Макар и закъсняло външното финансиране, което ще търси България на международните пазари, трябва да бъде насочено към подобряване на стопанската обстановка в страната и стимулиране на потреблението. Това коментира в интервю за Дарик Стефан Софиянски. По думите му кризата е била задълбочена от правителството на ГЕРБ заради липсата на икономическа активност и свитото потребление. Като първите бързи мерки срещу това Софиянски предлага да се увеличават парите за капиталовите разходи на общините и да се вдигнат пенсиите. Повишаването на минималната заплата не било нужно, по-важно било да се вдигне средната заплата по естествен път чрез оживяването на икономиката.
Няма лесно решение на проблема с бездомните кучета в София, но е нужна системна работа и мъжество да се противопоставиш на общественото мнение, защото винаги има недоволни. Това коментира Стефан Софиянски. По думите му въпреки, че е имало протести срещу действията на общината по негово време, заради мерките срещу кучетата по улицата, броят на четириногите без стопани в София е бил сериозно намален.
Колко кучета оставихте по улиците на столицата, като прекратихте третия си мандат?
Трудно се преброяват кучетата, ще ви обясня някои особености, но мога да ви кажа цифрите горе-долу колко бяха. През 1995 година започнахме работа от над 30 000. Такива бяха времената - тежки икономически условия и нямаше структури тогава. Първо беше „Зоомилосърдие", после „Екоравновесие". Това са структури, които ние сме създавали, в моя мандат са създавани, за да може да се работи, кучкарници направихме и ги намалихме до под 10 000. Много трудно се изчисляват кучетата, защото те също имат една миграция. Сега например е сезонът и обезпокояващото е, че доста видимо са по улиците. Но сега постепенно идва един период, в който хората се изнасят по вилите, излизат по покрайните, храната се премества, храната се премества и кучетата излизат малко извън града. Така че се надявам да има едно намаление, но факт е, че се дописна отново едно увеличаване на броя на бездомните кучета. Ние системно, може би не с темповете, които удовлетворяваха хората, ги намалявахме и за десетина години бяха станали под 10 000. Забелязваше се отсъствието им вече от бита ни.
Четох някъде, че от 1998 до 2006 година за решаването на този проблем са изхарчени около 5 млн. лв., обаче се припомня, че са избити близо 70 000 кучета, като природозащитниците казват, че това е било без траен ефект върху популацията. Кратковременно да, признават намалял е броят им по улиците, но трайният ефект - уви.
Трайният ефект идва със системните усилия и работа. Борисов, като стана кмет след мен, направи грешката, която аз допуснах в началото - пусна съвсем малки операционни, които просто не можеха да насмогнат, говорим за кастрацията. След това вие ще се обясните тук и ще си го тълкувате, след това беше назначен днешният министър на земеделието като шеф на кучетата в София и някъде в този период, още по времето на Бойко Борисов кучетата се върнаха доста. Почувстваха се отново добре и уютно по улиците. И за съжаление сега имаме нещо, което не сме допускали дълго време - увеличаване на броя. Има обаче и нещо друго симптоматично, за което не можем да си затваряме очите, а това е влошеният стандарт на живот. Кучетата излизат на улицата и стават по-многобройни, когато се влоши стандартът на живот. Така беше в началото на 90-те години, в големите кризи по време на Луканов, по време на Жан Виденов и обедняването на хората ги кара да изхвърлят повече кучета. И кучетата излизат. Намалява и храната, която се хвърля. Просто се създава неприятна обстановка. Същото е и сега. За първи път от 1997 година досега София има по-нисък бюджет от предходната година, което показва икономическа стагнация. Безработицата се увеличи - нещо нетипично за София. И всичко това довежда и до тези обществени условия и принуждава хората да пускат кучетата на улицата.
Друг е въпросът за културата на стопаните и в околните населени места.
Тя не се променя. Има една миграция на кучетата. През лятото те излизат по покрайнините, те следват хората. Нови Искър, Драгалевци, Симеоново, много хора си имат къщички.
Да Ви върна по време на мандата на кмета Борисов. Съмнявате се, че по-меките мерки, кастрацията тогава са ги увеличили.
Кастрацията е необходима и трябва да се прави.
Или нещо друго неефективно се е случвало. Заговори се за корупционна схема в „Екоравновесие", от години се говори за кучешка мафия.
И по мое време се говореше. Хората са разделени на две. Поначало проблемът е труден, защото в съзнанието си хората са разделени на две. Поставете се на мое място, докато бях кмет или на сегашния кмет. Както и да го решиш проблема, ако го решиш радикално, от едната страна веднага застават защитниците на кучета, ако работиш леко - за съжаление веднага от другата страна застават потърпевшите. Затова аз мисля, че бяхме налучкали... Не знам защо се прекъсна този път. Този баланс.... Дори се бяхме помирили с природозащитниците, защото и те хората виждат, че до един момент. Гладното и освирепяло куче на улицата не радва никого и те не му се радват. И така тъкмо бяхме постигнали баланс и бяхме обединили усилията, след това какво стана.... Сега вече не го и следя, но резултатът е факт. Както междувпрочем в много сфери за съжаление.
Трябва ли държавата да се намеси, както поиска и сегашният столичен кмет, защото общината, макар и упреквана в бездействие май...
На Бойко Борисов правителството и всички около него имат един много първичен рефлекс - когато с нещо не могат да се справят, веднага тръгват да търсят някой друг. Или пък веднага намират кой им е виновен. Не трябва. Трябва просто да се работи системно, трайно, да имаш смелостта и мъжеството да се противопоставиш там, където си сигурен, че си прав, да се противопоставиш на общественото настроение. Аз съм имал много тежки моменти - децата ми са били кълнати, имаше лозунги пред общината, представите си лозунг „Когато куче ухапе дете, убиват кучето. А когато дете удари куче?". Представяте ли си това да го гледаш с три деца пред очите си.
Активни бяха протестите срещу Вашите мерки тогава.
Да, но трябва да се отстои обществената воля. Търпение и работа. Това, което липсва и на местно, и на национално ниво в България по време на управлението на ГЕРБ, е работа. Много хора в управлението са хора, които нямат добри трудови навици и те и най-малкото нещо като свършат, им се струва, че се свършили голямо чудо. И вече откриваме бензиностанция, като че ли сме построили мавзолей и се събират всички министри и се събират вече тържества и така нататък. А пък и най-малкият проблем им се струва вече непреодолим и има някакви пречки отвън. Ами стига по този начин. Системна работа, смелост и мъжество да се изправиш срещу проблема и да кажеш „Аз знам решението, това е решението, доволни-недоволни аз го свършвам".
За да затворим темата с кучетата, оказа се, че един приют за кучета излиза по-скъпо от една детска градина.
Не е по-скъп от детска градина.
Някъде цитираха данни - 6 млн. лв. за кучкарник за 500 животни.
Не сме давали никога 6 млн. лв. мога да кажа. Не знам защо се закриха, имаше в Мировяне една-две частни структури, защо спряха да работят с тях. Тук могат да се предоставят нещата при едно умерено и умело финансиране и на частни изпълнители, за да не влиза общината в излишни разходи и инвестиции, а да ги разсрочи във времето, заплащайки дейността.
Тоест публично-частно партньорство да се направи.
Както има частни автобусни линии и хората са поели обновяването на автобусите, както маршрутките.
Мисля си дали не беше по-добрият вариант вместо общинско предприятие преди години, макар че тогава тази формула за ПЧП не беше съвсем избистрена като идея, да се възложи на някаква външна структура.
То беше и така. По мое време беше така, в Мировяне беше частен.
Говоря за дейностите по контрола.
Просто трябва да се разхвърлят. Сега се дават много повече пари, отколкото давахме ние и кучетата са повече. Само тези факти трябва да ни наведат, че някъде има грешка. Аз съм далеч от мисълта да обвинявам някого в корупция или... Но че не се работи системно е безспорно, резултатите са такива.
За кучетата много можем да говорим, но да се пренесем върху събитията в държавата. Имаше правителствени промени преди половин месец, сложихме кръст на проекта „Белене". Всичко това изненадва ли ви като събития на политическата сцена?
Не. Това е като резултат на това, за което говорим - нерешителност да се вземат решения. Всяко правителство, а да не говорим министър-председателят, влизайки в управлението, трябва да има в главата си енергийната стратегия. Трета година мина това правителство, ние се лашкахме: при Путин като отидем, строим АЕЦ „Белене", като отидем при Обама, в Щатите или някъде другаде - спираме да го строим. И ей така днес строим, утре строим. Това решение, аз не коментирам дали е правилно или не. За мен двете решения да правилни.
Защо? Има аргументи и в едната, и в другата посока.
И в едната, и в другата. Важното е да имаш силата, познанието и волята да си отстоиш решението, което липсва на това правителство. Това решение, каквото и да е било - ще строим „Белене" или няма да строим „Белене", трябваше да бъде взето в първите месеци.
За да не се наливат пари най-малкото в проекта.
За да не се губят толкова пари. И за да се успокоят обществените настроения. Днес сме взели решението, обаче не казваме какво правим. Някаква си химерна газова централа сега излиза.
Казват, че това е новата играчка в идните няколко години с Русия като тема.
Тя пак ще бъде свързана с Русия, защото географски газът идва от там, така че този проблем трябваше да бъде отдавна решен. Сега, след като е взето решението, трябва да се изгради ясна политика и тя трябва да намери баланса между конвенционалната електроенергия и алтернативната електроенергия. Защото колкото и да има производство по конвенционален път на електроенергия, то ще бъде зависимо, защото България няма суровината да я произвежда, а вече се ограничава и възможността да се произвежда от въглища, действията на ТЕЦ-овете се ограничават по някакъв начин. Оттам нататък трябва да се постигне... Ами не искаме атомна енергия. Ето, Германия не иска и ние не искаме.
Само че за разлика от Германия не можем да си позволим цената на зелената енергия в този момент и на тази цена, която плащаме.
Защото не работим както трябва. За тук съм пристрастен, защото работя в тази сфера, имам проекти и така нататък, но това ми дава и по-добрите познания, и по-добрата стопанска оценка на ситуацията, за да мога да кажа категорично, че тя не може да бъде единствената в България, но една нормална инвестиция на държавата в нея, която се изразява най-вече в възможности за присъединяване, развитие на мрежата, ще диверсифицира наистина производството на електроенергия. Ще има много селища - вземете Каварна примерно, които в района си ще произвеждат напълно достатъчна енергия и ще бъдат сами за себе си независими. Разбира се, трябва да се постигне и балансът от динамичността на тази енергия, защото тя е флотационна. Слънчевата енергия е силна през деня, през летните месеци, есенните и пролетните, по-слаба е през зимата, същото касае и вятъра. Тук трябва да се инвестира много и в баланса, тоест трябва да се направи стратегията. И сега, когато казахме не на Белене, ние трябваше да сме готови с другото. Добре, не на Белене, обаче толкова и толкова мощности. Защото от алтернативна енергия не е трудно да се постигнат мощностите, които сега губим като спираме „Белене". Въпросът е, че те са динамични. Докато Белене е постоянно производство, това е предимството, но пак си зависим от суровината.
Енергийната тема тепърва ще търпи дебати.
Това е лошото, не може на третата година, както ме питате за кучета, защо се направи това, защо... Ами ти трябва да работиш системно, непрекъснато, това трябва да ти е в главата, не можеш да си сменяш министрите като ръкавици и да искаш да имаш някаква трайна визия и поглед върху нещо.
Преди година и половина в една Ваша позиция призовахте премиера Борисов да спасява икономиката, а не бюджета. С днешна дата за спасяване ли е и бюджетът? Вчера стана ясно, че кабинетът разрешава да се емитират ДЦК на международните пазари до 2 млрд. лв.
Това е същото като всяка стъпка на това правителство. Аз още в началото на мандата, като чух глупостите на Симеон Дянков, казвам го съвсем откровено, без да се притеснявам, че ще прави балансиран бюджет... Това е в абсолютно противоречие с тогавашната обстановка, за съжаление тя се задълбочи сега. Тогава още казах, че не може така, че при нас кризата се изрази не толкова във финансовата система, защото имаме стабилни банки, имахме добър резерв. При нас кризата беше в потреблението и икономиката най-вече.
И тя се задълбочи.
Да. И вместо да се вземат тези мерки. Една от възможните мерки тогава, още в началото на мандата и тя беше обещана, не знам защо не се изпълни, беше да се намали ДДС-то, да се ускори обръщението му, да се ускори възвращаемостта си. Трябваше още от първите години да се отиде на бюджет на максимален допустим дефицит, да се допусне известна инфлация. Трябваше да се харчи резервът, не съм против харченето на резерва, но трябваше да се харчи инвестиционно, по начин, по който да увеличи потреблението и икономическата, стопанската активност. А ние какво забелязваме. Каквото и да ни обясняват, колкото и да се правят... Първо, този глупав рефрен, който като чуя Бойко Борисов и Симеон Дянков да го повтарят, ми иде направо да им ударя по един шамар, казвам го откровено: „Ние сме в криза". Ама чакай, бе, човече, ти си три години на власт и повтаряш, че си в криза. Ами може ли, представете си през 1997 година, когато инфлацията беше 240 процента, да бяхме стояли три месеца, когато беше служебното правителство и да повтаряме ние сме в криза. Къде щеше да е България сега, къде щеше да е валутният борд, къде щеше да е левът?
Факт е обаче постигнатата финансова стабилност.
Нямаме финансова стабилност, лъжете се. Нямаме финансова стабилност, защото имаме похарчен държавен резерв, имаме 4 млрд. похарчени без никакъв ефект. Имаме намалени данъчни постъпления спрямо тези, които сме предвидили. Освен че намаляват спрямо предходната година, намаляват и спрямо... Миналата година имаме около деветдесет и няколко процента изпълнение на редуцирания бюджет, които очевидно не стигат в цялата сфера, виждаме в колко сфери не излизат и в крайна сметка имаме един нулев икономически растеж, да не говорим, че първата година имахме спад от близо пет процента и всеки от нас усеща, че имаме силно свито потребление.
Какво обаче може да се направи?
Ние тръгнахме от заема. Този заем беше правилно да бъде взет и трябваше да бъде взет още в началото на мандата, за да се посрещне буферът. Трябваше да се усвояват еврофондовете добре. Какво трябва да се прави? Трябват бързи мерки. Колкото и да е закъсняло външното финансиране, то трябва да бъде взето. Но трябва да бъде насочено правилно. То сега ще бъде много по-скъпо, тоест всички ние ще плащаме повече, но трябва да бъдат много правилно похарчени парите. Къде са насоките? Те трябва да работят, за да подобрят стопанската обстановка. Първият и лесен начин, за да стигнат парите до стопанска активност и до хората са през общините. Капиталовите разходи на общините трябва да се увеличат. По този начин от малкия град, големия град селцето, дали ще се оправят дупките по пътищата, които достатъчно има да оправяме, дали ще се направи пречиствателната станция, дали ще се ремонтира детската градина и училището, ето ви една стъпка, която вече разпределя парите. Не да строи една магистрала и да се съсредоточат там две фирми големи, а да пуснат тези пари по цялата страна. Второто нещо, което е, за да задържим единствения стабилен остров, който имаме в момента - земеделието, единственото, което увеличава дела си в брутния вътрешен продукт, ние трябва да бъдем коректни към земеделците. Стимул на земеделието. По какъв начин? Със съществуващите средства, но трябва да изнесем субсидията на два пъти. Българската компонента трябва да се дава преди реколтата, за да е добра реколтата, да се увеличат в животновъдството. Първото е общините, второто е това и третото, което е - с всичките рискове и възможности, които трябва да се раздруса бюджетът, въпреки че се похарчи резервът, увеличаване на пенсиите.
Пенсии и доходи вероятно.
Доходи да. За да се даде едно рамо на потреблението. Ето ги трите неща, които трябва да се направят. Трябва да се реши енергийната стратегия и да започне работа, защото тя генерира работни места.
Защо не е удачно да се вдигне и минималната работна заплата, заедно с пенсиите както предлагате?
Минималната работна заплата е механична стъпка. По-важното е да се създадат условия и да се качи средната работна заплата. Качването на средната заплата по естествен път ще повлече и минималната. Увеличението на минималната работна заплата, зная логиката, по която се прави, е за да се увеличат данъчните постъпления. Защото много от работодателите предвид влошената стопанска обстановка плащат на минимума, а ако хората дават по-добър труд, те им плащат допълнително по някакъв начин дали официално или неофициално. Но ако ние създадем добри условия за стопански растеж, какъвто няма в България за съжаление, очаква се и тази година нулев растеж. Ако ние осигурим икономически растеж, а имахме ресурс за това - резерва, еврофондовете, тогава ще се качи средната работна заплата и тя ще изтегли минималната.
Изразихте съмнения за финансовата стабилност - има ли реални рискове за бюджета и финансовата система?
Има рисковеq разбира се. През последните три години гледам показателите на бюджета и най-вече държавния резерв. Какво значи да имаш финансова стабилност, когато за три години похарчваш държавния резерв, повече от половината и не успяваш с тези пари да съживиш икономиката. Не постигаш никакъв резултат. Виждаме недостиг на средства във всички сфери в обществения и в стопанския живот, виждаме високи лихвени проценти, намалени инвестиционни инициативи, виждаме напускането на крупни инвеститори. Всичко това показва, че страната ни е трайно в стопанска криза. Това се отразява и на финансите. Как се отразява!?! Ти нямаш резерв, посягаш на Сребърния фонд. Тази глупост, пък не знам и синдикатите я подкрепиха. Какво значи това - да купуваш от Сребърния фонд държавни ценни книжа. Това значи да купуваш от себе си, да си преместиш парите от единия джоб в другия и да задължиш тези, които идват след теб да увеличават механично Сребърния фонд и то за сметка на бюджета. Ами не се прави така! Има си други механизми - трябваше да се емитират облигации още когато имахме висок резерв. Те щяха да имат друга цена и друга доходност. Щяха да бъдат по-изгодни и за данъкоплатците.
На фона на това обаче всички казват, че Борисов и ГЕРБ нямат алтернатива нито в ляво, нито в дясно в момента?
Резултатите са слаби. За политика можем да говорим. Ще бъде в сферата на някакви очаквания - нали ще се появи друг ГЕРБ на следващите избори, знаете ГЕРБ за една година се появи. Царят също се появи за месеци. Ще се образува непосредствено преди изборите една анти-ГЕРБ вълна, ще видим кой ще я поеме и ще се постегне някакъв баланс в следващия парламент. Това, което липсва, не е алтернатива и не са политическите формации. Това, което липсва на обществото ни и най-вече на ГЕРБ, това са стопанските идеи, това е визията за развитие на България. Виждате за три години това правителство колко пъти мина през „да" на „Белене" - „не" на „Белене". Най-накрая се реши нещо, което трябваше да им е в главата и да са го решили още първата година. Но се реши по начин, при който не се вижда някаква перспектива. Всичко е така. Ние сме на изходната точка. Никакво развитие за три години.
Но прогнозират втори мандат на Борисов?
България е имала и други тежки периоди на застой като започнеш от Средновековието, като минеш през турското робство и минеш през комунизма 45 години. Сега след 15-тина години развитие със спадове, но общо взето път нагоре, като видим какво стана в прехода - свободно пазарно стопанство, частно земеделие, 95 процента частна икономика, жилищата са близо 100 процента частни. Има едно развитие, беше постигнато това нещо. Сега очевидно пак ни докарват до един по-продължителен застой. Надявам се, че няма да е с мандата, който имаше Тодор Живков.
