Трябва диференциран подход към администрацията, смята Цветлин Йовчев
Трябва диференциран подход към администрацията, смята Цветлин Йовчев / снимка: Sofia Photo Agency, архив, Надя Коцева
Цветлин Йовчев
51148
Цветлин Йовчев
  • Цветлин Йовчев

Началникът на кабинета на президента Цветлин Йовчев - гост в „Седмицата” на Дарик.

Вие не давате много, не давахте много интервюта предвид предишната ви работа. Сега ще се промените ли?

Естеството на работата беше такова, което не предполагаше да бъда много активен в медиите.

Шеф на ДАНС, да, трябва да е загадъчен.

А сега вече ще видим, въпросът е как ще тръгнат нещата.

Ако броим, че сега тръгват, значи дано тръгнат добре, за да участвате.

Дай Боже.

Ахмед Доган каза, че е впечатлен, че президентът влиза в нова роля, която не е ясно дефинирана в конституцията, имайки предвид т.нар. месец на политическите консултации. Каква е тази роля?

Аз не бих казал, че тази роля не е ясно дефинирана в конституцията, защото по конституция президентът е обединител на нацията и той е човекът, който би трябвало да търси и да работи активно за постигането на широк обществен консенсус по важните за обществото теми. Така че от тази гледна точка няма по-естествено нещо от това президентът да стартира един месец на политическите консултации, в който да изслуша и да чуе вижданията на политическите партии за приоритетите на България, да сподели своите идеи и в рамките на тези дискусии наистина да потърси областите, в които може да се получи широк обществен консенсус по отношение на стратегическите приоритети на страната.

Това е малко странно заглавие, месец на политическите консултации. Колко месеца годишно ще има такива? Какъв ще бъде принципът, по който ще работите с партиите, президентската институция?

Идеята е в началото на всяка една година президентът да има такива консултации, в рамките на които да свери часовника си и да съумее да обсъди с политическите партии наистина важните приоритети. Искам да ви кажа дори, че аз лично съм обнадежден от проведените вече няколко срещи, тъй като преминават в много добър тон, има много разумни предложения и идеи, които се споделят от представителите и от ръководствата на политическите партии. Дори вече се оформиха няколко области, в които, мисля, че можем да търсим и да намерим широк обществен консенсус.

Вие досега сте се срещнали с БСП, с ДПС...

Досега със Синята коалиция, с БСП и с ДПС. Предстои среща с ГЕРБ.

И идеята беше да почнете от опозицията.

Не...

Как ги подредихте?

Не е имало точно определен критерий, по който да ги подреждаме. В края на краищата...

Защо първо се срещнахте с едни, а не с други?

Ами, винаги щеше да възникне, да ви кажа, тоя въпрос.

То и затова е важно да има принципа. Вие като началник на кабинета би трябвало да имате отговор.

По-скоро да кажем, че случаен принцип започнахме, защото не беше толкова важно с кой ще започнем. Важното е да се проведат наистина тези разговори.

И ГЕРБ ще са накрая.

ГЕРБ ще са следващите, с които ще проведем...

А само с парламентарните ли ще се срещате?

Ами, все още не е приключил месецът на политическите консултации...

И кого броите за парламентарен също?

Все още не е приключил наистина месецът. В зависимост от това и как вървят консултациите ще се вземе решение как да продължи.

Т.е. идеята е всяка година, кой месец? Март, месец март ще бъде месецът на политическите консултации следващите пет години, може и десет, ако президентът има два мандата.

Да кажем в началото на годината, да кажем в началото на годината, нека да не го уточняваме точно. Все пак зависи и от други важни обществени събития, как вървят нещата. Наистина тази година встъпването на президента в длъжност беше в началото на годината, това изискваше известен период от време, в който да може да се структурира и да започне да работи администрацията. И наистина може би поради тая причина сега през месец март ги провеждаме. Ще видим вече как ще се получи за другите години.

Казахте, че има вече теми, по които се очертава съгласие на цялата опозиция, с която сте се видели. Кои са тия теми?

Нека да ви кажа... да ги наречем области, в които мисля, че може да се постигне сравнително добро обществено и широко обществено съгласие.

Нали няма да изброите някакви общочовешки неща - народът да живее по-добре...

Не, не. Енергийната ефективност и енергийната независимост е една тема, по която мисля, че можем да постигнем съгласие.

Това какво означава, че има съгласие да се прави или да не се прави „Белене”? Защото така общо поставено... а пък президентът цитира Доган, че бил казал, че той всъщност намира за грешка „Белене”

Нека да довърша с другите области, в които можем да постигнем съгласие, и ще ви отговоря и на този въпрос. На второ място, това е административната реформа и електронното правителство като нещо, което е изключително важно и фундаментално, за да успеем наистина да имаме работеща администрация и ефективни институции. На следващо място, това е... можем да постигнем обединение около двигателите на икономическия растеж - конкурентоспособност, иновации, инвестиции, заетост. Можем да постигнем също консенсус по отношение на това, че трябва да се предприемат активни мерки по отношение подкрепа на малките и средните предприятия и до момента като че ли се очертава наистина, че ние трябва да търсим едно по-ефективно управление на системата за защита на националната сигурност и трябва да се проведат реформи там.

И сега дяволът е в детайлите. „Белене”?

Президентът беше много категоричен по отношение на позицията си и той ще отстоява тази позиция. Позицията му е, че когато се взимат такива важни за обществото решения, всички аргументи трябва да се сложат на масата. И тук, преди да се вземе едно такова решение, трябва да се изяснят няколко фундаментални въпроса. Един от тези въпроси е имаме ли нужда да изграждаме нови енергийни мощности. Това зависи... за да вземем това решение, е необходимо да имаме един много добър, прецизен анализ по отношение на, за това как очакваме да се развие вътрешното потребление на енергия.

Има или го няма...

И в контекста на енергийната ефективност, тъй като, ако намалим енергийната ефективност и увеличим...

Т.е., ако увеличим енергийната ефективност, ще се намали разходът...

Вторият важен въпрос е да се направи един анализ на потенциалните пазари на електроенергия за България и какво е тяхното развитие в близките 20 или 30 години, когато ние очаквам наистина да имаме възвращаемост на инвестициите в един такъв проект. Ако вземем решение за тоя въпрос и решим, че са необходими нови енергийни мощности, разбира се, възниква следващият въпрос - какви да бъдат тези мощности. Дали трябва... аз не мога да кажа сега в момента, защото наистина липсва такъв анализ все още.

Т.е. вие казвате една за мен новина, че България няма анализ за тези въпроси, свързани с енергетиката.

Аз мисля, че и президентът го каза абсолютно категорично, че не може да се вземе решение, без да се отговори на тези въпроси. И за да се отговори на тези въпроси, е необходимо, нали, ако решим, че трябва да развиваме оттук нататък ядрената енергетика, чак тогава вече стигаме до въпроса за това кой проект би бил удачен...

Това е тежък упрек към всички правителства, първо, тия, дето казваха, че ще построят „Белене”, още Симеон Сакскобургготски възобнови проекта, след това беше продължен при Сергей Станишев, три години вече управлява Бойко Борисов и три години и това правителство не е направило този анализ. Това ли казвате вие?

Ами, аз мисля, че то и никой не го отрича, че в момента няма такава яснота и че до момента са подписани договори и споразумения, без да има яснота колко точно ще струва проектът. И това го каза и министър-председателят Бойко Борисов, и министърът на енергетиката Трайчо Трайков, и вицепремиерът Дянков. Аз мисля, че и в момента те предприеха и правят сериозни стъпки в тая посока наистина да изяснят абсолютно всички параметри на този проект и наистина решението да бъде взето на основата на... абсолютно осъзнато решение да бъде за един такъв важен проект и което... тази информация да бъде предоставена на обществото. Това, което президентът пое като ангажимент, е, че за едно такова важно решение той при всички положения ще запознае и ще иска всичко да бъде обществено известно, всички механизми, на основата на които ще се вземе това решение.

Вторият приоритет, по който казахте, че имало съгласие - администрацията, реформа в администрацията и електронно правителство. Като се каже в момента администрация, и последните две седмици веднага излиза думата бонус. Каква е вашата позиция? Вие все пак ще отговаряте за администрацията на президента, ще давате ли бонуси, или няма да давате бонуси?

В момента в администрацията на президента не е предвидено допълнително възнаграждение. Мнението ми обаче категорично съвпада с изразената позиция от президента, че допълнително възнаграждение трябва да има, когато обаче са налице ясни принципи, процедури и правила. Нека да развия малко отговора си. Ако ние искаме да имаме наистина работеща администрация, която да бъде мотивирана, ние трябва да имаме диференциран подход към администрацията. Това означава, от една страна, че ние трябва да развием и да изградим една система за кадрово развитие на администрацията, от друга страна, трябва да имаме диференцирано заплащане, което да позволява всеки да получава различно възнаграждение на основата на своята компетентност, знания, умения и опит и на основание на приноса, който има към постигане на...

Не е ли свободен президентът да направи, както иска, това? В смисъл никой не му определя, нито парламентът, нито правителството му определя как ще разпределя бюджета си.

Преди да се подходи и да се реализира един такъв подход, са необходими две основни условия - първото, което е, трябва да се изгради система за формулиране на целите, дефиниране на целите, точни, ясни и конкретни, поставени във времева рамка, и система за отчитане на резултатите, ясни критерии, които да са еднакви за всички, система, която да обхваща абсолютно всички области на дейността на администрацията, т.е. тя пълноценно да може да оцени, ефективно и обективно да оцени дейността на всеки един от служителите. Тя трябва да бъде и справедлива, и възприета от служителите...

А това го говорите пожелателно, което означава, че казвате, че при президента Първанов е нямало такава система. Вие не заварихте ли система, организирана от ген. Колев вашият предшественик?

Вижте, не съм запознат изцяло. Да ви кажа, не съм запознат изцяло как е била организирана системата за заплащане. По-скоро аз гледам напред, какво би трябвало ние да направим, и ние вече имаме оттук много сериозни стъпки по отношение на организацията на дейността на администрацията на президента. Искам да ви кажа, че аз съм оптимист по отношение на няколко неща. Първото, което е, че подходът, който налагаме, е съобразен с абсолютно всички изисквания за модерно управление, капацитетът, който в момента, експертният потенциал, който е събрала президентската администрация, е внушителен, действаме като екип и са заложени основите...

Какво значи внушителен? В смисъл много хора е събрал...

Не, не, не. Искам да ви кажа, че наистина са... хората са по-малко, отколкото са били преди, намалена е администрацията.

Колко са? Колко я намалихте?

Но... Само да довърша, наистина експертите и техните знания и умения, които разполагат, са впечатляващи. Администрацията в момента мисля, че е намалена като щат с около 10-12%.

Добре, ама в абсолютни числа?

В абсолютни числа като щат, като... не са запълнени бройките и предполагам, че няма да бъдат запълнени всички бройки в продължение поне на няколко месеца, е около 150 души.

А имате по-голям... или по-малко...

Това е целият щат, а към момента са доста по-малко. Все пак върви един процес на подбор на кадри.

А като приемахте от предишния президент, той давал ли е бонуси?

Нямам такава информация да е давал бонуси. Не зная, наистина ще ви излъжа.

А в ДАНС, докато вие ръководехте, давахте ли бонуси?

В ДАНС няма бонуси. Искам да ви кажа, че в ДАНС между другото има изградена много добра система точно за такова диференцирано заплащане. Имаме изградена много ясна и точна система за отчитане на резултатите, както в структурните звена, така и персонално. В ДАНС заплащането има, заплатата има два компонента. Постоянен компонент, който се определя от длъжността, която заема съответният служител, като се приема, че длъжността, която той заема, отговаря на неговата компетентност, знания, умения и опит, и един такъв компонент, който може да варира и да промени останалата част от заплатата, варира до 20%, който е в резултат на постигнатите резултати, т.е. приносът...

Т.е. 80% са ти твърди, ако вярно ви разбирам, защото си толкова учил, толкова работил и имаш опит...

Заел си тая длъжност.

Да, заел си тая длъжност, а 20% са...

Конкретният резултат.

...може нищо да не вземеш, а може да вземеш и...

Да.

...20-те процента за резултат...

Да. Там е много добре направено.

Това с ваша вътрешна заповед, вътрешни правила е решено в ДАНС...

Да, да. Така че...

И сега ще направите нещо такова в президентството.

Ами, ще изисква време, защото, вижте, най-трудното при въвеждането на една такава система е отчитането на резултатите. Ако нямате обективна система, която ясно да отчита резултатите, това е изключително трудно. То тогава този компонент става субективен и то тогава тези хора, те няма, няма да послужи като мотивация на тези хора, а ще послужи към... и ще ги тласне към един стремеж за изграждане на някакъв вид нерегламентирани отношения може...

Понеже вие отворихте дума за администрацията като приоритет и реформата в нея, та какво мислите за връщането на бонусите тази и предната седмица, начинът, по който това беше направено, със, така, болното дете, камерите...

Вижте, според мен всеки един случай би трябвало да се разглежда поотделно. Решението може би на министър-председателя да изисква това да се направи от всички е породено и от това, поне това, което аз слушах, че той неколкократно е отправял предупреждения към администрацията да бъде изключително внимателна и да не се допускат такива неща. И може би затова беше решението му всички, които са взели такива бонуси, да ги върнат.

Е, не всички. В смисъл върнаха само началници на някакво ниво.

Политически... Да, да, може би. И за мен всеки един случай трябва да се разглежда поотделно.

Според вас това ли очаква българският народ? Понеже премиерът каза, понеже съм популист, той малко неправилно използва тази дума популист, защото да си популист не е толкова хубаво, нали, това означава да излъжеш народа, че получава нещо, което той очаква, това са популистите, а дълбоко в душата си да си съвършено друг. Та, като изключим терминологията, но това ли очаква българският народ наистина?

Всъщност очакванията...

Ниско платена администрация и се радва, като й вземат парите.

Вижте, за жалост може би всичко, което се случва, и начинът, по който се отразяват процесите през последните години, като че ли формираха едно негативно отношение на хората, на обикновените хора към администрацията, което според мен донякъде може би да е справедливо, но в по-голямата си част е дълбоко несправедливо. Защото има хора, които влагат изключително много усилия, дават от себе си, за да могат наистина да постигат едни добри резултати. Заради това наистина може би има формирани такива обществени очаквания, но според мен трябва целенасочено да работим в тази посока, че, ако искаме да имаме ефективно работеща администрация, то тя трябва да бъде добре работеща, не само добре работеща, а и добре заплатена тази администрация. И за да бъде наистина, да може администрацията да привлече хора, които имат необходимия капацитет, необходимите способности, възможности да извършват ефективно тези дейности, то е необходимо тези хора да могат да получат и съответното заплащане. Ние не бива да поставяме администрацията в една ситуация, в която да трябва едва ли не те да получават нещо, което е полуизвестно, не съвсем ясно как ще го получат, по какъв начин и т.н., и самите те да са с едно чувство след това, ето сега както се получи, остава усещането, че голяма част от хората, които може би са заслужавали тези бонуси, но сега ги върнаха, може би ще остане у тях обида от това нещо, защото излезе като че ли, че те са извършили нещо не съвсем редно. И това според мен единствено се дължи, че като че ли към момента няма ясни принципи, процедури и правила, по които се дава допълнителното възнаграждение.

Ще има ли някакъв документ, който ще представлява плана под егидата на президента за България 2020, България през 2020 г.?

При всички положения дейността на президента, на администрацията, провеждането, активната работа на съветите, тези резултати ще бъдат публикувани и те ще бъдат ясни за обществеността.

Не, става дума как си го представяте. Някакъв план ли ще бъде? Нали, както, без да правя такива аналогии, внушаваш им като петилетките едно време, нали, но този път ще бъде седемлетка.

Целта е друга. Ние имаме един начертан период, който е изключително важен за страната, и това е 2020. Този период е много важен и то е много важно ние в момента да формулираме ясните приоритети, може би политики и начина, по който ще успеем да ги постигнем тези приоритети, и по една друга причина - в момента предстои от следващата година да започне договарянето на еврофинансирането за страната. И за да сме в състояние ние да преговаряме отговорно и да получим това, което се надяваме, то ние наистина трябва да сме в състояние да представим на Европа, че нашите желания са резултат от една стратегия. И тази стратегия се ангажира, има широка обществена подкрепа, ангажирани са не само правителството, управляващото, а и политическите партии. Затова е добре може би един такъв документ да мине през парламента. И когато имаме яснота за една такава стратегия, когато ние сме начертали няколко приоритета като общество, които трябва да постигнем, в резултат на тези няколко приоритета сме се спрели и сме казали ето тези няколко политики би трябвало да реализираме, и конкретно няколко проекта, които трябва да бъдат приоритет не само за това правителство, а и за няколко други правителства след това, и, разбира се, когато тази стратегия е съобразена с възможностите на страната за осигуряване на необходимите ресурси, то тогава това е нещо, около което, първото, което е, можем да постигнем едно национално обединение, това, което липсва в момента може би на обществото. И това ще послужи като много сериозен аргумент за това ние да можем да защитим нашите желания и нашите искания в Европа и в Европейския съюз.

Не, понеже самият президент казва, че е много важна технологията, да я изясним. Значи, вие сега събирате партиите. В рамките на годината си представяте да бъде написан план 2020 на България под егидата на президента. Това ще бъде един документ, включително с екселски таблици, както обича той да казва, и този документ ще бъде внесен в парламента. Това си представяте вие, така че догодина правителството, като ходи да преговаря за парите за следващия програмен период в Европейския съюз, да показва тези екселски таблици и да казва, ето например министър Московски казваше ние искаме да направим железопътната линия от сръбската до турската граница, това струва еди-колко си милиарда.

Значи, по-скоро ролята на президента е в това, той ще търси и ще работи активно заедно с администрацията ние да се обединим всички около едни приоритети. И казваме - ето това са важните приоритети за България, ето това са политиките, ето това са проектите, които ние считаме, че трябва да ги направим.

Не, ясно, това го обяснихте. Въпросът е това ще се напише в един документ, който да се гласува в парламента. Кой ще го внесе?

Ще го предложим. Значи, в резултат на дейността на президентската институция ще излезе нещо, което ще се предложи на обществото като един вариант, който среща обществено одобрение. А технологията вече, кой ще го внесе, как ще го гласува, вече тук отиваме във...

Понеже президентът пита винаги за технологията, аз затова вас ви питам, понеже пък вие отговаряте в администрацията му да организирате технологията.

Технологията ще е такава всички тези неща ще се обсъдят на съветите и наистина, дори в още по-кратки срокове, от които вие споделихте, ние трябва да имаме яснота по това какво ще правим. След това разбира се, че ще го предложим и на правителството, и на парламента като един вариант, който може да бъде обсъден и да се постигне широко обществено съгласие.

Външнополитическата активност на президента. Досега беше в Брюксел, в Афганистан, пропускам ли нещо, това са му двете досега визити.

Основно да.

А по Афганистан, нали прочетохте всички критики в различни коментари, първо, защо е отишъл с американски самолет, а не с български, какъв е отговорът на този въпрос, понеже аз си спомням, знаете ли, президентът Първанов, като му се счупи самолетът на Азорските острови, един от основните му мотиви да не вземе един там граждански самолет да отиде до Мексико на държавното посещение е, че това не е редно като статут на държавата да го направиш, да ходиш с граждански.

Ще ви кажа защо беше използван такъв начин на транспортиране на президента, но може би да започна първо от това защо той трябваше да отиде там. Знаете ли, ние сме изпратили наши български момчета и момичета на мисия на 5000 км от страната. Те работят в изключително тежки условия и обстановката беше в този момент изключително сложна. Има нужда и трябва президентът и върховният главнокомандващ да отиде и да изрази своята подкрепа за тях. И това беше важно да се направи.

Това им носи и самочувствие, нали?

И самочувствие им носи...

Обаче пък какво самочувствие ти носи президентът ти да кацне със самолет на друга държава?

Сега ви отговарям на този въпрос. Обстоятелствата и обстановката тогава беше изключително усложнена от гледна точка на сигурност, дори имаше доста гласове, които считаха, че президентът трябва да отложи това свое пътуване, но той беше категоричен, че точно в този труден момент трябва да подкрепи контингента. Изхождайки от съображенията за сигурност, не беше възможно ние да използваме българския самолет...

Имаме „Спартан” ние, който ползват нашите делегации обикновено.

От гледна точка на сигурността, тъй като в края на краищата по линия на НАТО и мерките за сигурност беше възможно наистина да бъде осигурено със, при пътуване с един такъв самолет.

Т.е. нашите транспортни самолети са опасни да се ходи в Афганистан?

Не от гледна точка на самолетите, а от гледна точка на организацията на пътуването и мерките за сигурност, това беше причината.

Вие със сигурност разбирате от това и със сигурност няма сигурно да искате да кажете повече, но аз с моето дилетантство не мога много да разбера каква е разликата дали ще отиде с български „Спартан” или с американски „Спартан”.

А, значи, организацията, взаимодействието вече при всичките тези процедури, които трябва да се направят, общото ръководство на една такава операция за гарантиране на сигурността, осигуряването на коридорите...

Вие поставяте по-глобален проблем. Излиза, че България не е достатъчно интегрирана в НАТО.

Абсолютно...

Излиза, че нашите военни не могат да, със собствени технически средства да създадат сигурно пътуване на своя президент в координация с НАТО.

Напротив, вие между другото заложихте и споменахте много точно едно нещо, че в края на краищата говорим за, НАТО е един блок, в който нашите военни са много добре интегрирани и те трябва да бъдат интегрирани. И в един такъв, в една такава система на колективна сигурност трябва да се спазват определени мерки и правила.

Сега, следващите визити, знам, че президентът ще ходи в САЩ, в Чикаго, през май...

Среща на върха на НАТО.

Среща на върха на НАТО.

Да.

Сега, покрай, пак ако ползваме критиките за три междузвездни гафа, както ги нарича „Труд”, а вторият граф според „Труд” е, че не е споменал Русия на 3 март, че словото му е минало без освободителите, после ще кажете кой и как пише речите и... що пък вярно да не кажеш кой те е освободил, но за Русия има ли планове за посещение в скоро време?

Засега няма планове за посещение на Русия. Ние мислим и това, от което, аз, така, позицията на президента е, че трябва да има една балансирана политика на, спрямо Русия и спрямо всички останали държави, но към момента не се предвижда посещение в тази посока.

Понеже четох, може да не е вярно, но от, по писанията във вестниците, че вие сте ръководил руското направление в НСС известно време, да, значи ето...

Да, истина е това, да.

Със сигурност знаете колко са чувствителни руснаците и че на една държава не й става приятно, сега, толкова хора са умрели за твоята свобода и, това беше впрочем, не само че президентът не е казал, но, така, има един уклон в България, който, няма нищо лошо в историята ти да кажеш първо под чие робство си бил то е ясно, турско, и кой те е освободил, че е руско, независимо какво е станало сто години по-късно.

Значи... Аз мисля, че президентът спомена и благодари на войниците, които са участвали и са дали живота си, и спомена включително, че са дали живота си много руски войници, и това го спомена неколкократно, на няколко събития...

Даже тази формулировка не е много честна, нали, сега включително да бъдат те. Нали те са основно...

Напротив, те са основно...

Да.

Прав сте, всъщност основно...

Те не са включително, включително са и финландските, румънските войници, те са включително.

Така е, прав сте, абсолютно приемам забележката, така е, но аз мисля, че той достатъчно категорично го спомена президентът. Може би не са обърнали внимание...

Т.е. не са търсени знаци в това, да покаже нещо на Русия или...

Не, не, определено. Определено не.

Така, други посоки, накъдето ще гледа президентът през тази година?

Планираме едно посещение в Германия, дай боже, да се, да успеем да го извършим, това нещо е, Германия е една изключително важна държава за нас, в двустранните отношения, не само в рамките на Европейския съюз. Може би ще има посещение в Италия, мисля, че вече е потвърдено едно такова посещение в Рим, и засега да не бързаме с другите посещения...

Европа, тази година ще е Европа.

Основно е Европа, основно Европа. И ще има едно участие, което е потвърдено, на конференцията „Рио+20” в Бразилия.

Сега, остават две теми, нямаме много време, но все пак да ги изговорим, едната е за актуалните дебати около законовата регламентация на специалните служби, а другата е за промените най-вече в дейностите по помилването. Може ли да кажете как си представя президентът организацията на специалните служби в България? Например това е седмицата, в която излиза новината, че БОРКОР вече е похарчил 16,5 млн. лв., без да има никакъв ефект. Трябва ли да се открият още и още нови институции, или по-скоро трябва да се обединят...

Значи, вижте, президентът изрази позиция и тя е категорична. Трябва да има цялостен, системен, интегриран подход по отношение на националната сигурност.

Под интегриран се разбира да се интегрират съществуващите служби в една, или?

Това означава, че ние трябва да разглеждаме всички структури, които имат отношение, функции законови по защита на националната сигурност, като елементи от една система. Те трябва да бъдат взаимосвързани, взаимозависими. Задължително трябва да имаме, в резултат на съвместната им дейност трябва да имаме много по-добра ефективност и ефикасност, синергичен ефект, което означава, че системата трябва да има качества, които са недостижими за всяко едно от звената поотделно, и резултатите от действието на системата да бъдат по-големи, отколкото сумарно на отделните звена в нея. И когато имаме една такава система, ние трябва да имаме единно ръководство и управление на процесите там. Целта на един такъв подход е да се подобри взаимодействието на звената, които са в системата. Това е изключително важно и с оглед на новите заплахи, които срещаме, към националната сигурност. В голямата си част те са асиметрични заплахи, които изискват и съответно системен подход. Асиметричните заплахи означават няколко неща. Разбира се, всеки може да добави и допълнителни елементи тук, но най-важното е това, че със сравнително малко ресурс може да се причинят големи вреди. На второ място, че държавата и държавните организации не могат да отговорят реципрочно на тези заплахи. И третото, което е, че нито една от организациите самостоятелно не би могла да противодейства ефективно на тези заплахи. Ето точно поради тая причина изисква да се направи в момента една реформа, която да подобри управлението на цялата система за защита на националната сигурност.

Това ще води ли до обединяване на службите?

Това е въпрос, който вече трябва да се разгледа на следващо ниво. Значи, вижте, когато говорим за управление на система, има няколко нива на взимане на решения и предприемане на действия. И тези нива трябва да се следват. Те са в една йерархична зависимост. На първо място, ние трябва да решим на концептуално ниво въпроса. И на концептуално ниво въпросът е в това - каква е, анализ на средата за сигурност, какви са заплахите към нашата национална сигурност и по какъв начин ние можем да постигнем това устойчиво състояние на обществото, което дефинираме като национална сигурност. На второ ниво това е функционалният модел, който изисква ние да кажем наистина как ще подредим нашата система, какви ще бъдат функциите, какво ще бъде взаимодействието и на отделните звена. И вече чак на това ниво и на следващо ниво, когато говорим за изграждане на системи, се решава този въпрос.

Малко академично звучите. Кога ще дойдете, за да дадете отговор на въпросите, които поставихте по-скоро като един преподавател по национална сигурност?

Направо мога да ви кажа, че в момента има работна група, която работи активно по създаване на закон, условно да го кажем, за националната сигурност. В този закон ще бъде дефинирано звено, което ще подпомага Министерския съвет при взимането на решения по важни въпроси по отношение на дефиниране на целите...

Хайде, още едно звено...

Не, не, не, то няма да бъде звено, което ще изисква ресурси или така нататък. То ще бъде един консултативен орган, който ще действа в рамките на, на подпомагащ Министерски съвет.

И кога ще дойдете с отговори вече? Какъв е срокът...

Кое точно ви интересува, за да ви кажа директно?

Ами, колко служби ще има България?

Ами, в момента поне не се предвижда създаване на нови...

А обединяване?


...а дали ще има обединение, това е въпрос, който сега наистина трябва да се дискутира в рамките на...

Да, и кога, кога ще има отговор?

Ами, аз предполагам, че до няколко, че до два-три месеца ще има конкретни отговори по тоя въпрос.

Кога ще са готови първите помилвания? 380 чакали.

Дали ще има помилвания не мога да ви кажа. Това в края на краищата трябва да бъде резултат от дейността на комисията. Аз мога да ви кажа следното, че имаме нов подход по отношение на дейността на комисиите, включително и на тази комисия. Виждате, че подходът е много по-прозрачен, при наличие на ясни принципи, процедури и правила. Ние вече на сайта на президентската институция...

Да, това го направихте вчера. Публикувахте всички помилвани.

Да, имаме... И според правилата на всеки три месеца ще има отчет за дейността на комисията какво е свършила. Така че ще има пълна прозрачност. Може да бъдете убеден, че всичко, което се случва по отношение на помилванията, ще бъде публично.

Каква ще бъде позицията на президента пред Конституционния съд за комисията „Янев”, тъй като със сигурност Конституционният съд ще попита по искането на опозицията в лицето на БСП да се обяви за противоконституционно създаването изобщо на комисия, която да проверява дейността на президента? Президентът публично обяви, че смята, че това е противоконституционно. Ще го каже ли и пред Конституционния съд?

Абсолютно категорична е позицията на президента, че, което съответства на конституцията, тази позиция, че Народното събрание не може да осъществява парламентарен контрол върху президентската институция.

Т.е. може да се каже, че това ще бъде първият сблъсък между президента и партията, която го излъчи, пред Конституционния съд.

Всъщност ако тази комисия предприеме такива действия, които са в посока на опит да бъде налаган парламентарен контрол над президентската институция, да. До момента няма...

Не, самото й съществуване такова ли е?

Ами, аз мисля, че от начина, по който е дефинирана, не може категорично да се заеме позиция. По-скоро нека да видим какви действия ще предприеме. Това ще е решаващото.

Т.е. позицията на президента ще бъде, че няма проблем да има такава комисия. Това ще каже на Конституционния съд.

Позицията на президента е категорична, че не може да има парламентарен контрол над президентската институция.

Т.е. ще каже на Конституционния съд, че това е противоконституционно, да има такава комисия.

Не, ще каже, че ако някой предприеме такива действия, то те са противоконституционни и той ще...

Какви действия? Да направиш комисия или да...

Да се наложи парламентарен контрол над президентската институция.

Добре. Може би не сте готови още с по-ясен отговор, но ще прочетем позицията...

То е ясно.

...на президента пред Конституционния съд. Добре. Надявам се, че добре почнахте, както казвахте в началото, като началник на кабинета на президента и ще участвате в медиите.

Благодаря ви, дано да е така.