Следващото българско правителство трябва да има не само министър, но и министерство за електронното управление. Мнението е на икономиста Тодор Ялъмов, който е преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет и експерт в Центъра за изследване на демокрацията. В интервю за предаването на Дарик „Междуредие" Ялъмов каза, че до момента по електронното правителство е работено на парче, като са изхарчени много повече пари отколкото е ефектът от направеното.
Дни след като стана ясно, че президентът Росен Плевнелиев назнача Роман Василев за министър за развитие на електронното правителство в служебния кабинет експертът коментира, че за да има напредък при осигуряването на електронни услуги за гражданите и фирмите е нужно задължително да бъдат оптимизирани обществените поръчки в този сектор.
Един от големите проблеми според Тодор Ялъмов е фактът, че администрацията в България не е готова да споделя информация. По думите му друг проблем бил фактът, че в повечето случаи електронните услуги се изграждали от гледна точка тъкмо на администрацията, а не според нуждите на гражданите и фирмите.
От години следите опитите на не един кабинет да стигнем до електронно правителство. Преди две години изводите ви бяха, че се работи на парче, че са изхарчени повече пари, отколкото е ефектът от направеното. Сигурна съм, че днес няма да сте по-малко критичен.
Не смятам, че това е критика, а обективен поглед към нещата. Едва ли има някой, дори и от правителството, който да каже друго. Наистина се работи на парче и са изхарчени повече пари, отколкото трябва и резултатите са в пъти по-малко, отколкото би трябвало да бъде. На първо място бих казал, че позицията на новия министър не би трябвало да се казва електронно правителство, а електронно управление. Защото голяма част от услугите, които хората и фирмите ползват всъщност не са услуги пряко на централната администрация, която реферираме като правителство, а се предоставят от местните власти. И ако говорим само за електронно правителство, това означава, че говорим само за електронизацията на разнообразни процеси и услуги в рамките на централната администрация. А всъщност трябва да се започне от поглед върху цялото, тоест поглед върху това какво използват, какво биха искали да използват най-вече клиентите, които са гражданите и бизнесът и да се види, че до този момент по-голямата част от услугите като честота, като услуги, които им отнемат много време, са услуги основно на местната власт. Разбира се, една голяма част от услугите на местната власт изискват вземане-даване с централната власт и в този смисъл наистина беше наложително да се интегрират различните регистри както на централната власт помежду им, така и да се даде възможност на местните власти да интегрират своите регистри към централните. Това са няколкото лота, които бяха гордостта на миналото правителство.
Някъде бях чела, че около 80 на сто от административните услуги са на местно ниво. Ако върнем лентата може би от Костов насам, макар че по-решителни стъпки бяха предприети през 2002 година, когато имаше специална стратегия за електронното правителство, каква сума е изхарчена по ваши изчисления от бюджета, подозирам, че има и паралелни по различни проекти и програми и какво е сторено за тази сума?
Трудно е да се сметне колко точно са парите, но със сигурност са стотици милиони. Това е гарантирано. Дали са стигнали милиард, не знам. Вероятно ако се сметнат всички разходи, които са ИКТ разходи, със сигурност са над милиард. Но те не са пряко свързани с електронното правителство и електронното управление.
Тоест засега българинът повече е дал от електронното правителство, отколкото е взел, ако го сметнем на глава от населението.
Определено. Като започнем от това, че години наред обществените поръчки за хардуер и софтуер особено очевидно не са оптимизирани. Купуваха се софтуери отделно, компютрите се купуваха отделно със софтуер, в много ведомства се купуват отделно лицензи за ползване на специализиран софтуер, който може да бъде обединен и да се получи и икономия от мащаба заради това, че ще се плаща по-малко и да се интегрират съответните системи. Просто администрацията не е готова да споделя информация. Преди няколко дни имах разговор с една администрация, чийто регистър не работеше и служителката там каза „Аз не съм виновна, че сайта работеше два часа днес. Не съм виновна, че не сте го уцелили". Когато поискаш информация във вид на бази данни, а не да си ги свалиш сам, администрациите не са готови, те се страхуват, че всъщност повече информация на гражданите може да означава проблем за тях. Говорим съм с изпълнители на сегашните лотове на интеграция на регистрите и те се оплакваха, че някои администрации не са искали да дават достъп до техните регистри. Така че това е сериозен и културен, и административен проблем, че всъщност администрацията не иска да бъде прозрачна.
Битката на мишката с чиновника. Само че в Естония отнема минути, за да отвори човек фирма, за около две години над 50 млн. евро са инвестирани.
Естония е друга бира.
Друга бира, но те успяха с много по-малко пари.
Причината да успеят е, че първо, разбира се, са по-малка държава. По-лесно се управлява по-малка държава. На второ място още в много ранен етап банките бяха въвлечени в електронизацията на управлението и съответно министрите, които вземаха стратегически решения, вземаха решения наистина стратегически. Нашите министри години наред вземат решения да угодят на партийните си централи, на някой спонсор, на някой вечен играч, който печели обществени поръчки и така нататък. Тоест тази културна разлика между българските и естонските политици е огромна. Аз съм си говорил с министри в съседни страни, в Македония и Сърбия. Честно казано, техните министри са в класи над нашите по отношение на мислене за страната си и готовност да вземат решения. При нас поради стечения на обстоятелствата първо тройната коалиция, после последното правителство структурата на властта някак си е по-различна от много други страни и много от министрите, да не говорим за заместник-министри, ги е страх да вземат политически решения, без да се съгласуват с политическото ръководство, което всъщност довежда до много неефективни решения.
Не знаем колко точно са изхарчени до момента. Но казахте близо милиард, а може и да надхвърлят тази сума. Колко обаче ще ни струва оттук насетне и във времеви порядък? Помня, че Бойко Борисов след едно завръщане от Естония през 2011 година даде срок от шест месеца.
Да, но той каза ние ще внесем електронното правителство от Естония. Проблемът е, че всъщност няма как да се внесе управление. Големият проблем при всички тези дискусии за електронно правителство и електронно управление е, че проблемът не е в електронността, а в управлението. И това си личи. В много случаи процесите могат да бъдат довършени бързо, разбира се, не за три месеца, колкото е служебното правителство. Но примерно за девет месеца могат да се случат много хубави неща. Проблемът е, че цялата система на вземане на решения вътре в администрацията невинаги дори зависи и от министрите. Има разни чиновници, разни хора, които дърпат конците по някакви неведоми пътища.
И те могат да саботират и доброто желание да се случва нещо.
Които много често довеждат до това наистина. И в края на краищата държавата плаща в пъти и ако нещо може да бъде свършено за 100 000 лева, държавата ще плати милион. Просто защото е много по-лесно да направиш поръчка за един милион, да се разбереш с някой голям, че ще му прехвърлиш отговорността, отколкото да рискуваш с някой, който ще ти го направи по-евтино.
Старата ви идея за аутсорсинг на електронното правителство, тоест включване на частния сектор в това би ли облекчило процедурата?
Не, самата процедура по изграждането не, но със сигурност би облекчило държавната администрация и би реформирало тази държавна администрация. Защото пускането на свободното частно предприемачество да предоставя публични услуги е нещо, което наистина може да реформира за една година администрацията.
