Коментар

Твърде много припряност при обявяването на Блеър за миротворец

26 юни 2007 13:36

Припряността, с която Тони Блеър написа сценария за продължаването на собствената си кариера като световен пратеник за Близкия изток оставя впечатлението за прекалено внимание към собствената му личност. Впускането на неговия екип в стремеж да

обяви някаква роля за Блеър още днес - последния му ден на премиерския пост - изглежда цели повече да облекчи острата болка от предаването на високопоставената длъжност, отколкото да реши проблемите на Близкия изток.

Въпросът не е в това, че тази идея може да ви се стори нелепа, ако си припомните по-подробно за ролята на Блеър като един от архитектите на интервенцията в Ирак и за подкрепата му за израелските военни действия в Ливан. Много араби го ненавиждат точно по тези причини. А в район, където недоволството се поддържа толкова лесно от стотици години насам, неправдите от последното десетилетие трудно биха могли да бъдат оставени без последствие. Страстта на Блеър да са заеме с израелско-палестинския конфликт обаче не може да бъде поставена под въпрос.

Нито пък неговата роля измества от центъра на вниманието Гордън Браун толкова много, колкото може да ви се е сторило преди две седмици (въпреки че би било проява на учтивост идващият екип да беше уведомен преди последния ден, както според дипломати е станало). Превземането на ивицата Газа от Хамас постави акцент върху прагматичното и хуманно предложение на Браун вниманието да бъде съсредоточено върху палестинската икономика, дори докато политиката е в задънена улица.

Проблемът с всяка роля, която Блеър би поел, е в това, че е невъзможно тя да бъде дефинирана в момент, когато политическият път напред остава така неясен, и че тя няма да бъде избистрена след няколко часа на разговори, така, както се предполага, че ще направи той. Бързината, с която бе избрана роля за Блеър, остави посланиците и високопоставените служители на Форин офис безмълвни през последните пет дни. Те жестикулираха с пържен хляб в ръка на градински партита, за да компенсират липсата на думи. Планът Блеър да бъде избран за пратеник на Квартета - Съединените щати, Европейският съюз, ООН и Русия, бе приведен в действие от Вашингтон и от кабинета на Блеър с подкрепата на Брюксел. На края, през уикенда, Русия също, макар и с нескрита изненада, даде съгласие.

Ролята ще бъде политическа, а не икономическа, като на бившия президент на Световната банка Джим Улфънсън, който използва усилията си, а и собствени пари, за да се опита да вдъхне живот на палестинската икономика. Поне до завладяването на Газа от Хамас веруюто на политиката на Браун бе стремежът към мир чрез просперитет. Той изпрати в региона Ед Болс, секретар по икономическите въпроси в министерството на финансите, който стигна до извода, че икономическото възстановяване е необходимо условие за постигане на мир.

В неотдавнашна реч пред лобистката група в парламента "Приятели на Израел от Лейбъристката партия" Браун цитира доклада на "Портланд тръст", изготвен от финансиста сър Роналд Коен, който твърди, че развитието на икономиката на Северна Ирландия съдържа важни уроци и за палестинците.

Привлекателността е в това, че дори когато дипломацията се проваля, съсредоточаването върху икономиката все още може да доведе до подобряване на обстановката. Докладът на "Портланд тръст" е превъзходен анализ на това защо този подход проработи в Северна Ирландия. Но когато цари хаос, този подход е невъзможен, а е вероятно обстановката в Западния бряг и ивицата Газа да е отговаря точно на това описание.

Американско-израелският план сега е да бъдат налети средства в Западния бряг и да бъде подкрепен палестинският президент Махмуд Абас, за да бъде направен контрастът с ивицата Газа колкото се може по-голям. Рисковете обаче са огромни. Абас няма

да иска да изостави 1,4-те милиона палестинци в Газа (за да не изглежда като пионка на американците и израелците). Всеки подем на икономиката на Западния бряг ще зависи от разхлабването на израелския контрол върху придвижването на палестиниците, както се твърди в доклад на Световната банка от миналия месец, който бе силно критичен към израелската политика. Израел обаче може да каже, че това ще наложи предприемането на непоносими мерки за сигурност; все пак Хамас има значително присъствие и на Западния бряг и няма да изчезне просто така.

Възможно е Блеър да чувства с право, че излизането от тази парализа е по силите му. Успехът на преговорите в Северна Ирландия, който може да се приеме за най-голямото му постижение, дойде от неговите умения на посредник. Той винаги е бил убеден, заявяват официални лица, че ако се наведе над масата, със запретнати ръкави, и гледа отсрещната страна в очите, може да извлече сделка. Няма съмнение как той успя да прокара през уикенда споразумение на Европейския съюз, което е толкова близко до британските интереси.

Този метод обаче може да изясни много добре дълбоките промени, които са необходими, за да проработи сделката. В Северна Ирландия именно Блеър откри пътя към предаването на властта на регионално равнище. Освен това никой посредник, колкото и харизматичен да е той, няма да има влиянието на един премиер.

Но бързината, с която Блеър се втурна да си създава образ на нов човек с намесата си в един от най-горчивите конфликти в света е трудно да не усетим лична неотложна нужда, която няма връзка с кризата в региона. (БТА)