Как да бъде затегнат контролът при отпускане на инвалидни пенсии и докъде да се простират правата на хората с трайни увреждания и хората с намалена работоспособност - върху тези проблеми работи вече втори месец група от експерти към социалното министерство.
В публичното пространство бяха изнесени различни предложения, сред които премахване на правото на работещите хора с увреждания да получават инвалидна пенсия, ако увреждането не пречи на работните им задължения. Синдикатите алармираха за една от идеите, според която хората да имат право на инвалидна пенсия за не повече от 5 години. Социалният министър Тотю Младенов увери, че всички предложения ще бъдат съгласувани с национално представителните организации на хората с увреждания, както и че няма да бъдат орязани правата на вече пенсионираните по инвалидност лица.
Каква е ситуацията с реда за отпускане на инвалидни пенсии в момента и в какви посоки може да се промени, допитахме се до някои от участниците в този процес.
В края на миналата година близо 354 000 българи са получавали инвалидни пенсии, заради общо заболяване. Най-голямата част от тези пенсии - почти половината - са на хора на възраст между 55 и 64 години. При по-младите хора, които са до 44 години, инвалидните пенсии са около 39 000. Данните на НОИ показват още, че повечето пенсионери по инвалидност са жени, както и че по-малко от една трета от работоспособните хора с инвалидна пенсия ходят на работа.
Едно от последните предложения за реформа в реда за отпускане на инвалидни пенсии предвижда създаване на нови експертни комисии към НОИ. Те ще оценяват дали човек с намалена работоспособност може да продължи да работи на заеманото от него работно място. Преди да стигне до този вид оценка, лицето трябва да мине през традиционната процедура в ТЕЛК, където да му се направи оценка на вида и степента на увреждане. А в самото начало на пътя за отпускане на инвалидна пенсия стои лекуващият лекар, който трябва да подготви лицето с намалена работоспособност да подаде документите си в картотеката на инвалидите, разказва д-р Петко Ников, лекар в една от териториалните експертни лекарски комисии във Варна.
"Там се приемат документите, обработват се, със съответните материали, които трябва да бъдат в една преписка - това са епикризи, изследвания, след което се разпределят. След като пристигне преписката в съответния ТЕЛК, спазвайки горе-долу законоустановения срок от 3 месеца, според натовареността на съставите се изпращат писма на пациентите да се явят на комисия. Комисията заседава общо, в една зала, където се преглеждат пациентите, и след като приключи прегледът на пациента и се предостави цялостната документация, ако се наложи, разбира се, го изпращаме за допълнителни изследвания, ако нещо ни съмнява, също го изпращаме на допълнителни изследвания. И като представи цялата тази документация, се излиза с експертно решение", поясни д-р Ников.
В повечето случаи издаването на решение става същия ден. Ако бъде прието предложението за явяване и пред експертната комисия на НОИ, това ще удължи процедурата с още няколко седмици, а след подаването на молба за инвалидна пенсия следва обработка на документите от структурите на НОИ, която отнема няколко месеца.
Според обсъжданото предложение лицето с намалена работоспособност ще има право на пенсия само ако работи, а на неработещите ще се отпуска социална помощ или интеграционна добавка. Ако увреждането не пречи на актуалното работно място, то лицето няма да получава инвалидна пенсия. Срещу това условие се обявиха Елка Тодорова и Веска Събева, председатели на две от национално представителните организации на хората с увреждания.
"Не мога да приема такъв подход, от гледна точка на това, че този човек се е осигурявал за риска инвалидност. След като събитието се е случило, значи е редно той да си получава тази пенсия за инвалидност, независимо, че той е на заплата", заяви Елка Тодорова.
"Това са права на хора с увреждания и на тях им е дадено, защото с тези средства те няма да отидат да направят нещо друго, различно от това да си намерят пособията, за да се интегрират. Дали да си подобрят количката, дали дома, дали нещо различно, те изцяло отиват за подкрепа човекът да се чувства пълноценен, затова че е с увреждане", посочи Веска Събева.
Хората ще бъдат затруднени и от другата идея за промяна - преосвидетелстването във връзка с трудоустрояване да става през 3 години, коментира още Елка Тодорова.
"Примерно, при една оценка на работоспособността за дадено работно място, ако човекът напусне това работно място и отиде на друго работно място, как трябва отново да се яви на комисия, а какво става, когато бъде съкратено това лице от работа, трябва да отиде в Агенцията за социално подпомагане... Ние трябва да си разкарваме хората, нон-стоп да си ходят по комисии, и то през 3 години, и всяка година отново пак комисии, за нас това не е верният начин", каза Тодорова.
Все още не е ясно докъде ще се простират правата на хората, които имат намалена работоспособност по рождение и пожизнено експертно решение. Според разчетите на НОИ издръжката на новите комисии ще струва около 5.5 милиона лева годишно, а по изчисления на организациите на хората с увреждания разходите за всички тези структури ще бъдат 40 милиона лева на година.
Елка Тодорова и Веска Събева настояват за проверка на съмнително издадените експертни решения и за изработване на мерки за затягане на контрола при отпускане на инвалидните пенсии.
Елка Тодорова: "За нас е редно да бъдат преосвидетелствани такива лица, когато има съмнение, когато има доказателства и съответно едно преосвидетелстване може да докаже дали действително решенията са неправомерни. Но да се говори за две трети от хората, това е създаване на социално напрежение. Да се говори от работодателите, че хората с увреждания работят, а в същото време искат и инвалидна пенсия, или пък те си получават инвалидна пенсия, защо искат да работят - това ми звучи много дискриминационно и много несериозно".
Веска Събева: "Категорично сме затова, да започнем диалог какъв механизъм за контрол да бъде измислен. Защото това е петно върху всички. Не може всички хора с увреждания да са "менте". И това което е, да се види къде е тази дупчица, където изтичат нещата, дупка ли е, кратер ли е, какво се е случило. Защо има възможност да се правят тези злоупотреби с документите с невярно съдържание".
