Посланикът ни в Берлин: Очаквам извинения за проект „Митът Батак”
Посланикът ни в Берлин: Очаквам извинения за проект „Митът Батак” / netinfo

Българският посланик в Германия Меглена Плугчиева в предаването „Денят” по Дарик

Успяхте ли вече да разговаряте с Улф Брунбауер, който е сред хората, разработили този проект, станал много известен вече тук, в България, като мита за Батак? Изобщо кажете ни нещо около тази среща, по чие искане беше тя?

Срещата беше по мое предложение, защото аз следя естествено новините от България и исках да получа повече информация от самия г-н Брунбауер, какви са целите на проекта, как се стига до този проект, защо точно сега се стига и какво са очаквали организаторите на проекта.

Наистина получихте ли адекватен отговор защо точно сега се прави този проект, каква е целта му и наистина ли от онова, което той ви каза по време на срещата, този проект цели да пренапише нашата история - тема, твърде чувствителна за българите?

Първо, г-н Брунбауер твърди, че проектът не цели ревизия на историята и по никакъв начин не отрича фактите от баташкото клане. И формулира целите на проекта, който се финансира, както знаете, от една фондация и със съдействието на свободния университет. Брумбауер обяснява, че целта на проекта е била да се търси обяснение на исторически факти чрез изкуството и отразяването на тези исторически факти в изкуството, като този проект е бил заявен в Министерство на културата у нас още миналата година, края на миналата година, и съответно обявени в етнографския ни музей и т.н.

За мен беше важно да изясня защо тази част от нашата история е предизвикала интереса на организаторите на проекта и съответно на тези научни работници. И за съжаление аз не получих достатъчно убедителен отговор за мен, защото лично моето мнение е, че не е уместно даже и науката да ревизира и да преразглежда историята и фактите, които са доказани във вековете. И второ, точно в изкуството или чрез изкуството да се търси една дискусия или интерпретация, естествено по една толкова чувствителна от миналото ни тема, е съвсем разбираема реакцията на българското общество.

Г-н Брунбауер се опита да намеси политическа компонента и други интерпретации, което смятам, че е съвсем несъстоятелно, и му дадох съответно съвета, че е добре с едно официално писмо да се обърне чрез българските медии към българската общественост и даде обяснение за проекта, който е подготвен, и наистина да обясни, че не е имало и най-малкото намерение да се ревизира и преразглежда историята и трябва да изрази официално съжалението, което изрази пред мен, че е предизвикал такава остра дискусия и дебат в нашето общество по една такава чувствителна тема. Надявам се да го направи.

И се надявам, че ще приключи този неприятен инцидент, защото това хвърля сянка и върху отношенията, макар и индиректно, България - Германия, което за нас като българи, които имаме традиционно добри отношения с тази страна, за мен лично като посланик е също неприятно и очаквам наистина със съдействието, което тук от посолството се опитваме да осигурим, да се сложи точка на тази неприятна история, на тази неприятна ситуация и за българската общественост да се даде най-доброто обяснение. Очаквам и не само разяснения, а и извинения за станалото и да не се рови в толкова чувствителни за нас страници на историята.

От онова, което чухте, склонен ли е г-н Брунбауер наистина да се извини, да обясни на цяла България целия този проект? Разбра ли ви той, чу ли вашите аргументи?

Надявам се, надявам се, че ме е разбрал, като аз смятам да разговарям и с ръководството на Свободния университет. И си позволих да изразя мнението, че било то хора на изкуството или на науката трябва да бъдат изключително внимателни в подбора си на теми и в целите, които си поставят с проектите, за да не предизвикват такива тежки реакции. Той е засегнат от реакциите на българските журналисти. Няма смисъл да влизам в повече подробности.

Смятам, че ние като държава и като институции, от една страна, трябва и с достатъчно хладнокръвие да стоим над такива, за съжаление обаче и за мен като българка, а не като институционално лице, горчиви, недопустими, както и да се наричат, стъпки или проекти, или идеи. И в същото време затова се опитвам да обясня, да разясня и апелирам към г-н Брунбауер да направи задължителното според мен обяснение и да се изправи с писмена позиция, с писмено становище пред българското общество. Тук оставям настрани и политика, оставям настрани институции. Просто смятам, че той го дължи на нашето българско общество.

Добре е със сигурност да проверим и какво се преподава в този Институт за Източна Европа към Берлинския университет, да не се окаже, че и други наши, страници от нашата история са пренаписани. Но на финала да ви попитам, в България тази тема е сред водещите през последните два дни, и е обяснимо, защото става въпрос за факти от историята ни. Има ли изобщо обаче някакъв отзвук този въпрос в Берлин?

Само да кажа, че той категорично не оспорва историческите факти, но недостатъчно убедително е направено това както в обясненията, така и може би в представянето на проекта и затова смятам, че той трябва наистина убедително да го направи, след като го твърди тук пред мен. В Германия в момента темата не е известна, имам предвид в печата.

Случаят е само предмет на коментари, на реакция в Свободния университет и във фондацията. Разбирате, че в момента това е ситуацията. И за мен е важно този случай да приключи с едно, така, едно разбираемо, ясно обръщение към българската ни общественост и да се изчистят всякакви недоразумения, подозрения и каквито и да са били опити за пренаписване, преразглеждане, ревизия или даже, ако щете и т.нар., както се изрази г-н Брунбауър, научна дискусия по тема "Историята и нейното място в изкуството".

Смятам, че наистина трябва много отговорно да се борави с всичко това, независимо че е изкуство, независимо че е научно изследване. И трябва съответно със съзнанието за минало и за настояще, и за бъдеще на съответната страна и нация. Не може така с лека ръка да се рови в историята на един народ и да се правят каквито и да са научни експерименти. Не са оправдани.

Последвайте ни

Интервю