Нов отдел в Националната здравноосигурителна каса ще прави икономически анализ на средствата за болниците, за да е ясен пътят на тези пари. Това обяви в интервю за рубриката „МеждУредие" на Дарик кафе депутатът от ГЕРБ Пламен Цеков броени часове, преди Народното събрание да одобри кандидатурата му за управител на НЗОК.
По повод политиката на ГЕРБ в здравния сектор Пламен Цеков призна, че тази власт се е забавила в „провеждането на една категорична реформа". Като обаче уточни, че по-скоро имало забавяне в оптимизирането на определени сектори - най-вече при болничната помощ.
Новият шеф на НЗОК ще предложи нов вариант за финансиране на болниците. За да може да се осигури безпроблемно лечение на пациентите и адекватно финансиране за следващата година, касата трябвало да знае как се харчат парите в болниците, къде те са достатъчно и къде не са. Пламен Цеков обаче подчерта, че новият отдел нямало да бъде контролен орган, а аналитичен.
Гласуването днес ще бъде политическо. Има вероятност част от опозицията да не Ви подкрепи не като колега, а като ясен знак, според тях, за тяхната позиция, че ГЕРБ няма ясна визия в здравеопазването, че това се оказа ахилесовата пета на това управление. Споделяте ли донякъде техните критики на фона на онова, което сега си Ви предстои като предизвикателство?
Изборът на управител на Националната здравноосигурителна каса става в Народно събрание. Така е регламентирано в Закона за здравното осигуряване и то няма как да не бъде политическо. Аз съм кандидатура на политическа партия ГЕРБ и очаквам подкрепа от политическа партия ГЕРБ. Що се отнася до опозицията, нейно задължение е да критикува управляващите и в това се състои принципът на демокрацията. Аз не се притеснявам от техните критики, дори и за мен ще бъде полезно да чуя тяхното мнение за моментното състояние на здравната система. Що се отнася до неблагополучията в здравния сектор, аз смятам, че кадровите промени по никакъв начин не се отразиха върху развитието на здравната система и в последната година и два-три месеца ние имаме една сравнително спокойна здравна система, сравнително добре финансирана. Знаете, че миналата година болниците приключиха безпроблемно дейността си за 2011 г., бяха разплатени техните задължения. Така че за мен не стои проблемът дали има положително, или отрицателно отношение опозицията към мен. Аз се надявам, че те ще гласуват „против" моята кандидатура, защото това е в рамките на политическата логика, но ако чуя една добра дума от трибуната от опозицията, това ще е ясен знак за мен, че все пак аз получавам тяхната подкрепа като хора.
Като човек, който след броени часове заема административен пост, но все още представлявате волята на хората - онези, които са Ви избрали в Народното събрание, ще признаете ли къде сбърка ГЕРБ в здравния сектор? Не става дума само за кадровите промени. Липсваше, като че ли, ясно зададена визия за нужната реформа в този сектор, или може би инерцията на управлението беше водеща и много неща не се случиха тъкмо заради това?
Аз смятам, че ГЕРБ се забави в провеждане на една категорична реформа, даже думата не и реформа, а по-скоро се забавихме в оптимизиране на определени сектори, каквато е болничната помощ, защото там натискът върху здравноосигурителната система е най-сериозен и хората усещат най-болезнено неудачите в тази сфера. Не смятам, че сме вървели по грешен път, напротив, всичко, което трябваше да бъде свършено към настоящия момент, всеки сигнал в обществото от институциите беше приеман достатъчно отговорно и беше дискутиран задълбочено. Имаше необходимите законодателни промени, включително за широко дискутираните цени на лекарствата. Още 2010 г. ГЕРБ промени закона и даде възможност на касата да договаря директно цените, но след това едно забавяне на наредба доведе до това, че цените на лекарствата близо една година след приемането на законодателната промяна не бяха договаряни директно. Това в момента го отстраняваме и до седмица може би ще е факт новата наредба, върху която касата ще има възможност директно да договаря цените.
Обещахте обаче още нещо - през лятото да предложите нов вариант за финансиране на болниците. Има ли според Вас начин, при който субективизмът да не си казва толкова решаващо думата при разпределянето на този ресурс?
Да, наистина имам намерение да предложа нов механизъм за харчене на средствата най-вече в болничната помощ. Ще го дискутираме може би в месеците май-юни, когато започва процедурата по подготовка на бюджета за следващата година. Преди това ще търся сериозна подкрепа за това намерение от финансовия министър, от политическото ръководство на партия ГЕРБ, от организации, от пациентски организации. Ще бъде широко дискутиран този механизъм и ако той срещне подкрепа от болшинството, включително и от изпълнителите на болнична помощ, се надявам да го реализирам по-следваща година.
Споделяте ли опасенията и предупрежденията, които направи предпоследният здравен министър д-р Константинов, че в болниците „цъкат бомби със закъснител"? Знаете ли къде са тези бомби и изобщо какво може да се случи с тяхното неутрализиране?
Да, наистина. Аз споделям тезата, че в болниците наистина може да има неблагополучия и във връзка с това смятам в Националната здравноосигурителна каса да сформирам нов отдел, който да се занимава с икономическия анализ на средствата, които се изразходват в болниците, т.е. ние да влезем в болниците и да видим какво се случва с парите, когато постъпят в болницата, как се харчат, къде има недостиг на средства, за да може да формулираме правилно политиката си при финансирането на тези болнични заведения и очаквам подкрепа от всички болнични шефове, за да реализираме това мое намерение. То ще бъде само в тяхна помощ и в подкрепа на гражданите.
Това е особено важно, което казвате, защото много се говори за това доколко касата има възможност да проследява пътя на парите, доколко може да проверява дали има фиктивни прегледи или фиктивно лечение с цел източване тъкмо на обществения ресурс в здравната каса. Имате ли обаче достатъчно законови правомощия, дори и с този бъдещ отдел, който планирате да създадете, наистина да контролирате пътя на парите?
Да, наистина имаме достатъчно законови възможности. Дори и в момента касата получава достатъчно информация за това какво се случва във финансовата част на болничните заведения, но липсва анализът, липсва обратната връзка. Просто получава се една информация, която трябва чисто счетоводно да се уверим, че парите, които са изразходвани и излизат от касата, в крайна сметка се използват правилно по съответната счетоводна методика. Аз смятам, че ние нямаме проблем в комуникацията с болниците и няма да има пречки да реализираме този механизъм, който смятам, че ще бъде полезен за цялата здравна система.
От това, което казахте, разбирам, че не се нужни специални законови промени, поне в тази област за правомощията на касата да упражнява контрол върху тези средства за болниците.
Ние няма да упражняваме контрол, ние искаме да правим анализ и да оказваме методична помощ, ако е необходимо, въпреки че това не влиза в задълженията и правомощията на касата. Но за да може да осигурим безпроблемно лечение на пациентите, ние трябва да знаем със сигурност как парите се харчат, къде са достатъчно и къде са недостатъчно, за да може да формулираме правилна бюджетна политика за следващата, за по-следващата година.
Плашите се от думата „контрол" ли, защото мнозина от пациентите биха се зарадвали, ако някой контролира как тези пари се харчат?
Не, аз не се притеснявам от думата „контрол". Има достатъчно ясно регламентирани постановки в Закона за здравното осигуряване. Такъв контрол трябва да бъде осъществяван от Националната здравноосигурителна каса и тя го провежда доста систематично и нямаме проблем в този вид медицински контрол, който трябва да упражнява касата върху изпълнителите на лечебна помощ, както в извънболничната, така и в болничната помощ, но някак си не искам да звучи, че новият отдел, който искам да конструирам и функциите, които той ще изпълнява, да се възприемат като контролен орган. Те ще бъдат аналитичен орган, който ще дава препоръки, така че болничните заведения да могат да осъществяват дейността си без проблемно, а не ние да им пречим да го правят това. Искаме да бъдем партньори така, както е записано в закона. Договорни партньори с ясни взаимоотношения и с принципни позиции един спрямо друг.
Важно уточнение направихте. За оставащото време да края на мандата на ГЕРБ мнозина вещаят, че малки стъпки ще бъдат направени в онова, което е необходимо в здравеопазването. Преди седмица един Ваш предшественик, първият шеф на Здравната каса д-р Илко Семерджиев каза в това студио, че ГЕРБ има прекрасно време за реформи, защото тъкмо това време е използвано по време на кабинета „Костов" да се въведе здравноосигурителният модел в този му вид. Какво пречи наистина на ГЕРБ да помисли в тази година и малко до следващите избори да се доразвие здравноосигурителният модел, да се сложи край на монопола на Здравната каса?
Аз смятам, че монополът на Здравната каса ще продължи да бъде такъв, какъвто е в момента, т.е. ние трябва да имаме една основополагаща здравноосигурителна каса. Така е в цяла Европа, където има такъв механизъм, такава система на здравно осигуряване. Що се отнася до появата на втори и трети стълб на здравно осигуряване, това не е в моите правомощия и не стои пред мен като задача.
То не стои, но като народен представител сте имал винаги позиция по тази тема.
Да. Аз смятам, че трябва да имаме една каса, която да гарантира основния пакет от услуги на гражданите, а всичко останало трябва да бъде плод на волята на отделния гражданин, т.е. да има доброволно здравно осигуряване. В момента има здравноосигурителни фондове - могат да се осигурят допълнително в тях за пакета, който предлагат здравноосигурителните фондове, т.е. в момента съществува възможност за допълнително здравно осигуряване.
Това е една друга тема, която, надявам се в хода на времето и с Ваше участие, тя ще подлежи на дебат по-детайлен. Грешка ли беше, според Вас, прехвърлянето на резерва на Здравната каса във фискалния резерв? Изобщо имате ли притеснения относно финансовото състояние на парите за здраве у нас?
Това, което знам по въпроса е, че средствата все още са си във фискалния резерв, те остават като един буфер при положение на остър недостиг на средства, което ще бъде включено в системата на здравеопазването.
Питам Ви, защото се появиха тези, които звучат много логично, че тези пари е трябвало не да бъдат просто прехвърлени, а да бъдат взети например като заем срещу съответните, макар и минимални лихви, за да има гаранция, че парите ще помогнат на държавата, на финансите ни в момента, но след това един ден ще се върнат в здравната система, защото това са парите на хората, които се осигуряват за здраве.
Може да има различни възможности и тези как да се борави с тези пари, но аз наистина не съм финансист и малко ми е трудно да коментирам тази тема.
Като нефинансист, като лекар със сигурност имате притеснения от последните данни, които сочат, че може би и след този ход - след прехвърлянето на парите във фискалния резерв, сериозно е нараснал броя на неосигурените българи - от 700 000 - 800 000 души за близо година са станали 1 900 000.
Това предстои да изясня за себе си, а и за обществото какво се крие зад цифрата 1 900 000. Дали това са 1 900 000 души, които въобще не са се осигурявали, или това е сборът от неосигурени лица за различен период от време, откакто функционира здравноосигурителната система, т.е. от 2000 г. насам. Трудно ми е пак да кажа, а и не ми се вярва, че толкова хора не се осигуряват, защото иначе не биха се получили сметките, т.е. бюджетът, който е заложен за здравноосигурителни вноски за миналата година, беше преизпълнен и този разчет се прави върху 7 млн. здравноосигурени лица или 6,5 млн., ако трябва да бъда съвсем конкретен.
Не Ви се вярва да са милион и нещо тези, които не се осигуряват?
Да.
Как ще опровергаете усещането на хората, че институцията, която поемате и която управлява наистина огромен финансов ресурс, работи реално, прозрачно и ефективно?
И досега институцията работеше прозрачно, може би недостатъчно разбираемо, т.е. това, което трябва да бъде отчетено, съгласно българското законодателство като дейност на Националната здравноосигурителна каса, е реализирано в пълния му обем. Въпросът тук е, че тази информация се представя по един доста специфичен и твърде професионален начин, който е недостъпен език за болшинството български граждани. Идеята ни в тази насока е да направим промяната, така че основните параметри, тези, които засягат хората, да достигнат при тях по един разбираем начин и да знаят, че Здравната каса всъщност е тяхната каса.
През последните години традиционно икономисти и хора с повече мениджърски опит поемат ръководството на тази институция. Вие ще бъдете четвъртият управител на касата от началото на мандата на ГЕРБ. Чувствате ли се сигурен, като лекар на този пост, макар и да имате известен административен опит при управлението на болница?
Повече от десет години съм бил администратор. Познавам много добре системата от обратната страна - като изпълнител на болничната помощ и като договорен партньор на Националната здравноосигурителна каса. По един или друг начин проблемите на Здравната каса са рефлектирали върху нас, запознавали сме с тях, дебатирана е дейността на Здравната каса, така че смятам, че я познавам не толкова добре, колкото болничната помощ, но след около два месеца смятам, че няма да имаме съществени проблеми при дейността на касата от моя страна.
