Нужен е център, който да обедини усилията на всички институции в държавата, способни да предлагат и прилагат решения на демографската криза в България. Това каза в интервю за Дарик директорът на Института за изследване на населението и човека към БАН доц. Антоанета Христова. Според нея са нужни оперативни действия, които да заложат мерки за по-кратко и по-далечно бъдеще. В академията работят върху подготовката на голям демографски форум през февруари, който да очертае нужните мерки.
Антоанета Христова подчерта, че демографския проблем фокусира всички проблеми в държавата, а демографията и образованието са двете сфери, в които според нея ние сме под дъното в момента.
Все повече изследвания сочат паритет между БСП и ГЕРБ и никой в момента няма интерес от избори 2 в 1 - едновременно провеждане на вота за Европейски парламент през май заедно с предсрочни парламентарни избори, коментира още политическият психолог. Дори не виждам засега условия и за предсрочни избори през есента, допълни тя. В момента няма критична маса хора, които да направят промяна, смята Антоанета Христова.
Да започнем от демографската криза, не само защото е далеч по-важна тема от ежедневните политически страсти, особено на фона на изтеклата година, която не ни остави мира на нас българите, от политическа гледна точка. Но - помощи само до второ дете, заселване на българи от Бесарабия, от Западните покрайнини, но срещу реален престой в страната ни - това бяха част от мерките, които лансира Михаил Константинов като част от стъпките за решаване на проблема. Лесни решения няма. Даваме ли си обаче сметка за размера на щетата и какво реално може да се направи?
Демографският проблем е проблем, който фокусира всички проблеми в държавата. Това не е - хващаме икономиката и започваме да я анализираме - приходи, разходи, проблеми на държавата, пропуските и така нататък. Когато говорим за демография, говорим за здравеопазване, говорим и за икономика, финанси, образование, мотивация, за близко и далечно прогнозиране и планиране на живота на отделния човек в България, вижда ли себе си, вижда ли своето бъдеще и бъдещето на семейството си в тази държава. И до каква степен държавата му гарантира тази перспектива. Тоест проблемът е изключително комплексен. Аз откакто станах директор на Института за изследване на населението и човека, който събира в себе си психолозите и демографите в БАН, се опитвам да говоря там, където е необходимо да се вземат решения. Необходимо е изключително комплексен, но системен подход към разрешаване на този проблем и то с много далечен фокус. Това, което направим днес, следващата година, и по следващата година е нещо, което в демографията ще се отрази примерно след 20-30 години. Но ако не започнем днес, следващите 20-30 години пак нищо няма да се случи. За съжаление, моето впечатление е, че политиците не разбират това. Защото интересът на политиците е тук и сега. Той е в рамките на мандата, в рамките да бъде видимо тук и сега. Затова, когато политиката ще даде далечен хвърлей резултат, то не е в оцеляващата задача, която те имат в рамките на мандатността си. И затова аз съм много песимистично настроена. Първо, защото в България досега имаше изключително пренебрежително отношение към демографския проблем. Защото, когато започнем да говорим за демография, почват да се карат различни институции на базата на каква статистика си правят изчисленията. Можем да чуем много жълто говорене по темата демография. Да не цитирам от кого. Можем да чуем обаче и друг вид говорене, което е по-успокояващо или по-балансиращо. В никакъв случай обаче то не е успокояващо. То е балансирано, защото лежи на някаква друга методология или на друг вид база данни. Общото обаче е, че имаме криза. Като казвам криза, даже е много слабо казано. Имаме катастрофа, демографска катастрофа в момента. И в нея, тъй като аз говоря от името на човек, който се опитва да събира мнението на различни демографи, които работят по проблематиката, да няма конфликт на тема откъде ползвам източниците си, а да има обединение на усилията по отношение на това да накараме политиците да мислят комплексно по темата. И да започне да се формулира сериозна политическа задача като приоритет на държавата за решаване на демографския проблем.
Няколко ясни точки са необходими.
Има две неща в тази държава, които са приоритетни. Не знам как трябва да се чуе от всички. Това е демографията и образованието. Това са две сфери, в които ние сме, според мен, на дъното или под дъното. Образование, подчертавам и демография. Това е свързано със създаването, може би, на самостоятелни институции. Вероятно демографията не може да бъде просто като проблем в рамките на Министерството на труда и социалната политика, на един подотдел, който няма капацитет да разреши проблема. В това министерство има много други теми, за да може този огромен приоритет за държавата да се намира в рамките на един отдел. И то отдел без достатъчно капацитет. Това е от една страна, а от друга страна…
Министерство ли да направим?
Трябва да има нещо. Трябва да има център, който да обедини усилията. Аз смятам, че в рамките на институцията, в която съм - академията, там се правят изследвания, но би трябвало да има един много по-широк think tanks (неправителствени изследователски организации и групи), към който аз лично се стремя и се надявам това да се случи в скоро време. Think tanks от група, която е и от НСИ, и от БАН, и от всички колеги от СУ и други институти, които се занимават с демографския проблем. И които трябва да разработят нещо, което да бъде спешно, неотложно и по-далеко срочно. Колкото и да имаме стратегия, ние имаме стратегия, която не е лошо написана, но тя няма оперативна стойност. А в ситуация на срив на нас ни трябва оперативна дейност, в която се казва: тук правим днес това, утре правим това. И най-спешните резултати ги търсим в рамките на отчетност, свързана в рамките на няколко месеца, година. Не резултата, решаване на проблема, говоря за оперативни дейности, които трябва да ги видим. И аз го дължа по някакъв начин на ситуацията, и всички колеги, които биха могли да направят нещо. Ние се опитваме сега през февруари да направим един голям демографски форум. Надявам се той да бъде чут и там да се структурира някаква оперативна, по-сериозна група.
Да, но както стана дума, политиците наистина мислят краткосрочно. Това е едно от доказателствата, че ни липсват държавници, които да мислят в перспектива. Не знам водили ли сте разговори с представители на това правителство, но кое да е българско правителство не съм видяла човек, който да се е захванал с проблема.
Аз изказване съм имала пред предишното правителство, пред това не съм имала възможността да изкажа позиция. Но предишното имаше пълно пренебрежение към темата.
И докога така?
Проблемът е много сложен и много далекобоен. Не е от интерес.
Говорихме и с проф. Христосков и той каза: Политиците са част от проблема да се случва това. И може би затова не им се говори, защото мнозина са българите, които бягат от събитията през последните 20 години, не виждат перспективата тук.
Не, според мен отговорът е по-простичък. Много е по-простичък. Не знаят как да подходят, липсва компетенция, не знаят към кого да се обърнат. Има там един отдел, формално се отчитат стратегии, формално се отчитат проектчета, които не носят никакъв реален ефект. И затова оставят нещата да текат и се насочват към близките задачки за оцеляването. Това е. Поне аз смятам, че тази много сериозна организация не е лошо да бъде към академичната общност, за не може върхушката… Като се смени, да я сменят. Трябва да се пазим от това в момента, когато говорим за такъв централен приоритет за държавата. Министерството на здравеопазването го изпуснах там - страшно важен елемент, който трябва да присъства. И добри представители на икономическата гилдия. От една страна обвинявам, от друга се радвам примерно на проф. Петър Иванов, който мята едни опасни цифри от ЦРУ като източник, срещу които цифри някои мои колеги скачат и то с основание, защото това са непроверими данни. Как се вадят тези резултати, как се изчисляват е малко под въпрос. Но аз му благодаря изключително много, защото със своето говорене той бие камбаната. И ако той не говори по този начин, никой на нас не ни обръща внимание с нашите по-балансирани анализи. Затова за всеки под слънцето има място, ако е за ползу роду. Това е положението. Трябва да се обединяваме в решаването на проблемите.
Много ми се иска това да е една от темите, по която да има по-голямо съгласие през следващата година и тя да накара дори политици от различни цветова де седнат около масата и да започнат нещо да вършат реално, което да бъде отчетено от българите. Очертават ли се други подобни сфери, които могат да предизвикат съгласие и на политическия терен през тази нова година, освен една тема, свързана с евровота?
Там няма да има съгласие. Там ще има голям конфликт.
Съгласие, не, но приоритет за всяка партия.
Да, приоритет. Аз си мисля, че почти всички формират това като приоритет. Но не всички. ЕС няма да ни разреши демографската криза. Това е проблем, който не е добре изговорен в България и българите да този момент не са проявявали висока активност на европейски избори. Мисля си обаче, че и ние не сме получили нашето достойно място в рамките на общността, че имаме много път, който да извървим. И този път в голяма степен зависи от нас. Как да защитаваме себе си, как да се позиционираме, как да се държим достойно и да накараме да ни обърнат внимание. Хората, които трябва да накарат на нас да ни се обърне внимание са нашите представители в европейския парламент. Затова и българинът не би трябвало да бъде пасивен при европейски избори. Би трябвало да се опита да търси онези хора, които имат онова човешко, политическо и национално достойнство, което може да ги направи истински защитници на българската кауза. Това си личи в един дебат, в стила на говорене, начина, по който се намират приоритетите, в начина, по който подреждаш мислите си през медиите, в посланията може да си проличи дали един човек може да бъде открит и да бъде защитник на националните интереси.
Тепърва ще се заплита интригата около евровота, листите. Мнозина са колегите ви, които прогнозират твърде малка вероятност на вот две в едно. Все повече се отдалечава този вариант като версия.
Колегите са прави, защото все повече, поне в последните изследвания, виждам паритет между ГЕРБ и БСП. В ситуация на паритет никой няма интерес да предизвика избори, защото нещата ще се преповторят. Извън процента на двете - първа и втора, или еднакви по сила и подкрепа политически сили, имаме по-малки формации, които се проектират или се планират в контекста на това кой ще подкрепи утре, и на кой ще гарантира съответното мнозинство за правене на правителство. Струва ми се, че в момента тези формации са все още не изявили се. Реформаторският блок се тресе, там нещата са изключително нестабилни. В този смисъл ГЕРБ не може да има сигурност. БСП по отношение на Атака, и на другите, които биха могли да влязат и да ги подкрепят също не е напълно сигурна и стабилна. Затова не виждам кой ще го предизвика. Единственият човек, който държи коза, знаем е Атака. Но пък и Атака в момента, предвид доста сериозния срив на подкрепата, няма интерес да се прави на интересна. Затова не виждам перспектива за избори две в едно. Даже да ви кажа, че не виждам и есента, ако нещо не се случи категорично различно, и европейските избори не ни покажат първо, явен приоритет и сила на някоя от политическите партии, сериозно разместване на ДПС, или пък ако хората не излязат и не се появи критична маса. Защото в момента критична маса за промени няма. Много се ядосвам и възмущавам в последно време. Да, има много различни мнения, страхотен плурализъм и противопоставяне по отношение на политическите теми в държавата. Но много е важно да имаш критична маса за промяна. Не можеш да искаш от някой за твоя сметка или в твой интерес да сдаде властта ако ти не си успял да събереш достатъчно критични хора, които да направят промяната. Говоря за хората на улицата. За съжаление, протестът остана малък, масата му е малка и тази маса не може да предизвика тази промяна, която те имат претенция да искат да се случи. Всички искаме нещо да се случи, но критичността ни е малка.
Да чакаме ли изненади от тези два форума, които предстоят след месец, на БСП и ГЕРБ, макар че преди избори не се чака някаква партийна промяна в двете формации? Засилват се критичните гласове към Станишев в левицата, чуват се гласове колко много власт е дадена на ДПС, има недоволство в групата, но радикални промени?
Това е вътрешен конфликт в БСП и той не е от днес - взаимоотношенията с ДПС. Но те в момента не могат без тях. Това е ситуацията.
Но дават знак, че е нужно коалиционно споразумение, макар и с огромно закъснение.
Това е ситуацията. Други анализатори са казвали, че ГЕРБ, БСП в коалиция е нещо, което можеше да изчисти от по-малките, или в случая да минимизира влиянието на ДПС и Атака. Но трябва да се узрее за такъв начин на мислене, трябва да си извървиш личния път. Това се е случило в Германия, случвало се е в други държави, където има развита демокрация, където има развито ясно политическо мислене и политически ценности. И където, когато говорим за десни ценности се разбира за какво става въпрос, когато говорим за леви ценности се разбира за какво става въпрос. Но в една държава като нашата като кажеш десни ценности се казва: За какво говориш въобще?
И когато БСП я спрягат в момента, че води дясна политика.
Точно така. БСП е една дясна партия с лява риторика, а пък десницата е изцяло леви хора с дясна риторика. Тогава какво правиш?
