БСП е готова за избори наесен, ако те бъдат преди редовния парламентарен вот. Това заяви в интервю за рубриката „МеждУредие" на Дарик кафе Румен Овчаров. Според него вторият мандат на ГЕРБ е гарантиран, а на изборите левицата би взела поне 80 мандата. По думите на Овчаров лидерската тема в БСП е затворена поне до изборите. Макар че според него, ако наесен Сергей Станишев бъде избран за постоянен президент на Партията на европейските социалисти /ПЕС/, то БСП трябва да направи промяна в партията - независимо дали това ще бъде нов председател или някаква нова форма за координация в ръководството.
Според него не оттеглянето на Първанов било изненада, а причината да се стигне до лидерската разправия. „Ако имаше нещо изненадващо, то не е защо Първанов се оттегли или начинът, по който той го направи. Въпросът беше защо партията беше вкарана в тази разправия през последните три-четири месеца", каза Овчаров и допълни, че промяната е закъсняла. Защото хората, които сега викали най-силно „промяна" са бетонирали Станишев като лидер през 2009 г.
Георги Първанов има специално място в партията и не е човек, който ще стои на последния ред или някъде в ъгъла, каза още Овчаров. Връщането му в тяснопартийното пространство обаче била груба грешка от негова страна, от която той не спечелил нищо.
Не се разцепихте за пред публиката поне, но голяма ли е разделителната линия в партията след този конгрес?
Никога не съм преувеличавал тази разделителна линия вътре в партията и не съм предричал и не съм мислил, че е възможно разцепление в БСП. По-опасната разделителна линия е другата - тази, която разделя актива на партията и тези седящи в зала 1 в НДК и тези, които гласуват за БСП. Това беше опасната разделителна линия, която можеше да се задълбочи и да доведе процеса до доста по-опасни развръзки. Имам предвид това, което се случи преди години със СДС. Докато те седяха в залата и се караха и се разделяха - Надежда Михайлова, Петър Стоянов, Иван Костов, то избирателите на синята идея просто се разделиха от тях и престанаха да гласуват. И това беше фаталното за дясното политическо пространство. И то фактически се оказа фатално в много голяма степен и за България, защото на базата на това разделение върху този десен избирател вече не припознава сините, СДС или ДСБ като свои, търси нов спасител и го намира или в Симеон Сакскобургготски, или в Бойко Борисов, сега гледаме, че е тръгнал към Меглена Кунева. Та опасността беше да не направим така и с левия избирател.
Туширана ли е тази опасност и в този смисъл мъдро ли постъпи Първанов като се оттегли за някои изненадващо, за други - не, в последния възможен момент малко преди гласуването?
Аз мисля, че такава опасност за разцепление в партията пред БСП на практика не стоеше. А и резултатите, които получаваме и в Кюстендил, и в Съединение от вчера, където печелим срещу ГЕРБ, очевидно показва, че няма опасност червените избиратели да се откажат от Българската социалистическа партия, даже напротив лявата вълна като че ли тръгва и в България.
Случи ли се обаче откровеният разговор за състоянието на БСП, признаха ли се грешките? Доколко и как успяхте да прочетете събитията от последните години, за да можете да начертаете читава политика напред?
Нищо такова не се случи. Слушахме едни изказвания, които до голяма степен вече ги бяхме случили. Генералната репетиция на практика се състоя на градската конференция - и тезите бяха същите, и главните герои бяха същите. Тезите за промяната, като под промяна се виждаше единствено „стани да седна", ако трябва да използвам този поизтъркан израз. И обвиненията за апаратни хватки. В градската конференция даже звучаха смешно, защото ние просто нямаме апарат. Някои хора, които имаха претенции да станат шефове на градската организация, даже и това не знаеха. И тук ги слушахме тези приказки за апаратните хватки, че имало колко там представители на „Позитано", които били делегати на конгреса и някак си позабравиха, че примерно на 44-ия конгрес през 2004 година тези делегати са били доста повече, членове на апарата. Но всичко това си е нормално. Ако имаше нещо, което беше може би изненадващо, то не беше защо Първанов се оттегли или начинът, по който той го направи, въпросът беше защо партията беше вкарана в тази разправия през последните три-четири месеца.
Имате ли обяснение?
Нямам обяснение и този въпрос ще трябва да го зададете на Първанов, само той може да отговори на него.
И все пак подозирам, че имате варианти върху които сте мислил. Някой подведе Първанов в това, че той има шансове или обратно - някакъв друг сценарий се въртеше?
Аз искам да бъда добронамерен и да си мисля, че той наистина мислеше за партията и за това, че според него тази промяна би могла да доведе да подобряване на визията на партията.
Избърза ли?
Аз не мисля така. Аз не виждам нито една причина, поради която сега трябва да правим тази промяна. Всяка промяна има своето време и място.
Именно това питам: той дали избърза с хода си?
Напротив, много закъсня. Промяната в БСП трябваше да се случи през 2009 година, на онзи конгрес. Мястото беше същото - пак зала 1 на НДК. Но тези, които сега най-много викат „промяна", направиха тогава промяната невъзможна, бетонираха Станишев. Сега със задна дата, в момент, в който ние сме на прага на избори, когато Сергей Станишев е станал президент на ПЕС и има шанс да стане постоянен президент на ПЕС, ние да го сваляме в България, за мен е неприемливо. Не е сериозна и тезата за затапването на партията. Още по-малко сериозна е тезата, че от 2000 година, откакто Първанов не е председател, партията вече не се променя и трябва той да се върне, за да продължи да се променя. Това даже е малко как да кажа прекалено снизходително по отношение на всички тези хора, които правиха промените в БСП за тези десет години. Нека не забравяме. През това десетилетие БСП стана член на социнтерна, стана член на ПЕС и управлява добре държава и сега вече това трудно може да го отрече някой, като сравнява резултатите от онова управление с това, което виждаме. Какво по-ясно доказателство за това, че БСП е променена партия? Председателят на БСП стана президент на ПЕС. Никой не е казал, че ще спрем да се променяме, но да чакаме някой отново да започне да ни променя, понеже ние вече не можем, не е сериозно.
Какво е мястото на Първанов в БСП? Всички, когато им се зададе този въпрос, казват: за всички има място в партията.
Първанов има специално място.
Какво е то?
Няма защо да се заблуждаваме, той не е човек, който ще стои на последния ред или някъде в ъгъла. Аз още през 2006-а казах при тогавашната му номинация тук, в София на срещата, когато го издигахме и подкрепяхме, че той е най-успешният политик на прехода. Това според мен трудно някой може да го оспори. Защо той реши, че неговото място и развитие е като се върне отново като лидер на БСП, си е негов въпрос. Аз не мисля, че това му е мястото.
Кое е това специално място?
На човек, който може да говори не само като представител на БСП, но и като представител на гражданското общество, на една по-независима, по-отговорна, по-надпартийна позиция, ако щете. Да залага тези, които да формират визията за България като държава. Той беше президент на България десет години, няма друг, който да е бил толкова много време. И ми се струва, че връщането му обратно към доста по тясното вътрешнопартийно пространство беше груба грешка от негова страна.
Пада ли му тежестта от това, което се случи? Вчера Татяна Дончева каза, че той трудно ще поведе отново хора, след като тръгна и изведнъж в последния миг наби спирачка.
Доста хора тръгнаха след него. Доста хора поеха доста големи отговорности по време на цялата тази три-четири месечна кампания. Не бих преувеличавал чисто психологически - предал, не е предал, но според мен тук той не спечели нищо.
Какво обаче губи партията от победата на Станишев?
В дадената ситуация не мисля, че партията губи. Сергей Станишев сигурно има доста слабости, не съм човекът, който е негов апологет. Знаете, че съм се отнасял достатъчно критично към неговите действия. Ако има нещо, което спечели партията, то е, че оттук поне до изборите вече е ясно, че с никакви лидерски разправии няма да се занимаваме. От друга страна пък също е ясно, че имаме необходимост от сериозна, коренна промяна на визията си, ако искаме да спечелим изборите. Първите стъпки са факт, аз неслучайно повтарям и за Кюстендил, и за Съединение. Лявата вълна тръгва и в България. Хората вече не вярват на шоу изпълненията на Бойко Борисов. Това вече им идва малко в повече. Въпросът е как тази лява вълна да не бъде вълна и разрушителна, а да бъде вкарана в разумно русло и как БСП да бъде партията, която не да я яхне, а да успява да я направлява, за да я вкара в позитивен сценарий.
Има известно подмладяване в левицата, поне на ръководни постове се наблюдава в последните години, но тук опираме отново до онзи стар проблем за възрастовата граница. И Татяна Дончева неслучайно говореше „какво може да искате от баба си, тя може да ви обича и гласува за вас". Оттук нататък доколко и как запазването на статуквото - лидерът е същият, националният съвет почти се повтаря май.
Не, има промени там. Това с подмладяването е теза, която трябва да бъде внимателно обсъждана. Аз съм сигурно един от лидерите в БСП, който е дал път на най-много млади хора, не само съм им дал път, но съм ги и лансирал, и налагал и като общински съветници, и като членове на ръководството на партията в градския съвет, а и на национално равнище. Това не е достатъчно. Да хванеш един млад човек и да го сложиш на един пост, тоест да направиш една промяна заради самата промяна, за да демонстрираш нова физиономия, това даже в някои случаи е вредно, защото похабяваме младите хора. Много млади хора точно от това главозамайване.... И сега ги наблюдавам, и сега имаше такива изпълнения - хора, които изведнъж си повярваха, понеже няколко пъти някой е казал „Абе, този става".
За кого говорите?
Няма да говоря с имена, но те не са един и двама. За съжаление Кесоновата болест е изключително страшна и особено за млади, неопитни хора, които след първото си издигане изведнъж решават, че всичко е възможно. Обновяването на партията не е еднозначно с подмладяване или с чисто формалното подновяване. Трябват ни млади хора, но такива, които сме проверили, които са се доказали, които не са тръгнали в политическата си кариера само с амбицията и готовността да се изкачат върху гърбовете на другарите си и да яхнат метлата.
Като казахте млади хора, се сетих за тази реплика на Георги Кадиев от вчера, ако не се лъжа, а той цитира всъщност реплика към Драгомир Стойнев: хора, които са му казали „Оттегли се, за да не изгориш". Защо алтернативата вътре се оказа проблем за левицата или винаги е било така?
Винаги е било така. В БСП така наречените трети лица обикновено са изгаряли, за да отворят път на някои от първите или вторите лица.
Изгоря ли Драгомир Стойнев?
Политическата кариера не е въпрос на едно изказване, на един конгрес. Хиляди пъти съм казвал на младите социалисти, че политиката първо е колективен спорт и те трябва да разчитат не на личната си изява, а на отбора, с който тръгват да правят тази изява и второ, че политиката е маратон, а не спринт, което те най-трудно схващат. Те си мислят, че като се засилят сега и като направят една крачка и стане член на Изпълнителното бюро, той вече е станал голям политик. Напротив, това е първата крачка и точно там трябва да покажеш имаш ли бъдеще като политик или си еднодневка, светулка, която бързо прегаря.
Казахте лидерският въпрос се затваря до изборите поне или пък до изборите за постоянен председател на ПЕС?
Аз съм говорил на тази тема и моето мнение е, че след избора за постоянен председател на ПЕС - надявам се това да бъде Сергей Станишев - това само по себе си е един допълнителен стимул за БСП и въобще за процесите в България.
Наесен се чака това.
Това се очаква да се случи в края на септември и тогава според мен, вече с нов президент на ПЕС, председател на БСП ние трябва да направим и някаква видима промяна вътре в партията. Какво точно ще бъде формата на тази промяна - дали ще бъде нов председател - нещо, което някои хора се опитват да видят в тази промяна или някаква форма на взаимодействие на различни хора в ръководството на партията, дали ще бъде съвместяване на различни позиции, това са варианти, по които трябва да обмисли, но нещо чисто външно, чисто имиджово ще трябва да бъде направено, ако искаме да постигнем убедителен резултат на изборите. Аз не мисля, че вторият мандат на ГЕРБ е гарантиран. Напротив, той става все по-малко и по-малко вероятен.
Заговори се за това, че трябва да сте готови и за предсрочен вот, ако все пак се съди от податките на политическия синоптик Ахмед Доган, който говореше за този вариант. Средите на ГЕРБ го изключват засега.
Никога не съм преувеличавал особено синоптичните способности на Ахмед Доган, но БСП трябва да бъде готова за избори. И мисля, че ние направихме важна стъпка в тази посока. Що се отнася до политиките, които евентуално ние ще предлагаме за изборите, също си мисля, че сме партията, която винаги е теоретически най-добре подготвена. Така че трябват ни още няколко стъпки в организационен план, трябват ни още няколко стъпки в този чисто имиджовия план, за който говорих и си мисля, че ако Доган този път познае, ние наесен ще бъдем готови за избори, но ще бъдем готови и напролет.
„Конгресът спа и ми гледа снимката", каза Бойко Борисов. Занимавахте се доста с ГЕРБ.
С ГЕРБ се занимавахме дотолкова, доколкото ГЕРБ се занимава с България и то доста неуспешно. И няма как да не се занимаваме, когато виждаме какво се случва с държавата и хората, които живеят тук. С Бойко Борисов нито искам сега да се занимавам, нито ми е интересно да се занимавам.
Той се възхити на начина, по който Станишев е победил апаратчик като Първанов. Опита се да вкара интрига, коментирайки мача в БСП.
Няма да го коментирам, да си гледа карнавалите в Габрово, да си ходи да си реже лентичките, да си проверява магистралите. Той нито има достатъчно познания да коментира БСП, нито пък може да го направи достатъчно сериозно.
Очаквате ли по-рязък ход от Първанов? Оттегли се, отдръпна кандидатурата си чисто формално. Ще се оттегли от активната политика в БСП или пък може да се допусне нещо встрани от партията да бъде формирано?
Не, доколкото го познавам той не е човек, който допуска такива хаотични действия. Надявам се, че ще можем да разчитаме на неговия интелектуален и организационен опит, а и на неговия авторитет в национален план.
Вие оптимист ли сте за представянето на левицата в следващия парламент? 40 депутати минимум неотдавна бяха казали и ваши колеги от левицата, поглеждайки критично към състоянието на БСП.
Не, това са абсурдни числа, този резултат не може да бъде повторен повече и съм убеден, че резултатът ще бъде поне двойно повече.
Ще следим събитията в БСП след преизбирането на Сергей Станишев и онова, което трябва да направи новото, почти старо май ръководство на левицата - националният съвет.
Националният съвет е променен, не е старият. Ако някой е очаквал, че на половината членове на Националния съвет ще им бъдат отрязани главите, то това няма как да се случи. А що се отнася до Изпълнителното бюро, то тепърва ще се формира.
