Съюзът на съдиите заедно с неправителствени организации ще внесе в Министерството на правосъдието проект за изменение на Закона за съдебната власт, каза в интервю за Дарик бившият председател на съюза Мирослава Тодорова. По думите й то ще позволява без конституционни промени, с няколко прости, но решителни стъпки да бъде променен тотално моделът на управление на съдебната власт, което ще рефлектира и върху бързината и качеството на правосъдието, и върху възможността съдиите да се еманципират от всякакви форми на зависимост.
Тодорова припомни, че през миналата година са били внесени концепция и проект за промени в закона, но те са били отхвърлени. Тя каза, че сега са доразвити и предстои среща с новия министър на правосъдието, като изрази надежда Зинаида Златанова да възприеме концепцията като своя.
Трябва да бъде направено ясно законодателно разграничение между съда и прокуратурата и управлението на двете съдебни институции да бъде разделено, смята Тодорова, като това ще бъде заложено в законопроекта.
По отношение на жалбата си до съда в Страсбург заради делото за клевета срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, тя изрази убеждението си, че трябва да бъдат водени точно такива стратегически значими дела, които да дават ефективна защита на основните принципи на държавата и да формулират "точно кога една държавна власт става произвол и как се постига ефективната защита на правата". Ето какво още каза Тодорова пред Дарик:
Да започнем от вашето намерение да заведете дело в Страсбург.
Имате предвид отвореното писмо, което пуснах до журналистите. В него обяснявах, защо няма да обжалвам определението на Софийски окръжен съд, с което се спира делото, образувано по моята тъжба срещу бившия министър на вътрешните работи господин Цветан Цветанов. Целта ми беше да обясня, че определението е правилно и всякакви нападки срещу съда в тази ситуация са неуместни.
Ако някой не се сеща става въпрос за делото за клевета. Цветан Цветанов каза, че вие обслужвате със своята работа организираната престъпност.
Точно така каза, че обслужвам организираната престъпност. В делото, което заведох и затова се опитах да обясня защо няма да спре дотук, по моему е стратегически значимо за цялата държава, защото след като отношенията между изпълнителната и съдебната власт не могат да бъдат регулирани по друг начин, тъкмо в една правова държава съдът е този, който да каже къде точно минават границите. Защото, по моему, е недопустимо министър на вътрешните работи да обвинява съдия, че покровителства организираната престъпност, вместо да го разследва, а знаем, че разследването на става не чрез публично говорене, напротив, когато изобщо не се подава информация по медиите, за да бъде разследването ефективно. И след това, ако има данни за извършено престъпление, съдията следва да бъде предаден на съд, като цялата дейност на Министерството на вътрешните работи трябва да бъде извършена под ръководството на прокуратурата. Така че целта беше българският съд да дефинира дали министърът на вътрешните работи, а аз съм убедена, че трябва да се каже конкретно и ясно, че министърът на вътрешните работи не може да си позволява такова публично говорене, защото то не носи нито една полза, а нанася само вреди. Освен това, той не би могъл да се прави на кадрови орган на съдебната власт, защото тези функции, тази власт са дадени другиму - на Висшия съдебен съвет. В развиващите се демокрации като нашата, с всички особености на историческото развитие, убедена съм, че трябва да бъдат водени точно такива стратегически значими дела, които да дават ефективна защита на основните принципи на държавата и да формулират точно кога една държавна власт става произвол и как се постига ефективната защита на правата.
Тук големият проблем, според мен, не е самата личност на Цветан Цветанов и това, което той причини на вас и по този начин на демокрацията в България. Ето, Цветан Цветанов вече не е на власт, самият той бива разследван от прокуратурата, но по-големият проблем е онова, което последва, което се случи в съдебната система, на различните нива. Нека да припомним какво точно стана. ПървоПловдивският районен съд оневини Цветан Цветанов за клевета, нали така?
Да, октомври месец беше оправдан.
След което?
След което, втората инстанция, след написването на мотивите па присъдата, от януари месец до сега, съдиите от Пловдивски окръжен съд, всички наказателни и граждански, подадоха отвод, което приключи тъкмо, когато господин Цветанов придоби кандидат- депутатски имунитет.
Припомнете, защо вашите колеги отказаха да гледат това дело, защо си подадоха отвод?
С мотив, че е оспорена тяхната безпристрастност в медиите. По начало тяхната безпристрастност беше оспорена още към момента на пристигане на делото в Пловдивския районен съд. Така че, по моему, нищо ново не се е случило от януари досега.
От там нататък, след Пловдивския районен съд, който постанови оправдателната присъда, делото трябваше да отиде и отиде в Пловдивския окръжен съд. Целият съд се отведе, след което Върховният касационен съд, защото НПК повелява така, определи, че компетентният съд оттук насетне да го гледа е най-близкия до местоживеене на двама ни - това е Софийският окръжен съд. Софийският окръжен съд постанови едно определение, което е напълно законосъобразно и съответства и на разпоредбата, член 70 от Конституцията - спря делото, защото господин Цветанов не може да бъде съден по обвинение, което се преследва от тъжба на пострадалия, каквото е и клеветата.
В този момент той е депутат и има имунитет.
Той е депутат и и се оказва, че поради забавянето на делото, защото аз тъжбата я подадох веднага след извършване на престъплението от господин Цветанов, интервютата срещу мен бяха от януари, мисля че на 7 или 8 февруари аз подадох тъжба и тогава е образувано делото. Поради забавянето на делото се оказва, че продължителността на мандата на Цветанов ще бъде по-дълга от давността за наказателното преследване на клеветата, което означава, че Софийски окръжен съд ще бъде задължен по закон да възобнови след 4 години делото, да отмени оправдателната присъда и да прекрати. В този смисъл, по това дело не би могло да има произнасяне на съд. Няма да се разбере, дали наказателният съд в България счита, че г-н Цветанов извършва престъпление или не. От тук насетне, за мен, остават възможностите да търся други правни форми на защита. От тук насетне, какво дело ще водя и как ще го водя, няма да говоря по медиите, защото едно от нещата, които преследвахме, и аз лично със заведените дела, и цялата дейност на Съюза на съдиите да убедим гражданите, че е вредно делата да се решават чрез медиите и страните по делата да разказват позициите си там.
Едно нещо трябва да потвърдите, да припомните, защото вече го казахте и то няма пряко отношение към самото дело, а именно, че няма да искате финансово обезщетение. Защото вие, ако спечелите това дело в Страсбург, и ако поискате финансово обезщетение...
Трябва да ми го плати българският данъкоплатец. Но на мен ми се вижда абсурдно, не само на мен ми се вижда такова, веднъж българските граждани да се явяват жертва от липсата на разделение на властите, защото по същество разделение на властите нямаше. И втори път да си платят за това, че държавната власт не е успяла да изпълни конституционния си ангажимент спрямо тях.
Големият, тъжен парадокс от цялата тази история е, че вие тръгвате да съдите Цветанов заради това, че смесва властите, че изпълнителната власт влияе върху съдебната, а цялото поведение на колегите ви от съдебната власт потвърждават факта, че властите не са независими, че съдебната власт е зависима от изпълнителната власт. Иначе делото ви нямаше да попадне в тази задънена улица и нямаше да се наложи да се жалвате в Страсбург.
Вие знаете, че от години, още преди мандата на предишното правителство, особено в мандата на предишното правителство, Съюзът на съдиите в България алармира аз тревожното състояние на независимост на съдебната система, защото то е резултат на политическите и социалните процеси, които текат в страната.
Очевидно политически силните на деня, които се сменяха междувременно, нямаха интерес от независима съдебна власт. Във всяка демократична държава, във всяка посткомунистическа държава, която трябва да осъществи своя демократичен преход, се минава през два етапа: извършва се приватизация на собствеността и се установява независима съдебна власт, която да гарантира върховенството на закона, че всеки ще получи еднаква правна защита, независимо от това дали е беден или богат.
През тези години независима съдебна власт така или иначе не се състоя, като многократно политическата система например на упреците срещу кастинга на политическата квота във ВСС, казвам профанизирано, отговорът е: „Погледнете вашата". Нашата квота, до голяма степен също е инфектирана от тази политическа система, защото става въпрос за 23-годишни процеси. Така че ВСС, който се явява несигурен за собственото си съществуване, защото знаете, че от шест ВСС досега, само три успяха да изкарат мандата си, другите бяха разпуснати, като имаше опит да бъде разпуснат и предишният ВСС с предложение за промяна в закона за съдебната власт, който изискваше членовете да минат през процедура за допуск до класифицирана информация.
Поради съпротивата на съдийската общност, въпреки ниското доверие в този ВСС, тези промени не минаха, обаче знакът беше възприет достатъчно красноречиво и спомняте си, че бившият министър-председател първоначално наричаше ВСС, като такъв, избран от тройната коалиция. Междувременно това заглъхна и в края на мандата никой нямаше съмнения, че той изглежда като да е избиран от това управляващо мнозинство. От кадровия орган на съдебната власт, поради устройството на системата, зависи какъв ще бъде кадровият подбор на системата, на самата съдебна власт, какви хора ще разглеждат делата, какви прокурори ще разследват делата и какви съдии ще ги гледат. Ако се толерира безгръбначно, зависимо поведение, това несъмнено разваля, деморализира общата среда, защото нито от прокурорите, нито от съдиите може да се изисква да бъдат герои. Не казвам, че се оправдава такова безгръбначно поведение и нарушаване на закона, в никой случай. Само казвам, че става една държавно толерирана тенденция, което е нетърпимо.
Кажете ми според вас, както виждате нещата в последно време със смяната на властта, смятате ли, че има повече светлина в тунела, смятате ли, че в съдебната система има шанс нещата да се нормализират? Като казвам съдебната система, имам предвид и прокуратурата, и съдийското съсловие, и ВСС.
Аз съм сигурна, че има повече светлина.
Как разчитате всички сигнали, които напоследък са много, важно е как се четат?
Според мен светлината идва не задължително заради промяната на политическата конюнктура. Все още не знаем каква е политическата воля за промяна. Съществената разлика в ситуацията е, че съдийското съсловие извървя един път, който е изключително важен фактор за промяна. Защото ние сега сме много по наясно какъв е генезисът на проблемите и считаме, че действително сме формулирали верните решения за изход от тази ситуация. И нещо повече решени сме да не позволяваме да девалвира енергията, която беше натрупана през тези години за промяна. Напротив. Тоест започваме там, от където сме приключили след протестите.
Ще внесем в Министерството на правосъдието проект за изменение на Закона за съдебната власт, който позволява без конституционни промени, с няколко прости, но решителни стъпки да бъде променен тотално моделът на управление на съдебната власт, което ще рефлектира и върху бързината и качеството на правосъдието, и върху възможността съдиите да се еманципират от всякакви форми на зависимост.
Имате предвид, че Съюзът на съдиите ще внесе?
Съюзът на съдиите с широка коалиция от неправителствени организации, която миналата година ни подкрепи. Знаете, че пред зимата на 2012 година внесохме концепция и проект за изменение на Закона за съдебната власт в Министерството на правосъдието, които не бяха одобрени. Този законопроект и тази концепция са развити. През февруари правихме и конференция с международно участие, гостува председателят на международната организация на съдиите. Представители на академичната общност също се надяваме да ни подкрепят, те са включени в работната група и става въпрос за едни от най-уважаваните юристи в България. В този смисъл такъв плътен обществен фонд, да го нарека условно, с настояване за промяна вече едва ли би могъл да бъде неглижиран от политическата власт.
Кога ще внесете законопроекта?
Ние сме в заключителен етап. Ще се свържем с новия министър на правосъдието и се надявам след като изслуша идеите ни, госпожа министърката да възприеме концепцията като своя.
Госпожо Тодорова, как смятате, че се развиват нещата в прокуратурата? Будят ли доверие действията на главния прокурор и прокуратурата като цяло. Можем ли да говорим за прокуратурата като цяло или за отделни прокурори, които формират различни политики, различни тенденции?
Трябва да говорим за прокуратура като цяло и за състоянието на индивидуалната независимост на отделните прокурори. И двата проблема стоят еднакво сериозно. Тъй като конституционният модел на съдебната власт е такъв, че прокуратурата е заедно със съда в една система, големият проблем е, че всички упреци или всички съмнения, не говоря какво е фактическото положение, за независимостта на прокуратурата тутакси рефлектират и върху съда. Ако гражданите разчитат действията на прокуратурата като политически зависими, в смисъл преследват се само бивши управляващи, по никакъв начин те не могат да бъдат убедени, че след това, когато отидат в съда, наистина съдията, облечен в черна тога отпред, се явява арбитър, еднакво независим от всички страни и би отсъдил по неговото дело единствено и само въз основа на закона и доказателствата по делото, ако например другата страна е икономически или политически силната. Това е един от съществените допълнителни аргументи за това, че трябва да бъде направено ясно законодателно разграничение между съда и прокуратурата и управлението на двете съдебни институции да бъде разделено.
И това ще бъде заложено, както разбирам, в законопроекта, който скоро ще внесете?
Точно така.
Кажете по повод на последния скандал, който отново вчера взриви атмосферата - това решение на прокуратурата, че всъщност има едно извършено престъпление по повод онази среща между Борисов, Кокинов и Найденов и то е извършено от неизвестния извършител, подслушвал скандалния разговор. Ваши колеги твърдят, че в скандалния раз-говор се съдържат основания за три или четири сериозни обвинения. Вие какво мислите?
Аз, разбира се, съм с неясен съдийски статут и все още чувствайки се ангажирана с етичния кодекс на българските магистрати, не мога да коментирам чужди висящи дела. Но извън конкретното дело, тоест извън конкретната преценка на прокуратурата дали има или няма престъпления, мога, даже съм задължена да коментирам дали действията, по които беше съобщена новината, бяха напълно ясни и прозрачни.
Коя новина?
Новината от вчера за това, че няма да бъдат повдигани обвинения на никого от участниците в този подслушан разговор. Много по-подробно трябва да бъде изнесена информацията защо прокуратурата е приела, че няма престъпление, през какви етапи е преминала тази преценка, какви доказателства са били събрани. В този конкретен случай трябва да се постъпи именно така, защото не можем да се правим, че не разбираме огромното съкрушително въздействие, което разпространените 18 аудиозаписа предизвикаха на цялата идея за държавност в страната. Но независимо от действията на прокуратурата има нещо, което е изключително съществено, важно и много тревожно - бездействието на ВСС по отношение на този разговор. Вярно е, че беше образувано дисциплинарно производство срещу господин Кокинов във връзка с уронване на престижа на правосъдието от думите му в този разговор. Но от този разговор се разбраха много тревожни неща. Първият факт е този, че действително в България е възможно да се записват незаконно разговори и те да бъдат разпространявани удобно в конюнктурен момент, който има значение за цялата политическа макрорамка на страната. Но дори това да не е така, би могло да се злепоставят конкретни лица, да се изнудват, да бъдат правени в зависимост. Разпространението на тези разговори не е изненада. В този смисъл не можем да се правим, че това е една временна и случайна инфекция. Напротив, това е системен проблем. Има лош контрол върху използването на СРС-та. Тук поемам отговорността и за лошия съдебен контрол при разрешаването на СРС-тата, от една страна, но от друга страна, тъй като се твърди, че този разговор е незаконен, в службите години наред не беше създадена такава организация и такъв регламент, който да пресече криминогенните фактори. Очевидно техниката се използва за противозаконни цели. Или пък, ако има паралелни структури, няма държава, която, ако иска да се справи с този проблем, да не се справи. Защото държавата е по-силна от всяка организирана престъпност, стига тя самата да не е замесена.
Според вас това, което беше направено като реформа в МВР, ДАНС със СРС-тата, със службата за борба с организираната престъпност, ще свърши ли работа така, че криминогенните намерения и действия да бъдат неутрализирани или не ви се вижда това да е реформата, която ще даде този резултат?
За да отговоря на този въпрос, трябва да разчитам единствено и само на собствената си интуиция, защото тази реформа, която беше извършена за много кратко време, противоречи на всички стандарти, по които се прави промяна в един закон съгласно Закона за нормативните актове. Но и нещо повече, след като става въпрос за радикални промени, за смесване на служби...
Може ли да бъдете по-конкретна? Защо противоречи на закона?
Изготвеният законопроект видяхте в колко бързи срокове премина през всички етапи на законодателния процес. Нямаше обсъждане на законопроекта.
Това, което си говорим много пъти - оценка за въздействие.
Точно така. Всъщност нищо не беше изпълнено от процедурата. Но основният, даже предварителният проблем е, че преди да се стигне въобще до идея за промяна на закона, трябва да има професионална дискусия по тази тема, защото иначе изглежда, че отново едни хора се сменят с други по целесъобразност и отново не се брани общественият интерес. Даже дори намеренията да са били кристално чисти и дори да не сме били участници в дискусия, която да е била професионална и компетентна, но е била извършена, за да бъде един закон действащо право неговите потребители трябва да бъдат убедени, че това е един обществено полезен продукт. Това става единствено и само чрез прозрачно обсъждане и продължително убеждаване за необходимостта от тези реформи.
Тук президентът е на ход. Ще видим какъв ще бъде той. Кога и как ще се върнете към професията съдия, при какви обстоятелства?
В момента приключва процедурата по обжалване на решението на ВСС, с което бях дисциплинарно отстранена от длъжност и чакам произнасяне на 5-челнния съдебен състав, който или ще го потвърди, или ще го отмени.
Прокуратурата ви даде рамо.
Прокуратурата каза, че жалбата ми е основателна.
Да, че неоснователно сте уволнена дисциплинарно като съдия.
Аз знам, че имам защитим от закона правен интерес и съм убедена, че жалбата ми е вярна. Надявам се съдът да отсъди по закон. Като независимо от това, знаете, винаги има наднационални средства за защита. Тоест ако уволнението бъде потвърдено, няма да спра до тук, а същевременно никой не може да ми попречи по-нататък да кандидатствам отново за съдия.
