„Не сме били фоторепортера на вестник „Експрес” Емил Иванов. Той отказа да изпълни полицейско разпореждане, но сам предостави личната си карта и доброволно изтри снимките от фотоапарата. Насилие въобще не сe налагаше. След това той започна да ни псува и сам се търкаляше по тротоара, като викаше "Убиват ме" – това разказаха в специално интервю за Дарик полицаите от Столична дирекция на полицията (СДП), за които фоторепортерът твърди, че са го били. Дарик радио разполага с копие от постановлението за отказ да се образува досъдебно производство по случая от 21 май 2007 година. То е подписано от полк. Георги Крумов – заместник на Софийския военноокръжен прокурор. В него са представени три медицински експертизи, разпити на свидетели, работещи около съдебната палата и полицаите, участвали в полицейската операция. Представени са и данни от детектора на лъжата, който показва, че полицаите не лъжат.
Интервюто с двама от полицаите от СДП Илия Иванов и Стефан Огнянов (който ще заведе дело за клевета срещу фоторепортера): На 17 май получавате разпореждане за охрана в Съдебната палата. Какво ви казаха – защо се налага такава засилена полицейска охрана? Стефан Огнянов: Началниците ни проведоха инструктаж и ни казаха, че в Съдебната палата ще се проведе заседание с важен свидетел, към който има директно отправена заплаха за убийство, също така има магистрат. Кой беше свидетелят и кой беше магистратът на нас не ни беше ясно, не знаехме. Основната задача на нашия екип беше охраната на транспортния вход на Съдебната палата, откъм улица „Лавеле”. За ръководител с нас беше главен инспектор Димитър Кикьов – сериозен човек с дълъг опит в МВР. Към 10:30 ч. след кортежа, който беше с нашите бронирани автомобили, влязоха лицата, които трябваше да качат в Съдебна зала. Не сме ги видели, ние през това време покривахме периметъра около входа. Бяхме стандартно оборудвани като за тези операции, носехме автоматични пистолети „Скорпиони”, които бяха допълнително дадени в случая, иначе пистолети „Макаров”, които имаме и бронежилетки. Щитове, каски, палки с нас нямаше. Кога видяхте фоторепортера на вестник „Експрес”? Стефан Огнянов: Първо ние не знаехме, че той е фоторепортер и второ – аз бях, във времето преди 13 ч., откъм улица „Лавеле” на тротоара отвън, всички други мои колеги бяха вътре. Моята задача беше да не спре някой с автомобил, да не остави съмнителен пакет и т.н., тъй като имаше сигнал, че ще извеждат свидетеля през това време. Колегите ми бяха от вътрешната страна, вратата беше отворена може би 30 – 40 см. Кога е застанал този репортер не съм видял, не мога да кажа, защото потокът по тротоара не спираше, хората си минаваха безпроблемно, до този момент с никой не е имало проблем и т.н. На спирката имаше сигурно не по-малко от 25 човека. В момента, в който чух началника ми да казва (аз бях на 2 – 3 метра посока спирката) да спре да снима на някой, обърнах се и видях лицето – плешив, заврял се във вратата, в процепа и чувах ясно как щрака фотоапаратът, но видях, че няма проблеми, тъй като началникът ми беше вътре, имаше и двама–трима колеги. Но явно той не е спрял да снима, защото чух как Кикьов каза „Недей да ме снимаш, не искам да ме снимаш. Това е полицейска операция, престанете! Разпореждам ви!”, при което чух много отчетливо, че той каза „Това е моята работа. Ако не ти харесва, съди ме”. В следващия момент той вече беше вътре. Как влезе, дали го блокира Кикьов и какво сатана… Чух само, че му разпореди да си даде личната карта. Връщайки се, той вече беше на тротоара, излезе и седна на пътя и започна да се търкаля и да реве и да псува по нас, ние бяхме отвън. Това ме принуди да вляза в тунела. Такъв език, не съм чувал…. Какво точно ви казваше? Стефан Огнянов: Той вече като беше навън започна да вика „Пребиват ме. Помощ” и се търкаляше там, сам беше, хората го виждаха. На улицата имаше 30 човека, трамваят идваше. Колегата от КАТ отиде до него и тогава започна да ни псува: „Да ви … майката, мръсни полицаи! Цял живот зад решетки да бъдете”. На мен лично много обидно ми стана. Аз влязох вътре и последвалите неща са ясни, дойдоха и други репортери. Видяхме, когато пристигна и Бърза помощ, но той даваше интервю през това време. Вие къде бяхте през това време? Илия Иванов: Аз бях от вътрешната страна на тунела, на около 5 – 6 метра от металната врата. Видях, когато репортера снимаше на вътре в двора и главен инспектор Кикьов. Чух, че му разпореди да спре да снима, че има полицейска операция, но лицето продължи да си снима. Аз в този момент не мислех, че има някакъв проблем, след което чух повторно да му се разпорежда да спре да снима, да си даде личната карта. Тогава погледнах отново към вратата, видях лицето, че е вътре. До него седяха главен инспектор Кикьов и колегата Николай Асенов. Лицето си предостави личната карта, каза, че ще изтрие снимките, които е направил. Главен инспектор Кикьов му записа данните и от личната карта, лицето започна да трие снимките от фотоапарата, като същевременно показа, че ги е изтрил, беше му върната личната карта, излезе през металната врата и започна да вика „Помощ, убиват ме, пребиват ме”, да псува по нас. Изпускаме много важен момент – той твърди, че когато е бил вътре, е бил блъскан и бит. Стефан Огнянов: Това не е вярно, няма как да бъде бит човек и да не останат белези по него. Хората си казват „полицаите знаят как да бият така, че да не оставят белези”. Стефан Огнянов: Добре, откъде знаят полицаите как да бият. Това за мен е енигма. Ние не сме обучавани да бием така, че да не остават белези. Нито дрехите му бяха раздърпани, нито имаше някакви индикации по него самия. Той твърди, че 7 – 8 души са го влачили по тротоара и са го вкарали вътре зад вратата. 7 – 8 души да го влачат по тротоара и от 30 души на спирката никой да не се намеси?! Мисля, че не е реално. Самата спирка е на метър от вратата. Вие сте бил вътре, бит ли колегата фоторепортер Емил Иванов от вестник „Експрес” или не? Илия Иванов: Не, не е бит. За това има странични свидетели от охрана на съдебната власт, от частна фирма, те също са дали показания разпитани са. Имаше ли физически контакт или само предаване на личната карта? Стефан Огнянов: При евентуалното блокиране на човека, за да не влезе, нормално е Кикьов да е имал с него физически контакт, но това е било в рамките тяло в тяло. Какво значи блокиране? Стефан Огнянов: Ами, за да не тръгне назад, да не тръгне напред, да не би да извади нещо, оръжие и т.н. Какво се прави? Стефан Огнянов: Ръцете му държат близо до тялото, за да не може да работи и да борави с тях. Сигналът беше, че лице с униформа ще направи опит да ликвидира тези свидетели. Вниманието ни беше съсредоточено наистина върху такива лица – пожарникари, полицаи, военни, но не изключвахме и други. Знаете през последните години станаха твърде много убийства дори с полицаи, както Бай Миле бяха застреляли, поповете на „Симеоновско шосе”. Илия Иванов: Това лице също така нямаше никакви отличителни карти и знаци, че е журналист и т.н. освен фотоапарата. Вие колко човека бяхте вътре, когато фоторепортерът беше там? Илия Иванов: Вътре бяхме четирима човека. Бях на три – четири метра от случката, до него бяха само главният инспектор Кикьов и колегата Асенов. Които какво му направиха, какво видяхте вие? Илия Иванов: Нищо не му направиха, просто го блокираха да не излиза навън. Той си представи личната карта беше освободен след това, след като изтри снимките, които беше направил. Стефан Огнянов: Той не е натискан на земята, на врата. Щом си предоставя сам личната карта, щом си слага очилата и си трие сам снимките. Много хора сигурно си мислят, че полицаите се покриват. Полицай никога няма да натопи друг полицай в една такава напрегната полицейска операция. Сигурно хората си казват „Посбутали са го малко, посбили са го така, че да не остават белези и след това се покриват един друг”. Стефан Огнянов: Аз мисля, че този, който може да бие без да остават белези, той няма да работи в полицията, той ще работи на други мета сигурно, защото при нас няма такъв момент – да удариш някой и да не останат белези. Как тогава моме трима – четирима души да ви удрят, както той казва, силно, той дори казва, че е бит с палки, а ние не сме имали палки в нас като палки?! Фоторепортерът не е бит. Илия Иванов: Да, точно така. Стефан Огнянов: От нас поне не е бит. Сега обаче имиджът ви е „полицаите биячи” – полицаите в България, които бият журналисти и това е по всички световни агенции „Полицията наби журналист”. Илия Иванов: Не е имало нужда да се бие това лице. Казвам ви, физическа сила и помощни средства не са използвани, защото не е имало нужда. Лицето само изтри снимките, които направи и беше освободено. Стефан Огнянов: Ето тук е разковничето. Ако имаше такава нужда… лицето само си е предоставило личната карта, защо да има нужда от физическа сила. Дори вие видяхте, че законът дава право да се използва тази физическа сила, ако е необходима, но не е била необходима. Ако е била, това лице щеше да бъде задържано, щом оказва още съпротива след това и по етапния ред всичко щеше да си е нормално. Но началникът преценява, че няма такова нещо, няма нужда, не някой застрашаващ обект. Снема данните и го освобождава. Допускате ли обаче, че ситуацията може да е била напрегната, явно за вас е била напрегната, тежка полицейска операция, за него също и от това пренапрежение да се е стигнало до… Стефан Огнянов: … пренатягане на нещата? Не, не, не. Не можем да си го позволим това нещо. Обяснете пак блокирането на един човек, който отказва да се подчини на полицейско разпореждане. Какво точно му направихте, къде го хванахте, пипнахте, колко човека – това е най-важният момент. Илия Иванов: Блокирането е… главен инспектор Кикьов застана на вратата от вътрешната страна и не му позволи да излезе. Стефан Огнянов: С тяло каза, че го е блокирал. В смисъл входа, изхода и него. Но не удрян, защото той не е правил някакви движения – да замахва, да заплашва и т.н. Чувствате ли се обидени? Стефан Огнянов: Лично аз се чувствам обиден, защото моята снимка е по вестниците и по телевизията и ме заклеймяват като бияч. Ще заведа дело, то ще бъде от граждански частноправен характер срещу Емил Иванов и срещу вестника му, защото те казват, че аз съм един от биячите, така пише във вестниците. Той даде интервю във вестник „Нощен труд”, че ако е бил по-млад, щял да бъде изнасилен от полицаите. Ние имаме съпруги на по 23 години, които са много по-хубави от Емил Иванов, гарантирам ви. Нищо лично към човека, но все пак той е мъж, но сме мъже. Да ни лепват и прякори „изнасилвачи” – това за нас е обидно.
