Парадоксално е, че 23 години българските спецслужби функционират без собствени закони и ясен регламент, а за хората те все още са „тайни”. Коментарът е на зам.-министъра на вътрешните работи Веселин Вучков, по повод новите проектозакони за дейността на секретните служби.
В сряда правителството одобри новите текстове и предложи на депутатите да ги гласуват и в пленарна зала. Зам.-министърът на МВР Веселин Вучков - събеседник в „Денят на Дарик”:
Предлагате четири нови проектозакона - общ за националната сигурност, устройствени на НСО, военното и цивилното разузнаване. Най-общо казано какво предлагате и какво според вас е нужно да се промени към този момент?
Най-общо те всъщност правят един много голям пробив. Това е най-голямото достойнство на четирите закона, че променят едно статукво, което се е наложило през последните 23 години. 1991 г. беше ключова за развитието на България, прие се нова конституция, демократична. Всички знаем, че по нов начин са регламентираха редица държавни органи, непознати до този момент дори - Конституционен съд… Парадоксално е 23 години тези изключително важни структури от сферата на сигурността в едно демократично общество, в една държава член на Европейския съюз, да работят без свои закони, а да функционират на основата на някакви подзаконови нормативни актове. Тези закони за първи път на ниво закон регламентират много ясно какви ще са функциите на тези служби - НСО, НСС и военното разузнаване, след това регламентират какво точно ще върши съветът за сигурност към Министерския съвет. Да, наистина те споделят чувствителна информация тези служби, това е информация, която не може да стане достояние на широк кръг граждани в обществото, но това по никакъв начин не означава, че не трябва да има ефективни механизми за контрол върху тези служби.
Бихте ли посочили основните пропуски в контрола до този момент, в този му вид, в който се познава в момента.
Досега също имаше форми на контрол, при липсата на ясни законови правила очевидно, че и самият контрол е твърде фрагментарен. Най-сериозната форма, разбира се, това е парламентарният контрол. В момента нещата са ситуирани по може би не добър начин, просто защото липсва добра традиция в България. Предвидено е в проектозаконите да се конституира една класическа парламентарна комисия, пропорционален принцип, която да контролира ДАНС, Националната разузнавателна служба и Военното разузнаване. Освен това е предвидено, но в по-общ вид, в проектозаконите да се ситуира една специална парламентарна подкомисия, която да контролира разходването на средства от тези служби.
С какво новите комисии ще функционират по различен начин и всъщност наистина ще контролират?
Трябва да видим конкретните проекти, за да отговорим по-изчерпателно на този въпрос, но са предвидили най-различни форми, не само годишни доклади, как да се разисква, върху какви проблеми, как това да се споделя с медиите и с по-широк кръг граждани. Независимо от всички критики нито една грешка, която си допуснал, ако си във властта, и забелязана от парламента, няма да ти бъде спестена. Говоря го това, защото за първи път се ситуира комисия за контрол на ДАНС в този парламент, за първи път се ситуира и една подкомисия за контрол на специалните разузнавателни средства.
В общественото пространство и за двете посочени от вас комисии съществува мнението, и е широко разпространено, че те не функционират пълноценно. Какво конкретно смятате, че трябва да се промени? Не контролират ефективно към този момент.
Това си зависи до голяма степен и от самите комисии. Не ми е работа и не ми позволява и постът да коментирам работата на народни представители. Мисля, че няма да е…
А в службите, които те контролират и с които те работят и се занимават, предоставят ли нормален достъп до информация? Случаят от вчера с Коиловци, драмата с този случай, той беше определен в общественото пространство като казус, забулен в мъгла. Вече месец не е ясно какво се случва.
Предполагам, че има действен контрол все пак, пак ви казвам, малко ми е неудобно да коментирам работа на парламентарни комисии, на депутати, да казвам дали ефективно си вършат работата.
А на службите, които са отказали достъп до информация?
На службите? Те трябва все пак да се подчиняват на някакви правила, разписани в нормативни актове, и извън това не би трябвало да прикриват каквато и да било информация.
Ако тези проектозакони, които предлагате, функционираха и бяха факт в момента, щеше ли да е ясно какво се е случило преди месец в село Коиловци?
Мисля, че това е въпрос, който не може да бъде разположен в подобни плоскости и е много трудно да преценя дали това може да стане.
Все пак смятате ли, че ще се разчупи тази комуникация, пречката в комуникация между народни представители...
Трябва, трябва да се направи това нещо. Във връзка с един скандал, който тече последните шест месеца в Германия. Установява се, че 10 години т.нар. тайни служби на Германия, особено вътрешното им разузнаване, е пропуснало много сериозни информации за това, че крайнодесни екстремистки организации са подготвяли убийства, включително и на някои политици. И професор Бреге задава въпроса: да, парламентарният контрол е важен, но е важно все пак да намерим начин депутатите да излязат от този омагьосан кръг, за да знаят какво трябва да питат, защото те, ако нямат информация, няма и да знаят и какво да попитат. Това наистина може би е проблем. Ето дори и в Германия е бил забелязан. Това все пак е поведение, което е въпрос и на някаква традиция и уважение към институциите.
В проектозаконите е разписано, че освен парламентарен контрол, за контрол и участие ще има възможност за достъп на гражданите, на различни организации.
Макар че в по-общ вид са разписани тези норми в общия закон, ако не се лъжа, все пак това е един напредък, защото тези няколко алинеи, които вие сега споменахте, всъщност въвеждат задължение за Съвета за сигурност и неговия секретар, а и за други институции, задължително да ангажират неправителствения сектор при обсъждането на всеки важен въпрос в сферата на сигурността, при разработването на закони, на концепции. След като има токова задължение, то няма как да не бъде изпълнено. Направихме публични дискусии, където имаше огромен интерес. Стенограмите ги поставихме на стаите на академията на МВР. С голяма изненада установихме, че по няколкостотин души посещаваха само стенограмите от нашите публични дискусии, което означава, че вероятно темата е интересна най-малкото заради това, че повече от 20 години е била тайна и никой не е говорил по тези теми. Може би ще се разочароват някои от гражданите, като се каже, че всъщност класифицираната информация няма да бъде разсекретена. Това е ясно, че е така.
А по какъв начин могат да се включат в тези обществени обсъждания? Казвате, че много хора наблюдават стенограмите на дискусиите.
Всяка промяна в какъвто и да е нормативен акт, законов или подзаконов, да бъде предхождана от едно публично обсъждане, на което задължително, независимо от степента на класифицираност на информацията, ще бъдат канени представители на неправителствения сектор. Това е ново задължение, въведено в този рамков закон.
Все пак след това обществено обсъждане, което направихте, не се ли колебаете, за някои от текстовете, ще има ли промени?
Аз смятам, че има много неща, които можеше да бъдат направени по по-добър начин. Това е още едно доказателство, че политиката всъщност е изкуство на възможното. Затова въпреки мои персонални критики смятам, че не бива да се спира нормотворческият процес. Дори да не са съвършени, по-добре е, много по-добре е, исторически по-добре е тези закони да ги има.
Вие лично на кои от критиките обърнахте внимание?
На мен ми направи впечатление критиката за това защо Националната служба за охрана трябва да се подчинява на военни звания - генерали, офицери и сержанти. В НСО не трябва да има военни звания, защото трудно можем да посочим дори един аргумент в подкрепа на подобна теза, а проектът предвижда да се запазят. Смятам, че това е една от слабостите - дали трябва да има паралелно външно разузнаване, цивилно, и едновременно с това военно външно разузнаване.
Може би основната критика на опозицията беше насочена към общия проектозакон за национална сигурност, който според мнозина дава големи правомощия на премиера.
Не, не смятам, че дава големи правомощия на премиера. По един много балансиран начин са си разписани правомощията на Съвета за сигурност. Има едно решение на Конституционния съд по този повод, където, общо взето, е казано, че този съвет за сигурност не може оперативно да ръководи службите и това е спазено като изискване.
Все пак не съществува ли реална опасност да се политизира този контрол?
Първо съществува реална опасност да се политизира докрай дискусията в парламента, преди да се приемат законите. Допълнително напрежение по тази ос създава обстоятелството, че навлизаме в остър предизборен период. В никакъв случай не трябва да се изчаква и да се пропилява повече време.
Говорите и за това, че дискусията се политизира, говорите за това, че се намираме в предизборна кампания. Не е ли все пак грешката във вътрешното министерство, че толкова забави подготвянето на тези проекти?
Ние нашите реформи си ги направихме през първите две години. Все пак всичко се писа под егидата на премиера. Това са нивата, които трябва да пишат тези закони, поне да ги подкрепят политически и институционално, така че МВР не може да носи отговорност за това.
Колко време според вас смятате, че е необходимо да мине, за да има реален резултат и реална прозрачност и яснота в работата на тези спецслужби и хората да знаят какво се случва, и те да не бъдат тайни?
Да, смисълът от сериозния парламентарен контрол ще се усети по-дългосрочно. Със сигурност в рамките на следващия парламент това ще се разбере като едно голямо постижение на съвременната българска демокрация.
