Рецесия и висок бюджетен дефицит - това е сценарият, който все по-ясно се очертава за 2012 г. в България според прогнозите на икономиста Петър Чобанов. Пред Дарик бившият ръководител на агенцията за анализи и прогнози към финансовото министерство и на Комисията за финансов надзор остро разкритикува намерението на управляващите да инвестират част от Сребърния фонд в държавни ценни книжа. Петър Чобанов предупреди, че бюджетът ни не е готов да посрещне рецесията и е необходима актуализация.
Стопяването на фискалния резерв моментно състояние ли е или ясен сигнал за сериозни проблеми?
Това влияе върху стабилността на финансовата система и върху усещането за стабилността на икономиката като цяло. И затова е притеснително да се наблюдава такова спадане на фискалния резерв като цяло. Знаем, че към 8 и 9 февруари средствата на правителството в БНБ спаднаха до 2,5 млрд. лева, което поставя веднага въпросът чии пари харчи правителството. В Сребърния фонд има около 1,8 млрд. лева, т.е. би трябвало да има; освен това имаме фонд, свързан с ядрената безопасност, където също има 1,2 млрд. лева - т.е. има един минимум от около 3 млрд. лева. Тук може да добавим и други фондове, но това е един минимум от средства, които винаги да ги има като наличност по сметките на правителството в БНБ. Ние видяхме, че това не беше така. Разбира се, това бе едно временно явление и когато дойдоха постъпленията от ДДС в средата на месеца, се повиши нивото на фискалния резерв, но все пак самият му спад до такива ниски нива предизвиква въпроси и те са свързани с възможностите на държавата да финансира своите дейности, също така и да обслужва плащанията си по дълга. През януари 2013 г. ни предстаи едно такова плащане и то е обект на дискусии, защото тогава ще изтече една голяма сума от правителствените сметки.
Състоянието на фискалния резерв, още повече, че то е част от дизайна на валутния борд в България, трябва да се следи много внимателно и при подобни сигнали да се търси обяснение каква точно е стратегията на правителството да финансира бюджетния дефицит и плащанията по дълга, за да сме сигурни, че ще бъде съхранена стабилността на публичните финанси.
От тази гледна точка, намеренията на правителството да инвестира част от Сребърния фонд в държавни ценни книжа, аргументирани ли са?
Според мен, не е аргументирано намерението на правителството и това наистина трябва да е средство от последен вариант, ако са изчерпани всички останали възможности, а не както в случая да се опитват чрез промени в Закона за Сребърния фонд да се превърне в средство от първа инстанция за финансиране.
Сребърният фонд има съвсем друго предназначение, той е с дългосрочен характер и е буфер за пенсионната система и е задължение на държавата да го държи като актив. И да държи вътре държавни ценни книжа, които всъщност са задължение на държавата, някак си не се връзва и не може да гарантира една стабилност на пенсионната система и на фонда като такъв. Български ДЦК означава тези средства от този фонд означава, те да престанат да бъдат в резервите в БНБ, което в ситуация на валутен борд е невъзможно. Освен това те ще престанат да бъдат част от фискалния резерв, тъй като да имаме български ДЦК във фискалния резерв пак не се връзва. И другият въпрос, който възниква в тази ситуация, е как Министерството на финансите ще се окаже продавач и купувач на тези държавни ценни книжа.
Т.е. по-скоро отиваме към търсене на външен заем? Доколко е разумно да отиваме към този вариант? Тази възможност е заложена в бюджета.
Тази възможност е заложена в бюджета всяка година, но до момента не беше използвана. Според мен моментът, в който трябваше да се потърси този външен заем, беше юли миналата година. Тогава бяхме свидетели на повишение на кредитния рейтинг на страната, бяхме свидетели на едни публични финанси, които изглеждаха управляеми и управлявани към този момент, бяхме свидетели на едни очаквания сред някои среди, особено в правителството изразени, че растежът на икономиката ще бъде над 3 %. Да си припомним, че правителствената прогноза тогава беше за 3,6%. Т.е. в един такъв момент беше много подходящо да се емитира външен дълг. А и ако не бяха се случили всички тези събития август, септември, октомври около Гърция, които дадоха нов стимул, нов импулс на кризата, която така или иначе не бе отминала и тласна еврозоната и ЕС отново към рецесия. Сега е по-трудно да се каже, но има фактори, които вляят като че ли в полза на такова решение. И това е ликвидността, която в момента ЕЦБ отпусна допълнително на пазарите, без това да е официалната причина разбира се, но заради многото емисии от държавни дългове, които така или иначе трябва да бъдат рефинансирани. Така че една емисия от български външен дълг евентуално около 1 млрд. евро би могла спокойно да бъде поета от пазара.
Въпросът е, че и в момента не стоим чак толкова лошо по отношение на публичните финанси, но ситуацията в никакъв случай няма да става по-благоприятна за нас, защото може да свържем състоянието на публичните финанси с икономиката, а виждаме, че състоянието на българската икономика се влошава, което неминуемо ще се отрази и на бюджета. И ако сега се емитира дълг, това ще е много по-изгодно, отколкото през юни, когато ще има много по-голяма яснота за състоянието на икономиката през първото тримесечие и как бюджетът реагира на влошаването на икономиката.
Доколко сме заплашени от втора рецесия?
Не трябва да пренебрегваме лошите сигнали, които показват, че българската икономика отново навлиза в рецесия. Тези данни за 1,7 % растеж за миналата година са за цяла година, но ако се вгледаме в числата, може да видим, че в номинално отношение БВП за последното тримесечие на 2011 г. е по-нисък от БВП за последното тримесечие на 2010 г. - т.е. ние вече имаме номинален спад в икономиката и той е доста значителен - от 2,8 %. Това е ситуация от кризисната 2009 г. Това е един много ясен сигнал, че българската икономика се свива и то не в реално изражение, а в номинално изражение - т.е. всички онези обороти в икономиката, данъчни основи и т.н. - всички онези, които влияят върху оборотите на предприятията и върху доходите. Т.е. икономиката навлиза в рецесия. Моята лична прогноза е, че през 2012 г. икономиката ще спадне с 3 %.
За цялата 2012 г. икономическият спад да е 3 %?
Да, за цялата 2012 г., което ще се отрази и на приходите в бюджета, това означава, че трябва да се вземат мерки за намаляването на разходите, защото иначе има потенциал за един висок дефицит. Ако вземем същия номинален размер на БВП, какъвто имаме миналата година, ако предположим дори, че той няма да се свие допълнително, и ако разходите, които са предвидени, това означава, че дефицитът номинално ще надхвърли 3 % от БВП, което ще ни вкарва в процедура по свръхдефицит.
Затова трябва да се помисли дали бюджетът е готов да издържи нова рецесия, аз мисля, че той не е подготвен и няма необходимите буфери. Затова трябва да се помисли за неговата актуализация и преразглеждане на някои разходи.
Как това ще се отрази върху живота на обикновените хора? Може ли да прогнозираме, че отново ще има ръст на безработицата и че ще продължи ръстът на цените?
Това е възможно най-неблагоприятният сценарий - съчетание на рецесия и инфлация, т.е. състояние на т.нар. стагфлация.
Безработицата, поне според последните данни, има тенденция на нарастване и въобще няма да е изненада, ако тази година тя да продължи да нараства и заетостта да се свива, тъй като в ситуация, в която номинално икономиката се свива, това означава по-ниски обороти, съпроводени с по-ниски печалби и доходи, т.е. по-малко натоварване на работната ръка, т.е. това е един съвсем адекватен на икономическото развитие сценарий за 2012 г.
По отношение на инфлацията е трудно да се каже още. Видяхме, че в началото на миналата година имахме една ясна тенденция на увеличаване на цените, която после се пречупи и в края на годината нивото на инфлацията се нормализира. Но поредна година в ситуация на замразени доходи и увеличаваща се безработица, това означава намаляване на потреблението.
А как спадането на фискалния резерв, намерението на правителството да инвестира част от Сребърния фонд в ДЦК и общото състояние на икономиката ще се отрази върху банковата система, като се има предвид, че банките вече работят със собствени капитали?
Възможността банките да купуват ДЦК и държавен дълг им дава възможност за някаква инвестиционна алтернатива. В ситуация, в която и външната среда е неблагоприятна, виждаме, че проектите стават все по-рискови, е естествено и банките да се въздържат от финансиране на подобни проекти. Като цяло поради ниските лихви в международен план на ДЦК, на стабилните ДЦК, възможността по линия на капиталова доходност да се реализират загуби, те не изглеждат като много добра алтернатива, а българските ДЦК засега изглаждат като такава. Но това е свързано и с т.нар. ефект на изплащане в икономиката - остават по-малко пари в реалната икономика, а оттам не можем да разчитаме на висок икономически растеж.
Сребърният фонд, както казах, има друго предназначение. В подобна ситуация, ако бъдат похарчени всички буфери, които имаме, в това число и Сребърния фонд, остава въпросът - тогава какво харчим?
По отношение на банковата система, тя стои стабилно. Наистина ще трябва да финансира инвестициите си със собствени средства, но знаем, че тя е ликвидна, добре капитализирана и с добре провизирани несъбираеми вземания. Затова засега не трябва да имаме притеснения относно състоянието на системата.
Разбира се, въпросът е колко ще продължи една рецесия и как това ще се отрази на качеството на портфейлите на банките, но към момента като че ли те управляват нормално процеса. В момента не бива да се притесняваме за състоянието на банковата система, наистина тя ще е подложена на един допълнителен стрес, на допълнителни негативи, но към момента и през цялата криза до момента - от края на 2008 г. досега, банковата система показа, че е подготвена. Регулаторните механизми също са много добри, така че тя не е някакъв източник на нестабилност.
Как това ще се отрази върху лихвите по кредитите, като се вземе под внимание и идеята за промяна в Закона за потребителските кредити?
Въпросът е кои ще бъдат кредитите? Кои проекти ще бъдат кредитирани, защото знаем, че в състояние на криза се появява и проблемът с асиметрията на информацията. Често се финансират по-рискови проекти, чиито предприемачи са готови да поемат по-голям риск и съответно да платят по-голяма лихва по кредита. От тази гледна точка една ситуация на по-голяма несигурност и на по-високи рискови премии е в ситуация да вдигнат лихвите по кредитите.
Разбира се, с промените в Закона за потребителския кредит ще се окаже някакво влияние на пазара, но ние знаем, че това не е основният сегмент на пазара и не е сегментът от пазара, който движи пазара. Това са кредитите за бизнеса, корпоративните кредити, а там не може да кажем, че в подобна ситуация на влошаване на икономиката и повишаване на рисковите премии, можем да очакваме намаляване на лихвите. Напротив, даже може да очакваме увеличаване на лихвите.
