Източна Европа все още е оплетена в комунистическото си минало
Източна Европа все още е оплетена в комунистическото си минало / netinfo

Седемнайсет години след падането на комунизма повечето източноевропейски страни все още са оплетени в миналото си, а само малка част от тях са теглили черта върху деликатния проблем за сътрудничеството на техни граждани с комунистическите тайни служби.

На 15 март Полша започна най-голямата операция по декомунизация в Европа, като принуди около 700 000 свои граждани да декларират дали са сътрудничили на тайните служби.

Законът бе сред приоритетите на братята консерватори Качински, дошли на власт през есента на 2005 г. Те смятат, че мирният преход към демокрация, организиран от движението "Солидарност" и комунистите през 1989 г., не е позволил пълно скъсване с комунистическото минало.

Единствена Германия, която не искаше да се повторят пропуските на денацификацията, извърши радикална декомунизация. Задачата й бе улеснена с поглъщането на бившата ГДР от могъщата и богата ФРГ.

След обединението германски дипломати, висши чиновници и мнозина университетски преподаватели трябваше да потърсят работа в частния сектор. От 1991 г. до 21 декември 2006 г. всички длъжности в държавния сектор бяха забранени за бившите сътрудници на тайната полиция Щази.

От 22 декември забраната важи само за министри, депутати, съдии, висши чиновници и изявени спортисти.

Германия впрочем от самото начало отвори архивите на Щази за частните лица, които искаха да прочетат досието си. Затова там комунистическото минало на практика повече не се обсъжда, освен във филми като "Животът на другите", удостоен през февруари с Оскар за най-добър чуждоезичен филм.

Положението в малка Естония е почти същото. Щом получи независимост от СССР през 1991 г., тя поиска клетвена декларация от своите депутати, министри, съдии и висши чиновници, че не са били сътрудници на КГБ. Изискването бе премахнато през 2000 г.

От бившите сътрудници бе поискано да признаят провинението си с обещанието, че това ще бъде запазено в тайна.

В други страни комунистическото минало продължава да предизвиква дебати, обвинения и законови текстове, които винаги са предпоследни.

В България задължителните декларации и забраните за заемане на определени длъжности се редуваха с бездействие, в зависимост от правителствата. През декември бе гласуван нов, по-амбициозен закон, който задължава 29 професионални категории, сред които депутатите и журналистите, да разкрият дали са били сътрудници на бившите тайни служби.

В Румъния едва през 1999 г. управляващите и висшите държавни чиновници бяха задължени да направят декларации. Наказва се само декларацията с невярно съдържание. Парламентът обсъжда проектозакон, който да забрани на бившите комунистически агенти и апаратчици да заемат високи постове.

Преди да се раздели на две държави, Чехословакия реши още през 1991 г. да забрани на бившите сътрудници на тайните служби достъпа до висшата администрация. Неотдавнашен скандал разкри, че някои хора са успели да се шмугнат през пролуки на мрежата, като шефа на чешкия клон на Интерпол Павол Михал.

Унгария е изключение с отказа си да урежда каквито и да било сметки. Не са налагани никакви ограничения на бивши комунисти или сътрудници на тайните служби. Бившият премиер Петер Медеши остана на поста си въпреки разкритията за миналото му като агент на тайните служби. (БТА)

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар