Преди години в Сметната палата разказваха почти като виц следната история: идва определено неизвестният лидер Х на 258-мата българска партия, формация с екзотично и трудно запомнящо се име, регистрирана на домашен адрес в „Младост” и членска маса, наброяваща самия лидер, жена му и кучето и обяснява, че е дошъл да се отчете устно за парите на политическата формация. За да не губи време човекът да пише, пък и личното уважение към институцията да й отидеш на крак е друга работа!
Много политическа вода с различни цветове изтече оттогава – щат не щат промениха се самите политици, най-малко, защото условията, в които те виреят, вече са други. Новият закон за политическите партии очевидно дава резултат. Въпреки множеството установени нарушения при одита на партийните пари, все от някъде трябваше да се започне. Естественият филтър под формата на строги счетоводни изисквания за заверка на приходи и разходи в партийните каси, избута в кьошето близо 300 родни политически сили, които от години са практически мъртви откъм дейност и членска маса. С отказа си да внесат отчети в Сметната палата партиите фантоми, или както ги наричаме още файтони, се самоизключиха от пренаселения политически терен и поне в близките години напливът им към избори ще бъде стопиран.
Старите кучета в политиката нямаха друг избор, освен да се стегнат и да декларират всичко. Даже оказа се и дарения върнали - такива, които не отговарят на изискванията на закона. За което само бихме ги поздравили! Не е такъв проблем, че мастити и големи партии са нарушили нормите на закона, който сами са написали. Че са взели пари от държавни и общински фирми, от дружества с чужд капитал или такива, които прибират пари от бюджета за обществени поръчки. За това са проверките, за да се установи дали се спазва законът и да се накаже неговото нарушаване. Проблемът е, че същите тези партии са си разписали санкции само за част от нарушенията на закона, при това, ако не е изтекла давност за административната мярка – сиреч глобата. Още по-голям проблем е, че значителна част от прегрешенията попадат в графа „морално-политическа” санкция. Иначе казано – никаква!
Стара максима е, че гарван гарвана око не вади, но си е направо измиване на очите да въведеш строги изисквания и контрол в закона, а откъм санкции нещата някак да приличат повече на мъмрене пред строя. В наказателните разпоредби на Закона за политическите партии да се мъдрят само няколко текста, достатъчно общи, за да бъдат практически неприложими. Няма логика един счетоводител да бъде скъсан от данъчни ревизии при най-малките несъответствия в годишния отчет на фирмата, в която работи например. Помня и как на един приятел му спретнаха пълна данъчна ревизия, само заради това, че е забравил да отчете един свой хонорар за 90 лева отпреди две години. Нищо, че си плаща данъците по интернет в първия работен ден на годината като изряден гражданин. Този мой приятел, сигурна съм, иска същото строго отношение на институциите и към всяка партия и политик.
Морално-политическите санкции са по-подходящи за публичната дейност на политиците. Оценката и критиките на българите са важни за изказванията на политиците, за действията им в кулоарите и на трибуната на Народното събрание. Там, където става дума за пари и то партийни – моралните санкции са парадокс. Като са казали „А” и са въвели строги правила, политиците трябва да продължат нататък – и да си допишат строги глоби, които да бъдат налагани на отговорните за партийните каси лица. Противното ще нарека демагогия, с която българите повече трудно могат да бъдат подлъгвани.
