Политиката, изкуството, светският живот, модата, рискованите начинания бяха сцените, на които през 2010 г. блеснаха представителки на нежния пол, пише в. "Фигаро".
През ноември след 7 години под домашен арест беше освободена мианманската опозиционна лидерка Аун Сан Су Чжи. Сега светът очаква нейните политически стъпки, докато френският режисьор Люк Бесон пресъздава живота й във филм.
Две жени отвориха нова глава в политическата история на страните си. Бразилката с българска кръв Дилма Русеф спечели президентските избори в Бразилия и стана първата жена президент на латиноамериканския гигант.
В Австралия родената във Великобритания Джулия Гилард стана първата жена премиер и показа, че решението да жертва личния си живот в името на кариерата е било правилно.
В САЩ изборите по средата на мандата бяха повод за неуспялата кандидатка за вицепрезидент на републиканците Сара Пейлин да се завърне на политическата сцена. Пейлин беше една от водещите фигури на митингите на движението на Чаеното парти, извоювало за първи път победа на подобни избори. На няколко пъти през изминалата година бившата губернаторка даде индикации, че може да се включи в надпреварата за президентския пост през 2012 г. Въпреки няколкото й гафа, като объркването на Северна с Южна Корея и царския пищов върху опакото на ръката, на Пейлин вече се гледа като на силен конкурент за Белия дом.
Бившата президентка на Чили Мишел Бачлет също написа историята на 2010 г., като оглави новия орган на ООН за жените и ще защитава правата и интересите на жените и момичетата по света.
В Европа еврокомисарката по правосъдието Вивиан Рединг влезе в остра полемика с Париж заради френската политика към ромите. Заради това тя беше номинирана за еврокомисар на годината, но в тази битка победа извоюва българката в Европейската комисия Кристалина Георгиева, която беше определена и за европеец на 2010 г.
Вивиан Рединг
В Европейския парламент сензацията на 2010 г. беше италианската депутатка Личия Ронцули, която доведе 44-дневната си дъщеря на пленарния дебат за удължаване на майчинството в ЕС.
Великобритания се сдоби с нова премиерша. Съпругата на Дейвид Камерън - Саманта, наричана на галено от сънародниците си Сам Кам, спечели с непринуденото си поведение сърцата на британците и те я поставиха на първо място в годишната класация за елегантни жени в политиката. По този показател тя изпревари първата дама на Франция Карла Бруни и президентшата на САЩ Мишел Обама.
Първата от гореспоменатите две първи дами пък се върна през 2010 г. на снимачната площадка в малка роля в новия филм на Уди Алън. Втората си остава все така популярна и през есента списание "Форбс" я определи за най-влиятелната дама на 2010 г.
Във Франция 2010 г. беше годината на Лилиан Бетанкур. Драма на собственичката на козметичния гигант Л'Ореал от обикновен спор за наследство с обкръжението й се превърна по случайно стечение на обстоятелства в политически скандал, в който бяха замесени доскорошният министър на труда Ерик Вьорт, президентът Никола Саркози и други фигури от управляващата партия. Иначе в края на годината Бетанкур разреши спора с дъщеря си относно наследството, а аферата ще стане основа за два филма и една пиеса.
Друга дама със същото име, бившата заложничка на колумбийските бунтовници Ингрид Бетанкур през 2010 г. публикува дългоочакваната си биографична книга "Дори и мълчанието има край", в която разказва за 8-те години в плен.
В Мексико, където война между наркокартелите отново отне живота на хиляди хора, 23-годишната красавица Марисол Вайес взе храброто решение да стане началник на полицейския участък на северния мексикански град Прахедис Гереро, който е в плен на насилието и на организираната престъпност.
Друга дама на същата възраст, 24-годишната университетска лекторка Клотилд Рес се оказа заложник на онова, което френски дипломати описват в грами, разкрити от Уикилийкс, като новата политика на Техеран за взимане на заложници чрез арести на западняци по обвинения най-често в шпионаж. Рес прекара един месец в ирански затвор и няколко месеца под домашен арест в посолството на Франция в Иран заради обвинения, че е замесена в организацията на протестите през 2009 г. срещу преизбирането на Махмуд Ахмадинеджад за президент. Тя беше освободена през май след преговори, около които все още има неизяснени неща. Заговори се, че в замяна на свободата й Париж е освободил иранец, издирван в САЩ за износ на техника с двойно предназначение за Иран. Елисейският дворец отрече тези твърдения и посочи, че свободата на Рес се дължи на Сирия. После грами, изнесени от Уикилийкс, разкриха, че Париж е преувеличил ролята на Дамаск по случая, за да може да оправдае курса си на сближаване със Сирия.
Одисеята на друга жена в Иран беше следена също с огромно внимание през 2010 г. Съдбата на Сакине Аштиани, осъдена на линчуване с камъни заради изневяра и съучастничество в убийството на мъжа си, успя да мобилизира международната общност, която не престана да призовава Техеран да я освободи.
Момичетата от народа Чарлийн Уитсток и Кейт Мидълтън също се озоваха под светлините на прожекторите, като успяха да се сгодят за най-търсените ергени сред знатните особи - княза на Монако Албер Втори и британския принц Уилям.
14-годишната холандка Лаура Декер, 16-годишната американка Аби Съдърленд и 16-годишната австралийка Джесика Уотсън преобърнаха представите за околосветските пътешествия с яхти, като се впуснаха да покоряват моретата за рекордно време. В тази надпревара победи през май Уотсън, която направи околосветска обиколка за 210 дни. Аби Съдърленд едва не загина при сурови метеорологични условия в южните части на Индийския океан през юни. Лаура тепърва ще се доказва. Тя отпътува на околосветската си обиколка през август от Гибралтар и се очаква да приключи авантюрата си през септември 2012 г. Трите тийнейджърки обаче си навлякоха доста критики от страна на опитни мореплаватели, защото излагат живота си на риск.
Във Франция лидерката на социалистите Мартин Обри през 2010 г. беше посочена от социолозите за най-подходящ /засега/ кандидат на левицата за президентските избори през 2012 г.
След като премина през няколко поста на държавен секретар, първата цветнокожа дама в кабинета на Никола Саркози - 34-годишната Рама Яд, щедра на критики към управляващите, беше извадена от правителството. Предложен й беше скромният пост на говорителка на управляващия Съюз за народно движение. Тя отказа и се присъедини към новата партия на неуспелия кандидат за смяна на премиера Франсоа Фийон - Жан-Луи Борло. Твърди се, че ако той се кандидатира през 2012 г. за президент, ще успее да отнеме гласове от Саркози. Може би поради тази причина последният не можа да изтърпи присъединяването на Яд към партията на Борло и веднага я назначи на по-апетитен пост - посланик в ЮНЕСКО.
През 2010 г. шеметна кариера във френската политика направи 37-годишната Жанет Буграб, която е с алжирски корени. Сега тя е на поста държавен секретар за младежта, а преди това оглавяваше Комисията за борба срещу дискриминациите и за защита на равенството.
В киното дамската сензация на 2010 г. беше американската режисьорка Катрин Бигълоу, станала първата жена носителка на Оскар за режисура за мъжкия й филм "Войната е опиат" за конфликта в Ирак. (БТА)
Катрин Бигълоу с част от екипа на "The hurt locker"
