Интервю с председателя на Българската академия на науките акад. Никола Съботинов в „Седмицата” на Дарик:
Председател на академията от март 2008 г. Преди това от 1996 г. заместник-председател. Иначе физик.
Физик.
Радиофизик, нали?
Радиофизик, в областта на квантовата физика, квантовата електроника, лазерни...
Цяла школа имате по лазери.
Лазери с метални пари е, знаете, лаборатория, така, със своите постижения в тази област е известна.
И не ви виждам в списъка на кандидатите отново за председател на академията. Три имена - на директорите на Института по физика на твърдото тяло Александър Петров, на Института по математика и информатика Стефан Додунеков и на Института по биофизика Андон Косев. Един от тримата ще стане председател. А вие защо няма да имате нов мандат?
Ами, съгласно Закона на БАН трябва да работим до 70-годишна възраст. И поради тази причина, аз вече съм...
Пенсионирате.
...навършил тези 70 години, предстои да бъда пенсиониран и...
Имаше много спорове по този закон всъщност сега, нали? Как се пенсионира... не че ви сравнявам с някое голямо име, но как ще пенсионираш Кюри примерно или... какво значи в науката пенсиониране?
Вижте, става дума за щатен служител. Служител на бюджет, на издръжка. В такъв смисъл хората, навършили, съгласно Закона на БАН, 65 години, учените, за професори и доценти, и 70 години за академици и член-кореспонденти трябва да напуснат щатните си...
Това редно ли е според вас? Не примерно си представям, хайде той е починал, ама Джон Атанасов, ако беше директор на Института по компютри на БАН и навърши 70 години, и ще се пенсионира.
Вижте, аз не мисля, че един учен, като стане на 65 години, той не е творческа личност. Напротив, той е вече натрупал голям опит, голям потенциал и ако е достатъчно жизнен, той може да бъде още изключително много полезен на науката. И при мен това беше един от големите ми проблеми, когато трябваше да правя реформи, свързани с преструктуриране на човешкия потенциал в академията. Наложи се по мое време да бъдат пенсионирани 600 професори и доценти от БАН. Трябваше да се разделим с много качествен човешки потенциал. Това за мен беше изключително тежко. Но в същото време от академията се изискваше, и то много твърдо, да се спази законът. Предишният председател акад. Юхновски беше заплашен от тогавашния министър Даниел Вълчев, че ще бъде съден, ако не бъде спазен законът. Тоест ние бяхме притиснати да изпълняваме закона, за да пенсионираме всички наши служители над 65-годишна възраст. Става дума за учените.
Това беше заради идеята, че трябва да дойдат младите. И дойдоха ли младите?
Така. Вижте, аз със скърцане на зъби, цялото ръководство на академията, управителният съвет поехме ангажимента да изпълним закона. Но веднага моята идея беше на тяхната места да започнем да назначаваме млади хора. Отначало се съмнявахме дали ще постъпят млади хора, защото знаете, че заплатите при нас са изключително ниски.
С колко постъпва един млад учен?
Един млад учен - към 350-400 лв., 420 лв. в зависимост от...
Завършил физика примерно и занимава се с лазери с метални пари...
Завършил физика... Например, да.
И ще вземе 350 лв.
Да. При това положение аз се съмнявах. Но за мое най-голямо, така, удовлетворение, радост, изненада само за два месеца постъпиха 150 души млади хора на част от освободените места от пенсионираните. Този процес щеше да стане на 100%, т.е. щяхме да изпълним нашето желание да подмладим значително научния персонал в академията, ако не бяха много сериозните финансови рестрикции срещу академията. Ако не ни беше намален бюджетът в началото с 10 милиона, после на два пъти с по 10%, беше невъзможно повече да продължим с този процес. Но целта ни беше на мястото на освободените бройки, така или иначе ние се лишавахме от този хора, да започнат да работят млади хора. Не можахме да го изпълним и така нещата не се изпълниха, както ние предполагахме. Но в същото време искам да ви кажа, че в академията работят вече доста млади хора. Само преди няколко дена аз връчих дипломите на завършили докторанти БАН. Над 50 човека. Всичките оптимистично настроени и с твърдото желание да останат и да продължат в академията.
В момента в академията са 6300 души, нали?
Да, в академията 6000...
От тях обаче учените били само 2900.
Около 3000-3050.
3000 на 300? На всеки учен върви един не учен?
Има малко... Вижте, това е техническият състав на академията. Инженерния помощен...
Така ли е в други научни институти по света?
Да, да, даже и повече, даже и повече. До 2% ... до 1 към 2 в полза на техническия персонал е, да кажем, в „Макс Планк” институтите в Германия, „Фраунхофер”. Вижте, това са ръцете на научния състав. Все едно в една болница да имаме само доктори без медицински сестри, без инженери, хора, които поддържат техниката. Това са изключително важна част от състава на академията. А има институти, като например Националният институт по метеорология и хидрология, там работят 700 души, над 700 души, от тях научния състав е близо 100, научноизследователският. Останалите са наблюдателите, в станции...
А тези, които отчитат апаратурата...
Тези, точно тези, които... те са си технически състав в повечето случаи. Така че това са хора, които изпълняват, голяма част, особено в приложната научноизследователска дейност. Това са механици, това са фрезисти, стругари в работилниците, които правят прототипите, създават условията за провеждане на експерименти. Това са екипажът на кораба, който имаме, изследователски. Това са хората, които поддържат големите телескопи, оптици, инженери, техници. Така че това...
Всъщност целият ви мандат, академик Съботинов, мина в това вие да доказвате, първо, че изобщо е необходимо да съществува БАН, в яростни сблъсъци с министъра на финансите най-вече Симеон Дянков. Второ, че трябва да работят толкова много хора в академията на науките, а според вас те не са толкова много. И трето, да искате пари.
Вижте, действително моят мандат не беше лек. Не затова, че аз съм бил председател. Почти всеки председател казва, че мандатът му е бил тежък, но всички хора в България са свидетели, че ние водихме една епична битка за запазване на БАН. БАН на практика се явява нашият национален научноизследователски център. В него работят не много учени, в него работят около 15% от общия брой учени в страната. 85% са в университетите и някои други, така, селскостопанска академия и някои други институции. Тези 15% са най-високоефективният български научен потенциал.
Е, това ви оспорват непрекъснато. Казват, покажете сега какво свършихте.
Е, значи... Не, не, не, вижте...
Нали, това е горе-долу репликата под различни благовидни...
Фактът, значи, фактът, че този потенциал произвежда 60% от научната продукция на България като цяло, около 70%, да кажем, за последните десет години от патентите на България като цяло, около 75% от международното научно сътрудничество на България, говори, че тук е концентриран действително този висококачествен потенциал. Аз ви го казвам, нали, ще кажете - той е председател, той има интерес да ги говори тези неща. Не случайно, като поех този пост, решихме в ръководството, и по моя идея, да организираме международна оценка на БАН. Не ние да кажем, че сме добри, силни учени, но аз реших, че е добре отстрани, и то не откъде да е - от Европа, европейски институции да организират оценка на нашата наука, да кажем, за последните пет години, за да видим какво действително е нивото на нашата наука. И това стана. Европейската научна фондация организира през цялата 2009 г. оценка на всички научни институти на БАН. Организираха се, това стана по холандска методика, организирани бяха 40 топ европейски учени от 17 европейски страни, проучиха нашите научни публикации, нашите патенти, нашите иновации, възможност... .младите хора, които работят в академията, бъдещето на академията институт по институт. За девет месеца те анализираха най-детайлно състоянието на нашата наука в академията. Това беше един рисков ход, защото в края на краищата, не беше ясен изводът какъв ще бъде. Ние трябваше да го сторим, за да преустановим всякакви нападки по отношение на това има ли качество нашата наука, на какво ниво е. Написаха пет големи тома, те ги има, част от тях, на страницата на БАН, и заключенията бяха: вие имате добра научна организация. Някои от вашите научни резултати са видими за световната наука. Това значи, че сме на световно ниво.
Дайте примери сега. Тези, които ни слушат, за да не им звучи абстрактно... Кое е на световно ниво?
На световно ниво... аз много примери мога да дам, защото... Но, да кажем, нашата теоретична физика е на световно ниво. Резултатите, които получават нашите физици теоретици, действително са ползвани и се използват в световната научна теоретична физика.
Веднага на този пример ще възразят - а нашата наука е неприложима.
Не, не.
Ние искаме, дай като тези в Силициевата долина - да направят една платка и от нея да тръгне нов компютър.
Да, ами, вие ме предизвиквате да ви дам най-лесния за мен пример, да ви дам пример от моята дейност, моята дейност.
Лазерните с метални пари.
Да, точно, в моята лаборатория е създаден уникален нов лазер. Приложен резултат. Към този лазер, той е внедрен в България, внедрен и на Запад.
Какво прави този лазер?
Този лазер се използва, има различни възможности за приложение в зависимост от неговата мощност, но едно от най-широките му приложения е в медицината, в дерматологията. Лекува петна по човешката кожа. И, да кажем, австралийска фирма купи лиценз, произвежда го. Сега, в момента, проявяват огромен интерес и той вече е, започна да се внедрява в Южна Корея. Там южнокорейска фирма. Ето ви резултати, които светът ползва и са излекували десетки хиляди хора от различни страни по света, използвайки този резултат. Ами, да говорим за електрохимичните източници на ток. Например резултати приложни - нови видове батерии, с огромни възможности за приложение. Доскоро ние имахме рекорд на Соленото езеро, по пробег на наш, на електромобил с наша батерия, създадена в нашия институт по електрохимични източници.
На кое Солено езеро?
В САЩ, Солт лейк сити. Така че ние имаме приложни резултати и те са значителни. След промените в областта на молекулярната биология, ами, цяла лаборатория се изнесе в САЩ. Това са все резултати.
Как се... имате предвид нашите учени...
Наши учени избягаха там. Пак се преместиха в САЩ и продължиха, в САЩ продължиха своите изследвания.
Добре, вие можете ли да направите, вие, този хай-тек парк, който президентът се готви да прави през конструкцията на проектна компания.
Сега, ние ще направим необходимото да помогнем в значителна степен за реализацията на този високотехнологичен парк. Защото, за да започне да работи един парк, той трябва да създаде условие за развитие на иновативни фирми в него, а за да се създадат такива условия, трябва качествен научен потенциал да помогне за това. По принцип ние започнахме да работим в тази насока със Столичната община още преди няколко години. Имаше няколко проекта, сега, в момента, продължават да се развиват. Така че нашата академия с нашите учени, които имат приложна насоченост на своята дейност, ще участват максимално в тази дейност, имаме договореност с общината, сега трябва да се установи мястото, което явно ще бъде на мястото на казармите на четвърти, пети километър в София, и оттук нататък ще започнем работа.
Това е, това е същият високотехнологичен парк, който, за който говори президентът, не е различен.
Точно, точно, това е.
Всъщност, този парк ще се прави от БАН и Столична община като научен потенциал.
Като, разбира се, и висши учебни заведения, разбира се, че ще се включат. Нужни са кадри, високотехнологични кадри, но БАН се предполага активно да участва в тази разработка.
Добре, ама то се очаква в такъв парк, примерно, някакъв много разбира от софтуер и да дойде да работи в парка на вашия 4-и километър. Ама, за да дойде там, той трябва да вземе конкурентна заплата на тази, която ще му дадат в Калифорния, нали?
Да. Вижте, това е много сериозен въпрос. По принцип в България...
Не мога да си обясня защо ще дойде някой от Калифорния в България, и то не е задължително да е българин.
Вижте, ако ние не решим въпроса със заплащането на труда на учените адекватно, ние няма да успеем да привлечем хора отвън да дойдат да помагат. В същото време ние трябва и да подобрим социалния статус на учените в България. Нашите учени се намират в едно изключително тежко мизерно състояние. Това са една от... едно съсловие, което е пренебрегнато и аз не знам дали това е умишлено или не, дали някой не изпълняваше някакви програми, но така или иначе е пренебрегнато по отношение на заплащането на труда. Това трябва рязко и много бързо да се промени, ако искаме да бъдем...
Добре, този учен с 350 лв., физик, една книга не може да си купи да прочете за нещо ново във физиката.
Вижте, той не може физически да оцелее, особено ако трябва да създава семейство, особено ако трябва... Той живее благодарение на помощта на своите близки, виждате...
Добре, как го виждате това с хай-тек парка тогава да стане?
Ами, виждам го, че... с това, че се надявам, че нещата ще се...
Тя, Америка, успява даже не защото американците са там, а че примерно корейци, и индийци, и българи отиват там, защото им е много изгодно да отидат там, получават страшни пари. Супер условия за живот.
Получават. В областта на науката, технологиите иновациите, специалистите в цял свят са много добре платени. Навремето бях се срещнал със специалисти, имаше една среща, международна, във Великобритания и участваха учени от различни страни. Там говори представител на Тайван - страна, която е широко известна със своите технологични паркове, развитие и ефективност от тяхната дейност, и му беше зададен въпросът: а вие имате ли изтичане на мозъци, все пак Тайван имате, създали сте и такива условия. А, при нас този въпрос изобщо не съществува. Защо? Ами, защото нашите заплати са един до един път и половина по-високи от тези в Съединените щати. Така че искам да ви кажа, за да работят успешно висококвалифицирани специалисти и да има резултат от тази дейност, трябва да се помисли за социалния статус на учените, които работят.
То как трябва да изглежда като технология? Значи един млад учен създава, ето като вас лазер, който лекува петна по кожата. Той се купува от различни организации, фирми по света, които започват да го използват. Този млад учен трябва да взима процент или да участва в печалбата от тази работа.
Сега, вижте, когато вече говорим за продукт, който излиза на пазара, разбира се, че част от средствата ще отиват за заплатите.
А така ли става в момента? Вие какво взимате от този лазер, който...
Сега, вижте, в такива случаи се взимат обикновено, ако се продаде лиценз навън, фирмата, която закупува този лиценз плаща роялти.
В случая плаща на БАН.
Плаща на БАН, да.
А вие нещо взехте ли?
Вижте, тъй като аз го реализирах това по социалистическо време...
Нищо не взехте.
...тогава държавата си взе всичко и...
Добре, а сега, ако го направи един млад човек в БАН. Не, оставете, ако го направи, вчера го е направил, ще вземе ли нещо този с 350 лв.?
Сега, редно е... Ами, трябва да вземе, трябва да вземе.
Трябва или ще вземе?
Ами, ще вземе. Той се е договорил. Той трябва да получи полагаемото си, полагаемото...
Каква е практиката? Имате ли...
...граждански... Не, за съжаление почти нямаме такива случаи.
Да вземе или да купи някой, защото дадохте примери, че се купуват лицензи...
Да вземе. Сега, така опираме до един много важен въпрос - с патентите, защитата на патентите. Един патент, за да може да вземе от него учен, трябва да бъде поддържан, трябва да бъде, така, и да се стигне до неговата реализация. За да се поддържа един патент, трябват много пари. Последните няколко години ние нямаме условия за поддържане на патентната дейност.
Сега малко да го обясните. Какво? Измисляш телефона и какво повече от това да го измислиш?
Измисляш телефона, това, което си измислил, трябва да го опишеш и да го защитиш като собственост на твоята идея.
Правиш го дотук и?
И оттук нататък тази идея трябва да се поддържа, трябва да се плаща, за да бъде защитена, за да няма никой друг правото да ти я открадне.
А имате предвид, че трябва да ходите да се борите по целия свят за различните...
Това е интелектуална собственост.
И това струва пари.
И това струва пари цялата тази...
Такси за съответните патентни ведомства...
Всичко това трябва... Трябва всичко...
...представителства, адвокати.
Да кажем, един европейски патент да се поддържа, е около 20-25 000 до 30 000 евро.
Годишно?
Това са много големи средства, като се очаква от него пък да се получат милиони.
И дори нямате пари да правите това, така ли?
И това нямаме пари да го правим.
Крадат ли ви?
И какво става? Значи, при нас има един интересен процес и аз съм го разказвал това и на специалисти от Световната банка, които проучваха тези дейности. Ами, много често учени, които имат добри идеи, след като не могат да ги реализират в България, да бъдат защитени, с идеята си заминават в чужбина.
Ами, да, за 300 лв. защо да ви да я даде на вас...
Така. Той отива, търси фирма, търси организация, институт, който се интересува от тази идея, сключва си договор, предлага идеята и, разбира се, печели от тази идея. Това е първият начин...
Т.е., горе-долу схемата при нас е: вие ги лъжете, че им плащате, младите учени, те ви лъжат, че работят за вас.
Сега, друг вариант. Когато види, че не може да получи помощ, за да си издържа идеята, да я защити идеята, много често учените я публикуват в научните си публикации. И тъй като тя винаги има един много интересен елемент, тя лесно се лапа от, така, добри световни списания. Идеята излиза на страниците на тези списания и тя става общодостъпна за цял свят, т.е. все едно като дим излиза през комина, без да е вече защитена, всеки може да я ползва, четейки научното съобщение, и така единственото, което печели ученият, е, че има повече бройки евентуално за процеса на неговото израстване в съответната организация. Това е загуба за държавата, загуба за нашата икономика.
Сега, покрай бурите и земетресенията БАН обикновено става актуален с двата си института - с този по метеорология, другият по сеизмология. От това, което гледахме по телевизиите от сеизмологичния институт, доста допотопно изглеждат уредите, с които се отчитат земетресенията. Аз мислех, че на някакви компютри ще излизат нещата.
Не, така е. Ние имаме дигитална регистрация на земетресенията, имаме съвременна апаратура. Тук аз искам да изкажа една благодарност на г-жа Фелиз Хюсменова 2003-2004 г., която...
Това да знаете колко рядко се случва - някой да благодари на някого, дето е бил някога на власт.
Защото по нейно време Комисията за бедствия, аварии и катастрофи, аз участвах в тази комисия...
Тя беше министърът, който отговаряше за това.
...реши се да се дадат средства на БАН да обнови апаратурата си в областта на регистрация на земетресения. И там за два вида техника, едната, която измерва движенията на земната кора и ускоренията в случай на трусове, апаратура за около 300 000 лева тогава беше, и за изграждане на система за дигитална регистрация на земетресенията. Успяхме общо за 700 000 лева да закупим апаратура, която днес цял народ следи как регистрира.
На нея чака.
На нея чака. Ние сме й благодарни, защото, ако погледнете снимките, които обикновено се изпращат и гледаме на екраните от Геофизическия институт, там има два вида техника. Едната е старата, която е на едни барабани, където се регистрира с писци...
Да, ами, аз тази гледах и ми се видя допотопна.
Така е, тя е стара, тя е надеждна, в известна степен точно, но тя е стара техника и точно тя е дублирана и подменена с...
А т.е. тя в момента дублира, и двете работят... ама за снимките по-стават барабаните...
И двете системи работят...
...ама за снимките по-стават барабаните...
...внушителни, просто големи и виждат там писеца. Но иначе всичко се регистрира от сензорите. Между другото трябва да ви кажа, че Геофизическия институт не е това, което виждате там, в центъра, в София, в района на институтите на БАН. Там е сградата на Геофизическия...
Администрацията.
...не администрацията, но там са учени, които обработват данните. Но в страната работят 17 обсерватории, сеизмични, разпространени на различни места, които засичат трусовете, виждат посоките, пеленговат София, цялата тая информация на секундата пристига в центъра в София. Значи трябва да функционират тия системи денонощно. Пристигат тук, веднага компютърът обработва, записва и казва къде и как се е случило събитието. Пеленгова се цялата тази информация...
Т.е. откъм техника за отчитане на земетресения България е добре.
Откъм техника засега нямаме проблеми. Може би след някоя и друга година ще почне да изоставаме, защото там има и други неща, които трябва да се...
Благодарение на по-предишното правителство.
Ами, благодарение на това, че се обърна внимание. Засега никакви възможности през последните 4-5 години не сме имали за усъвършенстване на техниката. Но тук имаме друг проблем, ако говорим специално за геофизиците. Той е почти за всички научни институти на академията - оплакват се, че нямаме постъпили нови млади хора, защото няма дисциплина, образователна, в тази насока. Не искат да...
А, даже не заради 350-те лева, ами няма кой да ги учи.
Не, няма кой да ги учи. Няма кой да ги учи и не искат да се учат в тази област.
А това образование кой го е давал преди?
Главно Софийският университет.
А сега го е махнал. Защо го е махнал?
Ами, защото няма мераклии да учат.
Няма мераклии, защото взимат 350 лева.
Ами, те като видят... младите са прагматични. Те се ориентират отдалеч, той ще завърши, иска да знае какво ще работи и какво ще получава. И в тази насока... а между другото, нашите области, особено в областта на физика, химия, математика, инженерни науки те са трудни области. Те искат...
Т.е. тези медийни звезди, които са в момента, българските сеизмолози, няма кой да дойде на тяхно място.
Точно, и се налага денонощно поради липса на хора, кадри, да се справяме...
Извънредни дежурства.
Значи, това е нещо, което е много важно. Ето тук става дума за образованието, ролята на образованието, начина. Затова трябва да се обръща сериозно внимание на образователния процес, на привличането на хората, начина да се направи атрактивно. Всичко това е една сериозна палитра от дейности, които трябва да бъдат реализирани...
Така не наливате ли в мелницата на тия, които казват - ами, то към университетите трябва да е науката?
Не, вижте, това са... Вижте, това беше една идея. Действително в някои страни, развити страни, имаме силно развита наука в университетите. Но това, че там трябва да се развива само науката, не е вярно. Например по всички данни и информации, световни, в Европейския съюз средно около 35% от учените работят в университети. Останалите 65% са в изследователски институти, фирмени, центрове, изследователски, научни центрове. Когато човек, една държава, когато иска да концентрира своите усилия в областта на наука, технологии и иновации, тя създава обикновено научноизследователски центрове. Така беше в периода след Втората световна война, когато бързо навлизаше ядрена енергетика, микроелектроника, компютърни технологии. По света се създаваха изследователски центрове с много институти, за да може усилията на учените да се концентрират върху изследователския процес. Да не си губят времето за преподавателска дейност, а да извършват само дейност, която води бързо до създаване на научен продукт за решаване на конкретни проблеми.
Според вас трябва ли да има отделна европрограма за наука и образование? Това го обсъждахме преди две седмици с министъра на образованието.
Ами, за България, вижте, задължително, задължително. Ние говорим, че България...
Много е интересно, имаме... за канализацията си, както се казва, имаме отделна програма, не че е лошо, за пречиствателни станции, за пътищата си имаме, а нямаме за образование и наука.
Вижте, задължително за наука поне трябва да има образование, трябва да има програма, за наука, това е и съветът на Световната банка. Световната банка в началото на годината публикува един материал, свързан с развитие на България и необходимостта от използване на науки, технологии, образование и т.н. Те казаха и едно от техните заключения беше: България задължително трябва да има оперативна програма за наука, технологии и иновации, задължително. Един от първите европейски приоритети, европейски, е този. Това е първи приоритет на Европа, а в нашите оперативни програми изобщо не се споменава думата наука. Е, това не може да стане. Това не трябва да стане, защото после се чудим защо по конкурентоспособност сме на последно място. Ами, за да създадеш конкурентоспособен продукт, трябва да използваш иновация, а за да използваш иновация, трябва да имаш нови знания. А за да имаш нови знания, трябва да имаш наука, която да ги създаде. А ние някъде по средата искаме да се включим и да имаме резултати. Е, няма да стане. И ако ние не направим това и не го помислим, България няма да има развитие, сериозно, защото ние няма да създаваме конкурентен продукт.
Вестник „Сега” се шегува тая седмица с едно ваше изследване, на икономическия ви институт - „Икономистите от БАН са оптимисти като Дянков”, по повод прогнозата им, която съвпадала с неговата, даже над неговата, за 1,3 ръст на икономиката. Оставете тая страна, ама с Дянков сдобрихте ли се?
Не, не. Ние чакаме от него един жест - поне да признае това, което правим. Ние сме единствената научна организация в България, която си направи международна оценка и показа, че има високо качество. Ние сме единствената, която в резултат на това започна реформи, и то направи реформи, открихме нашата научна политика към нуждите на българското общество. Т.е. ние се реформирахме, тежки реформи. Споменах ви в началото човешкия...
Съкратени 27 института, 1400 човека.
Кой направи такава реформа в България? Да чухте нещо от министъра на финансите - не, защо мълчи?
Не сте му простили, академик Съботинов? Какъв сте... вие влизате вече във възрастта на... прощавайте, на феодалните старци, както ви наричаше. Не сте му простили за тази реплика?
Ами, вижте, нашата наука не заслужава такава оценка. Цяла Европа ни дава висока оценка. Всички ни дават като от... институция с добра практика. Само преди месец-два тук се сключи договор с водещата японска научна организация, научен съвет на Япония. Тук беше президентът на тази организация, в България. Той е дясната ръка на японския премиер-министър. Той не дойде случайно тук. След като детайлно проучиха с кого ще подпишат сътрудничество, след като прочетоха международната оценка за България, решиха, че България може да бъде чудесен партньор на Япония и подписахме сътрудничество. Те високо оценяват нашите учени, които работят в Япония. Те високо оценяват научните резултати, които публикуват нашите учени. И затова това събитие се случи. Само преди два дена тук беше гостенин от Корея. Предстои сътрудничество с изследователски център, подобен на нашата академия. Това, не говоря за университети, с изследователски институти, Корейски институт за наука и технология се казва. Той е водещ институт, който в основата създаде бума на икономическото индустриално развитие на Корея. Предстои с този институт ние да организираме сътрудничество. Този представител на Корея посети четири наши института, като в началото да се запознае. Неговото мнение, след като ги посети, каза: Аз не очаквах, че в България има толкова силно и добре функционираща наука. Кой дава това заключение? Една от водещите страни, развиващи се в областта на науката, технологиите в света. И ние се радваме, че ще имаме възможност да сътрудничим в тази насока с тези силни организации като техни партньори.
Понеже вървим към края...
Е, защо край, дайте да увеличим малко времето. Какво да припираме.
Не, разбирам, че няма да каните... гледам, че сте отворили процедура за нови академици. Симеон Дянков, въпреки че е бил най-цитираният икономист, нали, в началото това пише в биографията му, няма да го каните за академик в БАН.
Е, не, не, ние не каним никого. Ние сме напълно отворени и достъпни за всеки, който желае и се чувства достатъчно силен да участва в тези конкурси. Така че...
49 номинирани за десет места.
За десет места за академици имаме 49 номинирани. За 20 места за член-кореспонденти имаме 82 номинирани.
Това става как - с гласуване на настоящите членове на общо събрание.
Не, тези номинации стават в резултат на номиниране от академици, номиниране от научни организации, институти...
Всеки може да номинира, свързан с науката. Така...
Да, да, след това вече има сериозен избор. Има експертни комисии, които правят предварителната оценка и подреждане на кандидатите по техните научни резултати. Техните приноси в областите, в които работят. След това вече всичко стига до академиците, които окончателно... редуцирания брой, да кажем, първите няколко класирани в съответната област, отиват в заседателна зала, академиците на базата на резултатите, на допълнително запознаване с тяхната дейност, събеседване помежду им решават кой да бъде избран за съответното направление за академик. Така че процесът е тежък...
И това ще стане ясно кога?
Това ще стане... очакваме ноември месец трябва да стане.
А няма да е сега на общото събрание, на което ще се избере новият председател?
Не, не, това са си два различни процеса.
Новият председател пак ще е от природните науки, а не от хуманитарните.
Ами, засега така се очертават. Това са кандидатите, може да...
Преди вас беше пак академик химик беше...
Академик Юхновски...
...да, химик беше, вие физик. И сега ще бъде или математик, или физик, или биофизик.
Биофизик, да. Това са...
Е, защо не пробиват хуманитарните?
Ами, общо взето, не желаят или не се явяват в конкурентна борба. Тук, вижте, тук също се номинират от съответните институти. Хората решават кой е най-добре да предложат за такъв, защото, общо взето... Вижте, в значимостта на природните науки в настоящия етап на развитие на страната, изобщо на икономиката, е голяма, тъй като много пряко участват икономическите проблеми. И затова академията и хората от академията решават да номинират хора, които имат, така, опит в тази насока. Добре е една институция да се ръководи от хора, които познават важни проблеми, които водят до икономическо развитие на страната.
Добре. С една дума - най-важното от тези пет години за БАН начело с председателя академик Никола Съботинов.
Ако аз трябва да дам оценка.
С какво ще останете в историята на БАН?
Вижте, случиха се много неща. Аз онзи ден правих отчет за моята дейност, първо, пред академиците, второ, пред общото събрание, всички директори и пак академици и член-кореспонденти. Но най-важното с едно изречение - че през този изключително сложен и тежък период успяхме да съхраним Българската академия на науките, да я запазим като национален научноизследователски център.
Казано по-силно: „Спасих БАН”.
Спасихме БАН, това е. С много действия различни, със страшна борба, със силна помощ отвсякъде, дори... от Европа, от света, от нашата съпротива, от академици, член-кореспонденти... Всички политически сили ни подкрепиха в крайна сметка, успяхме да ги обединим от националната кауза БАН, но в крайна сметка ние запазихме тази важна, много важна институция за България, за нейното настояще и бъдещо развитие.
