За да победим талибаните, се нуждаем от подкрепата на афганистанския народ. При невъзможността да изкореним културата на мака, нека я вкараме в рамката на производството на лекарства.
***
Въпреки значителните усилия на международната общност в Афганистан от 2001 г. да бъдат елиминирани "Ал Кайда" и талибаните, бунтът в южната част на страната спечели терен през последните месеци с много бързи темпове. Проучванията ни на място показват, че съвсем не сме на път да спечелим сърцата на афганистанския народ, а точно обратното. Методите, използвани от международната общност за борба срещу бунтовниците и за унищожаване на маковите насаждения, се оказаха от полза за талибаните.
До момента международната общност прилага политика на разрушение, а не на възстановяване. Програмата за контрол на наркотиците под ръководството на Съединените щати се състои в това да бъдат изкоренявани маковите насаждения, от които се добива опиумът. Тази агресивна политика не се харесва на афганистанците, тъй като отприщва спирала на мизерия и насилие, при която бедните земеделци, лишени от единственото си средство за препитание, вече не са в състояние да изхранват семействата си. Ситуацията се усложнява от пълната липса на мерки за подпомагане на развитието в най-бедните области на страната. Наред с това общностите са разкъсвани от бомбардировки, които унищожиха домовете им, които ние, западняците, бяхме дошли да пазим. При тези условия и след четири години на суша цели семейства бяха принудени да напуснат селата си, за да се настанят в импровизирани бежански лагери.
Симпатията на един народ се печели не като бъде бомбардиран, а като му се идва на помощ. Талибаните се възползваха от грешките на международната общност, за да подхранват една изключително ефективна антизападна пропаганда, която пося в умовете на хората съмнението за мотивите за международното присъствие в Афганистан. За нещастие нашите войници често са онези, които първи плащат цената за това, понякога с живота си.
Не е твърде късно обаче, за да бъде спечелено отново доверието на афганистанците. Международните сили вършат много добра работа в една изключително враждебна среда, но тази война няма да бъде спечелена само с военни средства. Общественото мнение е детерминанта от основно значение, а талибаните се готвят да започнат през пролетта мащабна военна офанзива. При това положение е абсолютно необходимо да бъде възприета ефективна стратегия на местно равнище, тъй като това е може би последният шанс на международната общност да построи един сигурен и стабилен Афганистан.
Една такава стратегия - годна да премахне крайната бедност, която засяга 
страната, обаче предполага отказ от сегашните методи, що се отнася до опиума. Кампанията за изкореняване на маковите насаждения не само вреди на местното население и на целите на международната общност, но и сама по себе си е провал: производството на опиум достигна миналата година рекордно равнище. През септември Службата на ООН за контрол на наркотиците и предотвратяване на престъпленията съобщи за безпрецедентно увеличение на площите с макови насаждения с 60 на сто.
Изкореняването никога няма да проработи в Афганистан, тъй като макът е единственото растение, което вирее при суровия климат в южната част на страната и следователно представлява основният източник на доходи за милиони хора. Спешно трябва да бъде намерено ново решение, жизнено от икономическа гледна точка в дългосрочен план, решение, което въвлича пряко общностите в най-трудно положение, за да си осигури подкрепата на едно селско население, живеещо в жестоки лишения.
По тази причина международният аналитичен център Съвет Сенлис предлага да бъдат лансирани пилотни проучвателни проекти за лицензиране на производителите на мак за опиум в Афганистан. Една такава система би била в основата на процеса на възстановяване. Лицензираното отглеждане на мак за производство на обезболяващи като морфин и кодеин би позволило на земеделските стопани да запазят традиционната си дейност и начин на живот и преди всичко да задоволят нуждите си и тези на своите семейства. В света има недостиг на морфин и кодеин. Той е особено силен в развиващите се страни, където тези медикаменти от основно значение често са редки, даже недостъпни.
Една система за лицензиране би дала възможност не само да бъде водена борба срещу бедността и глада, в които затъна Южен Афганистан, но и да бъдат стабилизирани съществуващите местни структури, както и да бъде дадена на селяните една причина да подкрепят правителството на Хамид Карзай и международната общност. Така земеделските стопани биха се приспособили към мерките за контрол на наркотиците, което очевидно е невъзможно при една политика на изкореняване.
За да бъдат победени талибаните, се нуждаем от подкрепата на афганистанския народ. Като предприеме една такава инициатива, международната общност ще покаже, че се намесва в Афганистан за доброто на местното население - нещо, което би насърчило земеделците да скъсат връзките си с бунтовниците.
Но за да донесе една такава система плодове, борбата срещу крайната бедност в южната част на страната трябва да стане приоритет. Според Световната програма /на ООН/ по прехраната изхранването на 70 на сто от населението е несигурно. Необходимо е незабавно да бъде изпратена помощ под формата на храни и лекарства, за да бъде счупен този порочен кръг на страдания и насилие. Възможно е в Афганистан след това да бъде възприета нова стратегия за развитие в дългосрочен план, в която да бъде признато, че международната общност не е на път да спечели войната и статуквото е неприемливо. Въвеждането на лицензи за производството на опиум би било една реалистична и прагматична основа за успеха на една такава стратегия. (БТА)
***
Бел. на изд. и прев.: Реймънд Кендъл е почетен генерален секретар на Интерпол. Норин Макдоналд е председател на международния аналитичен център по въпросите на сигурността и развитието Съвет Сенлис.
страната, обаче предполага отказ от сегашните методи, що се отнася до опиума. Кампанията за изкореняване на маковите насаждения не само вреди на местното население и на целите на международната общност, но и сама по себе си е провал: производството на опиум достигна миналата година рекордно равнище. През септември Службата на ООН за контрол на наркотиците и предотвратяване на престъпленията съобщи за безпрецедентно увеличение на площите с макови насаждения с 60 на сто.
Изкореняването никога няма да проработи в Афганистан, тъй като макът е единственото растение, което вирее при суровия климат в южната част на страната и следователно представлява основният източник на доходи за милиони хора. Спешно трябва да бъде намерено ново решение, жизнено от икономическа гледна точка в дългосрочен план, решение, което въвлича пряко общностите в най-трудно положение, за да си осигури подкрепата на едно селско население, живеещо в жестоки лишения.
По тази причина международният аналитичен център Съвет Сенлис предлага да бъдат лансирани пилотни проучвателни проекти за лицензиране на производителите на мак за опиум в Афганистан. Една такава система би била в основата на процеса на възстановяване. Лицензираното отглеждане на мак за производство на обезболяващи като морфин и кодеин би позволило на земеделските стопани да запазят традиционната си дейност и начин на живот и преди всичко да задоволят нуждите си и тези на своите семейства. В света има недостиг на морфин и кодеин. Той е особено силен в развиващите се страни, където тези медикаменти от основно значение често са редки, даже недостъпни.
Една система за лицензиране би дала възможност не само да бъде водена борба срещу бедността и глада, в които затъна Южен Афганистан, но и да бъдат стабилизирани съществуващите местни структури, както и да бъде дадена на селяните една причина да подкрепят правителството на Хамид Карзай и международната общност. Така земеделските стопани биха се приспособили към мерките за контрол на наркотиците, което очевидно е невъзможно при една политика на изкореняване.
За да бъдат победени талибаните, се нуждаем от подкрепата на афганистанския народ. Като предприеме една такава инициатива, международната общност ще покаже, че се намесва в Афганистан за доброто на местното население - нещо, което би насърчило земеделците да скъсат връзките си с бунтовниците.
Но за да донесе една такава система плодове, борбата срещу крайната бедност в южната част на страната трябва да стане приоритет. Според Световната програма /на ООН/ по прехраната изхранването на 70 на сто от населението е несигурно. Необходимо е незабавно да бъде изпратена помощ под формата на храни и лекарства, за да бъде счупен този порочен кръг на страдания и насилие. Възможно е в Афганистан след това да бъде възприета нова стратегия за развитие в дългосрочен план, в която да бъде признато, че международната общност не е на път да спечели войната и статуквото е неприемливо. Въвеждането на лицензи за производството на опиум би било една реалистична и прагматична основа за успеха на една такава стратегия. (БТА)
***
Бел. на изд. и прев.: Реймънд Кендъл е почетен генерален секретар на Интерпол. Норин Макдоналд е председател на международния аналитичен център по въпросите на сигурността и развитието Съвет Сенлис.
