На Антарктида става все по-населено - появиха се много нови бази, много туристи, вече даже има планове за постоянно населване на ледения континент и за строеж на градове там. Това разказа в интервю за рубриката „МеждУредие" на „Дарик кафе" председателят на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев. Той уточни, че засега все още няма регулация по въпроса за туризма в антарктическия договор и изрази надежда всички действия на човека на Антарктида да не нарушат крехката екосистема там.
Тазгодишната 20-та поред антарктическа българска експедиция вече започна. На 5 януари проф. Пимпирев заминава с последната група от участници в експедицията. Тази година България има свой проект, с който ще изследва как глобалното затопляне влияе на тюлените. Въпреки, че бюджетът на експедицията е под 300 хиляди лева - доста под средствата, с които разполагат екипите на други държави, които нямат дори бази на Антарктида.
Освен това до българската база ще бъде построен нов православен параклис, като антарктиците ни се надяват в рамките на експедицията да успеят да монтират и ветрогенератори, с които да осигурят енергийната независимост на българската база на остров Ливингстън. Така генераторите ще спрат и замърсяването на чистата среда от отоплението с горива. Ето какво още каза проф. Пимпирев пред Дарик:
След няма и две седмици заминавате за Антарктида, на 20-тата експедиция.
Да, на 5 януари заминава последната група от 7 души, която ще смени 6 души, които заминаха на базата още в началото на ноември, така че те изнесоха основната работа. Трябваше да разрият къщите, да пуснат водоснабдяването, електричеството, така че нашето българско селище да започне да съществува нормално за този предстоящ, вече започнал от близо два месеца, полярен, летен там сезон. В момента на базата са 12 души - 10 българи с една дама и двама португалци, които са по един много интересен проект за изследване на птиците. Така че пак ще бъде интернационално посрещането на Коледа и Нова година.
Багажът ви тръгва обикновено доста по-рано. Тази година какви са целите на експедицията, има ли пари България за свой проект. Миналата година помня, че имаше проблем със средствата и нямахме свой проект. Тази година какво да очакваме?
Миналата година нямахме пари за български проект и бяха и доста оскъдни дори да функционира базата, беше на ръба да няма експедиция и никой да няма в българската база. Но все пак завърши успешно експедицията. А тази година имаме и български проект. Да, той е предимно от Медицинска академия, много е интересен, може би се прави за първи път в тази част на Антарктика, ще се изследват тюлените и ще се вземат проби от кожата на тюлените, без да се тормозят животните и ще се правят генни изследвания да се види как влияят климатичните промени и по-специално глобалното затопляне върху големите бозайници. Този проект ще стартира от януари.
Но имаше много интересен проект на четирима японци, който се проведе през декември. Те занесоха на българската база четири безпилотни самолета, снабдени с много прецизна геофизична апаратура и в един от малкото хубави дни, които е имало на базата, те извършиха най-дългия безпилотен полет в Антарктида, като самолетът излетя от леденото плато над българската база и прелетя 270 км и се върна обратно откъдето излетя. Тези полети много зависят от атмосферните условия. Беше заснета голяма част под ледената покривка на остров Ливингстън, на съседния действащ вулкан Дисепшън. Половин час след като е кацнал самолетът, е завалял обилен сняг. Просто голям късмет. Можеше да падне някъде, преди да се приземи и да се загуби тази уникална информация, която е събрана.
Тази година и нов параклис ще има на нашата база, ветрогенератори ще монтирате, изобщо доста работа имате. Кажете нещо повече за този параклис.
Да, има така да се каже амбициозна строителна програма. Нашият параклис, който стои на българската база, е от 2002 година. Това е една съвсем малка къщурка. Ние я построихме да си слагаме моторните шейни там, но много остаря. Правили сме я с подръчни материали, с шперплати, така че не подобава на гръмкото название православен параклис „Свети Йоан Рилски" да се помещава в такава съборетина. Затова получихме финансова подкрепа от Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет и с тези средства купихме един параклис от сглобяеми елементи от Аржентина. Той е изработен там в Буенос Айрес, в момента е качен на аржентински кораб и очакваме материалите да дойдат някъде към края на януари. Тогава ще го издигнем, ще сложим иконите според каноните на Българската православна църква. Разбира се, той ще бъде много по-просторен и ще можем да се гордеем, защото има много чуждестранни гости на българската база, които първо отиват там да запалят свещичка, да видят нашите православни традиции.
Уви, не би могло да стане освещаването на такъв параклис по всички канони на църквата, но е чудесно начинание, че го обновявате.
Ние сега ще го построим, той пак ще се казва „Свети Йоан Рилски". Не е толкова трудно освещаването му, само че трябва да стигне свещеникът до базата, което е най-трудното и не толкова евтино.
И трябва да е доста екстремно настроен.
Да, трябва да е някой така по-екстремен свещеник.
А ветрогенераторите с каква цел ще бъдат монтирани много след това.
Тях очакваме през февруари. Те пътуват с испанския кораб „Есперидес" и смятаме да ги монтираме. Това е едно ново, много хубаво начинание за енергийната независимост на българската база и най-вече против замърсяване на тази уникална чиста околна среда, тъй като те ще дават енергия, ще захранват акумулатори, така че ще имаме някаква независимост от течните горива. Ние използваме предимно нафта, тя се пренася трудно с варели, както знаем нямаме собствен транспорт. Тази година бразилците ни помогнаха, занесоха четири тона, това са все пак 20 варела по 200 литра, превозиха ги с хеликоптери. Всичко това струва огромни пари, но ние като нямаме, по приятелска линия ни ги донесоха без пари.
Имаме чувството, че леко на стоп се движите и пренасяте разни неща.
Ами общо взето това е, защото България е антарктическа нация вече от 20 години, от 1998 година е постоянен консултативен член на антарктическия договор, който е своеобразното правителство на Антарктида. България ръководи този континент с представители на още 27 държави. Тя е член на всички международни структури, които съществуват за Антарктида - и научни, и логистични. Там се завръзват връзки. Обикновено хората в Антарктида работят за нея доста дълго, не са за една-две години и да бъдат сменяни, не са с мандат, така че аз лично познавам мениджърите на всички големи антарктически програми, които имат кораби, имат самолети, имат бюджети от няколко десетки милиони евро.
Това нас ни спасява.
Само това ни спасява.
Излишно е да питам, сигурно сме с най-ниския бюджет сред антарктическите страни.
Абсолютно сигурно. Защото много неантарктически държави имат двойно или тройно, които нямат бази, не са постоянен член на антарктическия договор, не ръководят този континент, но участват в ръководните структури, имат двойно и тройно по-голям бюджет от нас. Докато нашият бюджет е просто смешен за такава държава.
Има ли 300 000?
Под 300 000 лв. Това са две що-годе малко по-скъпи коли. С тях трябва да се поддържа цяло селище. Трябва гориво, трябва храна, трябва да отидат хората до там. Най-трудната част е превозването на материали и хора, продукти от Южна Америка до Антарктида, тъй като там няма редовни превози. Това са само кораби и самолети на антарктическите програми. Така че е много сложна логистиката. Вече казах: параклисът - с аржентински кораб, варелите с гориво - с бразилски, ветрогенераторите - с испански.
Дано държавата намери средства в идните години малко по-сериозно да инвестира в това наше солидно положение, което имаме на ледения континент. За двадесет години промени ли се този континент пред очите ви? Всички говорят за глобалното затопляне, за последиците, какво се случва там?
Много се промени. Аз съм от първата експедиция, така че имам представа какво става. Първо, появиха се много нови бази. Става все по-населено. Появиха се нови туристи, туристически кораби, които кръстосват тези води. Няма засега все още регулация. Този антарктически договор трябва да регулира туризма, защото все пак като слязат 200 души на едно място, на тази уникална среда, не може да няма някакво въздействие върху околната среда. От тази гледна точка се промени. Много държави, които имаха малки бази, сега направиха бази, които са като космически станции.
Като казахте туристи, има ли интерес от родни богати туристи да пътуват с вас?
Ние не сме туристическа експедиция, не вземаме туристи. При нас всеки участник в експедицията трябва да има строго определена задача. Разбира се, някой ако е по-заможен и разбира от генератори примерно и е механик, може да дойде, като си поеме част от разходите, но той не е турист, отива да работи. Но иначе мисля, че няколко българи са ходили като туристи, но с агенции. Има си туристически агенции, плащаш си, записваш се, плащаш 7000-8000 евро за една седмица и отиваш.
За климата ви питах и онова, което се променя пред очите ви и не може да не се променя.
Климатичните промени са голям въпрос за цялото човечество. Те са най-осезаеми в полярните региони, затова на Антарктида основните изследвания са свързани с промените в климата и затоплянето. Специално в Западна Антарктида, където е българската база, аз с очите си виждам как ледникът, който опираше до една от къщичките, се отдръпна с повече от 150 метра за 20 години. Така че това е голямо затопляне, води до повишаване на морското ниво, изменение на климата в глобален план, не само на Антарктида, тъй като климатичната система е свързана. И в България се влияе също климатът от това, че имаме затопляне в Антарктида и в Арктика.
100 години се отбелязват тази година от откриването на Южния полюс. След 100 години ще прилича ли на себе си според Вас с темповете, с които човекът се меси?
Когато Амудсен и Скот са достигнали до Южния полюс, Антарктида е била почти тера инкогнита, била е една девствена пустош. Базите са се броели на пръстите на едната ръка. В момента тя е много населена. Тогава не са имали средства за комуникация, в момента има сателитни телефони, може да се говори с всяка точка на земята. Разбира се, ние сме почти ограничени.
Интернет нямате.
Нямаме, но всички други бази имат. Просто е малко по-скъпо за нас, за другите не е. На съседния остров Кинг Джордж си гледат телевизия чилийците - чилийска, руснаците - руска, аржентинците - аржентинска.
Вие сте без телевизия.
Никаква телевизия. Само един сателитен телефон, за който имаме съвсем ограничен лимит да го ползваме. Интернет ще бъде много нужен, надяваме се в бъдеще да имаме. Но за сто години от Амудсен и Скот се промени драстично Антарктида.
Сред още сто да не се опитваме да прогнозираме?
След още сто години може да живеят хора, да има градове. Аз така виждам бъдещето.
Дано не са толкова драстични.
То вече има планове за населване на Антарктида, където да живеят постоянно хора, хотели да се строят, така че всичко това се надявам да не наруши крехката екосистема.
Те са най-симпатичните животни там и коренните жители на Антарктида. Разбира се, те са много любопитни, идват почти до вратата на къщата или ако някой нещо прави, идва, оглежда се. Просто се разтоварваме, като ги наблюдаваме как се забавляват, как се пързалят по снега на редички, как гледат малките си пингвинчета, примерно детегледачки се излъчват от тези, които нямат поколение, въобще едно много строго организирано общество.
Колко дами са тази година в екипа.
Тази година има най-много дами, тъй като проектът е основно дамски и на базата ще имаме осем дами, разбира се, не накуп, на ротация.
