Развитие на местния бизнес, осигуряване на достъп на малките и средни предприятия до програмите за младежка заетост, развитие на образованието - това са част от съветите за справяне с изтичането на мозъци от България, които дава президентът на Европейския икономически и социален комитет Анри Малос. Той е на посещение у нас във връзка с годишнината от създаването на българския икономически и социален съвет. В интервю за Дарик радио Анри Малос посочи, че замразяването на пенсионната реформа е грешка, тъй като в цяла Европа пенсионните системи се реформират заради увеличената средна продължителност на живота. Малос изрази притеснението си от нарастващите ксенофобия и ектремизъм в европейския мащаб и предупреди, че това ще принуди младите хора да бягат от всяка държава, в която доминират тези настроения.
Г-н Малос, през последните месеци у нас много се говори за масово изтичане на работна ръка към други членки на Европейския съюз от 1-ви януари догодина, когато всички трудови пазари се отварят. Какво според Вас трябва да направи правителството, за да предотврати тази опасност?
Изтичането на мозъци от България, особено млади, вече е факт от 20 години. За мен няма разлика в ситуацията спрямо 1-ви януари. Ето защо декларацията на г-н Камерън (британският премиер Дейвид Камерън, който лансира идеята за ограничения за български и румънски имигранти до някои социални придобивки на Острова) е абсолютно безотговорна и е поради вътрешни, политически причини. Истинският проблем е, че в България няма достатъчно бизнес и икономически растеж, както и нови работни места. Затова смятам, че България има нужда от развитие на местно ниво, от достъп до финанси, от развитие на образованието, както и да използва естествените си ресурси. Това би спряло изтичането на работници, защото те ще имат интерес да останат вкъщи, в страната. Същото е вярно и в другата посока - хора извън България ще дойдат тук, с умения, със знания. Мисля, че България трябва да бъде готова да посрещне хора отвън. Затова ние трябва да кажем НЕ на каквато и да е форма на национализъм.
Чувала съм, че във Франция правата на работниците пред работодателите са много добре гарантирани. У нас обаче работодателите често нарушават основни права, като укриват осигуровки или не заплащат извънредния труд. Как може да се промени това?
Първо, смятам, че това, което ми описахте за Франция, е мит. И там работниците трябва да се борят за правата си, както и навсякъде по света. В България имате закони, които са по-щедри към работниците, отколкото същите закони във Франция. Например, у вас човек, който навърши възрастта за пенсиониране, може да продължи да работи, ако иска, и да се пенсионира, когато реши. Той не е задължен да излезе в пенсия при навършване на годините. Докато във Франция ние сме длъжни да започнем да получаваме пенсия, когато станем на 65 години, каквато е възрастта за пенсиониране. Мисля, че в България имате доста добри закони в социалната сфера, но нямате независимо правосъдие в случаи на злоупотреби. Същото е като в случаите на корупция - имате всички правила, за да се борите с корупцията, но нямате независима съдебна система, и затова няма политици, осъдени за корупция, каквито трябва да има много.
Най-големият проблем по отношение на заетостта у нас и в Европа е младежката безработица. Догодина България ще започне да усвоява средства по линия на така наречената „младежка гаранция". Какви според Вас са подходящите политики, към които трябва да се насочат тези европейски пари?
България първо трябва да започне да осигурява достъп до финансиране на малките и средни предприятия по тези програми, и, разбира се, да се използват тези пари да се помогне на предприятията да наемат млади хора на работа. Проблемът е в това, че има твърде много бюрокрация в Брюксел и в София, която е причина този процес да отнема много време за изпълнение.
Сигурно знаете, че у нас беше стартирана пенсионна реформа преди две години, която обаче беше замразена от настоящите управляващи. Мислите ли, че това е правилна стъпка, при положение че пенсионният фонд е на дефицит?
Разбира се, че не е правилно. Аз мисля, че пенсионната реформа трябва да бъде направена в цяла Европа. Има нужда от предпазване на пенсионната система, за да бъдат защитени пенсиите на хората. Така че в Европа решението е много просто - да се позволи на хората да работят по-дълго. Защото продължителността на живота се увеличава и естествено когато средният човешки живот се увеличава, правото на работа в този период трябва да бъде пропорционално по-дълго.
Каква обаче трябва да е стъпката за увеличаване на възрастта и стажа, така че да не е шокова за работещите хора?
Мисля, че възрастта не е толкова важна, а стажът. Ако човек започне да работи по-късно, е нормално да трябва да изчака повече, за да получи право на пенсия. Когато човек е работил 35-40 години, той е захранвал пенсионния фонд, така че е важно да има стабилен пенсионен фонд, за да може да позволи хората да излизат в пенсия.
У нас стъпката беше с по четири месеца на година вдигане на стажа - шоково ли е това според Вас?
Не виждам защо да е шоково. Всяка държава трябва сама да определи своите стъпки за увеличаване на стажа. Според мен истинският шок би бил, ако нямаме пари да изплащаме пенсиите.
Сигурно сте проследил протестите срещу правителството у нас през последните няколко месеца. Успяха ли те да променят нещо?
Не, защото аз не виждам промяна. Но смятам, че протестите са напълно легитимни, защото се вижда липсващата легитимност на политиците, и гражданите са намерили този начин да изразят своето желание за промяна. За мен обаче по-големият проблем е нарастващото влияние на екстремизма в Европа и в България. Когато виждам, че това влияе и на правителството, това ме плаши. И това може да се види в цяла Европа. Това също е проблемът с изказването на Дейвид Камерън относно социалните помощи за български и румънски имигранти. Ксенофобията и социалното изключване на имигранти, например имигрантите от Сирия в България, е същата философия като изказването на Камерън срещу България и Румъния, това е същият начин на мислене. Ако започнем да се връщаме към начин на мислене, основан на ксенофобия, това би довело до разпад на Европейския съюз. А това крие голяма опасност за демокрацията, за обществото, за бъдещето. Мисля, че в общество, в което доминира екстремизъм, младите няма да искат да останат и ще емигрират в друга част на света.
