Държавата може да финансира частично посещенията в частни училища, но ще закрие четирите болнични училища у нас - този парадокс е на път да се осъществи с промените в Закона за училищното образование, които тази седмица ще се разгледат на второ четене в ресорната парламентарна комисия. Болничните училища са предназначени за деца, които страдат от тежки физически заболявания, най-често онкологични, а спецификата на лечението им изисква честа хоспитализация или домашно лечение. За голяма част от тях единственият шанс за обучение е посещението на учителите от болничното училище при тях във време, съобразено с лечебните процедури. Още по темата ще научим от директора на Софийското болнично училище Елка Смерикарова.
Това, което разбрахме от срещите в тесен и широк кръг, е, че МОМН има идея децата, боледуващи в болници, да продължават да се обучават докато са в болница от масовите училища. Затова искат да няма болнични училища. Болничните училища според тях са твърде малко в България, за да обхванат потребностите на всички такива деца. Те наистина са малко, четири - в София, Пловдив, Трявна и Плевен. Но според нас пътят да се обучават болни деца не е да се закрият и малкото болнични училища, а те да останат, защото това са региони, където са концентрирани болници и болни деца. А в региони, където има по-малко болници, биха могли да се сформират екипи към масовите училища, които да се занимават само с това.
Бихте ли обяснили каква е разликата между това деца, които имат влошено здраве и са приети в болница, да се обучават, с това да се обучават децата в масови училища?
Единственият начин да се обучава дете в болница е на място. Затова и са създадени болничните училища в България през 1963 година. Тяхната основна цел е да подкрепят психологическото състояние на хоспитализираното боледуващо дете, да му създават усещане, че то продължава да бъде в нормалния ежедневен ритъм на живот, че може всичко, което е можело досега, защото според лекари и психолози, това поддържа психологическата устойчивост, желанието и волята за живот и е важно и за самия оздравителен процес. Тоест масовото училище не може да обучава хоспитализираното дете в школото, то също трябва да отиде в болницата, за да учи това дете. В този смисъл ние не виждаме нужда от промяна. Ние също сме учители по общообразователни предмети и дали ще обучаваме тези деца ние или колегите от училището хикс, практическата разлика не я намираме. Единствено няма да има обособена структура болнично училище, а ще бъдат учители от много различни училища, които трябва в допълнително време, извън часовете, които имат в училище, да посещават тези болници, а според нас е много важно, работейки в болница, учителят да прави само това. Защото се иска по-специална психологическа нагласа, да се познават особеностите на различните заболявания, защото те водят до различни промени в психиката и отношението към децата с различни заболявания трябва да е различно.
Много е важна екипността. Бидейки в болницата, учителите трябва да имат много тесен контакт с медицинския персонал - лекари, психолози, за да могат да проследяват състоянието на детето кога е удачно да бъде учено и кога не, в какво здравословно и психологическо състояние е то и как да реагираме ние на това.
Освен това има други технически проблеми. Ако детето е от Хасково, а се лекува в София, няма как неговият учител да дойде. В такъв случай законът казва софийският инспекторат по образованието по молба на родителя на болното дете ще му определи училище. Според нас това няма да се случи практически. Защото родителят на едно болно дете, особено с тежка диагноза изобщо няма да намери време и сили, за да отиде в софийския или пловдивския инспекторат, където е детето и да се занимае и с тази процедура. Обикновено процедурите у нас са сложни и тромави, отнемат време. През това време детето боледува, има нужда от медицински интервенции, операции. Докато при сега действащото положение, попадайки в болницата като пациент, детето има осигурено всичко това на място, тъй като вече присъствието там му осигурява тази грижа.
А средно колко деца в момента в България се обучават в такива училища? Колко деца годишно преминават през болничните училища?
През софийското болнично училище през последната година са преминали около 1100 деца. За предходни години са преминавали по 1700, по 2000 деца. Говорим за всички деца, които са минали през болници за по-кратък или по-дълъг период от време. Във всеки един конкретен ден средно дневно в болниците, в които работим, ние имаме около 200 деца. 200 до 250 деца във всички болнични училища в страната всеки ден, защото другите болнични училища са по-малки като мащаб и обем на действие. А всички, преминаващи в болници годишно, са няколко хиляди, но не всички от тях се обучават дългосрочно. Много се обучават две седмици да речем. Една част от децата обаче се обучават много месеци. А други няколко години, защото заболяването им е такова. А трети се обучават циклично в болници - това са деца с циклични заболявания. Те стоят около две седмици в болница за активно лечение, след това се прибират у дама, някои от тях и през този период не се обучават, защото трябва да са вкъщи, след това се връщат в болница и това е един процес, който циклично продължава поне няколко години от техния живот. Част от тези деца се оказва, че се обучават само когато са в болница, защото когато са в дома си, никой не ходи да ги обучава. Тези, които са постоянен контингент, и изкарват цялото си образование от първи до осми клас в нашето училище, са може би около 60-70 деца.
Издръжката на едно болнично училище различава ли се от средната издръжка на едно общообразователно училище?
Стандартът за издръжка на ученик в болнично училище не е по-висок отколкото стандартът за издръжка на дете в общообразователно училище.
Бихте ли припомнили в закона, с който се предлага да бъдат закрити тези четири болнични училища, какъв е записът за подпомагане на деца в частни училища и колко биха стрували на държавата различните мерки?
Не мога да направя такава сметка, защото не знам колко са частните училища и колко би струвало тяхното финансиране. По памет мога да цитирам, че [предложението за промяна в закона] гласи, че се финансира процент от издръжката на децата в частно училище, като по мой спомен държавата ще финансира различен процент за различните частни училища, тоест ще има преценка на кое училище колко. Самата идея да се лиши от обучение болно дете, чийто родител трябва да плати за операции, обучение, лекарства, а в същото време да се финансира обучението на други деца някак си не ми харесва, не ми допада, не ми се струва справедлива и удачна.
Закриването на болничните училища е сред темите на разговора на Йовка Йовчева с председателя на Асоциацията на родителите на деца с епилепсия Веска Събева. Можете да го чуете:
