Предстои концесия за проучване за нефт и газ в блок „Хан Аспарух”, който е в граничния район с Румъния и вероятно това е активирало спора с румънската страна. Това каза в интервю за рубриката „МеждУредие” на Дарик бившият български посланик в Москва и енергиен експерт Илиян Василев. Той коментира изказването от вчера на румънския външен министър Кристиан Дяконеску, който съобщи, че между България и Румъния има "спорна зона" в Черно море – тема, свързана индиректно с наличието на газови и петролни находища в района.
Василев е категоричен, че България трябва да върви към контролирано и цивилизовано излизане от проекта за строителство на АЕЦ „Белене”. По думите му проекта не бил печеливш нито за българската, нито за руската страна и вече се превръщал в криза.
Иска ми се преди да поговорим за Белене и горещите енергийни теми, които изскочиха и около освобождаването на икономическия и енергиен министър Трайчо Трайков в края на миналата седмица да започнем с една по-прясна тема. Вие знаехте ли за това находище на газ в граничния район на черноморския ни шелф, заради което сега Румъния искала да посегне на наша територия от 17 мили. За подобни интереси ли става дума според Вас?
В румънския шелф кипи изключително интензивна активност. Последното находище, геоложкото откритие, което направиха ОМВ и Ексън Мобил действително разгорещи страстите. Всъщност ние винаги сме подозирали, че има доста газ и на континенталната част и в акваторията на Черно море, но сега новите технологии позволиха тези добри новини да се случат и естествено, че 17 км. започват да важат доста, тъй като на територия от 17 км не става само въпрос и за вертикално сондиране, но за наситен с потенциални въглеводороди район и 17 км. могат да имат доста висока стойност.
Имате ли информация, България правила ли е проучвания в този район и сега как следва да процедираме като държава в този район извън политическите разговори, които очевидно са текли във времето по тази неуточнена граница?
Ние сме правили проучвания. И в момента „Мелроуз" добива малки количества от „Калиакра" и „Каварна" малки количества, но тук става въпрос вече за сондажи, които са на по-голяма дълбочина, а това изисква нови технологии. Такива ние не сме прилагали, тъй като находището „Каварна" е на 30 км от района, а другите находища, за които говорим, са на по-голяма дълбочина и отдалеченост от района.
Ние за голямо съжаление.... Общо взето България много изостава в тази област и имаме един търг, който преди година и нещо започнахме - за дълбоководно сондиране в Силистар. Там, разбира се, веднага го спряхме. В момента нещата са в съда, защото в България има един такъв технологичен нихилизъм, че всичко, което се появи, то задължително уврежда околната среда, рисковете са страшни и ние общо взето работим на метода на забраната. 1-0, както е в кибернетиката - или го има, или го няма. И за нас по-лесно е да не го познаваме и го забраняваме. В момента предстои концесия в граничния район в България, вероятно това е и активирало спора с Румъния. Ние възнамеряваме да дадем лиценз за проучване в блока „Хан Аспарух", който е граничен. Това е частта от нашата акватория, която граничи с румънския район. И вероятно лимитацията е свързана и с това, тъй като в момента, в който се даде такъв търг за проучване, компаниите предоставят своите програми и тъй като този район е доста надежден, в смисъл има очаквания за него, става въпрос все пак и за възможност да се позиционираш пред големите компании и съответно става въпрос за много големи приходи за бюджетите и компаниите, изобщо резултатни стойности.
Тепърва вероятно ще се уточнява защо съществува този спор за границата, тези териториални претенции на фона на това, което Брюксел ни напомниха, че двете държави сме влезли в ЕС, декларирайки, че нямаме подобни спорове. Каква е световната практика в подобни гранични райони, независимо как се реши този спорен въпрос, допуска ли се има ли съвместно участие в подобни концесии на границите между две държави, изобщо това път ли е, стъпка ли е, начин ли е за излизане от една подобна ситуация?
Световната практика е доста богата и при добра воля двете страни винаги могат да намерят разумно решение. Проблемът, който аз виждам, че в България именно поради дългите десетки години на упование, че България няма ресурси, че ние въобще не трябва да се занимаваме с местно проучване и добив, тъй като колчем имаме нужда от енергетика, щракваме с пръсти, Москва доставя каквото ни е необходимо и в момента ние фактически нямаме оръжие, политика, нямаме дори компании. В проучването и добива има една форма, освен концесионните такси, другата форма е споразумение или договор за раздел на продукцията, тоест на производството. Като се намери някакво находище, половината от производството отива в партньорска компания, която е местна. В Дания има такава компания, изобщо във всички страни има такава компания. В момента в енергийния сектор нямаме държавна компания, която е в проучване и добив, имаме една компания, която е проучване на нефт и добив, която работи в много малки обеми. При такива големи въпроси румънците имат голяма, историческа традиция, местни компании, регулациите им са разработени, търговете им са професионално направени, при нас обаче нямаме компания, нямаме мотиватори, нямаме начин да измъкнем голяма част от веригата на добавена стойност. Факт е, че ние не можем да влияем на цените на петрола, сега общо взето това е гравитация. Но друг факт е, че ако ние имахме местна компания, която добиваше, тоест от повишението на цените чрез тази компания в България можеше да остават средства и богатство, то тогава можехме да имаме програми, с които да компенсираме това увеличение на цените.
От думите Ви разбирам, че Румъния в много отношения ни води с повече от едно на нула поне по отношение да добива и в тази ситуация очевидно има по-бърза реакция и по-активна позиция. Тепърва ще следим този казус, но да се върнем към основната ни тема - „Белене". Този коментар вчера на шефа на Росатом пред руските медии, че те вече са уморени от нашата непостоянна позиция, част от ясната стратегия в такива преговори или вече пък е пределно ясно, че трябва като държава да си кажем какво правим?
Вероятно по част от двете, тъй като колкото и да има търпение, действително тази неяснота е добре в един момент да се прекрати, тъй като се правят разходи, от разходите стават загуби, от загубите става по-голяма нервност в ръководствата. Аз затова още преди година, когато работех, и сега ще публикувам доклада, който доста добре анализира възможностите за изход от проекта, защото той вече се превръща в криза. Преди два дни такъв доклад публикува и касае „Белене" бившият заместник-министър на енергетиката на Русия Булат Нигматулин. И в него също се казва, че този проект, освен че има структурни дефицити за тези, които се занимават с него, но той не е в полза нито на българския данъкоплатец, нито на руския данъкоплатец, изобщо нямаме така наречената win-win ситуация, а има губи-губи ситуация. И затова аз си мисля, че ако до края на този месец трябва двете страни, разбира се, може да има поредно отлагане, но тези отлагания не решават нищо, трябва да се премине във фаза на контролирано, управляемо и цивилизовано излизане от проекта. Един от вариантите предполага седми блок, друг - продажба на първия реактор на трета страна. Изобщо варианти много. Но не трябва в такава безтегловност, защото много продължителната безтегловност ражда неудовлетвореност и напрежение. Българско-руските отношения много страдат от енергийната си доминанта. Те биха могли да бъдат много по-балансирани и в други области.
От онова, което казвате, разбирам, че Вие този трети вариант за случването все пак на проекта никак не го виждате, освен че не го смятате за основателен. Но от двата останали кой е по-удачен за България в тази ситуация? Стана ясно, че преместването на реактора като седми блок в Козлодуй би отнело между шест и дванадесет години. Продажбата от друга страна много зависи от онзи, който е произвел това нещо, защото, както каза един бивш министър, това не е бидонче - да го извадиш и да го изкараш на пазара. Този, който го е произвел, трябва да осигури и дооборудването му след това. Кое е по-добре за нас в тази ситуация?
Не е толкова трудно да се продаде реактор, тъй като това е сделка между този, който доставя, и този, който купува. Така че, разбира се, че трябва да се изисква съгласието на продавача, но той не може неоснователно да откаже на купувача сделка с трета страна. Освен това реакторът с всичките му системи е завършен продукт от услуги и други допълнителни ангажименти на трети страни, което не е невъзможно, има практики и това се е случвало, така че не виждам къде има проблем. От другите варианти продажба и седми блок - те трябва да се анализират, защото сега в тези дни вероятно ще се разделим на про- и за и ще кажем какви са крайните варианти, без да почиват върху анализ на разходи и ползи, рискове и варианти за тяхното управление. Затова вероятно ще изисква известно време да се анализира какво ще струва вариантът „Козлодуй". Той трябва да се прецени като допълнителни разходи или като алтернатива, като целесъобразност на фона на евентуалните загуби, които бихме имали, от прекратяване на договора. Изобщо във всеки вариант има разходи и ползи и те като се съпоставят при това разходите и ползите трябва да се съпоставят не само като количествено измерение, но и като вероятност и като неминуемост, тоест има някои неща, които могат да се консумират след десет години, други, които могат да се консумират в близка перспектива.
Очевидно наистина се върви към едно поредно удължаване на срока, в който ще продължат разговорите по този проект, защото появата дори на нов министър в България също залага дори това отлагане. Но като казах, че имаме нов министър в икономиката и енергетиката, имаме и ново рекордно поскъпване на горивата, цената на газа пък ще качи топлото след броени дни. Като че ли само приказки има по тази тема и уви, никакви лостове за защита на българите в това отношение като потребители.
Абсолютно съм съгласен с Вас. Проблемът е, че ние сме си най-големите врагове. Виждате, за да имате лостове да управлявате този процес, трябва първо да вложите много пари в енергийна ефективност, за да можете да оптимизирате структурата на енергийния внос, второ, да имате диверсификация и трето, където и по всякакъв начин да стимулирате местния добив на нефт и газ. Това беше невъзможно преди години, но сега се появиха технологии. Ние общо взето с някакъв такъв пионерски ентусиазъм, докато целият свят трепереше от хипотезата за свръхскъпия нефт, който стана реалност... Не е толкова трудно да се предположи, че ситуацията около Иран няма близък или възможен мирен изход или поне той не е толкова вероятен и това кара цените на нефта в устойчива, кратка и средна перспектива да вървят нагоре. И ние се оказахме беззащитни, защото забранихме проучването на шистов газ. Разбира се, има много истински тревоги, аз напълно ги споделям, че регулациите ни не са достатъчни пак поради причините, за които говорих - липсата на опит, не са достатъчни. Гаранциите трябва да бъдат разписани в закон, но същите хора бавят диверсификацията от гледна точка на изграждането на интерконектори. Ето, ние правим интерконектор с Гърция, който е приоритетен за държавата и пропускаме възможността приоритетен партньор от юг да ни се окаже отново Газпром, тъй като Гзапром е водещ претендент при приватизацията на гръцката ДЕПА, която е партньор по тези преговори, включително там има и техен напредък по изграждането на терминал. Ние отново с ДЕПА сключихме споразумението за изграждането на терминал, в който да влиза природен газ от зоната между Кипър и Израел.
Така или иначе от това, което казвате, разбирам, че като позиционирали се като безащитни в тази ситуация ще си търпим този постоянен ръст на цените на горивата и газа и ще очакваме някакви стъпки от страна на държавата в близко време поне по част от тези условия, които според Вас биха могли да ни осигурят баланс за онова, което като потребители плащаме, като буфер, за да може да ни защити.
Има много практически стъпки, които могат да се направят. Но те не се правят. Без да имаме интерконектори можеше да се работи за суапови сделки. „Южен поток", който е на дневен ред и тази година трябва да тръгне, не искам да бъде лош пророк, но там също ще стигнем до ситуация, която е близка до ситуацията в „Белене", тъй като те имат едни и същи генетични дефекти. Представете си ситуацията през октомври - периода, в който трябва да се вземат окончателните решения, и българското общество, правителство и парламент ще бъдат изправени пред дилемата дали да влязат в проект, в който се задължават като дялово участие в размер на над 1 млрд. долара. Защото това е друго усилие, което България на този етап просто не може да си позволи или трябва да си го позволи при изключително прецизни разчети и гаранции за приходите. А гаранциите в „Южен поток" още ги няма.
