Тя носи мелодично име - Мелинда. И музиката е неразделна част от живота й. Дори предопределение. Баща й е певецът Хари Христов. От него Мелинда черпи опит и вдъхновение. Тръгва по неговия път от малка. Първоначално в Обединен детски комплекс „Ние, врабчетата" в родния й град Монтана. Годините, прекарани във вокалното студио „Детски смях" там, й донасят награди и призови места от конкурси.
Има щастието родителите й да я подкрепят в решенията и самостоятелността й. Освен баща й, който й дава насоки в музикален план, майка й също има намеса - в сценичните облекла. Почти винаги заедно решават какви дрехи да подберат за дадено събитие или излизане на сцена.
Кариерата на даровитата млада певица стартира от популярен музикален формат.
Мелинда може да изпълнява няколко стила - народно, класика, поп, поп-фолк. Въпреки че е завършила оперно пеене в Консерваторията, напоследък се колебае между опера и поп-фолк. И докато претегля за себе си плюсовете и минусите от кариера в една от двете области, работи две години в Софийска опера на детски спектакли с ролята на Царицата на нощта от операта „Вълшебната флейта" на Моцарт. И не само там - пее в бар, ходи на лекции, учи романси, живее динамично и забързано.
Броени дни преди Коледа тя завоюва поредното си голямо постижение. Върна се от Русия с трета награда от конкурса за романси „Романсиада".
Според Мели всичко започва на шега от българския конкурс „Руски романси", проведен в Руския център. Там печели първото място. След този успех получава покана за международното издание, което даже празнува своя 20-годишен юбилей. За две седмици учи три нови романса. Заминава сама за руската столица.
Споделя, че е било натоварено и трудно, защото романсите са съчетание от опера, естрада и актьорско пеене. Има от всичко по малко.
В Москва се сблъсква с голямото московско метро и с доброто отношение на местните хора и участниците в конкурса. От оценяващите получава похвали, че пее романсите хем по техен стил, хем по европейски, хем по балкански, хем по свой-собствен - извиращ от душата.
След Гала вечерта има и друг концерт, на който тя не знае, че трябва да пее. Няма подготвени ноти за арии. Излиза и изпълнява романс. Следва бис, на който тя изпява българската народна песен - „Лале ли си, зюмбюл ли си". Всички стават на крака и я аплодират.
За самите романси получава помощ от Вера Розова, която от години живее в България, но е известна певица на руски романси. Друга подкрепа и съдействие по всички административни въпроси среща от Юлия Диханова - представител на „Балканска Романсиада". В подготовката на романсите участват и концертмайсторката, с която Мели печели първото място в България - Мира Искърова и проф. Мила Дюлгерова.
Въпреки липсата на време и липсата на информация в България относно начина на изпълняване на романсите, професорът по камерно пеене Боряна Ламбрева и корепетиторът Лили Жекова й помагат да се подготви по-бързо. Заедно с тяхна помощ, усетът и свободата на пеене дават отражение в крайния резултат - ценната награда.
Ето какво още разказа Мелинда за новия си успех:
Казваш, че все още те преследва притеснението, когато трябва да пееш. На сцената в Москва притесняваше ли се?
На сцената в Москва нямах време да се притеснявам, понеже всичко беше доста динамично. По-скоро трябваше да бъда много организирана и да съм в "ситуация", защото изключително бързо трябваше да науча трите романса. Притеснителното бе да не объркам текста, който беше все още пресен, а и бях избрала романси, които са значими за руския народ и всички ги знаеха наизуст.
В коя московска зала се проведе конкурсът?
Конкурсът се проведе в Колонный зал Дома союзов. Там беше и Гала вечерта с оркестър, специално за романси. Тоест балалайки, мандолини, баяни и други специфични за този стил музика инструменти. На следващия ден имахме концерт на лауреатите в една по-малка зала, но пълна с емоционални хора и любов. Там, освен романс, си позволих да изпея и "Лале ли си, зюмбюл ли си" като подарък от България за тях. Останаха докоснати и искрено развълнувани.
Вече оценяваш всеки свой успех, независимо дали е голям или малък. Тази ли награда от Москва ти е най-скъпа? И ако не - коя от всичките, които имаш?
Като цяло всички награди и участия са ми скъпи, защото са ми донесли един или друг урок, успех. Но тази награда ще я помня, защото това е първата ми награда като оперна певица (смее се).
Получила си покана за изява на Червения площад. Кога се очаква да бъде и има ли общо с тази награда?
Поканата ми е като цяло за Русия, но и за концерт там. Как точно и кога - засега ще запазя в тайна. Просто хората бяха впечатлени от мен и вече една седмица, откакто свърши конкурсът, продължавам да получавам поздравления за себе си, поведението си, пеенето, душата и т.н. Това ме кара леко да се изчервявам, но пък ме мотивира и зарежда да вървя напред.
Ако в този момент трябва да изпееш песен по избор, каква ще бъде тя - народна, класическа, поп, поп-фолк или романс?
Стилът зависи от душевното ми състояние.
Какво ти предстои в музикален план след този конкурс?
След този конкурс животът продължава. Просто вече вярвам повече във възможностите си и планирам доста неща за новата година. Дай Боже да съм здрава и всичко ще си дойде на мястото. Но най-първото, което започвам да правя след завръщането си, е да уча още романси, за да съм подготвена да реагирам във всеки един момент. Шия нови рокли, защото за Москва трябваше да имаме три различни сценични облекла за всеки тур. Като цяло за руснаците визията и гласът са много важни. Едното без другото е... трудно. Моят професор по актьорско майсторство още в първата лекция каза: "Операта е скъпо изкуство!". И аз бих добавила - не само то. Не можеш да си позволяваш безхаберие, апатия и това да нямаш грам подготовка. При положение, че за да ни гледат в Москва, хората бяха платили над 200 евро за билет, а ние дори не бяхме известни, е толкова задължаващо и отговорно. Винаги трябва да се стараеш да си на ниво. А за да се чувстваш добре и да имаш адекватно самочувствие, трябва и да изглеждаш добре. Животът ти трябва да е музика и пеене, за да си щастлив и подготвен във всяка секунда.
*Автор на интервюто е нашият читател Борислав Вълов
