Експулсирането на ромите повдига въпроси във Франция, гласи заглавие във в. "Ню Йорк таймс" ден, след като първата група румънски роми бяха върнати в родината им.
В края на миналия месец, след две нападения срещу полицаи, френският президент Никола Саркози обеща да отнеме френското гражданство на всеки, който застраши живота на държавен служител, и да разруши незаконните лагери, главно на роми, дошли предимно от Румъния и България. Вчера Франция изпрати в Румъния стотина роми, които според Париж предпочели да си тръгнат доброволно срещу около 385 долара, вместо да бъдат принудително експулсирани до месец, пише американският всекидневник. Масовото експулсиране въз основа на етническа принадлежност нарушава правото на Европейския съюз, а неспособността на Франция да разгледа всеки конкретен случай също нарушава европейските регулации, казва изпълнителният директор на базирания в Будапеща Европейски център за ромски права Роберт Кушен, цитиран от вестника. Кампанията бе остро критикувана като политическа, като усилие на Саркози да си върне подкрепата на десните във френския политически спектър. Тя бе атакувана и като расистка, тъй като е фокусирана по-скоро върху етнически и расови групи, отколкото върху отделни престъпници. Френското правителство обаче отхвърли критиките като погрешни и утопични и твърди, че се опитва да се справи с престъпността и да запази обществения ред.
Британският в. "Гардиън" също засяга темата с репортаж за ромите в Марсилия, които казват, докато събират багажа си, че се опитват да се отърват от тях. Най-пренебрегваната общност в Марсилия е обзета от страх и примирение. Страх заради засиления напоследък натиск от страна на властите и примирение, понеже след години на многократно експулсиране и жестока социална изолация, за мнозина от тях сегашните събития не са ново преживяване. Дори за малцината успели да плуват срещу течението и да постигнат по-голямо интегриране, шансовете за реален успех са малко. "Гърдиън" цитира 27-годишен мъж, който живее в Марсилия от дете, но все още няма лични документи и не може да си намери работа. Дискриминацията няма да си отиде. Франция се превърна в обратното на свободата, равенството братството. В Румъния също има дискриминация. Никой не ни иска. Място за нас няма нито в Румъния, нито във Франция, казва той. Правозащитниците акцентират върху огромен недостатък в плана на Саркози: след три месеца, гражданите на най-новите членки на ЕС може да бъда прогонени от Франция, тъй като не разполагат "с достатъчно средства да се издържат", но след като си тръгнат, те могат да се върнат, когато пожелаят, допълва ежедневникът.
Вчера започна депортиране на ромите, което френското правителство аргументира с твърдения, че лагерите им са се превърнали в източник на трафик на хора, проституция и престъпност. Критиците на тази политика обаче откриват по-опасен мотив - надеждата на президент Никола Саркози да отклони общественото внимание от обвиненията в корупция, които се вихрят около управлението му, пише в. "Индипендънт" във водещата си статия "Надигаща се световна вълна на ксенофобия". Вярно, че това не е нищо ново. Имигрантите често се оказват изкупителна жертва, особено във време на икономически сътресения, а и Франция съвсем не е единствена. Италия преследва и депортира имигрантите си роми от години, а в САЩ се води правна битка заради закона за имиграцията в щата Аризона. Двамата партийни лидери основни претенденти за австралийските парламентарните избори пък се състезават кой ще предложи по-твърд курс спрямо отчаяните хора, търсещи убежище, достигайки австралийския бряг с лодки. Лицемерието е огромно - и двамата австралийски лидери са имигранти, а Саркози е син на унгарски аристократ избягал във Франция веднага след Втората световна война - но то не се ограничава с политиците. Световната икономика продължава да е слаба и ксенофобията вероятно ще остане могъща сила в демокрациите по света. Отговорните политически водачи трябва да съберат смелост да обяснят на гражданите си, че не имигрантите са причина з проблемите им, заключава "Индипендънт".
Ромският въпрос се превръща в истинска главоблъсканица за Европа. Ромите, най-голямото малцинство в ЕС, в по-голямата си част са от членуващите в съюза България и Румъния и наброяват съответно 750 000 и 1,8 милиона души според Европейския съвет, посочва френският регионален всекидневник "Миди либр". Държавният секретар по европейските въпроси Пиер Льолуш "размаха" заплахата за отлагане на предвиденото за 2011 г. приемане на двете страни в шенгенското пространство, ако те не приобщят по-сериозно ромската си общност. Министърът на вътрешните работи Брис Ортфьо реагира на Европейската комисия, която постави Франция под повишено наблюдение заради ромския въпрос, приканвайки я да мобилизира енергия и влияние в програми за ефективно интегриране на ромската общност, допълва вестникът.
