Прокопиев: ЕК взе ролята, която доскоро играеха СБ и МВФ

Интервю с председателя на управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Иво Прокопиев в "Седмицата” по Дарик.

Преизбран тази седмица, нали, за председател пак.

Тази седмица имахме отчетно-изборно събрание и събранието избра нов управителен съвет...

Но вие пак сте председател и той си е пак...

...и управителен съвет.

...почти старият.

Управителният съвет във... да, 75-80 процента е същият. Но имаме няколко интересни нови членове също.

Очаквам още 100 хиляди безработни, казвате пак тази седмица във в. "24 часа". В "Стандарт" допълвате, че това ще са строителство, финансови услуги, става ясно, че мислите за металургия, химия. Това противоречи на тезата на правителството, което упорито отказва да признае очакван драматичен ръст на безработицата.

Аз не бих казал, че това е чак драматичен ръст, от 6 да се върнем обратно на 9 процента не е, не смятам, че е драматичен. И изглежда...

Зависи, ако сте от тия 100 хиляди, ви е драматично.

Драматично е, но би могло да бъде много по-драматично. В Европа очакват в някои държави, в Испания примерно очакванията са безработицата да бъде 12 процента. Така че...

И тя ще е от нашите, и те ще си се върнат тук...

И тя ще, да...

...и ще вдигнат още нашата.

А, това също е вярно. Значи, безработицата в България ще нарасне по две причини. Едната е заради съкращаване на работни места в страната, на тези индустрии, предприятия и услуги, които са най-циклични, като, вие ги споменахте повечето от тях, а другата е чисто математическа, защото, като се върнат хората, които са били на чужди пазари на труда, размерът на нашия пазар на труда ще нарасне и съответно процентът на незаетите ще стане по-голям.

Божидар Данев предлага да се направи търговско дружество за квалификация и преквалификация на безработни и в него вместо помощи за ученето да се плаща минимална заплата.

Честно казано, не съм запознат с тая идея, но не ми изглежда много работеща.

Какво може да се направи с безработицата?

С безработицата може да се направят няколко неща по-практични. Едното е насърчаване на почасовата заетост като буфер, за да има по-гъвкаво работно време. И другото е да има общи програми на работодателите и фирмите, примерно от текстилната и шивашката промишленост, където очевидно ще има по-малко поръчки, бизнесът става цикличен, и вместо те да съкращават работни места, по някакъв начин заедно да споделят неефективността на липсата на поръчки, т.е. държавата да изплаща компенсации частично за времето, за което фирмата не работи.

Българското законодателство изглежда абсолютно неподготвено за криза, която настъпва бързо. В нашия Кодекс на труда са предвидени едни дълги уведомления, че смяташ да съкращаваш работници. Ти, като нямаш поръчки, като нямаш пари...

Ами, вярно е, защото...

...не можеш да правиш тия уведомления.

...ако вие следите правната...

Работното време не е гъвкаво...

Да, вие знаете за промените в законодателството. Кодексът на труда остана може би единствената сфера от важното законодателство в България, която не е сериозно ремонтирана като идеология. Има...

Да, де, но излиза, че България е абсолютно неподготвена да посрещне като процедури една криза, при която няма да има работа или ще има по един час работа на ден.

Да, да, това, което казвам. Трябва много... за да сме по-готови, трябва по-голяма гъвкавост...

Това е спешен въпрос.

...това е спешен въпрос и трябва по-голяма гъвкавост на трудовото законодателство, защото пред това фирмите да оцелеят или да си съкратят половината работници, те винаги ще изберат да съкратят половината работници, ако няма някакъв друг инструмент, който да им помага да не съкращават толкова рязко работни места, защото пък, от друга страна, фирмите са инвестирали в тия хора много дълго време. Те нямат...

Той таман се е научил да шие ризата...

Те нямат...

...както трябва...

Те нямат интерес да ги съкращават, да, но наистина за някои сектори ще бъде въпрос на оцеляване.

Всъщност вашата конфедерация предлага 14 посоки за посрещане на кризата, така както и аз успях да ги изброя. Най-екстравагантното изглежда едностранно приемане на еврото.

А, не бих казал, че е екстравагантно, това не е нова тема. Ние, като правихме проучване...

Ама сега от 1 януари 2009.

Това не е, не е, не става за...

Да приемем. Или откога?

Може би малко повече обяснения са нужни. Ние правихме проучвания между нашите членове и с различни финансови институции в България, и в чужбина особено, и се натъкнахме на два фундаментални проблема в момента за българската икономика. Първият е недоверието на Европейския съюз и кризата в отношенията с Европейската комисия във всичките му аспекти на това недоверие. И вторият беше недоверието в борда. Има все по-засилващи се спекулации, видяхте в четвъртък, "Икономист интелиджънс юнит" разпространи отново доклад за Източна Европа. За съжаление западните влиятелни икономически издания, аналитичните отдели на инвестиционните банки и въобще на големите банки като цяло напоследък все по-активно коментират, че България е между най-рисковите държави в Източна Европа, Източна Европа като цяло ще пострада от намаления поток на чуждестранни инвестиции и тия държави, които имат голям дефицит по платежния баланс, ще преживеят кризи. България е в числото на най-застрашените държави винаги поставяна. Това нещо доведе до един практически резултат за правенето на бизнес в България. И той е много прост и за съжаление много болезнен. В момента, ако вие сте чужд инвеститор и сте купили български акции, давам най-простия пример, на Българската фондова борса, дали сте 100 лева и искате, имате евро, купувате си 100 лева, инвестирате ги в акции и искате след една година тия 100 лева да ги обърнете по същия курс. А застраховката, хеджът за това нещо, струва 13 процента на годишна база, което означава...

Ама тоест се съмняват, че след една година пак...

Аз ви казвам...

...ще е 1.95583.

Не просто се съмняват, а услугата да ви дам застраховка, че ще бъде 1.95, колкото е, струва тринадесет...

Е, хубаво, де, ние... от 10 години ни е толкова курса и не...

Струват тринадесет процента, което за хората, които се занимават с финанси, означава, че към това естествено трябва да калкулират и всички други разходи, за лихви, за капитал, които се калкулират. И става много неизгодно да се инвестира в България просто защото проектът трябва да даде някаква феноменална възвращаемост, каквито проекти практически няма. Поради тази причина ще има още по-засилен отлив на инвеститори от страната.

Тоест технологично вие как си представяте?

Това е...

Това очевидно не може да стане след един месец.

Сега, оттук нататък, нали, ние стигаме до въпроса, как да дадем най-силния сигнал, че бордът е непоклатим. Защото наистина бордът е непоклатим. Бордът е формула, вътрешните левове в обращение са обезпечени с почти два пъти повече валутни резерви.

Вие предлагате сигнала на Косово, които въведоха още по сръбско време марката и после еврото?

Така, най-доброто решение би било, което е изцяло политическо, не изисква никакви критерии, да влезем във валутния механизъм, известен като Ер Ем 2. Но там не ни приемат по политически причини.

Да, да въведем еврото през парадния вход.

Не, това още не е въвеждане на еврото, това е влизане във валутния механизъм, там има известни коридори, известни правила, но е ясно...

Да и това води към...

Но е ясно, че това неизбежно води към еврото.

Така. А другото е...

А другото е, ако...

Щете не щете, ние...

Ако е ясно, че нямаме шанс да влезем в Ер Ем, очевидно, че ние не можем да стоим това разкрачено положение. Тогава не трябва да се пречи на процеса, който така или иначе върви. Върви процес на спонтанна евроизация. И това, което ние заехме като позиция в КРИБ, е, че евроизацията е важен процес и, че той ще намали валутния риск и всички свързани с валутния риск...

Като технология колко време според вас, от обявяваме, въвеждаме и вече ще се купува хляб с евро в София?

Тук вече влизаме в технически детайли и в нюанси.

Колко време ни трябва?

Едното е спонтанен процес, който си върви. А другото е...

Значи, народът си пазарува с евро...

Да, което по същество става. Цените на имотите са в евро, наемите са в евро, част от заплатите са в евро.

Така.

Друга част са в левове. Така че това няма... няма някакви причини за безпокойство в това отношение. Това за обявяването на дата, в която приемаме еврото за втора валута, всъщност за това става въпрос, не да изчезва левът, а да го признаем като...

Равностойна валута.

Като равностойна валута, за това трябва политическа подкрепа. Това е вече въпрос, който...

Да, но в цялата работа има нещо, че от емоционална гледна точка леко е обидно, нали, ние сме член на ЕС, а пък ще се държим като Косово, дето не е признато от никого. Защото Косово така въвежда...

Не, не, не.

...по този начин еврото.

Значи, това е дискусия, тя не е само българска. В момента това е решение също така за други държави, които са новоприети членове в ЕС с валутни бордове. Става въпрос за Литва, Латвия, Естония. Също става въпрос и за други държави, които като Румъния имат големи проблеми заради това, че имат плаващи курсове. Така, че евентуалното въвеждане на еврото, като разплащателно средство би било решение за много по-голям кръг държави, отколкото за България. Това би направило между другото и политическото решение доста по-лесно.

Три предложения в сферата на банките - намаляване на минималните задължителни резерви от 12 на 8 процента, така бихте искали да осигурите възможности за кредитиране на банките, нали това е идеята?

Да, възможност за ликвидност в системата.

Второто е договаряне с централите на банките у нас, които обаче са в чужбина централи, да не се рефинансират със средства в България. Честно казано, това не можах много да го разбера как ще е. Откъде на къде ще кажете на една банка в Австрия или във Франция, или в Германия, моля ви се, аман заман... те, ако нямат пари ще си вземат оттук, защо трябва да се мъчат, пък българите да нямат пари за кредити. Защо немците да страдат. И третото, отпускане на минимум 500 милиона лева оборотен капитал, пак през банки или...

Да, това е за факторинг. Идеята на този пакет от мерки... между другото разширенията, които УС на централната банка прие в четвъртък, са в доста голям унисон с това, което...

Те от колко свалиха, от 12 на?

От 12 на 10.

Вие искате 8?

Да, но все пак е стъпка в правилната посока. Сега, за координацията между централите на банките и техните дъщерни банки в България. Това е важен въпрос. Има и такава гледна точка, която вие изложихте, но в същото време според мен по-валидна е другата. Банките са инвестирали много в България. Те нямат интерес от рязко свиване на кредитирането в страната, защото тогава това нещо ще се върне като бумеранг при тях, под формата вече на проблемни вземания, защото икономиката е неразривно интегрирана с финансовия сектор. Не може да очакват, че финансовият сектор при спадащи продажби, при проблем с безработицата, той ще бъде напълно коректен към банките, ако банките спрат рязко да го кредитират. Така че смятам, че, първо, трябва да бъдат създадени стимули банките да продължат да инвестират в България. Тези стимули, БНБ също обяви мярка в тази посока, да намали допълнително минималните резерви върху парите, които влизат от чужбина. Тоест едно е минималните резерви върху местните депозити, а друго е върху парите, които влизат в чужбина. Защото в момента това се явява формата на данък. Не стига че в този дефицит на ликвидност те са инвестирали в България, а на всичкото отгоре върху тези средства има 12 процента резерви, нали...

Колко ще е там процентът? Няма да е 10, а по-малко?

Там предлагат да падне мисля, че с 5 процентни пункта. Не сиспомням.

За да стане 7?

От 10 да спадне на 5.

А, от 10 на 5.

Да. А според мен би трябвало да бъде 0, защото няма смисъл от наказания, да.

Да... (не се разбира - бел. ред.)... да дойдат в България е логично.

Такива мерки бяха предприети в други държави.

Данъчно-осигурителни идеи. Премахване на данък дивидент, за това доста е говорено. Социалната осигуровки вместо с... не, вие искате 5 на сто да падне за работодателите?

За работодателя, да, по-сериозно да спадне, защото това е основната бариера за нас.

Обаче противно на дебата, сигурно чухте предишния дебат, който някак си се съсредоточи върху краденето на ДДС в България, вие пък слагате друг акцент - искате бързо връщане, 80 процента от ДДС да се връща преди приключване на данъчната проверка за компаниите с добра репутация, казвате, което вече почва широко тълкуване.

Не, напротив, не е широко тълкуване.

След това, което обясни господин Тодоров от ГЕРБ, как се краде зверски ДДС в България...

Възможно е и да е така, аз нямам информация конкретна за тези процеси, но това, което е важно, е, че има фирми вече с 10, 15 и повече години данъчна история. Както една банка си управлява задълженията чрез оценка на риска и риск мениджмънт, по същия начин данъчните трябва да имат система за оценка на риска на данъкоплатците. Тоест данъчните много добре знаят на база на историческото поведение на фирмата къде са рисковете...

Кой е мошеник...

...кой е мошеник и една фирма с активи, с производство, с 1000 работници, нали, очевидно, че тя няма, не може да си позволи по купчина причини да бъде неизряден данъкоплатец.

Да, но абсурдът е, че ги знаят пък тия, които са на разни възрастни хора или...

Това вече е криминална тема. Ние тук говорим...

Да, ама през тях минавали два милиарда.

Нямам представа, ние тук говорим за икономически... Това е в друга сфера. Тук е в сферата на следствие и прокуратура. Ние тук говорим за икономически мерки, за икономически стимули и за мерки, които да компенсират негативното влияние на кризата. Така че това е може би от гледна точка на ликвидността на фирмите, това е най-важното, което предлагаме, и ние предлагаме две неща всъщност, ако обърнахте внимание. Едното е това - 80 процента да се връща преди проверката, защото в момента е абсурдно положението - бюджетът е най-големият длъжник и едновременно кредитор на икономиката. Хем фирмите му дължат много, хем той има да им дава по линия на неразплатени обществени поръчки и невърнато ДДС. Второто, което предлагаме, също е, дори, бих казал, е по-интересно. Искаме да създадем едно малко звенов КРИБ, към което фирмите, които имат проблеми с изнудване, натиск, рекет, бих казал, от некоректни данъчни служители, да могат да се обърнат и към нас и ние заедно с отдела по вътрешен контрол на Агенцията за приходите да можем да покажем кои са тия недобросъвестни данъчни служители.

Да има ли коледни добавки?

Коледни добавки в частния сектор ли имате предвид или в публичния сектор?

Ами в частен, в публичен...

Значи, според мен в сегашната ситуация всеки трябва да си носи отговорността за стимули, за възнаграждения. За някои фирми, ако има големи коледни добавки и 13-а, 14-а заплата, това ще означава по-малко работни места следващата година, така че всички трябва да разберат сериозността на положението и да няма нереалистични очаквания. Според мен не е правилно да се каже да има или да няма.

Който има, да дава.

Това е решение, което мениджмънта на фирмата си взема.

Вчера в "Дневник" казвате, развивате една теза противна на общата вълна като реакция на спирането на европари тази седмица, че санкциите на Брюксел са всъщност в интерес на гражданите и на бизнеса.

Трябва две изречения да се кажат около тая теза. Според мен непосредственият ефект от тия санкции ще бъде изключително болезнен за икономиката, защото публичните пари, публичните инвестиции са може би най-ефективният буфер за смекчаване на ефектите от финансовата криза и ефектите от това, че няма да има частни инвестиции. В същото време смятам, еврофондовете са спрени, защото по същество ни казват, че ние нямаме капацитета, нямаме институциите, които да позволят тия пари да работят за интереса на гражданите и на фирмите в България. Това е оценката на Европейската комисия. Смятам, че дългосрочно, докато ние не изградим такива институции, които да работят в интерес на гражданите, няма как да станем богата и развита държава, така че дългосрочно смятам, че тази мярка е полезна. И изобщо в момента Европейската комисия заема тази дисциплинираща роля, която играха в края на 90-те и в началото на 21 век, която играха в България Международният валутен фонд и Световната банка на лошата учителка, дисциплиниращият фактор, който ни казва с пръчка и с пръст какво да правим.

Накрая следващата тема е дебат между български евродепутати. Каква да бъде българската позиция, трябва ли да бъде бойкотиран от България икономическият план на Европейската комисия, който всъщност предвижда отделянето на 200 милиарда евро, равняващи се на 1,5 процента от брутния вътрешен продукт на общността? Това означава всяка държава всъщност да отдели допълнително пари за общ фонд.

Значи, според мен няколко неща са много важни. Според мен напоследък... последните два дни реакцията в България към Европейския съюз ескалира в много лоша посока. Това може да ни... Втвърдихме тона, говорим глупости, това може да ни изиграе много лоша шега в следния смисъл - могат напълно да ни отрежат не само от еврофондовете, а изобщо от мерките за подкрепа срещу кризата от страна на Европейската комисия и Европейския съюз и Европейската централна банка.

Ама той Овчаров каза - сега ние ще им ги дадем и след това ще почнат да ни слагат условия да ни ги върнат.

Значи, никой, никой не е в състояние да се оправи. Ние вече сме интегрирани в европейската икономика... Няма как да се оправим сами. Трябва да партнираме и с комисията, и с Европейската централна банка. Това едно. Второ, по същество няма универсална формула за изход от тази криза. Има Европейската комисия и Европейският съюз предлага меню от опции, всяка държава избира най-доброто за себе си. Те дават в общи линии някакви посоки, някакви идеи за действие, изобщо не е казано, че точно тия идеи са най-приложими в българския случай. Идеята, която за България е най-приложима, е продължаването на структурните реформи. Това е ненаписаното домашно, което така или иначе си влачим като наследство.