Председателят на парламентарната комисия по бюджет и финанси Румен Овчаров, гост на "Седмицата" на "Дарик" радио.
Имате ли коментар за отнетия лиценз от УЕФА на ЦСКА? Мои колеги ви цитират да сте казвал, че след партията и жена си обичате най-много ЦСКА. И във "В" група ли така ще обичате този отбор?
Не, това е един цитат от 1997-а година, когато в онази кампания, много такава, напрегната, аз бях водач на листата в 23-ти многомандатен избирателен район от името на БСП, и тогава един от въпросите, който ми беше задаван непрекъснато, беше няма
ли и вие да ни предадете като Александър Малинов, Александър Томов, Драгомир Драганов, които всичките са избирани в този 23-ти многомандатен избирателен район. И аз тогава им казах, че има три неща, от които не съм се отказал досега през живота си и нямам намерение да го правя - отбора, партията и жена си. Не съм го и направил.
Е като цесекар какво мислите, понеже споменахте и Александър Томов като предал партията?
Не, не, това беше мнението на избирателите от БСП. Сега, аз не искам да влизам в оценки кой кого е предавал. Не ми е приятно това, което се случва с ЦСКА, макар че напоследък съм се дистанцирал доста сериозно от активно участие в клубната дейност на отбора, но все пак това е някаква емоция, която ми е от детските години, и ми е мъчно за това, което се случва, но очевидно начинът, по който се развива българският футбол, логично води към подобни резултати.
Добре де, а няма ли България механизми, с които да се предпазва от такива добрини на добрия вълк Лупи, понеже същото се случва и с "Кремиковци", където той влезе в управлението му по време на вашето пък управление на промишлеността и енергетиката?
Не, той влезе в управлението в началото на 2007 година, ако не ме лъже паметта, или по-скоро в края на пролетта. Много е лесно сега да хвърлим всичката вина върху Александър Томов и да го изкараме него виновен за това, което се случва и с ЦСКА, и с "Кремиковци", може да му добавим и. . .
Започва да прави впечатление, че обаче наистина с каквото се хване, все се случва така, като с ЦСКА.
Можем да му добавим, нали, и политическото развитие на страна, но според мен не е сериозно. Причините са доста по-дълбоки и ако искаме наистина да ги видим по отношение на спорта, то трябва наистина да се тръгне към този въпрос - това ли е начинът, по който ще се развива българският футбол в присъединяването ни и в една нормална европейска държава. Ще го оставим ли подвластен на чисто комерсиални, понякога не достатъчно прозрачни схеми, наистина ли голяма част от българските футболни клубове трябва да да бъдат собственост на. . . ще го нарека така, на хора с не съвсем ясен и чист бизнес, не казвам всички. Според мен оттук трябва да се започне - кои са парите, които дирижират движението в българския футбол. Ако не си отговорим на тези въпроси, сигурно в близко бъдеще ще има и други подобни случаи.
Очаквате ли Европейският съюз да направи с България това, което УЕФА направи с ЦСКА?
Не. Не виждам причина за подобно нещо.
Тоест оптимист сте за предстоящия през юни доклад за България?
Е, аз съм винаги бил скептично настроен оптимист, да, докладът ще бъде тежък, ще има сериозни бележки, но докладът пък, от друга страна, ще трябва да даде и достатъчно ясни, така да се каже, насоки, в които ние да подобряваме работата си. Вижте, този наш манталитет, с които. . . и разбиране, че процесът на присъединяването ни завърши на 1 януари 2007 година, очевидно не е приемлив за Брюксел. И ако някой е имал такава
илюзия, тя очевидно е в по-голямата част от българските граждани, българския бизнес до голяма степен и българската администрация, ще трябва да се откажем от нея. Процесът на присъединяването ни започна на 1 януари 2007 година и чисто българското разбиране, че сега е дошъл моментът, както се казва, така, дай ми пари, не ми давай акъл, аз акъл си имам, е, този модел няма да сработи с Брюксел. Брюксел. . .
А как гледате на идеята на Соломон Паси не само те акъл на нас да дават, а и ние да започнем да пишем писма до Брюксел с идеи, например, да се унифицират различни политики или GSM-зарядните устройства.
Това, с GSM-зарядните устройства, разбира се, е един фундаментален проблем, който може би си струва да го инициираме като страна току-що присъединила се, но ми се. . . аз си мисля, че преди да започнем да даваме акъл, все пак трябва да осъзнаем къде точно сме влезнали. Да разберем какви са реалностите, какви са механизмите в това общество, от което се опитваме да станем част, и едва след това да започнем да даваме акъл за неговото подобряване.
Казахте, че според вас вестниците създават истерия с цените. Ако може да обясните какво точно наричате истерия в това вестниците да напишат, че парното поскъпва с 14 на сто, токът с 18, цените на влака с 9, с 25 на сто за година България е първа по увеличение на цените на храните в Европейския съюз, благодарение на решениетона управляващите да се увеличи акцизът предсрочно на договореното с Европейския съюз. . . Каква истерия има в това, това са фактите.
Не, не, г-н Вълчев, вижте сегаЕ Хайде да не бъркаме и да се откажем да го бъркаме, според мен и вие, и ние, политиците, защото го правим като че ли съвместно, да правим един миш-маш от едно политическо говорене с едно недостатъчно обосновано икономическо говорене и в крайна сметка с тези двете неща, и смесицата от тях да заместваме икономическите действия и последователната политика, която трябва да реализира една държава, едно правителство, за да постигне определени цели. Ние в България много лесно и много бързо, така, превключваме на говорене - дали икономическо, дали политическо, и чрез него забравяме реалното правене.
Хайде сега с вас да направим един експеримент, тъй като приказвате за вдигане на цени. Кажете ми, г-н Вълчев, откакто е това правителство на власт колко пъти са вдигнати цените на електроенергията?
2005-а. . . няма да броя, но поне два или три пъти.
Поне, но нито. . . само един-единствен път и знаете ли с колко процента?
Обикновено през юли ги повишавате.
Не, и знаете ли с колко процента?
В момента няма да импровизирам, вие. . .
6.5 процента. Така че, ето това е, което имам предвид. Ако прочетете вестниците, ако си направите един преглед на своето предаване за това колко пъти сте казали "шок", "удар с цените", "повишаване на цените". . . Ами вижте, когато едно нещо го каже десет пъти, аз вярвам, че новината не е. . . добрата новини не е новина, нали, никой не пише за влаковете, които пристигат навреме.
Ама то Евростат казва, че цените на храните в България поскъпват 25 на сто, а в Португалия с 3 на сто, е не е ли шок спрямо Португалия?
Спрете малко. Спрете малко, за да завърша, спрете се малко. Никой не пише за влаковете, които пристигат навреме, всички пишат за влаковете, които не пристигат навреме.
Има държави, в които не пишат на тази тема, защото винаги пристигат навреме влаковете.
Да, ама когато пишем непрекъснато за влакове, които не трябва да пристигнат, значи, те не са пристигнали, това ми е мисълта. Не можем да пишем непрекъснато през ден, че ще има удар с цените, такъв да няма, да не се случва. . .
Ама вие наистина смятате, че няма.
Ами аз ви казах, кажете ми колко пъти са повишени още веднъж цените на електроенергията откакто е правителството на власт.
От гледна точка на човека, който ще плаща с една пета повече за ток от 1 юли, това, че вие твърдите, че еди какво си било увеличението. . . от 1 юли увеличението е жестоко, от гледна точка на слушателя.
Сега, или не се разбираме, или си говорим на различни езици. Можем да продължим да говорим по този начин - да си приказваме за увеличения, които не се случват, да приказваме за увеличения, които още не са се случили. . .
Тоест вие имате надежда, че няма да бъде такова увеличението?
Не, аз не казвам нищо. Казвам само, че спекулациите с цени и изключителната власт, която имат медиите в България, нали, те вдигат правителства, те свалят правителства, те вдигат политици, те свалят политици, те вдигат цени, те свалят цени, в България играе изключително негативна роля. Ето сега ще ви дам още един пример. Защо например цените на хранителните продукти през миналото лято в България се увеличиха повече от. . . миналата година се повишиха повече от 12 процента?
Защо?
А в Румъния се повишиха само с около. . . наполовината на увеличението в България.
А в Португалия за цяла година с 3 процента, е, защо?
Хайде да оставим, Португалия е малко далеч, нали, но Румъния е до нас. Там имаше точно такива тежки наводнения, каквито имаше и в България. Гърция също е до нас, там имаше още по-големи пожари, отколкото имаше в България, нали си ги спомняме тези неща от миналата година.
Така, е защо, според вас?
Аз казах 12, не 20, 23 процента се увеличиха цените на хранителните стоки. . .
25 за година според Евростат, над 25.
25 до сегашния месец. Аз ги говоря за миналите, така че. . .Добре, дайте да си зададем въпроса коя е причината?
Коя е?
Едни и същи климатични условия, при едни и същи лоши резултати, от гледна точка на производството на хранителни стоки в тези три страни, в България увеличението е двойно по-високо, отколкото в държава като Румъния. Коя според вас е причината?
Коя?
Едната, едната от причините е точно тази. . . точно това помпане на инфлационни очаквания. Това е един от факторите, които действат върху увеличението на цените, и то е азбучна истина, която може много лесно да бъде проверена. Втората е, значи, много хора, така нареченият бизнес, използват тази истерия, прави картелни споразумения и увеличава цените значително повече. Едно от тези картелни споразумения миналата година беше открито, както ви е добре известно. Така че понякога медиите стават, как да кажа, лесна плячка за провеждане на политика, която води до много сериозни корпоративни интереси.
Вие имате различно обяснение за поскъпването от това, което даде през седмицата вашата партия в лицето на един от секретарите й, Антон Кутев. Той пък обясни повишението на цените с повишението на доходите на хората. И понеже толкова по-хубаво живеем хората, толкова по-скъпо им става.
Нито увеличението на доходите само по себе си е причина, нито факторите, за които аз говоря, са сами по себе си причина. Те са само част от цялата истина, говорили сме за тях. Ако трябва да анализираме целия проблем, той е доста по-широк. Тук са и външните фактори, увеличенията на енергийните цени, увеличението на хранителните продукти в целия свят, увеличението на доходите, което съвсем не е за пренебрегване.
Ама като кажете целия свят в БСП, в Португалия как пък 3 процента порастват за една година? И те храна като нашата ядат.
Сега, отново се сравняваме с държави, с които, за да го направим, трябва да имаме някаква база за сравнимост. Дали точноса тези условията, при какви условия сравняваме и какво точно сравняваме. . .
Ами Евростат не знам защо, ама им вярвам. . .
Ами и аз също им вярвам. . . .
че са ги сравнили честно.
Да, само че една държава като България, в която цените са били с 30 процента по-ниски от цените в ЕС, естествено, че ще трябва да върви в посока на тяхното увеличаване. Хубавото е, че доходите в България растат значително изпреварващо ръста на инфлацията.
Възможен упрек обаче към държавата е...
Трябва да имаме, разбира се, предвид и огромните чуждестранни инвестиции, които влизат в България. Предполагам, че тях не ги забравяте.
Защо съдейства или не се опитва да ограничи шока от повишението на цените на горивата в световен мащаб с малките механизми, с които разполага? Например с няколкото стотинки, които би се намалила цената на бензините и дизела, ако не се събира акцизът в размера, който е договорен за 2009-2010 година още през 2008. Сбъркаха ли българските управляващи, като натегнаха да въвеждат българите да плащат нещо, което сме се разбрали с Европа, че ще го плащаме след 2 години?
Е, 2009 е следващата.
Ами добре, но защо да плащаме през януари 2008 нещо, дето може да плащаме от януари 2009, при положение че, ако съдим по резултатите в бюджета, България няма такава нужда от тези пари, след като прави 3-милиарден излишък за 4 месеца?
Не, не, г-н Вълчев, нека не спекулираме с извадени от контекста числа. Излишъкът, първо, към 4-месечието не е 3 милиарда, а 2.7.
Две и седем.
Второ, ако погледнете точно приходите от акциз и приходите от ДДС, примерно по ДДС за цялата година са предвидени 8.2 милиарда, са събрани около 2.5 милиарда, т.е. около 30 процента за четирите месеца.
А от акциза?
И с акциза е точно практически същото положение, даже там е по-малко, 29.5 процента са събрани към четирите месеца. Т.е. илюзията, че, видите ли, ние събираме някакви огромни пари, непредвидени в бюджета, просто не е вярна.
2.7 милиарда не са предвидени.
Излишъкът идва не от огромния ръст на приходите, ръстът на приходите е многоблизък до планирания 27-процентов ръст на приходите в сравнение с миналата година, излишъкът идва от нереализираните разходи. Двадесет и осем. . . двадесет и седем и нещо процента са разходите в сравнение с годишната програма, докато приходите са в рамките на около 35 процента, т.е. малко над предвидените приходи. Разликата. . .
Как ще убедите тези, които ви слушат, че трябва да плащат през януари повече акциз, отколкото някой очаква изобщо в Европа от България да се плаща?
Вижте, този въпрос беше обсъждан тогава, когато се готвеше макрорамката на бюджета. Идеята за изтеглянето на акцизните ставки по-рано - и на горивата, и на алкохола. . .
Да не са в годината на изборите, казват от опозицията.
Не, нищо подобно. Идеята беше да се опитаме да влезем в еврозоната максимално бързо. За съжаление инфлацията си остана единственият параметър, който България трудно ще покрие, както тази, така и следващата година. Така че ще оставим идеята за
влизане в еврозоната за някакъв по-късен етап. Но нека не забравяме, че въпреки тези акцизи, цените на горивата. . . акцизите и цените на горивата в България все пак остават в долната част от цените в целия ЕС.
В "24 часа" обяснявате, че ДДС не може да се намали, защото няма да има откъде да се плащат пенсиите. Не е ли това сбъркан модел? Ако имаме проблем с пенсиите, ами да увеличим осигурителните вноски за пенсиите, а не пенсионерите да си плащат собствените пенсии с купуването на лекарства и храни, за които им стигат впрочем тези пенсии, чрез високия ДДС.
Не, тук са няколко въпроса, които ми задавате. Първо, илюзията, че като намалим ДДС-то с 2 процента, видите ли, ще се намалят цените. Не знам дали си спомняте, но в началото на тази година беше премахнат акцизът върху кафето, който беше 10 процента. Да сте забелязали цената на кафето да е по-ниска от началото на тази година, с 10 процента при това, не 2.
Ами сигурно кафеджиите ще обяснят, че пък не е поскъпнало.
Не, кафеджиите точно така ще ви обяснят, че те първо са продавали стока, която е била купена с предишните акцизи, после цената на борсовата стока кафе изведнъж някъде се е повишила, затова те нямало как да намалят цената. Аз искам да ви кажа, че 2 процента намаление на ДДС по никакъв начин няма да доведе до намаление на цените на стоките за потребление, пък и на всички стоки в България. Така че тази спекулация, колкото и да е атрактивна, тя е просто невярна. А вторият въпрос, за това защо не увеличаваме осигурителната тежест, държавата участва в изплащането на пенсиите чрез директна субсидия. .
Която смятате да се увеличава.
. . . това е сериозен въпрос. Това е наистина изключително сериозен въпрос и неслучайно след такава тежка дискусия в
Катарино беше прието решението за влизането на държавата с 12 процента в националната осигурителна система. Това обаче е опасна стъпка, защото тя може тотално да промени сега действащия солидарен осигурителен модел, в който работещите сега плащат за еди-какво си. И една стъпка, която след година може да се окаже трудно възвращаема обратно, защото държавата на практика влиза с почти 50 процента в плащанията, които се изплащат от НОИ. Така че въпросът ви е. . .
Няма ли вариант да се намали ДДС, например толкова, колкото е в Испания, на 16 процента, а да се увеличат осигуровките, и там, където са нужни парите, там да отидат?
Да, има вариант, може да се намали ДДС, само че ще трябва да увеличим корпоративния данък, да увеличим данък доход на физическите лица, да увеличим осигуровките, защото държавата трябва да покрива своите разходи.
Проф. Гарабед Минасян твърди в днешната "Политика", че всъщност вие водите такава данъчна политика, защото ви е най-лесно. Поддържането на високи косвени данъци за сметка на преките е удобно за бюрократите, казва той, тъй като косвените налози са по-лесно събираеми.
Сега, вижте, можем да си приказваме и да си даваме оценки. Проф. Минасян беше дълго време член на УС на БНБ, той контактуваше с някои други правителства доста по-близко, отколкото с нашето, но смея да твърдя, че няма правителство, което да предприе по-смела данъчна реформа, от това правителство. Можем да приказваме, че косвените данъци се събират много по-лесно от преките, въпросът е защо не ги намалиха те. Защо по времето и на СДС, и на НДСВ и ДОД на физически лица бяха над 20 процента, и корпоративният данък беше над 30 процента. Защо сега, когато се проведе една сериозна данъчна реформа, която очевидно стимулира бизнеса, ние започваме
да приказваме, че можело и нещо друго. Да, може, разбира се, има ред други модели, само че. . .
Ще намалите ли ДДС или няма да го намалите, след като ДДС. .
Само че искам да стане ясно, че данъчната система в България е такава, че България е страната с най-привлекателна данъчна среда от целия ЕС. Може би в някои от данъчните ставки някъде има по-ниски такива, но като цяло. . .
Но и с най-висок ДДС на Балканите от страните в ЕС.
Ето, аз ви казвам, може би ще можете да намерите и още някоятакава. . . число, с което ни е най-високо данъчното облагане, но като цяло данъчното облагане в България е най-стимулиращо развитието на бизнеса и то е абсолютно оправдано. Приходите - и по ДОД на физическите лица, и по корпоративния данък - значително надминават тези, които бяха преди тяхното намаляване.
Защо сте против диференцирани ставки за жизненоважни стоки?
Може да си задаваме безкрайно много въпроси, но все пак е добре да чуете и отговорите - и вие, и слушателите. Защото според мен е важна философията на данъчната политика, която водим, а не ваденето от контекста на една или друга данъчна ставка.
И защо например в туризма може да има друга ставка, а пък за хляба да не може да има друга ставка?
Г-н Вълчев, стана ли ясно, че България има най-стимулираща данъчна политика от гледна точка на изваждане на икономиката на светло и от гледна точка на стимулиране на бизнеса и на привличането на чуждестранни инвестиции. Имате ли съмнение в това?
Мен ми се ще да стане ясно на тези, дето слушат сега и които казват: е, много важно, че ще ми вдигнат с 18 процента тока, защото мен така ме стимулира общата среда в България, че ми е все тая.
Вижте, можем да си продължим с този начин на политическо говорене - да си вадим неща от контекста, да ги размахваме като байрак, без да виждаме цялата ситуация. Сега, ако искате от мен да ви извадя и аз някакво число и да ви казвам, добре, ама примерно тази заплата се е увеличила с 60 процента или тази пенсия се е увеличила със 70 процента, защото има такива, може би тогава ще постигнем някакъв паритет. Аз се опитвам да ви обясня философията на това, което прави правителството, и тази философия е резултатна, тя постига резултат. Правителството стимулира бизнеса, правителството стимулира чуждестранните инвестиции, те са рекордни. Между другото за последните 3 години са повече, от два пъти повече, отколкото за предните 15, тогава, когато се разпродаде българската икономика. Всичкото това води до възможност на държавата да решава вече ключови социални проблеми - и заплати, и пенсии. Цените за съжаление, особено на енергийните ресурси, не са нещо, което може да бъде управлявано от българската държава. Ако тя се опитва да го
прави, тя прави груба грешка. Груба грешка, защото ние не можем да манипулираме пазара на петролни продукти на борсата в Лондон или в Ню Йорк, няма как. Ние можем да запушим една дупка за няколко месеца, но тази дупка след няколко месеца ще бъде вече тройно по-голяма и тогава няма как да я запушим.
Защо обаче. . .
Ние можем да компенсираме социално слабите, които не могат
да плащат, можем да разширим обхвата на енергийните помощи, но това, което се случва на световните пазари, неминуемо ще оказва своето влияние и в България.
Никола Саркози обаче твърди друго. Той казва - Европа, европейските политици имаме начин да помогнем на народите си като свалим например значително ДДС върху горивата.
Добре. Хайде да видим кога ще го направи Никола Саркози. Аз съм готов веднага след като той го направи това да поемем подобна кампания и в България.
Тоест смятате, че е прав или иронизирате?
Не, не смятам, че е прав. Политиканстването, отново повтарям, по сериозни икономически въпроси се случва не само в България.
Добре, но все пак не отговорихте на въпроса - защо за хляба да няма ниско ДДС, а за ходене на хотел да има?
Ще ви кажа защо. Аз съм човекът, който е писал в управленските програми в продължение на последните осем години диференцирани ставки по ДДС за стоки от първа необходимост, за хляб, за кисело мляко. . .
Лекарства.
. . . за неща, за лекарства, за неща, с които би трябвало човекът да може да оцелее. Правителството от началото на мандата си възприе друга философия, може би под натиска на това, че коалиционни партньори са ни либерални формации. Няма да диференцираме ставките, а ще увеличаваме доходите, така че хората да излязат от тази ситуация да ги спасяваме с ниски ставки.
Но не сте докрай убедителни заради допуснато едно изключение и се пита, ако ще има едно изключение, що не е за хляба?
Ами, точно това е опасността. Значи, като направи второто, ще започнем да правим четвъртото, петото. . .
Като има първо, вече ще има второ.
А, ето затова, като кажем за хляба, ще трябва да кажем за киселото мляко, ще трябва да кажем за лекарствата. . .
Ами, казахте. . .
. . . ще трябва да кажем за вестниците и за печатните издания. Оттам ще трябва да решим защо "Труд" и "24 часа", а не "Чук-чук" там или не знам си кой си, и влизаме в една спирала, от която няма излизане.
Ще има ли актуализация на бюджета?
Не, актуализация на бюджета няма.
А не е ли редно при. . .
Няма да има.
. . . толкова много пари повече, които се оказва, че има?
Отново ви казвам - нека не бързаме с повечето пари.
А, смятате, че ще бъдат похарчени. Аз така ви разбирам.
Не, нека не бързаме с толкова многото пари. Бюджетът ще има излишък, това е сигурно. В средата на годината е предвидена оценка на изпълнението на бюджета. Аз се надявам, че тази година този излишък няма да бъде харчен в последните месеци, няколко дни на годината, а ще бъде харчен значително по по-подготвено, в един по-продължителен период от време, съгласувано с общините и, надявам се, доста по-ползотворно.
Министърът на земеделието Валери Цветанов предлага акцизът за горивата за рибарите да отпадне.
Всеки може да предлага каквото си поиска.
Как гледате на това?
Аз също мога да предложа много неща, за да се харесам на някого.
Не, то пък да се пита човек що пък само за рибарите.
Да, що пък само за рибари.
А за комбайнерите?
Между другото, за комбайнерите акцизът за горивата се връща, и за земеделските производители.
А, т.е. и на рибарите да стане като на тях.
Там вече това е направено с. . . от гледна точка на стимулиране на селскостопанското производство в България.
Ами то може да се мисли и за линейките да отпадне.
Може за много неща да се мисли. Въпросът е, че тези изключения много често се превръщат в правила, от които правила просто после няма връщане назад.
Да поговорим малко за БСП.
Ами, ние за какво ли не поговорихме, що да не поговорим. . .
Как гледате на тълкуванията на този политолог, който стана много популярен напоследък - Стефан Гамизов, че разделението не само в партията, но и в цялата държава е по линията Станишев - Първанов и според него Станишев е добрият?
Аз не знам той политолог ли е. Според мен. . .
А, експерт всъщност. И аз нямам . . .
Според мен май няма такова образование. Може би вие трябва да се поинтересувате какво точно му е образованието.
Не, не, експерт го представят, не знам какво му е образованието.
Не бих искал да коментирам.
Добре, хайде, даже да не коментираме тоя. Има ли разделение, според вас, във вашата партия и в държавата Станишев - Първанов?
Г-н Вълчев, аз имам една теза, която съм я казал много пъти, ще я повторя и сега, изпитът с власт е най-тежкото изпитание за всяка една политическа партия. БСП не го издържа този изпит на два пъти и не изкара мандатите си. Другите политически сили, две, които изкараха мандатите си - СДС и НДСВ - изкараха мандатите си, но пък се разпаднаха като политически партии. Тяхната криза и техните кризи започнаха в последните години от управлението. Спомнете си Иван Костов, разривът с Бакърджиев, Божков малко по-късно, Христо Бисеров, Йордан Цонев. Това стана последната година, година и половина. Същото се случи с НДСВ. Точно в този период - "Новото време", Кошлуков, Севлиевски. . .
Не се ли случва същото сега с БСП, първо вас ви свалиха...
Свалянето на Герджиков. . .
Сега Румен Петков.
Свалянето на Герджиков и т. н. На много хора като че ли им се иска БСП да бъде вкарана в същия сценарий. БСП да бъде вкарана в същия сценарий и то, тъй като очевидно не може да бъде намерена друга платформа, то това да стане на базата на личните разногласия, на личните битки, нали, Овчаров обиден, хваща тука софийската организация и тръгва срещу Сергей Станишев. Румен Петков разсърден. Организира някакви структури. Започва битка. Няма да се случи това, искам да ви го кажа и на вас. Сега, ще противопоставим Първанов на Станишев. Няма да се случи това. Този екип на БСП преживя доста тежки периоди в развитието на партията. Няма да допуснем сега, в този достатъчно сложен момент, да бъдем противопоставяни, да бъдем разделяни, тъй като това е опасно не само за БСП. В дадената ситуация това е опасно и за държавата.
Ако БСП е принципна партия, трябва да ви върне за министър. Те ви махнаха с обвинения, съмнения в корупция, които не бяха потвърдени в рамките на вече година.
Даже не съмнения, а приказвания. Нямаше нито едно съмнение.
Добре, ето сега не смятате ли, че Румен Овчаров трябва да си стане отново министър на икономиката и енергетиката?
Румен Овчаров не е роден министър. Ще си намеря и достатъчно работа и без да бъда министър, и ще бъда полезен и на партията си, и на държавата. Не се притеснявайте за мен.
Тоест според вас няма причина да бъдете върнат?
Причини може би има, но нямам желание.
Вие не искате.
Аз нямам желание. Дали някой друг иска, това вече не е мой въпрос.
А направиха ли ви все пак, имаше ли оферта такава?
Е, не, не говорим за такива неща.
Ще има ли предсрочни избори според вас?
Между другото това е изключително сериозен въпрос, който отново не бива да се задава от гледната точка на политическото говорене. В голяма част от европейските държави управляващата коалиция и управляващата партия. . .
Предизвиква предсрочни избори.
. . . има право да предизвика предсрочни избори.
Така направиха и в Македония. Груевски спечели от това.
Точно така, точно така.
Той сега има пълно мнозинство. . .
Ние в България обаче, за да направим това, трябва да минем през цялата процедура... вот на недоверие на правителство, възлагане на един мандат, възлагане на втори, възлагане на трети.
И ще вземе БНС да направи правителство.
Да, което ще доведе страната до абсурдна ситуация, до дестабилизиране на държавата.
Тоест вие сте за конституционна промяна.
Аз смятам, че е много по-разумно, ако правим подобно нещо, то да бъде в рамките на една конституционна промяна, която да дава подобна възможност, и да не се спекулира с това. Когато партията, която води, реши, че може да направи такива избори, тя да може. . . Ние сега между другото ще изпаднем в такава ситуация във връзка с европейските избори, когато ще се наложи в рамките на няколко месеца два пъти да избираме. Тъй като европейските избори ще трябва да бъдат в началото на юни, в началото на юни мандатът на НС няма да бъде изтекъл и ще трябва примерно парламентарните избори да ги направим месец. . . в началото на юли.
Е, не, не, ще ги слеете. Ще се намери. . .
Е, ще ги слеем, ама, за да ги слеем, трябва да минем през целия този цикъл, за който току-що ви говорих. Така че една конституционна промяна в тази посока е необходима, но тя не е в сферата на политическото говорене. Тя е в сферата на политическото действие.
Накрая да не забравя да ви питам за "Булгартабак". Явно, слухът, който пуснахме на 1 април, че вие поемате "Булгартабак холдинг", дава своя резултат, защото "Морган Стенли" купува тая седмица на борсата 8 процента от холдинга.
Ами, някой значи трябва да ни благодари, на вас и на мен.
Свърши ли вече сагата с "Булгартабак"?
Не, за съжаление, не, за съжаление сагата продължава.
. . . след като има пакет на борсата, купува се от "Морган Стенли".
Ама той, този пакет, този пакет си е там отдавна . . .
Той е малък.
. . . и той се прехвърля просто от един собственик на друг.
Двадесет и седем процента спад на приходите от продажби за първо тримесечие.
Ето това е резултатът от сагата, нали, 27 процента спад, намаляване на дела до 60 процента. Това са неща, които се случват за последната една година.
Някаква идея имате ли какво ще стане?
Идеята е проста и аз я казах още. . .
Или и вие като Лидия Шулева се отчаяхте?
Не, напротив, аз не съм от тези, които се отчайват. Идеята е проста и тя беше казана още миналата година - бърза приватизация през борсата, за да няма никакви съмнения, че се продава на този или на онзи заинтересован. За съжаление нещата отново се замотават. . .
Кой ги замота?
Някой, на който очевидно не му харесва процедурата на ясното и прозрачно. . .
Е кой някой, вие знаете ли го или е неведома сила?
Не, естествено, че е ведома и аз съм я казал, но сега няма да я повтарям.
Коя, да не би да ви е коалиционен партньор, та да не развалите достлука. . .
Как се сетихте, г-н Вълчев, просто съм изненадан.
Тоест продължава според вас съпротивата на ДПС срещу приватизацията чрез борсата?
Не мога да кажа дали продължава съпротивата, но самият процес на забавяне на приватизацията, особено на двете дружества, на Пловдив и на Стара Загора, които вече не виждам причина, поради която още ги държим и не ги продаваме, ме кара да мисля, че продължава някаква съпротива срещу този процес.
