"Ковачи" от Алек Попов, "Завръщане във Витенберг" от Георги Тенев и Иван Добчев и "Златните мостове и Секвоя" от Константин Илиев са номинираните текстове за "Аскеер" за съвременна българска драматургия. Претендентите за отличието обяви председателят на фондация "Аскеер" Милен Миланов. Рекорден брой пиеси - 22 - са участвали тази година в надпреварата.
Освен с голямото количество драматургични текстове, журито, определило номинациите в категорията, може да се похвали и с доброто им качество. При кого ще отиде престижната театрална награда ще стане ясно на 23 май на церемония в Театъра на армията. Тогава ще бъдат раздадени и останалите отличия "Аскеер", а кой ще се бори за тях ще разберем следващата седмица, на 11 април.
За драматургичните текстове, участващи в състезанието тази година, за номинираните, и за тези, които останаха извън първата тройка - за всичко това е разговорът с поета и драматург Пламен Дойнов, член на журито на фондация "Аскеер" за съвременна българска драматургия.
Членовете на журито сте категорични в това, че тази година е една от най-силните за категорията. Какво я превърна в такава?
Качеството на текстовете е едно от най-добрите, защото очевидно личи общото им високо равнище. Имаме такова на повече от един, два или три текста. Смея да твърдя, седем или осем пиеси, наистина са написани на доста високо професионално ниво, при това типът на писане е различен. В годините, в които по-отблизо съм наблюдавал гласуването, винаги съм забелязвал, че има един или двама много ярко изявени фаворити. Този път не беше така. И трите номинирани пиеси имат сериозни шансове да бъдат победители, а освен тях за малко не влязоха в тройката още три или четири текста. Това е белег за конкуренция, но и за високо общо равнище.
А как си обяснявате рекордния брой драматургични текстове, участвали в състезанието?
Със следното структурно различие, а именно, високият процент на участие на независими проекти. Самият факт, че можеш пиесата си да я осъществиш не на сцената на държавен театър, а в алтернативно театрално пространство, вече дава шансове на повече текстове, а както се вижда и от листата, дава шанс и на нови и млади драматурзи.
Въпреки високото качество, за което говорим, имаше ли текстове, които ви беше трудно да прочетете?
Разбира се. Ние точно това се шегувахме в журито, когато накрая преброихме гласовете и видяхме реалната картина кой колко гласа е получил. Тогава със задоволство отбелязахме колко е хубаво, че и тази година има пиеси, които не са получили нито един глас. Това единодушие при гласуването е белег, че колкото и различни хора да сме в журито, всички ние имаме хигиена на вота. А това, че има нула гласа някоя пиеса не я прави непременно кошмарна, въпреки че имаше и кошмарни пиеси, това е ясно.
Както сте били единодушни за пиесите с нула точки, така ли бяхте единодушни и за номинираните три драматургични текста? Какво ги отличи от останалите?
Заради технологията на вота, аз не съм сигурен, че ние сме единодушни за тези три пиеси. Изборът им не става чрез разговори и договорки в журито, а чрез гласуване и броене на гласове. Истината е, че аз не съм гласувал за всички от тези пиеси, които са номинирани. И това е нормално. Иначе смея да твърдя, че хубаво се получи, че тези три пиеси са представителни за различен тип драматургично мислене и писане. Много ще бъде интересно накрая кой тип писане всъщност ще победи. Това ще е символичен резултат за посоката, която е поел или ще поеме българският театър, основан върху български текстове.
Бихте ли казали какви са характеристиките на тези три текста, за които говорим?
Имаме един класически тип драматургично писане, изчистено, професионално, по всички закони на голямата драматургия, и това е Константин Илиев. Имаме една пиеса, която е представителна за театъра на високия модернизъм, какъвто е текстът на Иван Добчев и Георги Тенев. Имаме и една пиеса на Алек Попов, която пък е представителна за писане, което е ориентирано към по-широка аудитория, с ярко изведени комични елементи. Целият този диапазон между елитарност, златна среда и масовост ще бъде изпробван чрез вота накрая.
Номинираните текстове за "Аскеер" за съвременна българска драматургия се играят:
"Ковачи" от Алек Попов - в Университетски театър на Нов български университет, постановка Възкресия Вихърова (предстояща премиера на 9 април).
"Завръщане във Витенберг" от Георги Тенев и Иван Добчев - в Театрална работилница "Сфумато", постановка Иван Добчев.
"Златните мостове и Секвоя" (театрален триптих) от Константин Илиев - в Малък градски театър "Зад канала", постановка Бина Харалампиева.
