Парите за образование са намалели като процент от БВП
Парите за образование са намалели като процент от БВП / снимкa: Sofia Photo Agency
Като абсолютна стойност парите по функция „Образование”, но това не са парите на Министерство на образованието и науката, тъй като 9/10 от тях отиват в общините, увеличението в Бюджета за 2009 година ще е около 370 милиона лева, съобщи в „Седмицата” на Дарик радио Даниел Вълчев, вицепремиер и министър на образованието. Той уточни обаче, че като процент от БВП парите за образование са намалели и от 4,22% през настоящата година, те ще бъдат 4,06% през 2009 година.

Даниел Вълчев добави, че може би от показателите в бюджета не се вижда толкова ясно, че държавата смята образованието като приоритет, но от гледна точка на усилията, министърът на образованието смята за очевидно, че образованието е приоритет.

"Броят на учениците ще намалява по демографски причини", каза още просветният министър. По думите му издръжката за един ученик ще се увеличи с 24%, което е ръст спрямо 1 януари на миналата година. Ето какво още каза Даниел Вълчев:

Според Иван Костов ви дават много пари за тази нереформирана система, която управлявате.

Е, много или малко са парите в бюджета по една или друга функция, това е, разбира се, винаги относително. Освен това аз не мисля, че г-н Костов наистина мисли, че образованието е най-нереформираната система. Сигурен съм, че и той отчита това, което се прави през последните години. Що се отнася до това дали парите са много или малко, аз ще кажа няколко числа и ако искате, след това ще ги изкоментираме. Като абсолютна стойност парите по функция образование, отварям скоба, това не са парите на Министерството на образованието, тъй като девет десети от тях отиват в общините, но като цяло по функция образование са увеличени с около 370 милиона лева, малко под 400 милиона лева. Това е хубавото. Що се отнася обаче като процент от брутния вътрешен продукт, действително те са намалели и от 4,22 процента, 4,22 на сто процента миналата година, т.е. през настоящата, прощавайте, година, през 2009 година ще бъдат 4,06.

Какво е посланието към българите? Как така ще твърдим, че образованието е приоритет тогава?

Ами да, от гледна точка на бюджета може би не излиза точно така, но от гледна точка на усилията, мисля, че наистина се вижда, че образованието е приоритет.

Впрочем вестник "Дума" пък ви атакува точно от обратната страна на това, което казва Иван Костов. Вестникът твърди, че образованието е на девето място по ръст на парите сред други сектори. Има още редица цифри, като, общо взето, три пъти по-малък според "Дума" е средният ръст на разходите за ученик например спрямо общите разходи в държавния бюджет.

Е, това не е вярно. Тук трябва да имате предвид едно нещо, че за съжаление и през следващата, а вероятно и през следващите 2-3 години броят на учениците в българското училище в училищна възраст въобще като цяло ще намалява по чисто демографски причини. Така че като цяло издръжката на един ученик спрямо 1 януари миналата година ще се увеличи с около 24 процента. Така че това е един сериозен ръст и такъв ръст, ако сведем парите до конкретния бенефициент накрая, в случая ученика, ако направим същото за пациента или този, който търси правосъдие и т.н., ще видим, че всъщност здравеопазването и образованието имат най-голям ръст. Сега за съжаление ние не постигнахме това, което очаквахме наистина, но пък не е извинение световната финансова криза. Наистина нещата в България не са лесни. Както виждате, и във вашето предаване се водят доста разгорещени дебати какво точно да се направи. Ако ми разрешите по малко по-странична тема да кажа едно изречение, но това ми се струва важно.

Ами това, което каза Иван Костов, звучеше много логично. Той каза, че е абсурдно единствената държава в модерния свят, която продължава да трупа излишъци и да къта бели пари за черни дни, когато черните дни вече са дошли, е България.

Аз много уважавам г-н Костов не само като експерт, но и като политик. Трябва обаче в случая да кажа, че имаме известно различие. Моето мнение е, че черните дни още не са дошли. Черните дни вероятно ще дойдат догодина, вероятно през пролетта.

Догодина, ама догодина вие залагате точно трупане на излишък вместо дефицит. Ако и вие знаете, че ще дойдат черни дни, е логичен въпросът му защо България не приеме бюджет като за черни дни?

Г-н Вълчев, аз мисля, че този бюджет направо си е за черни дни, ще ви кажа защо. Най-страшното в парите за образование или на здравеопазването, или в социалната сфера не е това, че било намаляло с нула цяло и еди-какво си от брутния вътрешен продукт. Най-страшното е, че всъщност ние се връщаме на системата от 2007 година, а именно 7 процента, а има опасения, че и до 10 процента от бюджетните разходи ще бъдат задържани за края на годината. Т.е. ние ще работим не със 100, а с 90 процента, делено на 12. Това е много тежко за всички бюджетни системи и, разбира се, особено за такива бюджетни системи, в които няма същински или поне значителни собствени приходи, каквато преди всичко е образованието. Така че за мен това е големият въпрос и такъв буфер в бюджета за съжаление наистина трябва да има, тъй като ние залагаме, знаете, икономически ръст над 4 процента - нещо, което към момента вероятно изглежда възможно, но аз самият бих казал, че е възможен за съжаление и друг сценарий, и бюджетът трябва да има определени буфери. Що се отнася до това, което каза г-н Костов, а именно, че инвестиции в . ..

За друго обаче - че трябва да има повече качества.

Не, аз нямам предвид г-н Костов, нямах предвид неговото изказване, много се говори за тези неща. Добре де, ама то някак си училището е продукт на обществото. То не може да има общество, което боледува, пък училището, нали, едни прекрасни бодри хора с висок дух и висок морал учат едни още по-морални деца. Значи това са нашите деца, учителите са част от нашето общество и в този смисъл ние всички сме едно цяло. Няма защо да се учудваме, че има такива явления и в училището, и в университета, и ако щете в науката. Просто ние сме продукт на едно и също нещо.

Според друг икономист от опозицията, но впрочем той споделя една теза, за която говорят и редица водещи западни икономисти - това е момент, този на криза, е момент за сериозни инвестиции точно във вашата сфера: образование, квалификация. Става дума за Александър Божков дава, като 2 или 3 от мерките, които той предлага, са свързани точно с това - да се дадат точно повече пари, а не по-малко, както вие преди малко разказахте, че става, като процент от общия приход на държавата. . .

Не, те като абсолютна стойност са повече, и то доста повече, около 400 милиона.

Да, но като дял, вместо да дадеш повече, за да преквалифицираш хора, които ще останат без работа, за да образоваш по-добре и да могат да си намират по-квалифицирана, по-скъпо платена служба, България точно тази година реши да ви вземе от процента.

Не, да ви вземе от процента не е добре казано. Според мен няма лош момент за инвестиране в образованието. И в криза, и в не криза, и в добър икономически растеж инвестициите в образованието са нещо изключително важно. И не защото аз съм министър на образованието и науката, утре, вдругиден като няма да бъда, ако пак ме поканите, ще видите, че ще твърдя същото. Ако питате мен като общо политическо виждане за бъдещето на България, 3 неща има, които тази страна и тази нация могат да я дръпнат бързо напред. Това е преди всичко редът. Едно общество, в което няма ред, в което няма добре функциониращи правозащитни институции и като цяло спазване на правния ред на всички равнища, много трудно може да стане богато общество. На второ място това е публичната инфраструктура. Не може, докато стигнем до Бургас, да се изпотрепваме по тези тесни пътища. Това е, не знам колко години минаха вече, нали, аз тук до някаква степен критика и към нашето правителство отправям, но това е факт.

Да, това щях да ви кажа, че всички говорите много опозиционно, от управляващите, в това предаване.

Е, има много причини за това. Но фактът е факт - инфраструктурата не е изградена и много бавно, много тегаво напредва. И третото е образованието. Аз не ги подреждам по значимост. Значи, ако не се инвестира, ако не се направи нещо, бих казал, драматично през следващите години в тези 3 области.

Ами, не се прави. Ей сега сме ви дали на вас, на НДСВ, на БСП и на ДПС сме ви дали ей сега да дадете 7 процента за образование, ако това е достатъчно драматично във вашия. . .

Знаете ли, има един голям френски историк, който казва, че за да се разбере едно управление каква е неговата стойност, трябва да видим тези, които идват след него. Да не дава Господ да ни оцените много високо. Но въпросът е такъв, не е там въпросът в парите.

Добре, странно е, г-н Вълчев, вие го знаете, сега това, което казвате, знаете какво трябва да се направи, но интересно е как ще обясните на слушателите, че от цифрите в бюджета следващата година не личи, че ще го приложите това, дето го знаете. Вие говорите за драматичен ход в образованието, че трябва да се направи.

Напротив, аз бих казал, че през последните 2-3 години много неща направихме в образованието независимо от бюджетните възможности, тъй като България все пак си е България. Сега, ние каквото и да говорим за 5 процента, 8 процента, не знам колко процента за образование, както ще видите, никое от следващите правителства няма да направи това, и то не защото не иска и не разбира, а защото за съжаление възможностите на нашата не са неограничени. Но не може да отречете, че няколко много важни стъпки се направиха през изминалите години. Издръжката на един ученик, парите следват ученика. Матурите. Много сериозни средства за национални програми - от оптимизация на училищната мрежа до безплатните учебници. Вярно, това не е много либерална мярка, но според мен това е много сериозна мярка и много правилна мярка, до 7 клас станаха безплатни. Един куп проектни възможности за извънкласни, извънучилищни дейности. Ние бяхме свикнали да считаме, че детето отива на училище за 4-5 часа, след което родителите. . . училището няма никакъв ангажимент към него и т.н. Сега, това са за съжаление институции и системи, които много трудно биха могли за няколко години да бъдат реформирани.

Не, понеже вие казахте, че трябва да е драматично. Това е напредък, но не е огромен скок.

Да, за съжаление не е това, което и на мен ми се искаше, но сигурен съм, че през следващите години нещата допълнително ще се подобрят.

Това е малко при вас като с магистрала "Тракия" - откривате по някой километър.

Е, това сега не беше много честно. Не беше много. ..

Номерът е да се направи магистрала в училищата. Нали всички училища. . .

Не беше много честно това, което казвате.

Вие направихте аналогиите с магистралите.

Не, не, това не беше аналогия. Казах според мен кои три области на обществения живот или на материалния бит трябва драматично да се променят, за да може обществото да дръпне бързо напред. Разбира се, ние можем да инвестираме. . . Има много области, в които също трябва да се инвестира. Ние не можем да оставим, да речем, екологията, да затънем в боклуци.

И значи от това, което казвате, излиза, че образованието трябва да е в тройката като финансиране на една държава.

Не вярвам някой разумен човек да го отрече това.

Ами да, то и даже "Дума". . . Много интересно, всички сте на това мнение. Ето, и "Дума", органът на вашия коалиционен партньор, водещ в коалицията, пише статия "Мале, що са на деветомясто". И вие сега това обяснявате, а сте на девето. Като се видите, не си ли говорите тези неща в правителството? Като се съберете. .. какво си говорихте като обсъждахте бюджета?

Г-н Вълчев, аз нямам нищо против да възприемем шеговития тон, не знам за бюджета дали много отива това нещо, но така или иначе склонен съм, разбира се, да гонаправим. Първо, това не е вярно, че е на девето място. Аз ви казах, че това са двете системи с най-голям ръст -здравеопазване и образование, за съжаление според мен недостатъчен, но такива са наистина възможностите. Второ, можеше, разбира се, да има и по-добър резултат, ако не беше прието едно решение, което вие коментирахте с участниците преди мен, а именно по-засилено инвестиране в публична инфраструктура.

Чакайте малко сега. Казвате, че най-голям ръст, а преди малко казахте, че е намаляло спрямо като процент от БВП. Значи това намалява, за да нарасне нещо друго, нали, това е логиката. Къде отидоха впрочем парите за образование?

Нали това се опитвам да ви обясня, ама вие някак си нетърпеливо, не знам, към обяд ставате нетърпелив. Това се опитах да обясня. Да, има намаляване съотнесено към процента от БВП, но като абсолютна стойност те нарастват. И с оглед на това, че броят на децата в системата намалява, съотнесено към един ученик ние постигаме ръст от 23-24 процента, което съотнесено към краен потребител в другите системи ни извежда на едно от първите две места. Ето вестник "Дума" това не приемат, че всъщност броят на децата за голямо съжаление намалява и тази година.

Т.е. "Дума" трябва да се оправи, новият главен редактор, когото избраха тази седмица, ще ревизира тези цифри.

Дали ще ги ревизира не знам. А що се отнася за това къде отиват другите средства, това, което е различно в бюджета, аз не съм голям специалист, разбира се, по тези въпроси, но това, което, както казвате не си ли говорите, от разговори, това е, разбира се, в кръга на шегата, това, което може да се каже, е правилно ли е да се налеят допълнителни средства в публична инфраструктура. Това е големият въпрос. Значи голямото увеличение е там. Вие говорихте преди аз да дойда за това, че всъщност хем е правилно, хем не е правилно, въпреки че. ..

Костов каза, че е правилно, обаче не за да се откраднат. Това му беше тезата.

Е, мисля, че всички така мислим. Тук въпросът е дали антикорупционните техники и нагласи в нашето общество са стигнали до това, че това може да се гарантира. Но по принцип това е една правилна политика и аз не бих могъл да се противопоставя на нещо, което считам за вярно. И всички ще станем свидетели, ако това все още не се забелязва, сега май само се говори, но ще има драматичен спад в обемите на строителство през следващата година, оттам верижно ще се затегнат според мен много хора и много бизнеси. Не само по тази причина, разбира се. И фактът, че държавата има готовност, но има и ресурси да инвестира, за мен е добър. Така мисля. Сега, разбира се, би могло да се възприеме и нещо друго - че тя не трябва да инвестира точно там, а трябва да инвестира някъде другаде и че всъщност не трябва да има излишък, трябва да има дефицит, а всъщност прогнозата е завишена. Тя трябва да се занижи и т.н., това може да има много спорове по тези въпроси. Но тъй или иначе това са числата. Ние успяваме за догодина да постигнем 1400 лева издръжка, средно претеглено, на един ученик, което не е бог знае какво, но, пак казвам, един добър ръст, и успяваме, нещо, което според мен е много важно, специално по функция наука да направим един много голям ръст, около. . . някъде към пет на хиляда от БВП, което е някъде около 90 милиона лева допълнително за научни изследвания.

Спрямо колко преди?

Ами, ако искате конкретни числа.

Не, все пак да видим, защото тя такава инфлация, толкова поскъпва животът, че въпросът е дали се покриват примерно. С 20 процента повече ли е?

Ще кажа - от 273 на 362 милиона, така че. . .

Двайсетина процента и някой ще ви каже ами той, животът, толкова си поскъпна, нали.

Е, хайде холан сега.

Или да извадим колко е поскъпнал токът от миналата година примерно и парното, и природният газ, с които се отопляват институтите, в които работят тези учени, и всъщност дали е толкова драматичен ръстът. Вие говорихте за драматична промяна.

Ръстът е драматичен, защото огромна част от тези средства са по фонд "Научни изследвания", а фонд "Научни изследвания" не дава пари нито за ток, нито за някаква веществена. . .

Т.е. това са преки възнаграждения на учените.

Не бих казал и това, те са до 35 процента възнаграждения. Останалите са за същински научни изследвания. Всъщност само за да разберете ръста, сега не искам тук някакви кой знае какви хвалби да правя, но ние заварихме фонд "Научни изследвания" малко над 10 милиона лева. Миналата година той стана 60 милиона лева, а догодина ще е 100 милиона лева. Сега вие преценете дали 8 пъти увеличение за 3-4 години не е добро. Според мен е добро. Сега, разбира се, винаги може да се твърди, че не 8, а 80 пъти е трябвало да се увеличи. Разбира се, става въпрос на концепция.

Ще има ли студентско кредитиране при финансовата криза? Ако ще има, излиза, че то всички, дето им трябват кредити, да се запишат студенти, защото казват, че банките много ще затегнат кредитирането.

Само да изясним, г-н Вълчев. В закона, който беше приет, с изключение на едни особености, при които може да се тегли и потребителски, и студентски кредит, кредитът, който студентът би изтеглил, отива директно, превеждан от банката, във висшето училище за такса. Така че той няма достъп, дори студентът няма достъп до средствата.

Сега, 1 октомври, вие казвате, че се изчистват техническите детайли и до седмица очаквате да се подпишат договорите.

Да.

Тогава още участници в преговорите коментират, цитирани от различни сайтове, че процесът хич не е толкова напреднал, че има принципни въпроси за доуточняване. Договор има ли два месеца по-късно?

Ами, принципните въпроси са два. Първият е кой е моментът, в който банката, ако не получи дължимите плащания от студента кредитополучател, може да си прибере гаранцията от държавата. Банките искат това да става в един много ранен етап, т.е. едва ли не изпращаш едно писмо на длъжника, той казва. .. нали, да речем, той не отговаря.

Е, като е завършил студентът вече, или?

То преди това не се дължат никакви плащания.

Да, студентът завършва и трябва да започне да си изплаща.

И то една година след това. И в един момент те го поканват, той, да речем, не плаща една вноска и те си усвояват от държавата гаранцията. Сега ние считаме, че правилното е все пак те да направят едни по-големи усилия, да речем, да образуват изпълнително производство и т.н., и на един по-късен етап, ако, разбира се, отново няма плащане, държавната гаранция да бъде активирана.

Колко късен? След неуспешно изпълнително производство?

Е, това също е условно казано, тъй като. . .

Не, щото пък, ако моите пари са в тази банка, дето ги е дала на някакъв студент безхаберен. ..

Не, не, не.

. . .който не си изплаща, честно да ви кажа, аз пък разбирам банката.

Недейте толкова да разбирате, защото в крайна сметка 100 процента е гаранцията на държавата, така че ничии пари не са застрашени тук. Но така или иначе ние тук сме се разбрали.

Какво се разбрахте?

Ами, трябва в правно-технически детайли да влизам, но, общо взето, след поканата за доброволно изпълнение.

Т.е., ако след като бъде притиснат с покана. ..

Да, може и така граждански да се изрази.

Не си бившият вече студент, завършилият студент, тогава държавата ще плати.

Тук въпросът е, че все пак банките да. . .

И държавата започва тя да си търси тези пари вече от студента. Това е схемата.

Това е, да, друг въпрос, но така е.

Вторият принципен въпрос.

Това обаче не е някакъв съществен въпрос, мисля, че ние горе-долу сме го изяснили. Сега големият въпрос все пак е в цената на ресурса. Когато ние говорехме, вие, как да кажа, иронично казвате към 1 октомври, ама към 1 октомври искате ли да отворим рекламите във вестниците да видим при какъв процент са давали, лихвен, са давали кредити банките и какво са плащали по депозити, и как става. . .

Не, дайте да не отваряме пък какво говорихте управляващите на 1 октомври за финансовата криза, която цял свят ще тръшне, само България няма да засегне, защото ни заобикаля отвсякъде. Не цитирам вас, както вие казвате, но. . .

Надявам се да е така, защото малко. . .

Сигналите от управляващите бяха за прекрасен живот в страната.

Това означава аз да кажа какво говорихте пък вие, журналистите, също нецитирайки вас, и да кажа някои, да речем, от телевизия СКАТ, нали така. Все пак хората са различни.

Вие имате някой, който играе в СКАТ в правителството ли?

Кой какво е говорил.

От управляващите. Аз не отричам, че сред медиите има и такива телевизии, а вие имате еквиваленти, от вашите думи излиза, че гледате, гледате на някои в правителството на вашите колеги като на СКАТ, така ли?

Аз, първо, не искам да кажа нищо лошо за нито една телевизия, искам да кажа, че има разнопосочно говорене. А второ, вие казахте управляващите, а не правителството. В този смисъл, ако терминологично трябва да бъдем точни, обхващате едно доста голямо мнозинство.

Давайте, давайте с втория принципен спор за кредитиране.

Сега вторият голям въпрос, сериозно вече ако говорим, той наистина е сериозен. Много се промени цената на ресурса и банките казват така: да, ние бяхме склонни, общо взето, при основен лихвен процент плюс 2, но вижте какво е положението на пазара. Ние нямаме ресурс, трябва да купуваме ресурси. Вижте междубанковия пазар, доколкото въобще го има, каква е цената на ресурса. Ние бихме искали да има поне 3-4 процента допълнително отгоре под формата на премия за добро управление, което автоматично оскъпява ресурса над 10 процента и нагоре. Сега те имат своите основания. Защо? Защото те по-евтин ресурс няма откъде да вземат. Министерството на финансите има своите също основания, защото пък, ако продължи да нараства цената на ресурса, някак си средствата по това, което ние бяхме разчели, стават много по-сериозни. Затова ние сме измислили едно решение, което според мен наистина ще доведе до съгласие, надявам се, при разбиране от страна на банките - просто с ресурс, държавен ресурс ще трябва да бъдат, вероятно под формата на депозит дали чрез Банката за развитие, или по друг подходящ начин това вече специалистите ще кажат, държавата ще даде собствен ресурс на банките, които ще извършват студентско кредитиране, за да не се налага те да го купуват. . .

Като гаранция?

Не като гаранция, като истински ресурс. Просто вие ще раздадете 10 милиона кредит тази година, аз ви давам 10 милиона да ги раздадете.

Това няма да е много вече чисто банково кредитиране.

Това е това, което г-н Костов говори. Не, искам да кажа, от гледна точка на банката спрямо студента това ще е чисто. . .

Защо през банка пък ще трябва да минават? Ами, тя направо държавата да си ги даде.

По простата причина, че трябва да назначим. . . .

Банката за развитие, държавната, тя да почне и студентите да им. .. .

Е, няма достатъчно клонове. Това означава да направим 500-1000 души администрация да се занимава с документи. Защо да не използваме една развита частна система, вместо да създаваме отново администрации. Ето това е нещо, за което г-н Костов говори. Това е начин всъщност ние да влеем свеж ресурс в банките. Той не е бог знае какъв, вероятно ще бъде от порядъка на 10 и 20 млн. лв. и по този начин, разбира се, ние ще поевтиним ресурса.

Кога и колко студенти очаквате да вземат от тези пари?

Не мога да кажа, г-н Вълчев, наистина, защото. . .

Защото вече веднъж казахте, че до една седмица ще подпишат договорите и излезе, че не стана.

Да, то някак си излиза, че се оправдавам, но наистина, повярвайте ми, ситуацията финансовата хич не е такава, каквато ми се иска да бъде. Аз снощи се загледах малко в телевизията. Извинявайте, има банка, която дава 10-процента върху едномесечни депозити лихва.

Което се пита колко ще й струва студентският кредит на такава банка.

Аз лично си задавам и редица други въпроси: Значи, това не е шега работа.

Да изясним само новият закон за училищното образование ще влезе ли в тоя мандат на правителството в парламента?

При всички случаи.

Понеже нещо отлагате пак.

Отлагам по две причини. Първо, че. . .

Първо обсъждате.

Е, вие трябва да признаете, че нашият екип влиза от битка в битка. Не сме я оставили, гледаме все пак тактически да запазим и някоя силица, за да може да промръдваме. Сега, законопроектът е горе-долу готов. Ние предвиждаме, вероятно някъде в самото начало на януари да го качим на страницата на Министерството на образованието и науката и да започне едно по-широко обсъждане, защото на мен ми се струва, че и учители, и родители, въобще всеки, който има отношение към образованието, пък това май сме всички, да може да каже нещо по него. Има според мен няколко принципни въпроса. Ние ще се опитаме да квалифицираме материята, малко да я осъвременим и т.н., но в детайли не ми се влиза. Има обаче няколко принципни въпроса. Въпрос първи - ще имаме ли сили да наложим едни много ясни правила и съответно права и задължения на участници в образователния процес - родители, учители, ученици. Някак си това малко хем ни се иска, хем много не ми се иска. Аз ще дам един пример. .. прост въпрос - наясно ли сме, че ние трябва да забраним използването в час на мобилни телефони не само на децата. Аз мисля, че трябва да сме наясно по този въпрос, но ми се задават според мен изключително глупави въпроси от типа на ако някой звънне за нещо важно? Извинявайте, аз като имам лекции в университета съм с изключен телефон. Все пак съм вицепремиер, нали? Какво е толкова важно? Да играя на хонконгската борса? Какво толкова може да бъде важно, че да не може да си изключи телефона в час. И второто нещо, което ви давам като пример - трябва ли действително да има малко по-големи правила за децата извън училище, щом са в училищна възраст?

Тук се започва вечерният час.

Ами, добре де, ама дайте пък да си кажем малко и като родители. Ами, има ли цивилизована държава, в която може да намерите 12-годишно дете в един часа да пие бира? И, нали, стои там някакъв орган на реда, нали, нещо си бърка в носа и това не му прави впечатление. Извинявайте, това е някакъв пълен абсурд. И после родителят казва - ами, това е моето дете, аз мога да си го правя каквото си искам. Няма такова нещо. Значи, около тия неща ако ние се обединим, според мен този закон ще изиграе наистина важна роля. Ако започнем пак да кажем ама то така, ама, от друга страна е така, пък от трета страна еди-как си. . .

Родата може да е нещо важно да звънят, нали, и се. . .

Например. Ето такива ми ти работи.

Добре. Това е тема за един голям разговор.

Ами, разбира се, че е тема за голям. . .

Сега темата беше парите. Трябва да свършваме. Как мислите, нещата като едно време ли са в българския трамвай?

В българския трамвай?

Трамвай. Като едно време ли са?

А, реферирате към този клип.

Ами, вашият коалиционен партньор изпраща послание, че нещата са си като едно време.

Напротив. Мисля, че там се казваше - не е като едно време, или аз не съм разбрал.

Не е, ама веднага се отрича. Не е. Премиерът пробва да каже, че не е, обаче веднага го награкват културният министър и пенсионерът в трамвая, че всичко е същото - и мечтите, и идеалите.

Ами, какво да ви кажа. Ако целта на една реклама, пък била тя и политическа реклама, е да се обърне внимание върху някакво събитие, трябва да признаем, че тя е една успешна реклама, тъй като кой ли не се пробва върху този сюжет.

Трамвая.

Та даже и, така, хора с по-ниско чувство за хумор ангажираха и институции. Но какво да правим.

А сега за кой намеквате, за общината?

Ами, за никой не намеквам.

В края на краищата успокоиха пък хората, че трамваите се карат от ватмани, защото може би пък много хора като разберат, че се кара от Станишев трамвая, може да не пък качват.

Абе, какво да ви кажа? Те се успокоиха, че се кара от ватмани, ама, ако видим пък общините от какво се карат, особено някои от тях, не знам дали няма да си сменяме регистрацията. Абе, да сме живи и здрави, пък ще видим.