Стефан Личев, лидер на земеделците, в „Седмицата” на Дарик
Мисля, че България трябва да се държи спокойно, като победител. Много говореха, че Кадафи е големият печеливш в цялата тази история, аз мисля, че големият печеливш, първо, са тези наши нещастни медици, които невинни бяха в затвора осем години. Другият голям печеливш е Европейският съюз, разбира се, в частност България. Така че сега малко ще излезе, че се крием зад гърма на ЕС, показваме юмрук на Либия.
Според мен трябва ние да се съсредоточим върху нещо друго - сега големият губещ са наистина заразените деца в Либия, разбира се, затова нашите медици нямат никаква вина, но ние трябва да покажем състрадание. Състраданието сигурно ще отвори най-добре нашия път към сърцата на арабите, първо, на тези семейства, на тези деца. И ние трябва, независимо какво си говорят…
А те състраданието май си го представят през пари.
Е, вижте, всеки нека да си го представя както иска. Ние трябва да имаме нашата позиция. Според мен нашата позиция трябва да бъде състраданието. Ангелът на състраданието според мен ще бъде най-добрият съветник и на България. Това е моята позиция.
Вие сте със силни структури по селата.
Все повече стават тези, на които им отнемат правата да гласуват.
По селата как коментират хората, с които се срещате, тази история с Либия. Така ли говорят и те - за състраданието, или са за по-твърдо…
Знаете, че винаги има, така, и от една страна е състраданието към нашите медици, поне досега, което водеше по някой път дори до омраза, сега може би трябва да надделее състраданието и аз мисля, че при тези обикновени хора това, наистина те са хора, които живеят в най-лоши условия в България, и те най-добре разбират онези, които страдат. Така че аз съм сигурен, че те биха приели тази позиция и затова аз я изразявам.
Каква е гледната ви точка към пожарите? Тема номер едно за България през последните седмици.
Пожарите са нещо страшно за България, разбира се, има пожари навсякъде по света, но за България, за една икономика, която не е в цветущо състояние, това е много тежко. Аз бих ви казал, че аз се притеснявам още повече за един друг пожар. Ако тук горят, нали, определени части от горите, има един пожар, който изгори цялата реколта, сто процента реколтата в България, това е сушата. И като че ли за нея нищо не се говори. Онези компенсации, за които започнахме ние да говорим по време на европейските избори, някакви инициативи тръгнаха от Министерството на земеделието и след това замряха.
Нали беше оценено, това си спомням аз последно, че беше оценено какви са щетите и…
Трябва да проверите как беше оценено, за да видите, че всичко е така и няма никакво изплащане. Тоест може би хората като компенсация да получат някоя сума тогава, когато са фалирали, за да могат по-бързо да приключат с фалита си. Но сега масово започват наистина отново да се колят животни, отново животновъдството е в тежка ситуация.
Защо се колят - защото не могат да ги изхранят?
Разбира се. Цената на зърното вече е безкрайно висока и ако някои говорят за два, три, пет процента увеличение на хранителните цени, цените на хранителните стоки, аз мога да ви кажа, че ако така продължаваме, в рамките на тази година повишението на цените на хранителните стоки може да стигне 50 процента. Това също е един страшен пожар. И там трябва може би правителството отсега да вземе мерки.
Защо земеделските партии и сега най-големият съюз, който вие оглавявате, не успява да доведе до политическо представителство точно хората, които имат нужда от защита по въпроса със сушата, за който говорите.
Защото земеделските формации, земеделските лидери, изобщо земеделците в България твърде дълго се караха помежду си и онези, които трябваше да им вярват просто спряха да им вярват. Това е големият проблем. Ако ние имахме политическо влияние 1989, 1990, 1992 около 20 процента, то сега е някъде 2-3 процента, както виждате от резултатите от изборите. Сигурно, ако се съберат всички земеделци, ще имаме 5-6-7-8 процента влияние. Аз и затова считам като една моя мисия като лидер на Земеделския народен съюз да работя за това обединени, макар някои да ме съветват, че това е нещо безнадеждно. Аз мисля, че надежда има във всичко.
Добре, вас ви слагат, самите лидери на останалите десни формации в обединената десница, а вие виждате ли земеделците.
Център, аз винаги им повтарям, че, ако искат да бъде и Земеделският народен съюз там, трябва говорят за дясно-център. Земеделският съюз, земеделското движение винаги е било центристко. Може би оттам излизат и някои наши проблеми, защото има формации земеделски и в левицата, и на ляво, и на дясно, и за пръв път на тези избори, на европейските избори се събраха шест земеделски формации, клоняха малко повече на ляво, други повече на дясно, някои бяха центристки, и ние потърсихме това, което може да ни събере заедно. Разбира се, рисковете са огромни. . .
На местните избори сега ще бъдете какво - и с леви, и с десни, ще играете…
Не, няма да бъдем. Аз ви казвам трудността да бъдем ние в центъра какво представлява.
Каква ще ви е, каква ви е политиката, какви задачи…
Ние водим разговори, аз мога да ви кажа с тези, с които водим разговор, това са членове на Европейската народна партия, това са нашите коалиционни партньори в БНС. Това вече оформи и нашия политически профил.
ГЕРБ сами обявиха, ръководството, че ще участват сами на изборите, така че ние заявяваме нашата категорична позиция - можем да разговаряме за коалиция, но в никакъв случай няма да бъдем подкрепяща…, няма да имаме подкрепящи функции, т.е. ние ще излезем от името на ГЕРБ, примерно, или на СДС, пък вие ни подкрепете. Който иска нашето политическо сътрудничество, дали е много или малко, ще го търси по един справедлив начин и ние ще отстояваме тази наша позиция категорично.
А за уседналостта каква е позицията ви, понеже Йордан Цонев от ДПС даде пример, че който си има къща на село, да може да си гласува за кмет в селото.
Аз искам да кажа няколко думи и за тези села, и за тези хора, които наистина са забравени, защото, ако говорим за това, че се отнемат права на хора, които са се изселили от България или живеят далече от България и едва ли през този мандат ще дойдат един-два пъти за пет дни в България, и да търсим техните права, какво да кажем за онези хора, които живеят в селата и нямат право да избират свой кмет. Ето един случай, в който са отнети правата на тези хора и никой не поставя въпрос за това. Говорим за хората, които в Бурса, слушах, че говорите, живеят, а не говорим за хората, които постоянно не излизат, почти през целия си мандат от своето село, защото там са повече възрастни хора.
Не мандат, а живот.
Говоря за мандата, има хора, които не излизат от селото си дори до съседното село да отидат или до общината. Тези хора нямат право да изберат своя кмет, защото са под 100 жители, както евентуално това ще се приеме, или се прие, а казват - било много скъпо. Кое е скъпо - да пуснат още една хартийка, още една бюлетинка.
Вие за колко души искате да е границата?
Да няма граница, не може…
Тоест, ако има населено място по 30 души, те да могат да си избират кмет?
Разбира се, това е вече народовластието и демокрацията. Защо една кооперация, която събира от шест човека, може да си избере председател, а тези хора да не си изберат кмет. Знаете ли защо, защото обикновено тези, които печелят изборите, съответно в общината или партията, която печели, има интерес да назначи свои некадърници като пълномощници, за да им намери работа, защото иначе пък те са функционери, които викат най-силно.
Ние сме категорични, че всяко населено място трябва да избира своя кмет. А колкото до уседналост, аз мисля, че има логика в това, защото в България вече има огромна аномалия от всеки избор. Вие виждате, че парите, някои други етнически проблеми, религиозни тласкат българите към едно разделение на изборите. Сега ще видите какво ще стане може би и в Кърджали. Там наистина ще се проведе за пръв път етнически вот и това мен ме притеснява.
За да има това, ние сме категорични, че трябва най-после да се нормализира политическата обстановка, да не се създават, така, да не се създават абсолютно излишни напрежения по различни линии, трябва да има и задължително гласуване. Поне временно, за да може всеки българин да изрази своето становище за властта. Оттам вече няма да се говори, че циганите избират властта, че турците са уплашени и затова гласуват само за ДПС. По този начин наистина ще има едно истинско представителство в България. Това е по-важно, отколкото да говорим за някои отвлечени права на хора, които почти не идват в България.
