Мажоритарни избори? Не и на този етап

Мажоритарните избори гарантират шоу и дуел между личности със съмнителен произход, но нищо повече.

Прави са някои господа, далеч по-умни от нас, че когато една идея идва от политическа сила или личност с леви убеждения, трябва да бъдеш мъничко нащрек. Не че идеята непременно ще е лоша. Просто я прочети два пъти.

Каквато е идеята за мажоритарен вот. По същество тя не е лоша, въпреки че преференциалната пропорциална система има повече предимства и е истински демократична. Че предложението за мажоритарен вот в конкретната ситуация е популистко, спор няма. Основният довод, че ще се повиши избирателната активност, намали купуването на гласове и даде възможност за пряк избор на личности, е за малките деца. По същество, дами и господа, един грамотен човек няма нужда от шоу на изборите (каквото гарантира надпревара при мажоритарен вот), за да пусне правилната бюлетина.

Така или иначе след всяко шоу българинът съжалява – то не беше Жорж, Жан, Волен, Гочоолу, Дочоолу и компания.

Винаги съм вярвал, че президент или премиер трябва да правят всичко възможно да осигурят нормален живот на гласоподавателите. Да се борят с корупцията, а не да измислят нов електорален момент в поредно TV-интервю. Да работят за икономическото бъдеще на страната, а не да влизат в скучни препирни.

Но, какво да се прави, трябва да признаем, че нещата не са такива, каквито ни се иска. Трябва да признаем, че дъното се вижда и България го допира с един крак. А сравнението с тези, които са на повърхността, е буквално зад ъгъла - особено сега, когато се сравняваме с още 26 държави, с които членуваме в един съюз. Те се подсмихват под мустак на пълната безпардонност на корупционните практики в България. Ние отговаряме с усмивка и обещание да се оправим.

Сега, вместо да работим, трябва да мислим – мажоритарен или пропорционален? Как да вкараме нашите хора в следващия парламент? Дали да не направим едно референдумче?

Когато наблюдаваш политическите процеси от няколко хиляди километра, както се случи с мен миналата седмица, разсъждаваш особено трезво. И докато хората около теб, където и да си в Европа или по света, мислят за бъдещето, ти си наслаждаваш на свежи комунистически, пардон, социалистически пориви от миналото.

Тази особена последователност на някои леви политици да драпат към всичко ретроградно, старо, забравено, е достойна са възхищение. Драпат ли драпат към миналото.

Останалите драпат ли драпат към бъдещето. И дистанцията между нас и тях се увеличава. И те ни се смеят, а ние мислим, че ни се усмихват приятелски.

Гледам например участниците в предварителните избори в Щатите, срещата на Г-8, африканските лидери в Токио, дискусиите за биоетанол или разработване на рафинерии в Бразилия, световния форум в Талберг, където говори Кофи Анан, дори размислите на Анджелина Джоли в списание „Венити Феър” – все хора и идеи, които говорят за бъдещето, за климатични промени, нови енергийни източници, модерна икономика… Докато в България, особено когато четеш новините от разстояние, ситуацията напомня на прашлясъл кагебиски филм - веднъж чадър, после тъп компромат, пороен дъжд и така до следващата серия.

За нещастие, аз мисля предимно за бъдещето и считам, че всеки български политик трябва да бъде осеняван от подобни мисли и идеи. Но, неясно защо, се почувствах странно, когато преди няколко дни получих SMS, че Първанов и Станишев щели да се срещнат в четири часа. В друга страна, да речем Япония, Швеция или Щатите, подобна среща би родила нова идея как да се справим с високите цени на храните, да поощри определена индустрия или научен експеримент, да посочи кои престъпници ще бъдат разследвани и осъдени. Да каже кога ще бъдат построени следващите два километра от магистралата. Дали ДДС за храните ще стане 9% или няма да стане? Разбира се в България, тя завърши с новина, че ползотворният диалог, новата политическа система или не-знам-какво-си ще победят.

Наскоро се завърнах от Финландия, където имах удоволствието да интервюирам новия външен министър Александър Щуб, и съм още по-объркан. Господинът не само че мисли за бъдещето, но е години напред. Нови технологии, идеи, креативни възможности за развитие, нетрадиционна политика… Да продължавам ли? Да, той е млад, той е с десни убеждения и той дърпа страната си напред.

По същото време в България, тъй като всичко е „наред”, индустрията „работи”, генерира нови блага, политиците са се посветили на смяна на политическия модел. Търсят начини за увеличаване на избирателната активност. Предлагат референдуми за щяло и нещяло, без да знаят, че в повечето референдуми хората избират грешното решение и после съжаляват. Аз нямам време за губене да участвам в рефендуми. Мисля, че хората трябва да бъдат управлявани от здравомислещи и напредничави политици, чиято работа е сами да напипат вярното решение и да тласкат страната си към бъдещето.

Започвам да се чудя искрено как някои родни политици винаги избират грешното решение. Да не би да е стратегия за действие? И тъй като забравих да спомена, че гореспоменатия министър Щуб е на 40 години, а аз примерно съм на 31 и нямам никакво намерение да се наслаждавам на подобен парламент още мандати, бих желал да обърна вашето внимание на няколко причини, които биха спукали балона, наречен „мажоритарен вот в България”. Уточнение – нямам нищо против мажоритарния вот, става дума за актуалната ситуация в страната и от какво България има нужда сега. Уточнение 2 – след разговора с министър Щуб се затвърди убеждението ми, че проблем не е избирателната система. Проблем е корупцията и всичко друго, което превръща политическия живот в България в жълт вестник, отворен на трета страница.

Към темата – ето размисли и страсти за мажоритарния вот като такъв:

1. Партиите не са най-доброто нещо на света, но е факт, че друго не е измислено. Най-успешните демокрации, поправете ме, ако греша, се развиват на този принцип. Аз имам своите политически убеждения, те не са леви, а капиталистически, и вярвам, че точно те движат една държава. Тоест, трудно бих подкрепил кандидат при мажоритарен вот, ако е издигнат от партия с ляво мислене. Независимо дали е харизматичен или не.

2. Трябва да се мисли ГОЛЯМО, а не малко. Логиката за гласуване за партии, когато става дума за парламент, е свързана с демократични традиции, практики и историческа закономерност. Не виждам проблем в това. Мажоритарен елемент може да се постигне и с преференциално пропорциално гласуване.

3. Философи и математици изучават изборните системи вече повече от 200 години и все се опитват да ги направят по-демократични. Ученът Кей Си Коул писа преди време, че „анализаторите няма да се разберат коя система за гласуване е по-добра, но поне са сигурни, коя е най-лошата”. Изборната система трябва да е демократична и да оценява всеки вот на всеки отделен човек. Не е редно процентният вот, получен за дадена партия, да не се трансформира директно в парламента. При пропорционален вот бъдещият парламент се превръща във верен отпечатък на реално подадените гласове. Ако една партия получи 20 процента от гласовете, то тя трябва да получи 20 процента от местата в парламента.

4. Не мога да разбера драмата, която се създава около връзката „избирателен район-депутат”. Основен довод на защитниците на мажоритарната система е, че депутат от Благоевград трябва да идва през ден в Благоевград, да бъде познат на хората, за да може да защитава интересите на региона. Глупости! Всички знаем кой ще бъде избран във Велинград, Дупница и подобни райони при мажоритарен вот и точно как тези хора ще защитават интересите на избирателите си. Мажоритарният избор на кметове е достатъчен. Иначе се стига до абсурдна геометрия на избирателните райони, където сериозни групи от населението не са представени в парламента.

5. Възможно е да се водят разговори за подобряване на преферциалното избиране в пропорциална листа. Дали прагът трябва да бъде 15% или не? Дали не е по-добре да подредиш предложените кандидати, а не просто да посочиш само един или задраскаш няколко?

6. Нали не вярвате, че след мажоритарния вот в парламента влизат „красиви хора”? Използвам този термин, тъй като се шегуваме с приятели, че това се млади, умни и нахакани професионалисти, които оправят нещата в една фирма, държава или каквото си пожелаете. Дълбоко се съмнявам, че красив и умен човек може да влезе в Парламента на България при мажоритарен вот. Дали той има финансова подкрепа, дали има зад гърба си президент и правителство, дали местният дерибей го финансира? Дали група интелектуалци ще напишат писмо в негова защита? Като стана дума за писмо и интелектуалци, искрено се надявам, че в предложението си за мажоритарен вот, президентът не е имал предвид, че трябва да гласуваме за епистоларно подкрепящите го.

8. Всички предлагат влизане по мажоритарен принцип, но никой не предлага излизане. Все по-често си мисля, че в България трябва да бъде работено повече по система за импийчмънт на депутати.

Като заключение, тъй като не мога да открия чисто мажоритарна система в света на първо четене, по-скоро бих помислил за реална борба срещу купуването на гласове, туристическото гласуване от съседни държави, както и промяна не на минималната възраст за гласуване, а въвеждане на максимална. Крайно време е любимите и уважавани баби и дядовци над 75 години да изживеят старините си спокойно и да не бъдат тормозени с разходка до урните. Ако минималната възраст за гласуване е 18 години, напълно нормално е да има максимална и тя да е 75 години.

*Авторът е програмен директор на Дарик радио. Повече материали от Константин Вълков четете на www.zar.bg