През изминалата седмица обърнахме голямо внимание на една новина, която дойде от Франция - Франция екстрадира, експулсира, репатрира, гони, пъди, изберете си термин, български и румънски цигани. Смесени са чувствата, разбира се, които предизвиква тази новина у сънародниците ни - от една страна, пак се изложихме пред чужденците, от друга страна, проблемите с интеграцията не са от вчера и от днес, така че знаем за какво става въпрос и какво изживяват и французите.
По-любопитното е, на 25 август, по маршрута Париж - Варна се завръща първата група от репатрирани в България цигани и те са, забележете, 13 на брой. Общо 41 български роми ще бъдат върнати на три транша - на 10 септември и на 17 септември са следващите групи. Четиридесет и един! За тези 41 човека се вдигна огромна патардия, това е хубава френска дума, и изключително любопитно е дали зад това не седи нещо друго? Дали едното не прикрива друго? За това ще си поговорим с временно управляващия посолството на Франция в България г-н Сирил Бомгартнер.
Да започнем оттам. Във Франция също се появиха критики, че правителството действа прекалено показно. Нелегално пребиващи емигранти са били репатрирани и преди това, но за първи път се вдига толкова много шум и френската журналистка Анжелик Муние-Кун в "Льо темп" казва, че циганите всъщност са изкупителна жертва, едва ли не алфата и омегата на проблемите, престъпността се етнизира. Така ли е?
Много ви благодаря, че представяте проблематиката с тази терминология и в този аспект именно, защото действително в тези действия има нещо, което доста учудва. Това е, защото става въпрос за нещо, което абсолютно редовно се извършва, нещо, което е съвсем естествено. Тук вие поставихте въпроса за терминологията, което е много правилно, защото не става въпрос за експатриране, а става върос за завръщането в близките дни, както казахте, за един изключително ограничен брой хора, няколко десетки души от ромски произход, и тук няма абсолютно нищо ново, това е почти рутинна операция, това е нещо съвсем нормално. От години насам всеки месец има граждани, които се отправят към своите страни по произход, може да става въпрос за българи, но може да става въпрос и за хора от друга националност, абсолютно по същия начин. Говори се за българи и румънци, но има и много хора от други националности, на които се случва същото. Говорим за граждани, принадлежащи на Европейския съюз, граждани на Европейския съюз, така че в този смисъл те абсолютно по право могат да се придвижват свободно, и имат това право за свободно движение в европейското пространство, но естествено в рамките, предвидени от законодателството на Европейския съюз. Свободното движение в европейското пространство е предвидено от законодателството на Европейския съюз, но Европейският съюз предвижда също така и някакви ограничения, някакви граници на това придвижване. Така че лицата, съпроводени до границата, на които предстои да се завърнат в техните страни, това са само и единствено тези, които са прехвърлили тези граници, които са нарушили по някакъв начин тези граници. И например, що се отнася до българските граждани, които действително в случая в болшинството си са от ромски произход, броят на тези, които са засегнати от тези мерки, е изключително ограничен. Много голяма част от тях се намират в неуредено пребиваване, неуреден престой, незаконен престой на наша земя, така че съвсем немислимо е . . . Със сигурност бяха много дълъг, но само ако позволите, за да отговоря още, така, по-конкретно на вашия въпрос за връзката с организираната престъпност, дали не се етнизира. Да, не е изключено тази престъпност в някакъв момент да има и етнически аспект и характер, някакъв нюанс, но конкретно в случая има представители, и със сигурност го знаете, от този етнос, от тези именно. .. от това малцинство, което действително е, така, доста известно с участието си в този вид трафик например на хора, така че. .. Аз наистина трябва много да внимавам с терминологията и с думите. По никакъв начин не искам да кажа, че всички са така. Напротив, искам да кажа, че една много голяма част от ромското население е жертва на този трафик.
Ясно, че и двамата внимаваме с терминологията, освен това този проблем не е от вчера за Европа, нито за Франция, нито за Германия, Испания, Италия. За първи път обаче от Европейския съвет до папата и опозицията във Франция, различни правозащитни организации реагират толкова остро, включително самият папа Бенедикт Шестнайсети. Защо се случи сега и защо един нормален акт на хора, които незаконно пребивават и, разбира се, се връщат там, откъдето са дошли, получава такова медийно покритие? Можем ли да търсим някаква връзка, да кажем, със събитията в Гренобъл от началото на юли, когато отново имаше бунтове във Франция, напомниха за 2005-а? Да не би да се измества просто акцентът от едно върху друго, затова да е толкова шумно?
Мисля, че трябва да се отдели това, което идва от конкретната обстановка при това събитие, при това връщане, защото, още един път казваме, че става въпрос в случая за нещо абсолютно редовно, което се случва съвсем рутинно, и от друга страна поставяме приемането, което може. . . начина, по който може да бъде приет този дебат. Така че действителност със сигурност има един емоционален момент, който неминуемо се провокира от това, което се предизвиква при тези връщания, и предвид на това, че тя е така силно отразена и покрита медийно, има известен брой институции и органи, които смятат за необходимо да изразят своята гледна точка, и без да става въпрос, струва ми се, за някакво наказание или. . . да припомнят известни принципи. Например, що се отнася до Европейската комисия. Аз специално се запознах с декларациите на говорителя на Европейската комисия. Тези декларации целяха само да припомнят един принцип, който е този, че правилата, произтичащи от свободното движение на хора в европейското пространство, трябва да бъдат спазвани, а това е нещо, с което абсолютно всички ние сме съгласни. Значи де факто той не казва нищо ново. А що се отнася до думите на папата, ако добре съм запознат с това, което той е казал, мисля, че самият той е избягнал да цитира Франция, но в общи термини припомня, че трябва да се приема различността на културата, различните хора с различните езици. Аз тук мога да бъда единствено и само съгласен с него. И ако ми позволите да ви дам две цифри, бих искал да ви покажа съвсем конкретно, че вярна на своята позиция и политика моята страна остава много привързана към тази практика и я спазва. Малко по-малко от 30 хиляди завръщания е извършила моята страна, излишно е да ви казвам, че броят на българите е бил абсолютно миноритарен и много незабележим в тази ситуация. А в същото време миналата година малко по-малко от 110 хиляди натурализации, т.е. приети са за френски граждани чужди. . . Така че виждате отношението между двете цифри - колко хора сме приели на наша земя и сме ги направили французи.
Има нещо на границата на странното. Разбрахме, че 300 евро се дават на възрастни и 100 евро на деца, за да не се връщат тези хора обратно. Истината обаче е, че. . .е това го казва г-н Бесон, министърът на миграцията на Франция, че няма начин, по който да бъдат спрени от повторно завръщане, нелегално повторно завръщане тези хора. Не им ли давате нова възможност за препитание, след като 300 евро струва връщането, отиването и връщането, няма ли да доведе това след себе си една вълна от хора, които отиват до Франция, за да вземат 300 евро за себе си, 100 евро за децата си и за да го повторят още веднъж, и още веднъж?
Много добре разбирам вашия въпрос, който е абсолютно логичен и разумен. Ще се опитам да ви отговоря абсолютно искрено. Проблемът е, че когато говорим по тези проблеми, те имат тенденция да се генерализират. . . Всъщност действителността е толкова разнообразна, колкото са и самите. . . . Това, за което говорите, това е една помощ за завръщането. Това е нещо, което за нас не е ново, което се практикува от много време насам и то не е и френска, така, специфика, не е френски. . . Тази помощ за завръщане се отнася до лица, които са в един съвсем специфичен случай, които желаят да се завърнат в страната си, даже и не е задължително абсолютно всички от тях да бъдат в нередовно състояние, с неуредене документи. И за да облекчим до известна степен това завръщане е предвиден именно този механизъм. Измежду тези, които се ползват от този механизъм, има абсолютно добронамерени, които се връщат в страната си и те търсят начин да се интегрират в нея по най-добрия възможен начин, но има действително и други, които могат да се възползват от този механизъм и от системата, и да се върнат там, откъдето са тръгнали, и могат наистина да се поинтересуват още един път да бъдат облагодетелствани по този начин. И това е абсолютно възможно да се случи именно защото сме в пространство на свободно движение на хора. И за да се борим по-добре срещу злоупотребите във връзка с този механизъм, който се прилага по отношение на завръщащите се, ние вече създадохме една система за идентификация на лицата, която струва ми се ще позволи по един доста ефикасен начин, когато има хора, желаещи да се възползват недобросъвестно от това, да бъдат. . .
В края на нашия разговор - Франция традиционно има роми, които не са дошли от Балканите през последните 10-20 години, може би са дошли по-рано, как интегрирате тези хора и възможно ли е да интегрирате и следващата вълна емигранти, които не се различават кой знае колко от тази преди, да кажем, 200-300 години, че дори и хиляда?
Това е един основен, но и много комплексен, много сложен въпрос, който ми поставяте. Вярно е, че Франция по традиция има столетна традиция за прием на хора и че в днешна Франция ние се питаме дали въобще има истински французин, когато за даден французин се връщаме в неговото минало. Почти във всяко семейство има някакъв прадядо, който е италианец, испанец. . . много са рядко, наистина. . . Но все пак има и едно национално усещане, което е много силно. Но вярно е, че също така предизвикателството, което ние трябва да преодолеем, е да приемем по един достоен начин и да интегрираме лица, които идват със своята собствена култура, чието решение много често е инспирирано и вдъхновено от нуждата, от необходимостта. Но така или иначе имаме различни политики, които целят. . . имаме различни решения, която целят подобряване на този живот, включително и за така наречените движещи се хора.
