В нощта на 7 август президентът на Грузия Михаил Саакашвили предприе грешен ход - нападна Южна Осетия - един от двата отцепили се от Грузия анклава. Руски танкове, войници и самолети преминаха през границата. Само пет дни по-късно, след като разпръсна грузинските сили, Русия обяви, че приключва операциите си.
Този брутален и ефикасен ход беше победа за Владимир Путин, бившия президент, а сега министър-председател на Русия, и то не само победа над Грузия, но и над Запада, който се опитва да откъсне съседни на Русия страни и да ги направи демократични, пазарно ориентирани и приятелски. Сега, след като Русия показа какво може да се случи с онези, които се дистанцират от нея, да се постигне това в бъдеще ще е по-трудно.
ДА СИ СЪСЕД НА МЕЧКАТА
Русия направи формални опити да оправдае инвазията. Тя заяви, че защитава руските граждани. Това извинение, както язвително отбеляза външният министър на Швеция, напомни за оправданията на Хитлер за нашествията на нацистите. Тъй или иначе, на повечето "руски граждани" в Южна Осетия и Абхазия съвсем неотдавна бяха връчени паспорти, най-вероятно в подготовка за този набег.
По подобен начин не издържат на критика опитите на Русия да направи аналогии с бомбардировките на НАТО в Сърбия през 1999 г. и подкрепата на пакта за независимостта на Косово, или пък с водената от Америка война в Ирак. Сраженията в Южна Осетия може и да бяха предизвикани от грузинците, но замисълът до голяма степен е на руснаците, които в течение на години раздухваха пламъците на конфликта. А колкото до сравнението с Ирак, дори и руснаците не твърдят, че Саакашвили някога е представлявал заплаха за съседите си и за света.
Това не бе внезапен отговор на провокация, а отдавна планиран ход. На Путин му е особено неприятно влиянието на Запада в бивши съветски републики като Грузия и Украйна и изпитва силна неприязън към лукавия Саакашвили. Той може и още да не го е отстранил от власт (вярно е, че обикновените грузинци подкрепят президента си - засега). Но стоварвайки военния юмрук на Русия в Кавказ, той ясно показа, че Москва няма да търпи прекалени изблици на независимост от съседите си, включително опити за присъединяване към НАТО.
Този нов руски империализъм е лоша новина за всичките съседи на Русия. Саакашвили е пламенен националист, който напоследък поопетни демократичния си облик. Навлизането в Южна Осетия бе глупаво и най-вероятно престъпно. Но за разлика от Путин, той води страната си в общо взето демократична посока, обузда корупцията и при него Грузия постига бърз икономически растеж, за който не разчита на високи цени на петрола и природния газ, както до голяма степен прави Русия. Американският президент Джордж Буш беше прав, макар че доста се забави, като обяви на 11 август, че е неприемливо в 21-и век Русия да нахуе в суверенна съседна на нея страна и да заплашва едно демократично избрано правителство.
Все пак тъжната истина за грузинците, а и за други, е че молбите за военна подкрепа от Запада при всякаква конфронтация с Русия едва ли ще бъдат чути. Американците оказаха знакова подкрепа на Грузия, когато транспортираха войските й у дома от Ирак (двехилядният грузински контингент там бе третият по големина в коалицията). И сега изпращат хуманитарна помощ с военни самолети и кораби. Но никой не иска да рискува една по-голяма война с Русия заради близките й съседи, към които тя има претенции. Сред тези непосредствени съседи на Русия само балтийските държави, които се вмъкнаха в НАТО, когато Русия бе слаба, могат да претендират за подобна защита.
Това не означава, че Западът не 
трябва да прави нищо в отговор на агресията на Русия срещу Гризия. Напротив, той все още има влияние върху руснаците, които запазват изненадваща чувствителност за международния си имидж. Ето защо западните лидери трябва ясно да покажат негодуванието си от нахлуването и бомбардировките на Грузия. Малцина от тях направиха това засега; а италианците, и особено германците пазят срамно мълчание.
Преди всичко, Западът ясно трябва да каже на Путин, че след руското нашествие в Грузия отношенията ще се променят, макар че работата с Русия по въпроси като Иран ще продължи. Америка вече отмени някои военни маневри с Русия. САЩ и европейците би трябвало да направят така, че Русия да не бъде допускана в нови международни клубове като базираната в Париж ОИСР или Световната търговска организация. Освен това сега би бил подходящият момент да се укрепи клубът на богатите Г-7, който изключва Русия, за сметка на Г-8, в който тя влиза.
Европейският съюз, който твърде често се дели на лагери - привърженици на по-мекия и на по-твърдия подход към Русия, би трябвало да се откаже от преговорите за споразумение за ново партньорство и сътрудничество. Би трябвало да се затегнат визовите ограничения, а личните финанси на високопоставени руски представители в чужбина да бъдат по-внимателно проучвани. ЕС трябва да положи повече усилия за намаляване на зависимостта си от руския енергиен внос и за подобряване на вътрешните връзки в енергийната сфера, а страните от ЕС - да сложат край на двустранните сделки с Русия.
ДА ГИ ПУСНЕМ ДА ВЛЯЗАТ
В краткосрочен аспект нито една от тези мерки няма да възпре Русия да се налага в Кавказ, ако иска. Взети заедно обаче, подобни стъпки може да накарат Путин да помисли, преди да се опита да предприеме подобен ход другаде, например в Крим, който е част от Украйна и където не само живеят хиляди руснаци, но там е базиран руският Черноморски флот. Колкото по-ясно Западът изрази недоволството си, толкова по-добри са шансовете в Абхазия и Южна Осетия да бъдат разположени мироподдържащи сили и наблюдатели от други страни, на мястото на руските войници, дошли тук да поддържат мира в началото на 90-те години, но които сега трябва да напуснат, тъй като очевидно се превърнаха в окупационни сили.
И което е по-важно - макар глупостта на Саакашвили да затруднява приемането на Грузия, руското нашествие не бива да бави плановете за влизане на Украйна и Грузия в НАТО. Агресията на Русия засилва желанието на тези, а и на други страни да се присъединят към НАТО. Най-лошият резултат от тази война би бил Западът да позволи на Русия да има вето върху членството в НАТО или в ЕС на която и да била суверенна страна. (БТА)
трябва да прави нищо в отговор на агресията на Русия срещу Гризия. Напротив, той все още има влияние върху руснаците, които запазват изненадваща чувствителност за международния си имидж. Ето защо западните лидери трябва ясно да покажат негодуванието си от нахлуването и бомбардировките на Грузия. Малцина от тях направиха това засега; а италианците, и особено германците пазят срамно мълчание.
Преди всичко, Западът ясно трябва да каже на Путин, че след руското нашествие в Грузия отношенията ще се променят, макар че работата с Русия по въпроси като Иран ще продължи. Америка вече отмени някои военни маневри с Русия. САЩ и европейците би трябвало да направят така, че Русия да не бъде допускана в нови международни клубове като базираната в Париж ОИСР или Световната търговска организация. Освен това сега би бил подходящият момент да се укрепи клубът на богатите Г-7, който изключва Русия, за сметка на Г-8, в който тя влиза.
Европейският съюз, който твърде често се дели на лагери - привърженици на по-мекия и на по-твърдия подход към Русия, би трябвало да се откаже от преговорите за споразумение за ново партньорство и сътрудничество. Би трябвало да се затегнат визовите ограничения, а личните финанси на високопоставени руски представители в чужбина да бъдат по-внимателно проучвани. ЕС трябва да положи повече усилия за намаляване на зависимостта си от руския енергиен внос и за подобряване на вътрешните връзки в енергийната сфера, а страните от ЕС - да сложат край на двустранните сделки с Русия.
ДА ГИ ПУСНЕМ ДА ВЛЯЗАТ
В краткосрочен аспект нито една от тези мерки няма да възпре Русия да се налага в Кавказ, ако иска. Взети заедно обаче, подобни стъпки може да накарат Путин да помисли, преди да се опита да предприеме подобен ход другаде, например в Крим, който е част от Украйна и където не само живеят хиляди руснаци, но там е базиран руският Черноморски флот. Колкото по-ясно Западът изрази недоволството си, толкова по-добри са шансовете в Абхазия и Южна Осетия да бъдат разположени мироподдържащи сили и наблюдатели от други страни, на мястото на руските войници, дошли тук да поддържат мира в началото на 90-те години, но които сега трябва да напуснат, тъй като очевидно се превърнаха в окупационни сили.
И което е по-важно - макар глупостта на Саакашвили да затруднява приемането на Грузия, руското нашествие не бива да бави плановете за влизане на Украйна и Грузия в НАТО. Агресията на Русия засилва желанието на тези, а и на други страни да се присъединят към НАТО. Най-лошият резултат от тази война би бил Западът да позволи на Русия да има вето върху членството в НАТО или в ЕС на която и да била суверенна страна. (БТА)
