския поход. За тях е изготвен специален саркофаг от злато, сребро и скъпоценни камъни. Като пазител на реликвите Кьолн придобива висок ранг в западнохристиянския свят.

През 1248 г., когато архиепископът на Кьолн - Конрад фон Хохщаден, поставя първия камък в основите на подобаваща за прочутите си реликви катедрала, започва един от най-дългите строежи в европейското строителство. През 1996 г. църквата е включена в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

1894 г. френският офицер Алфред Драйфус е арестуван по обвинение в шпионаж и национално предателство.

През септември 1894 г. офицерът от Статистическия отдел на френския генерален щаб (контраразузнаването), майор Юбер Анри получава от свой сътрудник, който работи под прикритие в германското посолство в Париж, анонимен списък, който изброява няколко секретни френски военни документи с обозначение на цени за тях. Този списък (т.нар. „бордеро”) предизвиква разследване, а френската преса „надушва” за започналото разследване.

На 9 септември 1894 г. вестник „Либр парол” съобщава за съществуването на „еврейска следа” в провеждано разследване за държавна измяна. Католическият вестник „Ла Кроа” потвърждава, че обвинението е сериозно, а именно за измяна и корупция във Френския генерален щаб. На 15 октомври 1894 г. капитан Драйфус е арестуван.

След проведен процес, на 22 декември 1894 г. артилерийският капитан Алфред Драйфус, единственият евреин във френския Генерален щаб, е признат за виновен въз основа на графологична експертиза на списъка-бордеро с изброени секретни френски военни документи с цени за тях. В началото на 1895 г. Драйфус е заточен за изпълнение на присъдата (доживотна каторга) на Дяволския остров във Френска Гвиана.

1917 г. край Париж е екзекутирана холандската шпионка Мата Хари. Маргарета Гертруда Зееле, известна като Мата Хари, е холандска танцьорка и куртизантка.

Едва 18-годишна се жени и заминава със съпруга си за Ява. Двамата се връщат в Холандия през 1903 г. и се развеждат, а същата година Маргрета заминава за Париж. Там си изкарва прехраната с циркови номера и като модел, а от 1905 г. започва да трупа популярност като танцьорка на екзотични танци под артистичния псевдоним Мата Хари. Успехът й е подплатен от финансовата подкрепа на милионера индустриалец Емил Етиен Жиме.

Фриволното поведение й проправя път до висшите среди и тя поддържа близки отношения с политици и военни не само във Франция, но и в Германия и Русия и логично след избухването на Първата световна война работи като двоен агент. Уличена е като шпионка през януари 1917 г., когато френските служби прихващат шифровано радиосъобщение на германския военен аташе в Мадрид, в което се споменава за агент Н-21. По съдържащата се в него информация французите решават, че агент Н-21 е именно екзотичната куртизантка.

Мата Хари е арестувана през февруари в Париж, обвинена в шпионаж в полза на Германия и призната за виновна. Разстреляна е на 15 октомври.

1940 г. състои се премиерата на американски игрален филм „Великият диктатор”. Пародийната сатирична трагикомедия е режисирана от Чарли Чаплин, който също е и автор на сценария, съавтор на музиката и изпълнител на двете главни роли.

„Великият диктатор” е най-успешният в търговско отношение филм на Чаплин и първият му напълно озвучен филм. В типичния за Чаплин комедиен маниер произведението представя перипетиите на обикновен еврейски бръснар в свят, доминиран от военните машини на художествено измислени държави, управлявани от диктатори, чиито образи пародират по явен начин Адолф Хитлер и Бенито Мусолини.

По времето, когато излиза „Великият диктатор”, САЩ все още са в мир с Германия и филмът предизвиква спорове със своята остра критика към Хитлер, Мусолини, антисемитизма и националсоциалистите, които представя като „хора-машини с умове-машини и сърца-машини”.

Любопитен факт е, че филмът „Великият диктатор” е сред основните заглавия на 13-та церемония по връчване на наградите „Оскар” с номинации за награда в пет категории, включително за „Най-добър филм”.

1961 г. в Лондон е учредена международната организация „Амнести Интернешънъл”. Неправителствената и независима организация за защита на човешките права се основава на всеобщата декларация за правата на човека, има над 2,2 милиона членове и поддръжници в повече от 150 страни и секции в 58 държави.

Организацията е основана през юли 1961 г. от британския юрист Питър Бененсън. Поводът е прочетена от него статия, разказваща за съдбата на двама португалски студенти, прекарали седем години в затвора, само защото вдигнали наздравица за „свободата” (бел. ред. употребата на думата „свобода” в Португалия по време на управлението на Антонио ди Оливейра Салазар е забранена).

На 28 май 1961 г. Бененсън публикува във британския вестник „Обзървър” статия със заглавие „Забравените затворници”, в която призовава да се освободят затворниците на съвестта. Бененсън предлага хората да залеят правителствата с писма, в които да искат свобода за политическите затворници. Статията е преиздадена в много европейски вестници и намира широк обществен интерес. Последвалата я акция „Апел за амнистия, 1961” се смята за начало на „Амнести Интернешънъл”.

1985 г. Михаил Горбачов представя на пленум на ЦК на КПСС своите идеи за перестройка в икономиката. Провъзгласеният от него курс обаче не довежда до очакваните от съветското общество резултати, свързани с по-нататъшното развитие на социалистическата система на управление. Вместо това се стига до разрушаването на Съветския съюз като държава и на Източния блок като междудържавно интеграционно формирование.

Горбачов поема поста на държавен ръководител през март 1985 г., след като за кратко време на тази длъжност се сменят трима генерални секретари на КПСС. Освен че е най-младият член на Политбюро, той е и първият партиен лидер след Ленин със завършено висше образование, при това с две дипломи - на юрист и специалист агроном.

В първия си доклад като генерален секретар на КПСС, изнесен на пленума на ЦК през март 1985 г. под заглавие „Нашият курс остава неизменен”, той пряко се обръща към призивите на Юрий Андропов. Все в този дух, характерен за речите, изказванията и интервютата му от периода 1985-1986 г., Горбачов формулира своите вътрешнополитически приоритети. Те включват „повишаване” на ръководната роля на партията и строгото съблюдаване на идеологията. В този контекст се извършват сериозни кадрови промени, в хода на които Горбачов се обгражда със „свои хора” и стабилизира позициите си в КПСС.

1997 г. изстрелян е космическият апарат „Касини-Хюйгенс” към Сатурн по съвместна програма на НАСА, Европейската космическа агенция и Италианската космическа агенция. Основна цел на мисията е изследване на Сатурн и неговите спътници. „Касини-Хюйгенс” е първият апарат на орбита около Сатурн и едва четвъртият, посетил планетата.

Апаратът се състои от две основни части - орбиталния модул „Касини”, носещ името на астронома Джовани Доменико Касини, и спускаемия модул „Хюйгенс”, носещ името на астронома Кристиян Хюйгенс.

Апаратът „Касини-Хюйгенс” е изстрелян от базата на американските ВВС в Кейп Канаверал, Флорида, от стартов комплекс 40, използвайки ракетата на ВВС „Титан IVB/Кентавър”. Влиза на орбита около Сатурн на 1 юли 2004 г. На 25 декември 2004 г. спускаемият модул се отделя от орбиталния модул и навлиза в атмосферата на Титан на 14 януари 2005 г. Спускаемият модул предава данни за атмосферата и повърхността на спътника, и прави множество снимки.

2003 г. Китай изстрелва в Космоса първия си пилотиран космически апарат - „Шънджоу 5”. Първата група китайски космонавти преминава подготовка за полети в Центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин” в подмосковското Звездно градче.

Корабът е изведен в орбита около Земята с помощта на ракетата-носител „Великия поход”. Преди пилотирания полет в Китай от 1999 г. са осъществени четири безпилотни изпитателни полета с корабите „Шънджоу”.

„Шънджоу-5” стартира в 1.03 ч. (по Гринуич) от космодрума Дзиуцюен, който е разположен в Северен Китай в провинция Гансу. Корабът е пилотиран от космонавт (тайконавт) Ян Ливей - 38-годишен подполковник от Народната Освободителна армия на Китай.

Любопитен факт е, че Китай официално обявил за полета на „Шънджоу-5” след приземяването. Корабът извършва 14 обиколки и се приземява 21 часа след старта. Влиза в атмосферата на 15 октомври в 22.04 ч., приземяването става в 22.28 ч. на 4,8 км от планираното място в автономния район Вътрешна Монголия. 15 минути след приземяването си космонавтът Ян Ливей излиза от спускаемия модул, и чак след това било официално обявено за успешното осъществяване на първия пилотиран полет в Китай.

2011 г. 100-годишният индиец Фауджа Сингх стана най-възрастният бегач, пробягал в Торонто класическата дистанция от 42 195 м, след като измина разстоянието за 8.25:16 ч. Въпреки че завършва последен и то шест часа след победителя Кенет Мунгара от Кения, Сингх е бурно аплодиран на финала.

През 2004 г. Сингх пробягва Лондонския маратон на 93-годишна възраст. Сингх държи и световния рекорд за най-бързо бягане в маратона в категория „над 90 години”. Той е поставен през 2003 г. също в Торонто, когато изминава разстоянието за 5 часа и 40 минути.