Либийският лидер е плетеница от противоречия
Либийският лидер е плетеница от противоречия / netinfo
Преди време либийското правителство направи жест, който е присъщ на една богата на петрол държава. В тази страна, която твърди, че е единствената народна демокрация в света, 5000 семейства започнаха да получават компенсации, които трябвало да ги възмездят за това, че са били ощетени при разпределянето на постъпленията от износа на петрол. Официален правителствен представител връчи първия чек за значителната сума от 23 хиляди долара на главата на 9-членно семейство. Името му е Муамар Кадафи. От 38 г. насам по професия той е бил непрекъснато Нашият брат, лидерът на Великата социалистическа арабска народна джамахирия ("държава на народните маси").

Либийците разполагаха с достатъчно време, за да свикнат с такива парадокси, но напоследък доверчивост отново беше поставена на изпитание. От една страна господин Кадафи се стреми да отвори Либия към света, привличайки чуждестранни инвестиции

и търсейки съвети как да реформира замиращата си, зависеща от петрола икономика. Едновременно с това той държи под най-строг контрол инакомислещите и назначава свои близки приятели и родственици на ключови позиции във властта, като по този начин гарантира, че каквато и да било реформа на тромавата бюрокрация би била бавна, нестабилна и нежелана.

В някои от последните си речи господин Кадафи заяви, че Либия не може да се съпротивлява на глобализацията и че не може да има връщане към "епохата на враждебност и конфронтация", когато западните сили го бяха отлъчили от цивилизования свят подкрепата му за тероризма. Той обещава, че ще дойде ден, когато народът му вече няма да има нужда от своя лидер. И в същото време той се оплаква, че Америка и Великобритания са измамили Либия, защото не са я възнаградили, както се полага, за решението й да се откаже от програмите си за създаване на ядрено оръжие и да поеме отговорност за взривяването на американския самолет над Локърби през 1988 г. Кадафи предупреди, че чужденците се стремят да установят контрол над Либия и да разграбят богатствата й, да "промият мозъците" на либийските емигранти и да ги пратят обратно в Либия като вражески агенти.

Обявявайки, че концепцията му за "активна демокрация" трябва да бъде модел за света, той описва покойния иракски диктатор Саддам Хюсейн като мъченик и светец, "по-добър от всички живи арабски управници".

Тези противоречиви думи биха могли да бъдат отхвърлени като обикновена реторика, ако не бяха съпътствани от практически действия. Либия наистина взе мерки да свали оковите, стягали до неотдавна икономиката й. Нови закони позволиха на чуждестранните инвеститори да придобиват контролните пакети акции в местните компании и рязко снижиха изискванията за минимален капитал. Една държавна банка и двата държавни мобилни оператора скоро ще бъдат обявени за продан на частни лица. По съвет на чуждестранни консултанти в страната току-що беше създаден съвет за икономическо развитие, който да се заеме с реформите.

Огромните енергийни запаси на Либия, които в голямата си част са неразработени, карат чуждестранните петролни компании да правят всичко възможно, за да получат концесии. Конкуренцията е толкова жестока, че при последните търгове нови участници от Индия, Китай и Русия снижиха изискванията на споразуменията за разделяне на приходите от добива на петрол под 10 процента, като се има предвид, че световните петролни компании са свикнали на около 20 процента. Тази надпревара е разбираема. Чуждестраннна компания неотдавна обяви, че са открити находища на нефт, които по предварителни изчисления съдържат 500 милиона барела на стойност около 25 милиарда долара.

Смята се, че либийските валутни резерви, набъбнали от високите цени на петрола, са достигнали 56 милиарда долара – голяма сума за страна с население 5,6 милиона души. Все още обаче обикновените либийци са видели много малко от тези огромни приходи. Държавните заплати реално не са се променили от 1981 г., когато максималната заплата беше фиксирана на нищожната сума от 230 долара месечно. Различни субсидии, включително безплатното образование и здравеопазване, поддържат жизнения стандарт. Но субсидиите в същото време задълбочават зависимостта от държавата и увеличават властта на бюрократите, които решават кой да получи безплатен дом, кола или други стоки.

Няма никакви основания да се смята, че този произвол на властта, на теория упражнявана от "народните комитети", а на практика често направлявана от службите за сигурност, контролирани от кохортата около Кадафи, ще бъде смекчен в скоро време. Последният доклад за правата на човека на американския Държавен департамент прилича по-скоро на подробно описание на един драконовски режим. Според доклада, през 2006 г. "изтезанията, произволните арести и затварянето в изолация си остават проблем. Правителството ограничава гражданските свободи и свободата на словото, на печата, на събранията и на сдружаването." Сред останалите изброени в доклада проблеми са "лошите условия в затворите; безнаказаността на държавните чиновници; неспазване на изискването за честен и открит съдебен процес; нарушаването на неприкосновеността на личния живот; ограниченията на свободата на религия; корупцията и липсата на прозрачност; дискриминацията на жените, етническите малцинства и чуждестранните работници; ограничаването на правото на труд".

С подобни жестове като раздаването на пари на предполагаемите бедни режимът на Кадафи показва, че е наясно с недоволството на много от либийските граждани. Един от синовете на Кадафи, Сейф ал Ислам, смятан за най-изтъкнатия реформатор в страната, наскоро заяви, че държавните заплати могат да бъдат увеличени с 275 процента. Това със сигурност би било облекчение за бедните либийски служители. Необходимо е обаче много повече от раздаване на пари, за да се оправи това, което един от наскоро наетите и скъпоплатени чуждестранни консултанти определи като една от най-големите каши, които някога е виждал.(БТА)


Последвайте ни

Коментар