Вълчев: Диференцираното заплащане при учителите се наложи

Интервю с вицепремиера и министър на образованието и науката Даниел Вълчев преди първия учебен ден в ефира на "Седмицата" по Дарик радио

Първо да изясним как ще изглежда първият учебен ден, защото днес и под главите на вестниците е, че Станишев щял да става като Тато, има се предвид Тодор ЖивковЕ Ама, вярно ли ще се четат две речи на министър-председателя във всички училища? Аз не мога да си спомня, даже по времето на Тодор Живков нямахме такава процедура. Или това е нещо. . .

Само да кажа. . .

. . .не са разбрали?

Само да кажа, че учебната година ще се открие по същия начин, по който се открива през последните години, в 9 часа във всички училища на страната с издигане на националния флаг и под звуците на националния химн.

Така.

Що се отнася до това, че много хора от публичния живот присъстват на различни церемонии, свързани с първия учебен ден, било на собствените си деца, на бившето си училище или по друг повод, това действително е така. Министър-председателят тази година наистина се е обърнал към учителите и отделно в едно послание към учениците и в подходяща форма, разбира се, те ще бъдат запознати с него.

Тоест ще има задължение да се чете какво е казал Станишев.

Може би да не прекаляваме с този тип неправилна интерпретация.

Длъжни ли ще бъдат. .. ето, сега ни слушат, просто да, понеже в "Стандарт" пише, че има депеша от вашия заместник Кирчо Атанасов да се четат преди първия школски звънец двете речи на Станишев. Да изясним, сега ни слушат учители, директори, има ли депеша. . .

Така или иначе те са на тяхно разположение, това е главата на изпълнителната власт на българската държава, и на тяхно разположение са, ако желаят, разбира се, ще го направят.

Ако желаят.

И според мен е редно. . .

Да.

. . .да го направят.

Това е много важно. Ако желаят.

Но още веднъж да кажа - според мен е редно да го направят.

А според мен е редно вие да се обърнете към учениците и учителите. Ще го направите ли, както. . .

Г-н Вълчев, аз винаги се обръщам. . .

. . .го правят от 100 години?

. . .не само аз, а всеки министър на просвещението, откакто има електронни медии, се обръща в навечерието на първия учебен ден към учениците, учителите и родителите. И това е негово задължение. Аз също ще го направя утре вечер по националното радио и в ефира на националната телевизия. Това, разбира се, е задължение.

Понеже казахте кое е редно, според мен това, което вие ще направите, е по-редно. Нали, ще се обърнете, няма никого да задължавате да ви се четат мислите насила по училищата и децата да ви слушат. Това е малко по-редно, звучи, защото иначе то имаме и глава на православната църква, може и ходжата да поиска да се обърне. . .

Така е, и ако. . .

. . .и да бъдат задължени всички. . .

. . .прецени главата на православната църква, нямам никакво съмнение, че в храмовете неговите думи ще бъдат прочетени, в това няма нищо обидно.

Тоест, така да се каже, Станишев е като, като глава на църква за нашите училища.

Г-н Вълчев, аз оценявам вашето игриво настроение в събота по обед. . .

Ама така се забавлявах .. . "Стандарт". . .

. . .но така или иначе не знам дали това е проблемът на българското училище. Оставам с впечатление, че за вас най-важното е кой какво ще прочете в някакъв момент. За мен това е крайно неважно.

Стигаме до важните неща, добре.

Още веднъж искам да кажа, още веднъж искам да кажа - когато главата на правителството иска да направи обръщение към която и да е категория от гражданите, той дори конституционно може да го направи от ефира на телевизията.

Е така трябва.

Предполагам, знаете, че има такава разпоредба и в този смисъл не знам какво толкова обсъждаме вече пет минути.

В Закона за висшето, за образованието, за, което впрочем и това ще бъде тема, че ще променяте закона за училищното образование, няма обаче задължение директорите да четат на премиера словата. Има го в закона за радиото и телевизията, не споря с вас.

Ама не, аз не знам за какво толкова спорим наистина, откровено ви казвам, не мога да разбера за какво толкова спорим.

Ами, не, не знам, не ми се струва много, и аз ще бъда на откриването на моето дете, сега да слушам две речи на Станишев, прочетени с патос от директора. . . Вие намирате, че е редно, добре.

Първият учебен ден една година след учителската стачка. Какво се промени?

Аз пак ще се върна, с извинение, на това, което казахте. Вие считате, че не е редно това да е г-н Станишев или който и да е министър-председател, защото нямам впечатление такава активност при други правителства да сте проявявали.

Ами, аз нямам спомен. . .

Нямам впечатление да сте повдигнали въпроса защо столичният кмет преди година и половина връчваше знамена на столичните училища. Това редно ли е?

Нямам спомен Симеон. . .

Извинявайте, но този подход. . .

. . .да ви кажа, на мен наистина не ми харесва. Миналата година. . .

Симеон Сакскобургготски не се е обръщал.

. . .като говорихме един ден или два дена преди 15 септември, или може би на самия 15 септември, основният въпрос, който ми задавахте, тогава, да припомня, започваше учителската стачка, беше дали се возя на мерцедес, аз ви казах, че се возя на ситроен, а вие около пет минути въртяхте около това, че не може все пак да нямам и мерцедес, понеже съм министър.

Не, така твърдеше. . .

Извинявайте, но това ли са въпросите. . .

. . .тогава Янка Такева.

. . .които вълнуват хората на 15 септември? Тогава, когато в българското образование все пак вървят някакви процеси. Един може да каже, че са добри, друг - че са лоши, но там има някакви важни неща, много важни неща. Децата намаляват. . .

Тоест не сте съгласен. . .

. . .училищните мрежи се свиват. . .

. . .не сте съгласен с пресата. . .

. . .средствата за образование, какво става с учителите? Има ли млади сред тях, има ли интерес към тая професия? Това са големите въпроси. Сега, ние няколко минути, разбира се, това е вашето предаване, вие преценявате, но вие, ние се занимаваме с това дали министър-председателят има право да изпрати послание до учителите. Според мен има такова право. Сега, вие, разбира се, твърдите, че няма такова право. . .

По това спор няма. Но дали трябва да бъде четено навсякъде задължително, това е въпросът. Както по времето на Тодор Живков. Това. . .

Ами, не знам по времето на кого какво е ставало. . .

Това поставя въпроса. . . .

. .но така или иначе. . .

. . .вестник "Стандарт" днес.

Така или иначе, ами, добре, сега, цитирайте "Стандарт". Така или иначе, аз пак казвам, от моя гледна точка има далеч по-важни въпроси от този, нали, кой в каква кола се возил и кой какво слово ще произнесе.

Стигаме до важния въпрос - какво се промени във възнагражденията на учителите, които точно преди година протестираха и впрочем тогава тяхната синдикална лидерка поставяше въпроса за колата ви, която обсъди, който обсъдихме, вие го повдигнахте?

Ами, не, аз го повдигам, защото действително ние имаме уникалната способност да се съсредоточаваме върху въпроси, които нямат нищо общо с това, което е, от моя гледна точка поне така, аз така мисля, е важно. Има протокол, има Национална служба за охрана, в каквото се возя, това е, аз не си избирам возилото. Напротив, аз не се возя с него най-често по простата причина, че считам, че като ходя из страната, правя лошо впечатление на хората. Това е истината.

Тоест ,отново ще се съглася с вас, че както и в случая със словото на Станишев, сте избрал по-редния подход. Та какво се промени. . .

Но така или иначе. . .

. . . във възнагражденията?

. . . от гледна точка на възнагражденията, което наистина е един изключително важен въпрос и аз, ако ми разрешите, ще кажа още веднъж защо според мен е важен този въпрос. Не защото има големи очаквания. Големи очаквания имат всички професионални групи в България - и лекарите имат големи очаквания, ако щете, инженерното съсловие и кой ли не. Целият въпрос тук е, че учителските възнаграждения, ако те се запазят продължително време около средните или дори под средните в публичния сектор, слава богу, това вече не е така, това означава, че интерес към тази професия няма да има. И ние ще изтървем, тъй да се каже, едно цяло поколение учителство да се реализира в България. Това е за мен големият въпрос. И това миналата година наистина обсъждахме. И ако аз съм бил с известни симпатии може би не към средствата, но към логиката на това, което се случва, причината беше именно тази. Сега, това, което тогава преценихме, че е възможно да направим, без да правим големи социални, главно в професиите дисбаланси, е да се ангажира правителството към 1 юли да достигнат средната брутна заплата на педагогическия персонал 650 лв. Сега, мога да кажа твърдо, че това е постигнато към 1 юли, въпреки че истината е, че те не са ги получили още сега, тъй като малко закъсня факсът на Министерския съвет. Оттук насетне, още веднъж да кажа, че това няма да бъде за всички, тъй като средно ще рече, че едни ще имат повече, други ще имат по-малко. И ние, мисля, че към 10-ти беше моята заповед, в момента правим обобщение и ще може до няколко дни, след като направим обобщението, да кажем съвсем точно в кое училище какви равнища са постигнати. Разбира се, ще направим анализ и защо не са постигнати там, където не са постигнати.

Заработи ли системата бонусите да се определят от самите училища?

Имате предвид диференцираното заплащане?

Да.

Сега, аз самият не съм влагал някакви прекомерни очаквания в тази система не за друго, а защото в крайна сметка диференцираното заплащане в някои системи, специално по отношение на учителския труд в някои държави е възприето, в други не е възприето, това е истина. Ние преценихме, че е добре в България да се направи такъв модел, но пък имаше известни възражения и от страна на синдикатите, а и от други страни, че може би не е добре подвижната част от възнаграждението да бъде много голяма на фона на общото. Това пък подтикна някои да кажат - ами, то няма голям смисъл за еди-какъв си процент чак толкова да се напъваме. Но истината е, че тази система все пак се наложи. В момента нашите данни са, че 97-98 процента от учителите участват в системата на диференцирано заплащане. Тук-таме има сигнали, че тя трябва да се подобри. Аз лично не възразявам. Със синдикатите имаме среща в края на, отраслов съвет всъщност в края на месеца и се надявам да прегледаме както първия стълб, така и т.нар. втори стълб, т.е. диференцирано възнаграждение в зависимост от квалификацията. За начало може би ще използваме т.нар. ПКС-та, професионално квалификационните степени, които в момента имат голяма част учителите, а от 1 януари новият модел на кариерно израстване ще даде възможност, така, вече същинският втори стълб да влезе в сила.

Успяхте ли да подредите училищната карта на България? Колко всъщност училища вече има страната, има ли все още излишни училища от гледна точка на собствените критерии, които вие въведохте?

Е, това е много голям въпрос, защото тук няма чисто рационално решение. Съществуването или несъществуването на едно училище в едно населено място е много повече въпрос на традиция, емоционално натоварен въпрос. Всеки знае колко тежко е за кмета, респективно Общинския съвет да вземат решение за закриване на едно училище, където поколения от хората, които са ги избрали, са придобили образованието си. Същевременно обаче няма защо да се лъжем. В българската образователна система броят на децата, имам предвид училищното образование, само за пет години са намалели с повече от 150 хиляди. Значи, когато. . . Малко преди аз да стана министър те бяха над милион, в момента са малко над 800 хиляди. Вече тук не става въпрос за някакво желание на някой, а тук става въпрос за обективни дадености. Сега, много често се казва - добре де, ама нали след няколко години, понеже раждаемостта се повишава, отново ще има деца в системата. Да, ще има, но те няма да се родят и няма да живеят техните родители в село еди-кое си, те ще живеят в София, Варна, Бургас и другите големи градове. За съжаление това е истината. Тоест мрежата от училища не може да не съответства на това къде са децата. И аз допускам, че наистина. . .

Съответства ли тази година?

Извинявайте, само последно изречение. Аз допускам, че наистина, дай боже, това да е така, след три, четири, пет години отново ще започнат да се откриват училища. Но те няма да се откриват там, където сега се закриват. Те ще се откриват вероятно в София, във Варна, в Бургас, Стара Загора и т.н. Градовете, които демографски вървят нагоре.

Колко училища има в България?

Ами, сега, до последното в момента няма да мога да ви кажа, но те бяха около 3 хиляди. Защо правя тази уговорка - защото не само защото нямам числа пред себе си, но и защото има. . . зависи дали тук ще включим специалните училища в тези бройки, или ще включваме само типичните държавни и общински. Но така или иначе те бяха около 3 хиляди и са намалели с около 300.

Традиционният въпрос за ремонтите. Има ли масов проблем в страната с незавършени ремонти на училища?

Смея да се надявам, че тази година нещата ще бъдат много по-различни, много по-различни по една проста причина и това е, че ние децентрализирахме цялата ремонтна дейност. Помните, че миналата година на фона на учителските протести имаше две обвинения към министерството. Трябва да призная, че не без известно основание и двете. От една страна, че част от ремонтите се забавят. От друга страна, известно недоволство, че част от учебниците и учебната документация се забавят. Сега, тази година ние преценихме, разбира се, след разговори с общините, че е по-правилно тази дейност да се извършва от тях. Там, където държавата трябва да даде средства да ги дава под формата на програми или по друг начин, но самите общини да са активни в този процес. А що се отнася до учебниците, нещата са същите. Миналата година ние трябваше централизирано да сключим договори с издателствата за учебници от първи до четвърти клас в един склад в София или в няколко, пък оттам до съответните областни центрове, пък оттам до всяко училище. Това е една огромна логистична дейност, която централизирано трудно се прави. Сега, тази година още повече, че безплатните учебници са вече и до седми клас включително, поради което ние преведохме парите на общините, те сами сключиха договори с издателствата и мисля, че, поне справката, с която аз разполагам, има тук-таме няколко общини, които имат малко проблеми с учебниците за големите класове, поне към сряда беше така, но мисля, че те ще бъдат преодолени. Това е въпрос на дни. Така че мисля, че това е по-доброто, което. . . Сега ще покаже, разбира се, началото на учебната година, но мисля, че общините ще се справят с това.

Идеи от седмицата, вие ще кажете всъщност доколко тези идеи наистина тръгвате да ги реализирате, свързани с различни видове санкции, например за родители, чиито деца не ходят на училище. Заместникът ви говори за 500 лева за първи път и 5 хиляди лева за повторно. Вие четох, че сте казал, че не сте за санкции, а за стимули. Сега, ще има ли 500 лева, ако не ти ходи детето на училище, глоба, или няма да има?

Значи, нека да изясним, че действително в законопроекта, който ние подготвяме, нов закон за училищното образование, който да кодифицира цялата материя, пръсната сега в два закона, един правилник, едно постановление всъщност на Министерския съвет, респективно няколко наредби. Едно от нещата, които самите учители многократно изтъкват, а и директорите особено, е, че системата от стимули и санкции, които да се прилагат по отношение на децата първо, но също така и по отношение на родители, е твърде не добре диференцирана, не добре работеща. А по отношение на децата, за никого не е тайна, че дисциплината през последните години, и като казвам в последните години спокойно мога да кажа последните десетилетия, не е на такова ниво, на каквото всички ние си го представяме и искаме да бъде. От една страна, разбира се, има общосоциални причини за това. Ясно е, че като хората не спират на червения светофар, много трудно децата им ще са послушни в училище. Това е въпрос на общо отношение към реда в обществото. В нашето общество тази работа не е на някакво кой знае какво равнище. Но от друга страна пък си има и вътрешноучилищни фактори, които не са никак за подценяване, и тук според нас може да се направи нещо добро. Разбира се, от една страна са стимулите, но от друга страна аз съм съгласен, че трябва да се търсят по-диференцирани санкции. По отношение на децата мисля, че въвеждането на оценка за поведение паралелно с оценката за знания е нещо важно. Те не бива да се смесват, тъй като има палави деца с много добри постижения в ученето, има и обратното, ако щете, не знае, но пък е много прилежен, така че тези неща не бива да се смесват, но считаме също така, че тази оценка за поведение трябва да служи за нещо, т.е. ако всяка санкция по същество представлява някакви неблагоприятни последици за този, който има неправомерно поведение. Така че тук е по-скоро големият спор. Сега, що се отнася до това как да се въздейства на онези семейства, които не стимулират, а в редки случаи, слава богу, но все пак и такива има - препятстват децата да ходят на училище, това е не толкова училищен, колкото според мен общосоциален въпрос. И тук има различни видове, то и сега има възможности за определени санкции, но те не се използват. Спецификата в едно такова предложение за имуществени санкции според мен е в това, и аз лично не вярвам, че те много ще помогнат, по простата причина, че част от семействата, в които са и рисковите деца от ранно напускане на училище, това са много бедни ромски семейства и аз не знам какви 5 хиляди лева ще вземете на една такова семейство. То съвкупното му имущество няма толкова. Така че тук трябва много внимателно да се подхожда. Моето мнение е, че такива общосоциални мерки трябва да бъдат предприети, но добре дозирани, и второ, има си вътрешноучилищни мерки. Статистиките показват, че една част от децата напускат по-рано училище не само поради това, че в семейството има определена нагласа към образованието не чак толкова типична за българина или пък, че семейството е в тежко икономическо положение, а и защото децата не се интересуват от учебния процес. И сега тук големият проблем. Ако детето първи, втори клас не бъде достатъчно комуникативно на български език, тъй като една не малка част от тези деца вкъщи не говорят на български език, значи ние детето сме го изгубили. То след това как ще възпроизведе урока по химия или по физика, или ще разсъждава по литература, при положение че то трудно борави с. . . има ограничен речников запас и трудно борави с българския език. И тук вече е големият въпрос. Тази година за пръв път ние стартираме програма всяко училище, което иска да се занимават учителите допълнително с деца, които са в такова рисково положение, по-трудно усвояват учебния материал, както и с такива, които са особено надарени в някаква област, да речем математика, рисуване и т.н., да имат възможност на допълнително възнаграждение. Това е една сериозна програма, сега ще видим какво ще стане през есента, но аз лично залагам по-скоро на този тип стимулиране, отколкото на санкциите.

От кога планирате да се въведе задължителна матура и по математика или природни науки?

Ами, още веднъж да кажа . .. не знам, аз имам впечатлението, че обикновено се изразявам относително ясно, но има някаква мистификация в това. Онзи ден, когато беше срещата с регионалните инспекторати по образованието, аз изрично подчертах, че през следващите поне две години според мен не бива да се въвежда, и за догодина това е сигурно, тъй като предполагам, че към 15 септември, а това е в понеделник, все още аз ще съм министър, не бива да се въвежда нова матура, но принципът е, че трябва да има и една задължителна матура от математическите или природоматематическите науки. Но това е една перспектива. Сега, дали тя ще бъде възприета от следващия екип в Министерство на образованието и науката, доколкото в националната програма няма изрично предвиждане на втора или само една матура, т.е. въпросът е отворен, това нека да решат тези, които ще дойдат след нас. Но моето лично мнение ако щете и като родител, не само като министър, е, че трябва да се върви през следващите години, не веднага, нека се стабилизира системата година, две, три, но трябва да се върви към втора задължителна матура именно по математика или блок от природоматематическите науки.

Четох, че вашето министерство иска 215 милиона лева от излишъка. Преди малко разпределяхме излишъка с Милен Велчев, той ви отпуска 50 милиона.

Само да изясним, за да няма недоразумение. Не министерството, а съвкупността от всички второстепенни разпоредители, като между тях всичките 37 държавни висши училища, Българската академия на науките и т.н., просто само това да направя за уговорка. Всъщност аз не съм много оптимист, че кой знае какво ще се случи за образованието от гледна точка на излишъка, но от разговорите, които ние имахме и с министър-председателя, и други министри, и на политическо равнище, има желание образованието да бъде предложено за един от приоритетите при разпределянето на тази сума. Сега, аз съм дал едно предложение, което искам съвсем откровено да кажа, че основен акцент е поставен върху Българската академия на науките и държавните висши училища. Защо? Защото капиталовата субсидия на държавните висши училища е относително малка през последните години, въпреки че миналата година мисля, че ние направихме нещо добро, около 40 милиона допълнителна капиталова субсидия с излишъка беше дадена изцяло на държавните висши училища и отделно 10 милиона на БАН, тази година според мен не бива да се отива по-ниско. Ако се стигнат тези равнища, мисля, че нещата ще бъдат добре. Има поне 4 или 5 висши училища, които дострояват или сериозно ремонтират нови корпуси. Има в Българската академия на науките идеята за изграждане на академично градче. Освен това идеята за един допълнителен стимул за академиците, които не са на щат нито по служебно, нито по трудово правоотношение, така че има доста неща. Сега, разбира се, в пълен размер те няма да могат да бъдат. . . да се реализират, но мисля, че и бюджетът догодина ще бъде, особено за наука, ще бъде значително по-добър от тазгодишния.

Вярно ли е според вас заглавието на вестник "Политика", че мониторът измества дъската в българското училище?

Че. .. прощавайте, не разбрах.

Че мониторът, компютърният монитор измества черната дъска.

Аха. Ами, не знам, не мога да кажа. То всъщност черни дъски много не останаха, ако буквално възприема въпроса ви. Ние тази година допълнително, струва ми се, над хиляда. . . а, хиляда, няколко хиляди, прощавайте, бели дъски въвеждаме по най-различни причини - и здравословни, така и децата по-лесно се справят. А що се отнася до това дали компютърът измества в някаква степен и застава в центъра на образователния процес, това е едно много. . . дълбок въпрос. Това е въпрос на това какво въобще дава в света, по какъв начин новото поколение възприема света - дали през екрана на монитора, или през собствените си очи. Това са, да не кажа философски, но, така, граничещи с философията въпроси. Във всеки случай българското училище. . . вие знаете, че ние бяхме много изостанали. Първата програма за доставка, централизирана доставка на компютри, дотогава някой дарител ако беше подарил компютър, това беше всичко, започна през 2005 година, в края на мандата на предходното правителство. И ние поддържаме тази програма досега. В момента няма българско училище, което да няма поне по един компютърен кабинет, повечето имат по два, по три, някои и по повече. Миналата година осигурихме за всяко училище по един или. .. поне по един, но най-често по два лаптопа с мултимедийни проектори. Тази година пък започнахме една програма и струва ми се в 70 български училища на всеки учител е предоставен персонален лаптоп и те са в една система с електронни дневници. Така че ние не можем да останем настрана от тези процеси, въпреки че моето лично мнение е, че книгата си е книга и засега поне компютърът сякаш не остава да я измести, а и живото преподаване все пак е много по-важно от това да гледаш едно филмче за някакъв физически проблем или тема по химия.

Накрая да ви дам възможност да се обърнете, да кажете нещо от това, което ще кажете утре на учениците и учителите в навечерието на първия учебен ден, като, нали, да уточним, че будите симпатия с незадължителния характер на вашето изказване. А пък съвършено, така, ме убедихте, като разбрах, че чувствате и неудобство да пътувате със скъпи коли, с което започвате да напомняте на министри от Западна Европа, които даже с велосипеди се придвижват, без да отдават такова значение на протокола. Та поради цялата тази симпатия, без да е длъжно "Дарик" радио по Закона за радио и телевизия, ми се струва съвсем редно да ви даде възможност да отправите пожеланията си.

Благодаря, господин Вълчев. Само, ако разрешите, преди това една дума да кажа. Всъщност, не бива да бъркаме пиара с всекидневното придвижване. В един голям град човек просто няма време, ако е министър, да се придвижва с велосипед - това е истината. Човек може да. . .

Вижте, аз в Копенхаген съм виждал паркинга. . .

. . . един запис, колкото да го. . .

. . . паркинга в Копенхаген, понеже отворите тази дума, паркингът пред парламента на Копенхаген е само за велосипеди и народните представители си ходят с велосипеди и от това не им е по-тъжно. Но това е манталитет.

Да, но тук говорихме за министъра. В изпълнителната власт, уверявам ви, това е нещо, което изцежда човек. И когато човек е 12 часа на работа, ако трябва и още два часа да се придвижва, повярвайте ми, няма да може да се справи. Но не е толкова важно. Аз между другото ще попитам специално моя датски колега, който в понеделник ще бъде на визита в България, така че. . .

Но аз ще ви дам един пример от България, господин Вълчев. Правеше много добро впечатление това, че председателят на Народното събрание, той е от вашата партия, Огнян Герджиков. . .

Да.

. . . се придвижваше пеша, с голямо нежелание говореше за смяна на жилище. . . жилището с резиденция.

Ами, да. . . вие всъщност казвате гласно това, което аз винаги съм мислил. Всъщност тук не е въпрос за България или Дания, или Обединеното кралство, тук е въпрос до човек. Когато човек има чувство за мярка, знае, че тези позиции са преходни, мисля, че нещата са много по-добри. Защото, както казваше. . .

Това за мярката много хубаво го казахте.

. . . както казваше покойният Радой Ралин - който губи мярката, му взимат мярката.

Това го кажете и на премиера си, за мярката, като ще се задължават. . .

Е, сега, хубава работа. . .

. . . училищата да четат речите му.

А сега, ако разрешите, да кажа сега няколко думи. Това, което аз съм се опитал да кажа и ще бъде излъчено в неделя вечер, е нещо съвсем просто. Не съм си позволявал да правя отчети - какво е постигнато, какво предстои да бъде направено и т.н. . Позволил съм си да кажа едно просто нещо - че начинът, по който нас ни готвеха, нашите родители и нашите учители, за това да се справим с живота в света, е различен от този, който ние трябва да приложим спрямо нашите деца, защото светът, в който те ще живеят, е различен. Това е светът, в който ще има наистина все по-задълбочаващи се глобални предизвикателства и от гледна точка на изчерпаемите енергийни източници, от гледна точка на световните екологични проблеми, от гледна точка на това, ако щете, че днес на Земята живеят повече хора, отколкото въобще някога си живели във всички поколения, взети заедно, на Земята и т.н. И всъщност няма кой да ги научи, няма кой да ги подготви за това, което им предстои в един вероятно хубав, но не прост живот, освен училището и родителите. Затова нека със съвместни усилия да направим тъй, щото училището да помогне на семействата и семействата да помогнат на училището децата да станат такива, каквито ние искаме и каквито те трябва да бъдат, за да могат да постигнат своите житейски цели.

Казахте го почти както древните римляни, те са казвали - Non scholae, sed vitae discimus - не за училището, а за живота се учим.

Точна така е.