"Може би ще мога да използвам това средство за комуникация, за да кажа на света нещо от онова, за което си мисля тук, на 700 метра над морското равнище, до известна степен на сигурно място от бомбардировките от въздух и вода срещу Бейрут", пише преди няколко дни блогър на име Уалид.
В "блогосферата" често се водят големи битки, но сега, когато Ливан е във война, ливанските интернет блогове се превърнаха в убежище. За тези, които пишат в електронните дневници, и за тези, които ги четат в Ливан, тъй като интернет им показва, че всички са в подобна ситуация. В интернет оръжието е думата. През последните години мрежата доби толкова голяма популярност, че е невероятно какво влияние оказва тя върху
действителността.
Възниква електронен паралелен свят. В него още живее миналото: "Опитвам си да си спомня, колко хубаво беше лятото в Ливан. Как децата си играеха по цял ден на улицата, ресторантите бяха пълни с чужденци, които толкова харесваха тази страна.
Толкова надежди за бъдещето имаше цялата нация, която тъкмо бе извоювала независимостта си. Ливан бе самоуверен и горд", пише Вечният бежанец.
Тези хора са навсякъде в Ливан, седят в тъмни стаички и чакат отново да пуснат тока, за да могат да изпратят посланията си.
Те пишат против и за Хизбула, проклинат Израел или призовават за мир. Гласовете им са силни и честни, с каквито хората в Близкия изток едва ли са свикнали. Те описват
положението, хладно и обективно - като осведомителна агенция.
"Това", пише Ахмад от град Сайда, показвайки снимка на купчина развалини, "бе триетажна сграда, докато Израел не я бомбардира в един и петнайсет през нощта. Тъй като тук след полунощ е много спокойно, експлозията се чу из целия град. Сградата се намира на десет минути от дома ми, бе построена от Хизбула и в нея имаше клиника, аптека, медицинска лаборатория и джамия."
Посетителите на блоговете проявяват аналитичност и ирония като "Пропагандния сайт на Джамал": "Ден 12-ти от Олмертовата кампания за убийства и все още никакви значителни военни успехи. В този момент такива започват да се измислят."
Но най-често написаното е съвсем сериозно.
"Смъртта звучи по-страшно от бомбите, както и виковете на бабата, която вижда шестмесечната си внучка да лежи разкъсана от ракети, произведени в Сиатъл", пише Вечният бежанец. "Това е болката, в която се е превърнала нейната надежда, че това дете
ще й донесе бъдеще, изпълнено с радост."
Блогърите цитират арабски източници, свързват се със сайтове на израелски вестници и молят за копия на американски коментари, тъй като не искат да влизат нелегално в архивите.
Както навсякъде по света, тези блогъри се отличават от средностатистическите си съграждани по това, че са млади. Т.е. те са бъдещето, следващото поколение.
Някои от тях смътно ще си спомнят гражданската война и ще са израснали с убеждението, че Ливан отново може да стане това, което е бил някога.
А Ливан, подобно на съседен Израел, е луднал по технологиите. "Ливан обаче", смята блогърката Лори Хайтаян, "вече не крие никакво очарование, магия и напредък." По-нататък тя пише: "Мирът не е привлекателен, не носи печалба, мирът е скучен сладникаво-сантиментален филм."
През последните дни повечето от тези гласове звучат все по-отчаяно. Блогърите променят мнението си, губят своя оптимизъм и стават гневни: "За Израел: Може с бомбардировките да
върнете инфраструктурата на Ливан 20 години назад, но няма да върнете ливанците в положението отпреди 20 години. На ливанците им е омръзнало взаимно да се убиват, но вие искате да превърнете Ливан в бойно поле. Казвам ви обаче: провалихте се. Жалък
провал. При всеки удар, който ви поразява, ливанците ликуват. Това заслужавате за вашата чудовищност. Екстремизмът предизвиква екстремизъм, и така ще се сдобиете с цяла нация от екстремисти на границата ви", пише блогърът Анархиста.
Някои гласове просто замират. Най-често това се дължи на спрения ток. Тогава настъпва моментът, в който виртуалната близост с останалия свят се оказва илюзия, а действителната
изолация на страната става видима - с всеки следващ блогър и сървър, който изчезва от виртуалната вселена. Или от Ливан.
"Вчера разговарях с цял куп хора", пише Уалид. "Повечето са си насрочили дата, някъде през август, когато искат да напуснат страната, ако положението не се успокои. Досега нашата бе 3 август."
И тогава идва моментът, в който интернет става това, което е всъщност - "добре замислена" паралелна действителност.
Никакви мейли и никакви блогове не могат наистина да спрат реалността. /БТА/
