Т. Дончев: Усилието ще е правилата да се съберат на едно място, да бъдат ясни
Т. Дончев: Усилието ще е правилата да се съберат на едно място, да бъдат ясни / снимка: Sofia Photo Agency, архив
Т.Дончев: Усилието ще е правилата да се съберат на едно място, да бъдат ясни
52161
Т.Дончев: Усилието ще е правилата да се съберат на едно място, да бъдат ясни
  • Т.Дончев: Усилието ще е правилата да се съберат на едно място, да бъдат ясни

Бъдещият закон за управление на средствата от европейските фондове ще направи системата относително децентрализирана с възможност да има отделни управляващи органи за отделните оперативни програми. Това заяви в интервю за "Дарик" министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев. По думите му законопроектът трябва да бъде подготвен до края на годината и окончателно приет в началото на следващата. Дончев потвърди предложението през следващия програмен период 2014-2020 година България да има 6 оперативни програми и още две програми, насочени към развитието на селските райони и към рибарството. Това предложение ще бъде гласувано от правителството, но крайният вариант ще бъде определен след обществена и политическа дискусия, обяви Томислав Дончев. Новият закон ще уреди ясно правата и задълженията на участниците в процеса на разпределяне на европейските пари, допълни министърът.

Решението да се върви със законодателен документ е свързано с един гаранции, че системата ще бъде устойчива. Тоест имаме приет закон от българския парламент, надявам се с една много голяма доза консенсус, което означава, че до 2020 година няма опасност тази сложна, с мъки и болка изградена система да стане обект на политикански експерименти и внезапни хрумвания. Колкото до това дали системата ще е централизирана или децентрализирана, по-скоро финалното решение върви в посока тя да бъде относително децентрализирана. Тоест запазва се възможността да съществуват отделни управляващи органи, които да управляват отделните оперативни програми.

Предвижда се в тази концепция да има максимално ясни и прости процедури. Бихте ли навлезли малко в конкретика какво ще се опрости и в кои процедури съответно ще могат да се съкратят сроковете?

Бих казал, че в България не е останал кой знае какъв резерв за опростяване на самите процедури, доколкото ние следваме правилата, които са зададени на европейско ниво от европейските институции. По-скоро усилието ще е в посока всичките правила да се съберат на едно място, да бъдат ясни и непротиворечиви. Разбира се, там, където има възможност, примерно някоя българска процедура е по-тежка, отколкото е европейското изискване, това ще бъде направено.

А ще има ли норми, които ще заработят още през този програмен период, или всичко ще е насочено към 2014-а?

Основната част от текстовете са ориентирани към уреждането на следващия програмен период. Разбира се, възможно е текстове и норми от закона да уреждат остатъка от този програмен период. Един такъв въпрос, който се обсъжда, е примерно процедурите, свързани с обжалването. Чрез текстовете на закона ще търсим принципно и устойчиво уреждане на този въпрос, като от една страна, се овластят всички, които. . . и се спазват правата, разбира се, на всички, които подготвят и изпълняват проекти, от друга страна, разбира се, при пълни гаранции за обществен интерес. До голяма степен за всички процедури, свързани с обжалването, ние въвеждаме един елемент на саморегулация на системата. Ако на някой правата са уязвени вследствие работата на администрацията, ние да му дадем достатъчно механизми да се защити със и без съдебна процедура. Лично аз считам, че трябва да се изчерпят напълно възможностите за извънсъдебно възразяване и обжалване...и възможност на управляващия орган да реагира на такива жалби като вариант нещата да се случват много по-бързо от това, което имаме към момента, още повече от това, което сме имали от предходните години.

Като говорим за следващия програмен период, доколко остава стабилен вариантът с шестте оперативни програми плюс двете програми за селските райони и рибарството?

Това е предложението, което ще внеса другата седмица на Министерски съвет. Нека да уточня, че ние нямаме спешна необходимост към момента да посочваме броя на оперативните програми, а още по-малко броя на управляващите органи към всяка оперативна програма, и още по-малко пък министерствата или ведомствата, които ще бъдат отговорни за изпълнението на тези финансови инструменти. По този начин аз искам да определя кои да бъдат отговорните ведомства, които да стартират реалния процес на програмиране, т.е. на разработване на текстовете на оперативните програми. А иначе, предполагам знаете и е видно от всички проведени до момента в последната година обществени дискусии и консултации, че има центробежни и центростремителни сили. Едната идея е намаляване на броя на финансовите инструменти. Съществува потенциал за това тези, които имат сходна категория разходи, примерно инфраструктурните инструменти, тези, които са свързани с примерно публичните администрации под една или под друга форма, има възможност те да бъдат обединени в един финансов инструмент като вид стъпка по отношение на опростяване, по-добра координация и гаранция, че парите ще се движат по-бързо. От друга страна, ние имаме множество предложения, които са предложения и на ведомства, и куп предложения от гражданския сектор, експертни среди и т.н. за създаването на нови и нови, и нови оперативни програми. Ние до момента сме получили, не съм сигурен за броя, но предложения за създаването на оперативна програма "Образование" и оперативна програма "Пътища", оперативна програма "Наука и иновации", оперативна програма "Енергетика", от туризъм и какви ли не още други. Ясно е, че в България няма как да функционират 20 оперативни програми и това само би затруднило процесите, свързани с централната координация, и не би предоставило достатъчно гаранции, че в крайна сметка европейските инвестиции имат един фокус и една посока, а именно бързото развитие на България и нейната модернизация.

А възможно ли е да паднем под този брой - шест оперативни програми и още две?

Възможно е, всичко е възможно. Това е въпрос на граждански, експертен и най-сетне на политически дебат.

По оперативна програма "Рибарство и аквакултури" имаше, така, доста проблеми и предупреждения, че честите смени в Агенцията по рибарство ще доведат до загуба на пари. Губим ли пари и колко губим?

Програмата за развитие на сектор "Рибарство" действително е сред проблемните финансови инструменти, които функционират в България. Това е единственият финансов инструмент, където България съществува опасност да загуби 4 млн. Това е вследствие на т.нар. аутоматикъл декамитмънт или автоматично освобождаване на средства. Това означава, че до референтния период, в случая до края на 2011 г. съответната програма не е изпълнила годишните си цели, свързани с плащания. Това са натрупвани в годините причини и свързани с...примерно много късно изготвяне на наредбите, които трябва да регулират работата на програмата, а още по-лошо е, че положителната оценка за съответствието на оперативната програма за сектор "Рибарство" е факт едва през декември месец 2010 г., което със сигурност също забави процесите.