1625 са свлачищата в страната по данни на регионалното министерство - общата им площ е над 200 хиляди декара. Това съобщи в ефира на Дарик зам.-министърът на регионалното развитие Добромир Симидчиев. Той допълни, че 13 от тези свлачища са най-активни. 1,8 млн. лева е заявило като бюджетна прогноза регионалното министерство за следващата година за наблюдение на свлачищата и проектиране на укрепителни дейности. Вече са одобрени и 2 млн. лева от междуведомствената комисия по бедствия и аварии за превантивни дейности - сума, с която ще могат да бъдат укрепени 6-7 свлачища в страната. До края на седмицата се очаква да е готов техническият доклад на специалистите, който да покаже какви са причините за активизирането на свлачището в района на Кранево. Това съобщи в интервю за Дарик зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Добромир Симидчиев. Той посочи, че министерството няма ресурс да финансира спешните дейности по укрепването на района, но ще разчита на средства от Междуведомствената комисия за защита на населението при бедствия и аварии. Ето какво още каза зам.-министърът пред Дарик:
Може ли държавата и има ли ресурс за укрепване на свлачището край Кранево, на този район или основно ще се разчита на комисията по бедствия и аварии?
Нашите колеги от „Геозащита" - Варна са там от неделя. Наблюдават процеса доста сериозно, правят измервания, допълнителен екип от МРРБ е там. На този етап не можем да кажем точно какво е причинило свлачището, има само предположения. Но вероятно в края на седмицата ще имаме малко по-подробен технически доклад, който ще каже причините. Това, което мога да кажа със сигурност, е, че в този район около Аксаково има 7-8 регистрирани свлачища. Те са едно до друго. Просто целият район представлява поредица от свлачища. Това конкретно свлачище на спирка Фара е първоначално регистрирано като 81 декара, само че в момента цялата площ, която е измерена на сегашния фронт е около 200 декара. А какво точно е причинило това, по някакъв начин може би се е получило окрупняване на повече от един фронтове, но в момента не сме съвсем наясно. След като излезе този доклад, ще имаме по-точна представа и за сумата, която ще е необходима и първото нещо, което ще направим, е да се обърнем към междуведомствената комисия. За съжаление в сегашния ни бюджет нямаме средства за такива дейности. Надявам се, че ще намерим ресурс от междуведомствената комисия поне за неотложните мерки по дрениране, отводняване на подпочвените води, които вероятно и са го предизвикали.
Важно е да се вземат някакви мерки в кратки срокове, защото освен че идва зима, доколкото разбрах и главният път Златни пясъци - Кранево е застрашен, така че очакваме реакция в тази посока. Вашето министерство отговаря за наблюденията на свлачищата у нас. Доколко обаче цялата дейност, свързана с този ресор, е концентрирана при вас или и свлачищата като язовирите са с много попечители, образно казано, та накрая май без отговарящ конкретно за тях?
Първо да кажа по препратката към язовирите - опитваме се да решим този проблем. Основните язовири не се безстопанствени, да отговоря на закачката.
Това понеже го коментирахме в миналото.
Няколко думи за ви кажа въобще за политиката на държавата по отношение на свлачищата. Цялата територия на България е покрита от три търговски дружества, така наречените Геозащити: Геозащита - Варна, Геозащита - Плевен и Геозащита - Перник. Те са разпределени по този начин неслучайно. Най-много свлачища има около бреговата ивица на Черно море. Те се предизвикват както от самите характеристики на земята, така и от абразията на морските вълни. По Дунав също има доста свлачища, там се грижи Геозащита - Плевен, и в планинските райони около София. В тези дружества е събран цветът, потенциалът на нацията по отношение на ноу-хауто за свлачищата - как се проявяват, какви мерки трябва да се вземат.
Да го кажем по просто: имат ли тези дружества достатъчно финансов ресурс да разгърнат този потенциал, в който не се съмняваме и да успеят своевременно да реагират.
На тези дружества в момента ние успяваме да осигурим средства дотолкова, доколкото да извършват така наречените режимни наблюдения - това е един мониторинг какво се случва със свлачищата, има ли движение, няма ли. Това се прави с особено внимание на няколко свлачища, които могат да бъдат характеризирани като по-опасни и активни. Те са 10-15. Едно от тях за съжаление е това на спирка Фара, община Аксаково. В момента те нямат по-сериозен ресурс за извършване на тези дейности по укрепване на свлачища, но могат да правят предписания. Строителството в тези райони е забранено и всяка една дори проучвателна дейност се осъществява от тях, те също дават своите становища, съветват министъра за политиката, която трябва да се осъществява и така нататък. Техният ресурс не е неограничен. Търсим възможности те да станат бенефициент по някоя от оперативните програми, за да се картографира България както трябва, да се обнови информацията и да се проектират най-сериозните свлачища, за които няма проекти за укрепване.
Нужно е да се актуализира тази прословута карта с точни, конкретни данни, за да видим реалното състояние.
Това е важно. Аз мога да кажа, че в момента въпреки че няма обобщен регистър, общо взето за вероятно 95 процента от свлачищата информацията е налична, а за най-активните тя се поддържа доста актуална. Както казах, 13 са свлачищата, които са активни от общо 1625 - това е общият брой на всички свлачищни райони. Общата им площ е над 200 000 декара.
Имате предвид тази карта, нали правилно ви разбрах? Това, че няма регистър, говорим за същото нещо.
Да, говорим за същото нещо. Информацията я има, просто не е систематизирана достатъчно добре. Затова ви казах, че търсим възможности тези дружества да станат бенефициенти по оперативните програми, тъй като това е една от възможностите, които ми се струва, че не трябва да бъдат изпускани.
Със заеми също работите. Очевидно ще търсите и пари по европрограми. Това ли са само опциите? Бюджетът например за догодина какво отпуска за такава дейност?
Нашата бюджетна прогноза, като бързам да кажа, че това е прогноза - нещо, което ние сме заявили за следващата година, е 1,8 млн. лв., а за 2014-а отново 1,8 млн. лв. и за 2015-а - 3,5 млн. лв. Това са средства, които са недостатъчни. Заявили сме и допълнителни средства, които са за конкретни свлачища, но засега нямаме потвърждение за тях. Друга възможност е и в момента се опитваме да работим по пет свлачища по трансгранична програма с Румъния, очакваме да имаме положителен резултат. Друго нещо, което е факт - одобриха ни от Междуведомствената комисия за бедствия и аварии 2 млн. лв. за превантивни дейности, за проектиране на укрепителни мероприятия за свлачища. Дейността по проектирането ще започне скоро, допускам, че пет-шест-седем свлачища вероятно ще бъдат покрити с тези средства. Но като цяло средствата, които се отпускат в бюджета за свлачищата не са достатъчни.
Уви, трябва да си признаем всичко това. Разбира се, с уговорката, че и с малкото трябва да бъде свършена смислена работа. Като говорим за пари, съпоставими са инвестициите в укрепването с щетите, които нанася едно свлачище?
До голяма степен зависи къде се намира свлачището, дали попада в урбанизирана територия или не. Понякога отговорът е да, понякога - не. Много е трудно да се измерят щетите. Ако вие сте собственик и ви се разруши имотът, това трудно се остойностява. Да, има цена на къщата, има цена на имота, но в крайна сметка има и други щети, които е трудно да бъдат остойностени. В общия случай ми се струва обаче, че стойността за укрепителните мероприятия надвишава стойността на щетите.
И за да ви върна към парите, които казахте, че сте планирали за следващата година, те за какво са заложени - за укрепителни, за проучвателни дейност, за наблюдение, всичко това ли влиза в тази сума?
Да, те са заложени главно за наблюдение на свлачища, както и за проектиране на укрепителни действия на някои от най-опасните. И в допълнение на тези пари, които сме заложили от 1,8 млн. за догодина са и тези 2 млн. лв. от междуведомствената комисия. Тоест като цяло парите ще бъдат насочени за проектиране на тези дейности. Вероятно ще стигнат средствата за някои минимални дейности от сорта примерно на отводняване или някой и друг дренаж да се направи в някои от най-критичните райони, но тези средства няма да стигнат за сериозни укрепителни мероприятия.
Ще успеете ли до средата на следващата година все пак този регистър да придобие малко по-ясен вид, да заприлича на истинска актуализирана карта, дали е в плановете ви?
Това ни е целта. Ние вече сме осигурили тези дружества с финансиране за следващата година, така че процесът ще го подновим и нашата цел е да го направим достъпен, така че освен специалистите да се възползват от него, да се ползват от него и всички заинтересовани страни.
