Проектът МОЯТ БРЯГ: Какво е Черноморието на нашите мечти?
Проектът МОЯТ БРЯГ: Какво е Черноморието на нашите мечти? / netinfo

Интервю на Кирил Вълчев с Рене Бустен – ръководител на МОЯТ БРЯГ – проект за изработване на визия и стратегия за развитието на българското Черноморско крайбрежие, в „Седмицата” на Дарик

Всъщност каква е идеята, какво ще пише, когато завършите?

Главната идея е да се включат всички участници и заинтересовани страни, включително бизнесът, хората, които се занимават Черноморието, за да се развие една дългосрочна стратегия за нашето Черноморско крайбрежие. Продуктът на проекта ще бъде една стратегия. Но това, което ще се постараем да направим, е да поговорим първо с хората, със заинтересованите страни и после да седнем и да пишем тази стратегия.

Добре, разкажете конкретно в Холандия, в това крайбрежно градче Нордвейк, ако вярно го произнасям, където сте пробвали нещо подобно, какво стана? Кого събрахте, какво беше преди това и какво стана, след като написахте проекта?

Нордвейк е малък пример за това. Има повече. Нордвейк беше малък туристически курорт, който се раззвиваше и имаше два-три месеца активен туристически сезон. Туристическата индустрия разбра, че един такъв кратък туристически сезон не е достатъчен. И също установиха, че качеството на този курорт не е това, което те предпочитат, не е това, което желаят. Разбира се, туристическата индустрия няма чак такова голямо влияние над териториалното развитие, така че е необходимо сътрудничество с други институции и организации- участници. Така например с местната власт, с общините, с останалите участници в индустрията и промишлеността в региона да се сътрудничи. Така че желанието беше да се разшири дължината на сезона, да се привлекат туристи в неактивния туристически сезон и качеството на този туристически курорт да се повиши, така че да отговаря на изискванията, които те самите имаха за него.

Четох, че работите по проекти в България от средата на 90-те години.

Да.

Тогава би трябвало да знаете с какво се захващате.

Да, да.

Описвам Ви ситуацията по нашето Черноморие. Всеки има парче земя и е решен да построи на него хотел. И Вие твърдите сега, че ще съберете всички собственици и ще накарате половината например да се откажат в името на крайбрежието и на добрия проект?

Не, въобще няма да направим това. Ние в този екип не решаваме кое е добре и кое е лошо. Ние няма да насилим никой да направи каквото и да е. Това не работи, както е установено в много примери в Холандия, в Белгия... Единственият модел, който работи, е, когато хората са включени, когато те развиват собствените си идеи. Значи тези хора, които инвестират в един хотел или в една фабрика, трябва да разбират, че има нещо повече, нещо извън тяхната конкретна инвестиция. През дългите години, през които работя в България, както и в Холандия, разбрах, че да напишеш нещо на хартия, както и да направеш една стратегия не е достатъчно ефективно. Ако хората, които такава стратегия засяга, не са съгласни или не приемат напълно такава стратетия, това просто не е ефективно.

А каква е позицията Ви по другия голям спор в България, а впрочем със сигурност той е воден и в Холандия: спорът между инвеститорите и еколозите? Едните искат птичките да летят на воля, а другите да препречат пътя на птичките с високи хотели.

Екологичните организации трябва да разбират, че поминъкът на хората, които живеят на Черноморието, не може да се осъществи само чрез наблюдаване на птици. А собствениците на хотели трябва много добре да разбират, че хората, които идват в техните хотели, биха искали да видят нещо повече от хотел. Нашата роля в този проект е да намерим един баланс, едно равновесие между тези различни интереси. Затова нашата методология е да поканим всички, за да могат те да започнат да говорят за тези идеи, които те имат за развитието на Черноморието.

Да, но в момента покрай обсъждането за НАТУРА 2000 позициите изглеждат страшно крайни, направо непримирими. За колко време мислите, че ще успеете да намерите допирни точки?

Това, което виждаме при нашите дискусии с неправителствените организации, с местната власт и общините, както и с туристическата индустрия, виждаме, че има едно разбиране за общата полза. И понеже ние се стремим към една дългосрочна перспектива за развитието на Черноморското крайбрежие, говорим за 2030-та, значи проектът се съсредоточава какво ще бъде Черноморието през 2030-та година и оттам гледаме назад към това, което трябва да се случи, за да стане това реалност. Когато имаш една дългосрочна перспектива, тогава по-добре и правилно можеш да мислиш какво можеш да направиш днес. Нямаме никакви илюзии, че можем да решим всички проблеми. Ние искаме да установим един начин, по който можем да започнем да работим по тези проблеми, да ги дискутираме, а не само да се караме.

Не е ли късно за такъв проект или разчитате, че до 2030-та година масово построените хотели по Черноморието ще паднат, част от тях? Нали знаете как изглеждат българските курорти?

Никога не е твърде късно да се започне този процес. Проблемът с хората е, че ние най-добре се учим от грешките си. Значи ние започнахме да говорим за интегрираното развитие на Черноморието, точно защото много хора сега смятат, че развитието, което в момента се осъществява, не е добро. Така че ние се учим от грешките си.

Хората могат да се свържат с нас чрез нашия уебсайт www.mycoast.eu

Интервю