Западът се опитва да подкопае имиджа на Русия
Западът се опитва да подкопае имиджа на Русия / netinfo

Независимо от дипломатично усмихнатите лица, Западът се отнася към днешна Русия като към голяма непочистена стая с мръсни прозорци в общия дом Европа. Западняците недоволстват, че руснаците не бързат да грабнат парцалите. Това обяснява небивалия упадък на имиджа на Русия в очите на западните й съседи.

Нишката на търпението на Запада явно се е скъсала, тъй като той подхвана срещу Русия един нов вид студена война - война срещу имиджа, която се различава от класическата студена война по това, че не застрашава да премине към въоръжен конфликт, а се свежда до отчуждение. Заради пренебрежението си към "етичната хигиена" Русия бива наказвана с подкопаване на нейния образ.

От друга страна, бихме станали смешни, ако твърдим, че Русия е примерна държава. Въпреки различието на мнения в руското общество, не познавам нито един човек, който да одобрява корупцията, бездушната бюрокрация, състоянието на армията, здравната система, образователната система, прекомерно високите цени на недвижимите имоти и т. н. Въпреки цялата си немотия обаче Русия иска и може да не изглежда като мръсната стая в европейския дом. В ерата на глобализацията може би е проява на лош вкус да се припомня теорията за културите на Освалд Шпенглер, но по друг начин не можем да обясним Русия като своеобразна цивилизация, която не се отнася нито към Запада, нито към Изтока.

Ако имахме жълти лица и дръпнати очи, никой нямаше да ни числи към Европа, но ние сме с бяла кожа, значи принадлежим към нея. Западът крои война срещу имиджа на Русия, уповавайки се неволно на своя евроцентризъм, тъй като счита своята цивилизация за изтънчен клуб и единствена гаранция за добри условия на живот. Като изоставаща в цивилизационно отношение страна Русия е заела много неща от Европа. Не напразно Пушкин е написал, че Петър Велики е отворил прозорец към Европа - аз разбирам това като прозорец, през който Русия вижда Европа, а не чрез който се слива с нея.

Нещастието и същевременно силата на руснаците се състои в това, че ценностите на руската цивилизация са раздробени, след като изживяха радикална промяна два пъти за един век - по време на революцията и по време на Перестройката. Способността на руснаците да допускат грешки и да се разкайват, да се молят пламенно или да гуляят като Распутин - това са по-скоро литературни образи, отколкото ясна национална ценностна система. На базата на подобни картини нито може да се повиши жизнеспособността на една страна, нито да се въведе необходимата модернизация.

Слабостта на либералния потенциал в Русия се обяснява с това, че той не съответства на вътрешните намерения и желания; а една цивилизация не се гради върху намерения. Ние сме пленници на нашите фантазии, а държавната власт кръжи наоколо, опитвайки се да помири "свещения руснак" с пазарната икономика, а националната обида - с арогантността, с подсъзнателния империализъм. Реакцията на Запада: при вас няма прозрачност, инакомислищите биват убивани, има всекидневен расизъм. Ако искате да се подобрите, казва Западът, елате при нас, ще ви помогнем.

Ако Русия отиде при Запада, руснаците няма да бъдат руснаци. Русия запазва доста неясна и колеблива самопредстава. Независимо от посоката на държавната власт обаче страната започва постепенно да влиза в крачка с всеобщите човешки ценности, които залягат в основата на европейската формула. Каквото и да казва Западът и въпреки вътрешните залитания през последните 15 години, Русия стана значително по-свободна страна, отколкото е била в останалите моменти от историята си. В Русия вече има консуматорко общество дори за онези, които го отричат.

Не твърдя, че днес Русия се намира в преходен стадий. Това би било твърде опростено. Русия се намира в състояние на вътрешна война срещу собствения си имидж. От новия модел на живота, който избере младото поколение, зависи не само бъдещето на Русия, но и отговорът на въпроса дали изобщо страната има бъдеще. Би било почти безумие нещата просто да се копират механично от Запада.

От Запада трябва да се заеме само най-доброто от цялостната западна култура. И без това руснаците не могат да направят просто една прилежна репродукция на западния живот. Времената на утопията са отминали, въпреки че продължава да има мнозина национални утописти. Руснаците не са европейци, но не са и скити-номади. Те имат своя собствен дом и трябва да живеят с отворени прозорци. /БТА/
Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар