Василев: Искам вот на доверие за съкращения на чиновници!
Василев: Искам вот на доверие за съкращения на чиновници! / снимка: Sofia Photo Agency
Министърът на държавната администрация и административната реформа в интервю за Дарик.

Администрацията не е 105 000 души, а е около 88 000 души. Това са точно тези служители, които официално се водят администрация, според българската класификация. От февруари 2006 година досега администрацията е намаляла – намаляла е с около 5300 души, като точната бройка се мени постоянно. За съжаление, има няколко ведомства, които увеличиха своя щат и това беше прието от Министерския съвет, тоест има известно обръщане на тенденцията, но не с толкова, че администрацията да се е увеличила за последната една година. Това е както чашата е наполовина пълна или празна...

От една страна, това е все пак намаление, а не увеличение, и пожелавам на всеки бъдещ министър на администрацията да постигне повече. Но, ако ме попитате дали е достатъчно, ще ви кажа, че според мен, не е, тъй като има възможност администрацията допълнително да бъде съкратена. Съкращенията на държавния апарат са единствено политически акт, тоест това е въпрос на политическа воля на управляващите от най-високо ниво. Ако има политическа воля на най-високо ниво да има съкращения, ще има съкращения, ако няма такава политическа воля, администрацията за последните две хиляди години от историята на човечеството е измислила много изобретателни механизми, с които да се възпроизвежда и да се увеличава.

Вие смятате ли, че има политическа воля на най-високо ниво?

Смятам, че има частична политическа воля. Дали тази политическа воля е достатъчна – според мен, не е достатъчна... Това правителство би могло да бъде много по-реформаторско в тази област в бъдеще.

Кое пречи на това правителство да бъде по-реформаторско сега, а не в бъдеще?

От една страна, Министерският съвет и политическите сили в него, които го подкрепят, заявиха официално многократно последните 15 или 20 месеца своето желание за съкращения в администрацията. От друга страна, когато на практика това трябва да се направи, ние не го правим – правим дори по-скоро понякога обратното. В момента повече от половината министерства „са се наредили на опашката” с огромни желания за увеличения на бройките. И затова ще ви кажа какво съм предприел в момента – като министър много пъти съм казвал на заседания на Министерския съвет, че ако тази тенденция за натиск за увеличаване на бройките продължи, тогава ще се почувствам задължен да внеса проект на постановление на Министерския съвет за закриване на Съвета за модернизиране на държавната администрация, който беше създаден преди около три-четири години с основната задача да възпира увеличението на администрацията.

Тъй като прекалено зачестиха исканията за увеличение на бройките и министрите някак си са солидарни с тези, които ги правят тези предложения, аз съм внесъл в момента като вносител, като председател на този съвет, съм внесъл предложение той да бъде закрит. Тук има два варианта – това предложение да бъде прието, ако то бъде прието, резултатът ще е следният: министерството ще бъде освободено от ангажимента да отговаря... и министъра, да отговаря за съкращенията в администрацията. Тоест Министерският съвет ще каже, че вече не е приоритет да се съкращава администрация след този резултат, който е постигнат досега, и оттук-нататък няма да ме питате мен за бройките в администрацията. Вторият вариант е Министерският съвет да откаже да закрие този съвет и да каже, че той не е изчерпал своята историческа роля. И да му възложи нови функции с нова енергия. Това е нещо като, може би примерът не е съвсем точен, но все едно правителство в някой решителен момент да поиска вот на доверие...

Тази амбиция на някои министри да назначават още хора в администрацията си има ли цвят? От всички цветове от тройната коалиция ли са тези министри?

Категорично бих искал да заявя, че няма цвят. Тоест това, което мога да каже е, че моето министерство не желае да увеличава бройките. Когато на нас ни се наложи да поискаме седем бройки по твърда препоръка на Европейската комисия, че трябва да засилим дирекцията, която отговаря за оперативната програма, ние поискахме седем бройки, само след като успяхме паралелно да съкратим 28 бройки в другите части от системата на министерството. Това би трябвало да правят и другите министри, но някак си по-лесно е да не правят реформи в другите части на системата – директно направо да си поискат увеличение там, където твърдят, че трябва, че е необходимо. Примерно, ако вашето радио само се разраства като... като гъба, то ще фалира накрая.

Как България продължава битката си за това българите да наричат еврото „евро”?

Ние сме твърди за момента и тук сме обединили своите аргументи в няколко групи. Едните от тях са чисто лингвистично-научни, вторите са чисто политически, които са и по-съществени. И вече е въпрос на лобиране и въпрос на премерване на силите в европейските столици дали ще успеем да се справим. Това е една от малкото битки, която аз лично съм започвал, където не съм могъл да гарантирам крайния резултат.

Може ли България да стигне до съд?

Може, което е въпрос на политическо решение – тоест тук вече по-висши институции от едно министерство трябва да се произнесат дали това е целесъобразно или не. Българският език със своята кирилица е доста по-различен от тези държави, които пишат на латиница, и по-скоро нашият казус е близък до този на Гърция. Гърция и Кипър внесоха нова азбука в Европейския съюз и знаем как те са решили този въпрос. Затова ние бихме искали да бъдем третирани точно както Гърция. Няма краен срок, но смятам, че трябва да има развръзка тази година...
Последвайте ни

Интервю