Земеделието ни трябва да се адаптира към пазарната среда и европейските програми

Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” Румен Порожанов в „Седмицата” на Дарик:

Верни ли са заглавията от седмицата, че България губи 100 млн. евро по Програмата за развитие на селските райони?

Такива числа не са точни. В контекста на одобрението на осма нотификация, свързана с капитализацията на Гаранционния фонд, който Гаранционен фонд е свързан с Програмата за развитие на селските райони, сумата, която беше одобрена, е с 40 млн. евро по-малко.

Да, 100 млн. лева бяха заглавията, тук грешката е моя.

Така че в контекста на компонента на Европейския гаранционен фонд това, което ще бъде декъмитмано в контекста на намаление на бюджета, е с малко по-малко от 40 млн. евро в рамките на усвояването на общия бюджет от 2,6 милиарда по Програмата за развитие на селските райони.

България беше поискала 170 млн. евро да преминат от мерки в земеделието, за които няма интерес, към Гаранционен фонд за обезпечаване на фермерски кредити. Одобрението значи не е за 170, а за 130 млн. евро?

Одобрението е за 121-122 милиона, от които компонентът на Европейския гаранционен фонд е близо 97 млн. Тук има и съфинансиране, което обърква в момента малко сметките. Но фактически хубавото е, че решението за Гаранционния фонд беше защитено от министерството. Да, беше доста тежка процедурата. В края на краищата, знаем, бил съм в администрацията - една доста сериозна администрация, която се интересува от последната запетайка по всеки един въпрос. Така че в контекста на одобрението вече ще се даде шанс този фонд да заработи и в близкия един месец, след като премине процедурата за избор на банки - това е едно изискване, което трябва да се направи, за избор на банки, които да оперират с този гаранционен фонд.

Преди да поговорим за детайлите, как ще функционира фонда, да изясним, все пак, откъде идва проблемът със загубата на пари. Сбъркала ли е България кардинално в планирането на европарите за земеделие?

Не бих казал, че е сбъркала. Това сме го коментирали и друг път във вашето студио. Самата програма изисква не по-малко от 25% от бюджета да бъде в т. нар. втора ос. Т.нар. втора ос има седем мерки, по които ние работим. Те са свързани с агроекология, необлагодетелствани райони и фактически горски мерки. Това са т.нар. „зелени мерки”, за които ние трябва да усвоим над 600 млн. евро в контекста на общия бюджет на програмата. Това е една изключително трудна задача, най-малко защото тези бенефициенти липсват.

Колегата Валери Запрянов има хубав коментар в последната тема - не знам дали видяхте. „Всички обичат Мярка 121”. Това е мярката за модернизиране на селските стопанства, за купуване на трактори, както той го превежда по-просто. Той коментира, че всъщност другите мерки по четирите приоритетни оси - хидромелиорация, биоземеделието, за което вие говорите - са главоболия за мераклиите. И накрая завършва: „Обаче земеделие само с трактори не става”. Продължават ли българите да мислят, че земеделието става само с трактори?

Не, в никакъв случай. Показателно е, че абсолютно всички мерки по първа ос, по трета ос... Първа ос, това са основно мерките 121, която е за изграждане на производствени мощности, 123 - за преработвателната... Мерките, които са свързани с младите фермери. Ние в момента сме близо до 123, където сме отворили последен прием, който правим на 100% бюджета...

Тази е за тракторите. А, не, 121 е за тракторите.

Не, тя не е, тя е за преработката. По трета ос, където са общинските публични инвестиции и общинския бизнес, там интересът отново е изключително голям. 321-ва сме на 100%, 322-ра в момента отваряме последен прием. Останалите също вървят много добре. За да направя общия коментар на програмата - това, което ние правим съвместно с управляващия орган, е максимално изчерпване на 100% и на останалите три оси, така че те да бъдат контрактувани. Неслучайно ние в момента си правим анализа заедно с тях в края на годината какво да пуснем като наддоговаряне, изчислявайки всички рискове за това, че - да, ние сме контрактували на 100%, но в рамките на изпълнението има съответните намаления, редукции по изпълнение. И голямата тема във втора ос, която - няма какво да се заблуждаваме - там периодично ще се губят определени пари. Въпросът е какво можем да направим и ние се опитваме да го правим, така че тези средства да бъдат по-малки. Така че програмата в никакъв случай не е само трактори. Това, че вървят успоредно абсолютно всички мерки по останалите оси, показва интерес. Тук е друг въпросът, че понякога в частните мерки темата за осигуряването на финансовия ресурс е много важна. Ние коментирахме инструментариума, който сме създали. Допълнителен вече ще бъде този Гаранционен фонд, а това, което е за общинските...

Т.е. земеделците да намират своята част от парите, които са нужни за един проект, освен тези, които биха получили като процент от Европа.

Правилата на Брюксел са доста по-строги. Те трябва да намерят финансиране на 100%, след което се плащат субсидиите. Така че субсидията не върви напред, има аванси, които се предоставят в размер до 50% от инвестицията, но те са отново с рестрикциите на банковите гаранции и всичките сложности за предоставянето на банкова гаранция.

Какво трябва да се промени в плановете за парите за земеделие до 2020 г.? Готови ли са земеделците от 2014 до 2020 г. да направят 30% „зелени инвестиции”, както обяснява заместник-министъра на земеделието Светлана Боянова, че България подкрепя такова озеленяване, което е искано от Брюксел.

Истината е, че ние нямаме алтернатива. Това е изискване и това е политиката, която е заложена и тя няма да бъде променена. Ние дали ще го подкрепим или не - тези 30% изисквания - това е в първа ос, не по-малко от 35... Не първа ос, а първия стълб. Тук, както тръгнахме, говорим вече за новия програмен период, трябва да диференцираме нещата за първия стълб, който вече ще бъде по съвсем друг начин. Това е директните плащания, тяхното превръщане към едно много по-комплицирано плащане, не само на площ, а вече в рамките на други шест компонента, които ние в момента трябва да се адаптираме към тях и към 2013 г. да заявим как ще ги ползваме. И другите вече, в рамките на Програмата за развитие на селските райони, която е вторият стълб за подпомагане в земеделието - този втори стълб, отново ще имаме компонента от не по-малко от 25% зелени мерки. Така че нещата от една страна стават доста по-сложни в частта на първия стълб на прилагането. Можем да направим кратък коментар какво ще се случва там и какво трябва да се случи. И разбира се в Програмата за развитие на селски райони като втори стълб, която и за следващия програмен период индикацията е, че тя ще бъде запазена. Подобни са и сигналите от новия министър на земеделието на Франция Стефан льо Фол, който е бивш член на Европейския парламент, мисля, че е бил в Комисията по земеделие - председател или заместник-председател. Индикацията е, че Франция ще подкрепи също подобна програма, независимо, че например във Франция съотношението между първи стълб и втори е 90 към 10 - вторият стълб е Програма за развитие на селските райони. Така че в момента е много важна темата в България за адаптиране към програмите. Разбира се те са сложени на масата в Брюксел за дебат в момента. По-сложен е в първи стълб. В Програмата за развитие на селските райони това, което е предложено от комисията, е либерализиране на програмата в частта на една по-добра мобилност между мерките, между политиките.

Т.е., както в нашия случай, ако не успееш да похарчиш парите за една мярка, защото няма интерес, да може да ги прехвърлиш за друга мярка, където има интерес.

Да. Освен това, самите мерки вече ще бъдат обединени. В момента имаме около 47 мерки, които са заложени. България е заявила към 40 мерки, а мерките в следващия програмен период ще бъдат около 17. Така че самата Програма за развитие на селските райони ще бъде доста по-адаптивна. Много е важно за нас, говоря в случая за фонд „Земеделие” като разплащателна агенция, да направи много плавно този преход, така че в новия програмен период ние да започнем успоредно с приключване на плащанията по контрактуваните по първия програмен период, да започнем бързо да договаряме и следващия програмен период. За да приключа с Програмата за развитие на селските райони, разбира се, тук темата е, че България трябва да си изготви и да си внесе навреме новата програма, която да бъде одобрена от комисията.

Това докога трябва да стане?

Това трябва да стане, да се внесе в рамките на началото на новия програмен период и колкото по-добре бъде направена тя, и колкото...

Т.е. до края на 2013 г. трябва да бъде внесена?

Да бъде готова и да бъде внесена.

То деликатното е, че при нас ще се сменя правителство тогава, понеже ще има избори.

Това, което беше проблем може би на предходния програмен период, е, че наистина самата програма беше внесена в рамките на 2007 г. по-късно, самото одобрение се забави, самата акредитация на агенциите и оттам идват тези около година и половина - две по-късно заработване в програмата. Но аз не искам да го повтаряме непрекъснато това нещо.

Т.е. вие сега ще се готвите още преди изборите, примерно, да я дадете догодина програмата? Така пък...

Работа на администрацията е да си свърши работата, независимо дали има избори или няма избори. Това си е един административен процес, подготовката на програмата. Разбира се програмата трябва да следва и политики, които да се изпълняват. Истината е, че в земеделието не би следвало да имаме безкраен дебат какви политики да се провеждат. Нашето земеделие трябва да се адаптира, от една страна, към пазарната среда и от друга страна към европейските програми.

Т.е. вие още преди изборите ще дадете готов проект, за какво България да поиска пари до 2020 г. от европейските фондове в земеделието. И предлагате политиците да се съгласят около тия политики, а не следващите да сменят...

Аз даже не бих казал, че е толкова сложно. Погледнато в контекста на програмата - да, ние трябва да заложим кои мерки ще прилагаме като политики. Както ви казах, те наистина при тази по-голяма мобилност няма да е толкова сложно. По първия стълб, който е много по-голям като размер, където ще имаме заместване на директните плащания, тук вече разглеждаме шест компонента, които България ще прилага в контекста на първия стълб. Там е т.нар. схема за базово плащане, което ще е една резултативна величина и това ще е така наречените директни плащания, които ще останат, но те вече ще бъдат между 40% и 50% от общия бюджет.

Там с какво ще се промени от това, което е познато сега?

В момента европейската схема предлага... Ние сме, както всички страни-членки, първо присъединилите се 10 и ние след това двете, започнахме с плащания на площ. Да, три от тях - мисля, че Кипър, Малта - те излязоха, преминаха на плащана на ферма, но останалите сме на плащане на площ. Тези плащания на площ са единствени плащания, основните, над 90%, по Европейския гаранционен фонд. В новата стратегия за този първи стълб на Европейския гаранционен фонд вече се заместват не само към подобни плащания на ферма или на площ - ферма прилагат старите страни членки, а тук отиваме вече в промяна на политиката. Вече тези плащания на площ имаме задължителни 30% зелени плащания, които ще бъдат свързани с обработките на земята. Там има определени минимум три критерии, няма да ги изброявам в момента. Имаме до 5% за необлагодетелствани райони, имаме обвързани с производството плащания, когато това е един много важен елемент за нашите анализи и предложения, които трябва да направим. Обвързаните с плащания с производството, това е животновъдството, това е растениевъдството, някои други култури, които в момента ние правим национални доплащания. И в момента, в който ние достигнем тавана на плащанията - това ще стане 2016 г., но по-скоро повече през 2015 г. - ние вече няма да имаме право да правим национални доплащания в тези политики. Така че, в контекста на...

Т.е. тук една съществена промяна ще бъде, че вече плащането ще е свързано с това колко и с какво качество си произвел.

Не точно. Това ще бъдат плащанията за животновъдство, за растениевъдство, необвързани с площи, като не говоря за качество...

А с количества.

...а схемите могат да бъдат - зависи как ще ги защитим, могат отново да бъдат на глава добитък, отново могат да бъдат, както казахте, и на качество. Не е казано, че трябва да бъде за качество мляко.

Т.е. България трябва да каже как ще мери, как ще оценява.

Оттук-нататък България ще направи своето предложение. Въпросът е към настоящия момент на сегашния програмен период ние да заявим и да кажем: ние към момента искаме обвързани плащания с производство да бъдат 10-15-20%. Аз имам информация, че министерството е направило такива постъпки. В момента се дебатира този въпрос. Не само България иска над 10% плащания за обвързани с производството, защото ние и в момента плащаме в сектор „Животновъдство”, ако приемем към 100 милиона субсидии, в момента ще вървят схеми за птицевъдство и свиневъдство - ние и в момента с растениевъдството плащаме не по-малко от 200 млн. лева или 100 млн. евро. Така че, по никакъв начин не трябва да бъде намаляван този размер, още по-малко, че тези браншове на селското стопанство са малко по-чувствителни от гледна точка на пазарни възможности за печалба. Така че, темата е доста сложна. Тук в момента тече анализът как да бъдат разпределени и ние в средата на 2013 г., когато излезе регламентът за първи стълб, трябва ясно да кажем: ние предлагаме по първи стълб средствата, нашите средства по първи стълб ще достигнат 815 млн. евро към 2016 г. Ние трябва кажем: ние ще ги разходваме в тези пропорции. Чак към 2016-а ние имаме право да направим ревизия, за това какво искаме да променим в тези пропорции. Така че, мисля че, в момента всичко върви в един нормален ритъм. Той, самият дебат в комисията още не е напреднал...

В Европейската комисия.

И в Европейския парламент, и в комисията.

Но затова България всъщност трябва да бъде наясно кое ще й е приоритет в земеделието. Днес четох, че изтича срок за заявления за помощ на картофопроизводителите. България внася картофи. Значи очевидно е, че не е достатъчен стимулът на тези, които правят картофи. Може България да реши, че ще продължи да си внася картофи, защото в Европа има доста държави на север, които могат да произвеждат повече картофи и нищо друго, докато България може да произвежда на тази земя, на която ще гледа картофи, някакви други, по-скъпи продукти. Има ли яснота, какво всъщност иска да направи България в земеделието?

Като казвате България внася картофи, пазарът внася картофи. България потребява внесени картофи, българските граждани. След като има свръхпроизводство може би в европейския континент, след като това свръхпроизводство дава възможност и на база на не по-малките субсидии, които получават старите страни членки, те да имат конкурентна цена на внос в България, това създава проблем за българските производители. Разбира се, изравняването на плащанията към 2016 г., когато ще се адаптираме с по някакъв начин с нивата на субсидиите в общността, ще даде възможност за една по-добра конкурентноспособност. Но това, което не споменах в началото - България след 2015 г., условно казано, защото ние тогава ще достигнем до 90% от плащанията на общността, ние няма да можем вече да си правим собствени политики, да подпомагаме отделно животновъдството, отделно растениевъдството, отделно картофопроизводители, като част от този процес по самостоятелни национални схеми. Това нещо ще приключи и затова споменах, че е много важно как ще направим анализа, да го заявим пред Брюксел.

То ще може ли в следващия период да се каже, че България вече с европейски пари иска да развива картофи?

Да, точно това става.

И ние трябва да кажем тогава.

В рамките на тези, ако приемем 15% за обвързани с производството, ние ще кажем: да, от тях 8,5% ще бъдат за животновъдството, толкова ще бъдат за оризопроизводство, толкова за различните растениевъди и плодове...

Така половин процент за картоф примерно.

В това число и за картофите.

А можем да кажем: ами, не, нека поляците правят картофи, а ние ще правим скъпо грозде.

В момента ние трябва да защитим този процент от общия ни пакет за обвързани с производството мерки.

Това хич не е просто, което трябва да свършите следващата година...

Ние определено си имаме...

Ще има страшно отражение за 7-8 години напред.

Да, изключително важно е...

А, то като се смени и обработката на земята - страшно дългосрочно решение.

Изключително важно е и затова точно тези сектори в момента, както казахте, са по-чувствителни и трябва да бъдат подпомогнати.

Да се върнем на моментното състояние. Колко последно са усвоените средства, въобще във фонда по Програмата за развитие на селските райони, по другия стълб?

Така, с немалка скромност бих искал да кажа, че фондът е най-голямата разплащателна агенция в страната. Към момента общо имаме усвоени над 2,4 млрд. евро европейски средства, 1,005 милиарда, и това е след намалението на тия 40 милиона, за които говорихме от Гаранционния фонд или 38,6% са усвоените по Европейския фонд за развитие на селски райони и към 1,4 млрд. евро сме усвоили по Европейския гаранционен фонд, където са основно директните плащания и пазарните мерки, които се финансират през Европейския гаранционен фонд. Така че, към момента България е усвоила фактически 2,4 милиарда, като това е сума по-голяма от всички оперативни програми, останалите седем. И бих искал, пак не без скромност, да кажа, че фондът в момента работи доста добре, разбира се в много добра комуникация с министерството. Дори ако щете в анализа, това което правим в момента - анализът, за да направим абсолютно всички мерки да намалим декъмитването, което ни идва от второ основно, споменах го. И разбира се, в рамките на усвояването както на националните програми, така и на Европейския гаранционен фонд.

За какво ще се обезпечават кредити от Гаранционния фонд?

По Гаранционни фонд ще се обезпечават кредити по три мерки от първа ос, но това са двете най-големи - 121-а и 123-а, които са за производство и за преработка на селскостопанска продукция. Обезпеченията ще бъдат свързани както с предоставяне на аванси, обезпеченията ще се дават пред банките, пред които нашите бенефициенти със сключени договори ще кандидатстват за осигуряване на финансиране. Тези средства, тези обезпечения, ще бъдат давани както за аванси, по-точно за банкови гаранции, за да теглят аванси от нас така и за осигуряване на цялостен кредит за осигуряване на финансирането за изпълнението на проектите на нашите бенефициенти. Така че, този инструмент, съчетан с много добре работещата програма в момента, по която ние рефинансираме мерки по договори по Програмата за развитие на селски райони с всички 19 банки, с които имаме споразумения, и с по-разчупения инструментариум от гледна точка на банковите гаранции. Добре заработи схемата вече и с поръчителите, с гарантите по предоставянето на финанси от страна на фонда. Това ни дава една по-голяма смелост да предвиждаме, че осигуряването на ресурс в нашите бенефициенти ще им даде в по-голяма степен възможността да си изпълнят контрактуваните проекти.

Има едни много глобени фермери с проекти, които не успяват да изпълнят всички изисквания.

Не. Като казвате глобени, в контекста на оторизацията на окончателното плащане, там, където се констатират...

Да, да, на отказани или неполучени - каквито и евфемизми да използваме...

В контекста на плащанията, когато се заяви плащането, се прави пълна проверка на документацията, по-точно на извършената инвестиция и там, където има несъответствия с документите, просто не се заплаща.

И тия пари се връщат в европейския бюджет или се разпределят в други проекти?

Не, нищо не се връща, системата е съвсем различна. Това е част от анализа, който ви казах, който ние правим и ще активираме в края на годината за наддоговаряне по мерките.

В смисъл, губи ли България тези пари, защото не са похарчени по конкретния проект, в който има грешки, или може да ги насочи по друг проект?

Не, анализът показва, че ни се освобождава бюджет по конкретната мярка от... Защото в най-различните степени на изпълнение на проектите има редуциране на стойността на проекта. Така че нямаме пряка загуба. Ние анализираме, както ще направим сега по Мярка 123, какво се случва, какви са средните намаления от редукции и средните намаления от незаявяване на плащане и примерно ще наддоговорим 10-15% в края на годината, така че да могат да се реализират, да усвоим максимално до 100-процентния бюджет. Разбира се не може да имаме изравняване на числата.

През седмицата имахте форум, на който обяснявахте как с европари ще насърчавате износа на български земеделски продукти. Как?

Износът се насърчава чрез Европейския гаранционен фонд. Форумът премина при доста голям интерес. Беше представен начинът и схемата, по която се извършва това нещо. Това, което е интересно и актуално към днешна дата и ние проверихме, в контекста на споразуменията за износ на пилешко месо - давам пример - които очакваме...

Това, което ще изнасяме за Катар?

Да. Очакваме да се подпишат от наши производители за износ на Катар. Това е допустима от Европейския гаранционен фонд дестинация за експортна субсидия, което би подпомогнало пазарния анализ и възможност за износ.

Т.е. схемата каква е? Ти произвеждаш пиле, за това пиле получаваш субсидия от европейските фондове, за да го изнесеш в Катар и така Европа да има износ на земеделска продукция.

Има определени страни, те са трети страни, извън Европейския съюз, за които е допустимо плащането на такива експортни субсидии, като това е една плаваща политика на комисията, за да субсидира други износи. Те се отварят за една година, следващата година могат да бъдат затворени...

Примерно, на пилета има в момента. Догодина може да е телета.

Имаме подобни на захар в момента. Не са много активните политики, но...

А каква е географията? Арабския свят, Африка?

Трети страни, различна е. Различна е, но не е масова. Трети страни, всичко...

Т.е., ако някой иска да ползва тая субсидия, трябва първо да провери за какъв продукт може да получи и второ, за къде да я изнесе.

Всичко предварително се определя от Европейската комисия като прилагане на политика.

Понеже ще говоря с двама образователни министри - след вас е Иван Костов, после са Даниел Вълчев и Сергей Игнатов. „Училищен плод” работи ли, остава ли догодина?

Работи. Интересно, тя ще остане и догодина в настоящия програмен период. Тя все повече има интерес от българските училища. На много от тях не им се занимаваше, защото това е една много трудоемка програма, но това, което контрактувахме през есента за тази учебна година, показа още по-голям интерес.

Каква част от училищата в България я използват?

Трудно ми е да ви кажа в момента.

Тук аз не бях коректен, да ви кажа предварително да си носите цифрите.

По-интересното е, че Програмата за благотворителност, която е една доста голяма програма, миналата година „Благотворителност”, по която се раздават продукти на слоеве с по-нисък социален статус - те са над 300 000 в България - работи много добре за миналата година и в момента бюджетът ни е два пъти по-голям. Ние в момента имаме две обществени поръчки, при които ще се контрактуват над 40 млн. лева за продукти, които чрез Червения кръст ще бъдат раздадени.

Как гледате на местенето на земеделското министерство в Пловдив? Вие в София си оставате, нали? Така поне каза финансовият министър.

Аз не бих искал да коментирам тази тема. Важно е когато се прави едно действие... Администрацията, нейната основна функция е да предоставя административна услуга. Тя трябва да бъде предоставена качествено, да бъде предоставена навреме, така че бенефициентите да се подпомагат от администрацията, а не това да им пречи.

Т.е. няма социална функция намирането на мястото на администрацията.

Разбира се. В контекста на това кой как си извършва услугата е отделен въпрос. За да се премести една администрация, най-малкото трябва да е ясно, че тази услуга няма да се развали или няма да се... Това е важното. Социалният елемент - разбира се тук е малко по-друг анализ, който аз не смятам, че съм специалист по въпроса.

Тук да кажем, че изказвате една деликатна задръжка, въпреки че вие нали бяхте началник на кабинета на Симеон Дянков. Това не ви пречи сега да имате... Известна резерва улавям във вас от това, което казвате като позиция.

Не, аз нищо не казвам. Казвам на какво би следвало да бъде подчинен подобен анализ според мен, като експерт. Разбира се тук има съвсем друг елемент, който е...

То удачно ли ще е министерството ви да е там, а фондът ви да е тук, предвид сериозната комуникация, която трябва да имате?

Сериозната комуникация, която се извършва, ние извършваме примерно с половината дирекция на министерството и това, което беше коментирано в един много начален етап, е, че точно тези дирекции ще си останат тук. Разбира се аз не бих искал да коментирам дали някои от дирекциите, които се занимават с нещо друго, трябва да отидат на друго място. Това е съвсем друга тема.