Нихат Кабил, министър на земеделието и горите в „Седмицата” на Дарик радио
Добър ден. Преди да започнем разговора, искам да честитя 150-годишнината на Димитър Благоев на нашите коалиционни партньори, всички мои колеги от кабинета, депутати, приятели, които имам в редиците на членовете и симпатизантите на БСП.
Не знам дали трябва да им честитите Благоев. Той е бил против всякакви коалиции. Наричал е с най-грозни думи Янко Сакъзов, който е призовавал за компромис с другите партии. Благоев е наричал, прочетох и преди малко, този компромис най-лошото нещо, което може се случи.
Господин Вълчев, отговорът ми е много кратък. Panta rhei!
Всичко тече, променя се...
Разбира се. Още повече, че времето, по което е живял и творил Димитър Благоев, който е от безспорните големи общественици в историята на нашата държава, и сегашното време има твърде малко общи неща.
Сега ще направим трудна връзка между Благоев и птичия грип. Всъщност то може би птичи грип няма. Може ли да изясните има или няма в България птичи грип, след като в. "Дума" във вторник излиза под глава "Няма птичи грип у нас", по същото време вестник "Труд" излиза с тезата, че има две зарази - нюкасълска болест, псевдочума по кокошките и птичи грип. Има или няма птичи грип в България?
Всъщност когато се казва птичи грип, или това е прочутата инфлуенца А по птиците, или авиан инфлуенца, както е известна в световните ветеринарни среди, в нашата страна има, но хората това го смесват буквално, като птичи грип имат опасния за човека, той е опасен и за птиците, разбира се, щам Н5N1, който и в момента за съжаление умират хора по целия свят. Но това е...
Тоест има нюкасълска болест, един път, и втори път има птичи грип?
Както при хората, има грипен вирус, има московски, пекински, австралийски, Мелбърн мисля, че беше. Не съм специалист в здравната сфера, така и различни щамове на птичи грип има по птиците. Доста от тях, от тези щамове, са, които ги водим нископатогенни. Те са с различна степен на влияние върху птиците, но има няколко типа от този вирус, който е опасен, изключително опасен за птиците. Масово умират, много бързо се заразяват. За съжаление, както преди малко казах, един от тези щамове, доказан в момента, Н5N1 е съответно опасен за здравето на човека.
Все пак да бъдем ясни. В България има и в района на Слънчоглед, джебелското село, е открит и птичи грип, и нюкасълска болест.
Ситуацията се разви по следния начин. В рамките на няколко дни тестовете, които бяха заложени във връзка с един сигнал за масова смъртност в това село по птиците, тестовете, които заложихме, показаха, индикираха наличие на вирус на птичия грип. Още в този момент просто аз предприех действия, на които имам право и задължение по закон, по локализацията, изолирането на това населено място. Последващите тестове, първите показаха отрицателно, но последващите показаха, че в някои от пробите има, и лабораторните методи отчитат, и псевдочума по птиците, също вирусно заболяване, това е и така прочута нюкасълска болест. Значи тук имаме една ситуация, в която комбинирано два вируса причиняват този мор по птиците и това беше решението от моя страна още при потвърждаване, при повторно потвърждение в рамките на два дни, че касае се за вируса на птичия грип, ми даде основание да вляза в действие по унищожаването на птиците и унищожавахме вируса в това населено място. И впоследствие, няколко дни след това, се оказа, че става въпрос за нископатогенен щам на птичия грип, а не за високопатогенните, които хемоаглутинират на Н5 или на Н7. Но тука...
Тоест птичи грип в България има, макар и не опасен, и, така да се каже, "Дума" малко по Благоевски, последователно отрича, че има проблем в България, но в България има проблем.
Аз винаги съм си задавал в такива ситуации въпроса - а какво би било, ако имаме работа наистина с опасния щам? Да чакаме 24, 48 часа, 72 часа, да залагаме, да кръстосваме проби, макар че окончателно типизацията на щама се дава от Европейската референтна лаборатория в Уейбридж. Ако чак след това ние влезем в действие, какво би станало в рамките на седмица, 10 дни, 14 дни?
Впрочем никой не се съмнява като че ли във вашите действия. Напротив, всеобщата оценка в пресата тази седмица е, че вие сте бил един изключително действен, даже изненадващ за българските разбирания министър. Но въпросът е трябва ли действията да отиват толкова далеч като да забраним износа на живи птици и необработени птичи продукти от цялата страна за цяла Европа, без самата Европа да ни...
Аз тука с няколко думи ще кажа правилата какви са в подобна ситуация в Европейския съюз, защото ние вече сме във, към нас конкретно във всичките ни ангажименти, във всичките ни взаимоотношения Европейският съюз се отнася като към страна-член на Европейския съюз. Правилата са много прости. При идентификацията на вируса на птичия грип, особено ако е Н5N1, държавата бива затворена за износ. Това е факт. Освен това в 3-километровата зона около огнището, която е застрашена зона, се избиват всички птици. Всички пернати се избиват. А в допълнителната 7-километрова зона в продължение на 21 дена, който е карантинният срок, вземат се множество проби, изследват се, за да се докаже в края на краищата има ли ново огнище, ново заразяване, имали развитие извън 3-километровата зона. Това е за птичия грип. Що се отнася до псевдочумата, която също имаме в дадения случай в село Слънчоглед, правилата са същите, абсолютно същите. Когато ние установим на проби, че имаме работа с псевдочума, с нюкасълска болест, уведомяваме главна дирекция САНКО към Европейската комисия, прекратяваме издаването на разрешителни за износ от България и чакаме заседание на Постоянния комитет по ветеринарните въпроси, който да реши - затварят цялата страна, ако са много огнищата, или дава регионализация на България, в даден регион, където е открито едно спорадично огнище.
Тоест вашето решение е като европейски министър на земеделието.
Действах строго по правилата. А освен това ние няколко дни сме в много интензивен диалог с Главна дирекция САНКО във връзка с всички превантивни мерки, които взехме в случая със Слънчоглед. Бързо, решително, публично ние поискахме режим на така наречената спешна регионализация. Да не изчакваме заседанието на Постоянния ветеринарен комитет, което ще бъде на 15 август, а буквално да получим регионализацията за област Кърджали още идната седмица, така че затварянето на страната да бъде за няколко дни.
Ще стане ли това?
Убеден съм, че ще стане, защото...
Тоест ще има заседание, което да вземе това решение.
Убеден съм. Спешната регионализация няма да бъде на база на заседание, а ще бъде на база нашите действия и решение на ръководството на дирекцията. Още повече, че...
Те имат право, без да се събират на съвет само ръководителите на дирекцията...
... на съвета, на Постоянния комитет, на 15 август те ще разгледат досието "Слънчоглед" и ще дадат вече окончателната преценка за действията ни. На този етап...
Искате да кажете, че самозатваряйки се толкова бързо, ние всъщност даваме шанс Европейският съюз да ни отвори още следващата седмица.
Още идната седмица, да.
Да, ясно.
Всъщност това е смисълът и това е по правилата...
Въпросът какъв ще е. . .
. . . защото господин Вълчев, в обратния случай, ако ние не го направим, значи сме страна, която не спазва общите за целия Европейски съюз правила. И тогава на 15-ти ние задължително ще бъдем затворени, цялата страна, за един цял карантинен период от 21 дена, което ще бъде фатално за нашия бизнес вече.
Какъв ефект за птичия бранш очаквате? Четох, че България изнася главно за Франция и Австрия, за Унгария яйца, малко за Англия.
Разбира се, всяко подобно затваряне на страната предизвиква притеснения. Аз трябва да призная това нещо. Още повече, че държа много тесен контакт с националното ръководство на борда, националния борд за птиче месо и продукти, лично с неговия председател господин Иван Ангелов, който е един от крупните наши производители на пилета, на пилешко месо. Също с професор Стоименов, който пък е председател на Съюза на птицевъдите в нашата страна. Разбира се, предизвиква притеснение това нещо, но ние трябва да...
Стоименов всъщност казва, че от октомври до април търсенето на птиче месо и яйца в България се е сринало 40 процента.
Нямам точни данни за това нещо дали е така. Щом го казва професор Стоименов, вероятно е така, но ние оттук нататък трябва да свикнем с мисълта, че това са едни общи правила. Те се прилагат за всички страни-членки на Европейския съюз. Още повече от догодина вече ние ставаме част от общия европейски пазар на земеделски продукти, които са преработени и непреработени, тука включително влизат и храните. И всички тези правила са въведени само с една единствена цел - максимална безопасност за европейския потребител откъм, безопасност за здравето му откъм животински продукти и храни.
Колко кокошки може да си купи България, за да ги убие? Вие платихте 15-тина хиляди лева в Слънчоглед на 50-тина семейства за избити 1500 птици.
Аз не искам да разсъждавам в негативни сценарии.
Но примерно птицефермите искали 4 и половина милиона лева заради грипа. Ако се стигне до най-черен вариант, ще може ли България да издържи да изкупува птиците по начина, по който вие започнахте?
Задължена ще бъде. Но аз съм убеден и се надявам да не се стигне дотам, защото имаме ветеринарна служба, която разбира се, във времето, във влизането в Европейския съюз ще претърпи развитие, ще претърпи и преструктуриране. Но ние имаме ветеринарна служба, която пред Европа, пред Европейския съюз доказа своята адекватност и висок професионализъм, защото ние сме на границата, на външната граница на Европейския съюз. В Източна Тракия, в територията на Република Турция имаме постоянно проблеми с шапа по двукопитните. Не трябва да забравяме, че в Северна Гърция въпросът с бруцелозата не е решен. Вече имаме заразени животни и откъм нашата страна на границата. Имаме няколко човека заразени, включително такива, които са работили в Гърция. Постоянен е проблемът с нюкасълската болест, тази псевдочума по птиците в Македония и в Сърбия. Понякога това нещо прескача и през границата, като трансгранично заболяване идва и при нас. В Румъния ситуацията с птичия грип е много тежка. Там пък е дефинитивна. Става въпрос за щама Н5N1 и аз очаквам много сериозен натиск върху нашата страна. Натиск като казвам, в кавички, откъм този щам Н5N1 в есенните и в зимните месеци, когато започне масовият прелет през Румъния.
А къде заравяме убиваните птици, след като в България има един традиционен проблем с екарисажа?
В момента, когато става въпрос за тези локализирани огнища като в това село, все пак става въпрос за няколко хиляди птици, под указанията на Регионалните инспекции за опазване на околната среда и водите в едни специални траншеи на места, където те определят и посочат, разбира се, съгласувано и с органите на вътрешните работи за пълен контрол, в едни специални траншеи заравят се и се третират с едни химически материали...
А така ли ще се прави, ако... в Европа така ли го правят?
Разбира се, това е палиативна мярка. Във всички страни на света по принцип и така може да се прави. Но ние имаме тук един проблем, който е национален, с третия, най-новия модерен екарисаж.
Проблемът е къде да го сложим.
Проблемът е важен. В момента сме в процедура, която ще приключи септември месец...
Къде ще бъде?
. . . за избор на фирма за предпроектно проучване. Имаме пет площадки. Общото. . .
Ако кажете сега някоя площадка, ще стане като с боклука.
Вижте, едва ли като с боклука ще стане, защото съвременните технологии за третиране и унищожаване на животинските отпадъци са толкова напреднали, че почти няма замърсяване от тази дейност... Като се каже...
Въпросът е... вие мислите, че... за разлика от Столична община вие мислите, че ще успеете да убедите хората, че екарисаж в близост е нещо нормално?
Да смятам. И освен това важното за екарисажа не е да бъде близко до населеното място. Защото в края на краищата събирането, депонирането и преработката на боклуците, на отпадъците на един столичен град като София е един проблем, а когато става въпрос за част от животните или за животинските отпадъци от кланиците, за част говоря, защото ние имаме два екарисажа в Шумен и Варна, които работят...
Те са в Североизточна България. На нас ни трябва някой максимално на юг...
И на запад. Някъде в региона между Пазарджик и София е оптимално според мен или другата възможност е по направлението Перник - Кюстендил, за да може и Северна, Северозападна България да бъде...
Споменавате райони, които се обсъждат и за изхвърляне на софийския боклук.
Важното е за площадката за екарисажа да бъде... да има възможност, достъп до националните пътни артерии, пътната комуникация, защото става въпрос за една сложна транспортна схема, по която се събират веднъж високо рисковите материали, които се изследват в лабораториите за трансмисивните спонгинформни енцефалопатии, болести от рода на "луда крава" и т.н., които да бъдат изследвани в лабораториите задължително и след това да бъдат унищожавани. От другата страна, вече мъртвите животни и отпадъците от кланицата ще бъдат третирани. Но аз не мисля, че има знак за равенство между проблема със сметището, на депото за отпадъците на София и един екарисаж.
Да свършим кратко с темата за птичия грип. Ще има ли лов на пъдпъдъци, гургулици, бекаси, бекасини?
Да, подписал съм заповедта през тази седмица. Ловът се открива на 12 август тази година, на пернат дивеч. В заповедта има няколко условия, че при установяване на огнище на птичия грип, ще бъде забранен обстрелът в три и в седемкилометровата зона за застрашение, за наблюдение. Там, където има, под строгия контрол на ветеринарите, съвместно с ловците, с техните сдружения и организации, както и има една такава точка от заповедта, при усложняване на епизоотичната обстановка откъм това заболяване конкретно...
Птичи грип, да.
Уведомявам, че ще прекратя и действието на заповедта, или с други думи ще спра ловния сезон на пернат дивеч.
Другата тема - реколтата, зърното. Ще стигне ли житото без да има внос? Вярно ли е това, което твърдят от Тракийски съюз на зърното, че ще има недостиг от 450 000 тона?
Първо, искам да кажа, че Тракийският съюз имат определени искания точно и ясно формулирани. През седмицата аз изявих желание да се срещна с тях. Уведомих ги чрез заместник-министър Бъчварова, която ресорно отговаря за аграрното развитие, в частност за растениевъдството. Представителите на този съюз категорично отказаха да се срещнат само с мен, искат среща, съвместна, с мен, с министър Орешарски, с г-жа Емел Етем, най-вероятно за Държавния резерв, за да стане въпрос. На този етап имаме уговорката във вторник съвместно с министър Орешарски да направим една среща с Тракийския съюз, да обсъдим техните искания и...
Това са тези, които казаха, че ще блокират пътища с комбайни, защото искат, ако вярно съм разбрал искането им, компенсация за скъпото дизелово гориво и твърдят, че се били договорили за това с министерството?
Компенсации за горивото те ще имат, защото има приет закон, има правила, само че по тази формула, която е зададена по закона, ние не можем това нещо да го направим. Там става въпрос за оцветено гориво, става въпрос за съответните лицензирани акцизни складове за гориво, където фермерите, които са регистрирани, примерно има ги в регистъра, да отидат да си купуват на по-евтина цена това акцизно гориво.
А и горивото се оцветява, за да се вижда. Да, за да няма спекула, да.
За да няма злоупотреби с него. Значи това нещо в момента се прави като организация до края на годината.
Но това ще заработи за тази реколта или вече работи? Има ли такова гориво...
В момента временното… Е Няма, няма, защото не може да се премине веднага на този режим. Възможност за това има в нашата страна да направи само "Лукойл", рафинерията в Бургас. В момента временното решение, на което се спряхме след много дълги разговори, преговори, търсене на оптимални варианти, Министерство на земеделието съвместно с Министерство на финансите, на комисията по икономика към парламента, на комисията по земеделие и гори, тази част от акциза, която се отстъпва на нашите фермери, за да стане горивото по-евтино за тях, във вид на пари да го получават от съответните митнически бюра или митнически клонове съответно в цялата страна, които са най-близко до тях.
Тогава какво искат?
На базата на фактурите, които са закупили, и на базата на един актуализиран от нас регистър точно на броя на фермерите...
Е, тогава какъв е спорът, какъв е проблемът?
Аз точно не мога да разбера какъв е спорът, какъв е проблемът, но ще се срещнем с тях, за да уточним и да ги изгладим всички подробности. А иначе през миналата година за тазгодишната реколта са засети 9 418 792 декара с пшеница, като пропаднаха през зимата, както всяка година, около 115 000 декара. И произведеното количество пшеница до момента е около 2 милиона и 870 хиляди тона.
Колко трябва, за да се изхрани българският народ?
Вътрешните потребности нормално са около 2 милиона и 500 хиляди тона.Специалисти смятат, че...
Тоест, вече има и за износ?
Да, вече има и за износ. И както всяка година през последните 3-4 години, аз се надявам, че от тазгодишната реколта между 850 хиляди до 1 милион и 100, приблизително, хиляди тона зърно ще бъде изнесено от тазгодишната реколта. Този износ всъщност между другото вече започна. Първите големи количества, 104 678 тона точно сега, в момента, чета тук по една справка, е реализиран в Испания. Това е част от безмитната квота, която имаме за износ в ЕС, от 384 хиляди тона. И цената на сделките, значи средната износна цена за този период, досега, на реколтата е 193,59 лв. на тон, говоря за тази пшеница, която се изнася. Основно се изнася пшеница с ниски показатели в момента...
Тоест, излиза, че цената на тон ще стигне над 200 лв., които вие сложихте, когато зажънахте, в първия клас?
Аз смятам, по нашите разчети, по анализите, които правим на европейския пазар, на състоянието на световния пазар, на реколтите, смятам, че тази цена от 200 лв. на тон без ДДС ще бъде достигната някъде около и малко след Нова година за нашите земеделски производители. Не трябва да забравяме, че в Европа, в ЕС в момента има много сериозен проблем със сушата и с ниските добиви. Ето, преди няколко дни от Полша дойде съобщението, че с около 30 процента ще им бъдат по-ниски добивите тази година. Горе-долу подобно е положението и в Русия, и в Украйна, макар че в черноморския басейн още не е тръгнала реална търговия на хлебната пшеница. Така че стартовата цена на хлебната пшеница в момента, около 160-170 лв. на тон, е едно добро начало, щото всички тези фактори в комплексното им действие да доведат до там, че да стигнем цена на нашата хлебна пшеница към Нова година и малко след това около 200 лв. на тон.
Този въпрос обаче има две страни. Сега, зърнопроизводителите, които ви слушат, сигурно се радват, че ще поскъпне толкова. Но тези, които ядат хляб, си казват, това не е толкова добре. Това ще се отрази пък на цената на хляба.
Цената на хляба освен функция на цената на зърното, на пшеницата, на консумативите, които се влагат, всъщност допълнително върху цената на хляба ще натежават всички онези средства, които трябва да бъдат инвестирани.
Например горивата.
Както и горивата да бъдат инвестирани за подобряване на качеството, на безопасността, на покриване на европейските критерии за безопасност на храните, от едната страна. А от другата страна, също ще продължава много сериозно влияние върху цената на хляба да оказва и голямата конкуренция, вътрешна конкуренция в този бранш, като от догодина вече ще започне да оказва влияние и конкуренцията на европейските продукти. Това е нормално.
Нека завършим този разговор с един по-стратегически поглед. Нашите зърнопроизводители искат сега плащания за горива. Така ли е в ЕС? Това ли ще получават следващите години? Зърнопроизводителите ще получават, а примерно производителите на моркови ще получават ли. А тези, които си траспортират кравите и овцете, и те ли ще получават. И всъщност всички ли ще получават и как ще се избира кой да получава?
Има такава практика в ЕС, фермерите да получават преференции за горивата. Вижте, общата селскостопанска политика на ЕС в самата си основа, като философия, като концепция е нещо много, бих казал, не толкова сложно, в самата си основа. Целта е самите фермери да могат да се разширяват и да произвеждат богата гама от храни, всякакъв вид храни с високо качество, безопасност, но на ниски цени. И тези ниски цени как се постигат? Постигат се като себестойността на тяхната продукция се прави да бъде по-ниска. Като фермерските доходи трябва да бъдат по-високи, със съответните субсидии върху тях, за да може продуктът, като суровина или като начален продукт, който тръгва по търговската мрежа докато стигне до масата на потребителя при всяка следваща търговска операция да не стане все по-скъп и по-скъп. И по този начин потребителският пазар да бъде неконкурентноспособен.
Целта е всеки европеец да може да си купи евтина храна.
Разбира се, това е крайната цел. И вече в самото производство, когато започват да се усилват тенденциите... когато се субсидира едно производство, разбира се, то води до свръхпроизводство. Затова от другата страна вече влиза и една много сериозна регулация на общия пазар. Има си закони, които регулират общия пазар на земеделските продукти и които са еднакви за целия ЕС. Между другото, в момента се сетих, вчера бяхме нашия екип в Министерство на финансите, на първоначалните преговори за политическа рамка и въобще за таваните в отделните политики на бюджет 2007 на нашето министерство. След това разговарях с министър Орешарски и му казах един много интересен факт. Ако погледнем структурата на износа на продукти от нашата страна, оказва се, че най-голям дял в този износ, значи най-голяма конкурентоспособност имат именно подпомаганите продукти, основно зърно, тютюни, вино. Това е много интересен факт, всички други... И ето, това, което му казах на министър Орешарски в този смисъл, г-н министър, ние ако категорично в близките години, още повече влизаме в една европейска политика, не обърнем ситуацията да подпомагаме целите вериги, целите продуктови вериги, щото да изнасяме готови продукти, с принаден продукт, който остава тук, в нашата страна, ние сме обречени още от първите 5 до 10 години да станем един от суровинните източници на ЕС по отношение на земеделските продукти.
От всичко, което казахте, да завършим разговора с това, с което започнахме, социалистите честват Благоев, той си е представял да се раздават помощи на калпак, на всички, които имат нужда. Европейската идея е съвършено различна. Не социални помощи на тези, които се нуждаят, а постигане на такива цени, например на храната, която е най-важната, и на хляба, такива цени, които може да си позволи всеки.
И регулиране на свръхпроизводството, недопускане на свръхпроизводство. Санкции за тези, които допускат свръх производствената страна. От другата страна, вече върви една много дълбока реформа в тази политика. Акцентът се изнася върху развитието на селските райони, качество на живот, задържането на младите хора чрез отделни преференции, връщането им там. За да не стане така, че в цялото общо европейско пространство след 10, 15, 20 години да има огромни градски агломерации, а в селските райони да става това, което стана през последните 10-15 години в нашата страна.
След вас сега започва разговор с шефа на митниците. Ще го питаме дали е готов да дава, готови ли са митническите пунктове да плащат акцизите или тази част от акцизите...
Митническите пунктове очакват от нас, още в началото на идната седмица, целия регистър, който и ние имаме, на земеделските производители, които имат право на тази преференция, съответно с експерти от наша страна, които да помагат на самите митнически органи при обработката на тези документи, при удостоверяването, т. нар. верификация на получаването на тази преференция.Между другото с митниците работим много добре. Ние сме обречени по отношение на общата стопанска политика да работим с тях добре и имаме добра професионална комуникативност и се надявам и занапред да бъде така.
