Трябва да има стимули за хората, които пестят водата, а който ползва повече за разкош, може да си позволи да плати повече, защото резерви за пестене на вода има. Това мнение изрази в предаването „Седмицатa” на Дарик министърът на околната среда и водите Нона Караджова в коментар на идеята за въвеждане на двустепенна система за плащане на водата, като първите кубици ще са на по-ниска цена, а при преминаване на даден праг, цената ще се повишава. Подобна идея се лансира от края на миналата година като възможност за опазване на природния ресурс. Необходимите инвестиции във водния сектор в зависимост от качеството на услугите, които трябва да получим, варират от между 12-13 млрд. до около 40 млрд. лв. Тези цифри са залегнали в изготвяната водна стратегия на страната до 2035 година. Предвижда се са следващия програмен период 2013-2020 година България да поиска 6 млрд. лв. от еврофондовете за водния сектор. Ето какво още каза за водната стратегия екоминистърът Нона Караджова:
Колко пари са нужни за инвестиции в българската ВиК мрежа, така че да не се губят 50-60% от водата? Въпросът е вие да потвърдите това ли са процентите.
Много, много пари са необходими. Изчисленията и анализите показаха, че в зависимост от качеството на услугите, които трябва да получим, варират между 12-13 милиарда до около 40 млрд. лева.
Според други статистики, за да се поддържа една система в добро състояние, трябва да се подменят два до три, даже 5%, в най-добрия случай, годишно, докато у нас са подменяли само 0,1 на сто от тръбите годишно.
Нека първо да направя едно уточнение за какво говорим и какви въпроси обхваща дългосрочната стратегия за развитие на водния сектор. Две основни нещ. Първото нещо е водите като природен ресурс - количество и качество, какви са те, имаме ли ги, нямаме ли, чисти ли са, не са ли чисти...
Което ще управлява вашето министерство.
И в момента е нашето министерство отговорно за това. И втората много голяма тема са съоръженията във водния сектор. Освен съоръженията по водоснабдяване, канализация, пречистване на питейни и отпадъчни води, ние интегрирано разглеждаме и другите съоръжения, така както с водата е свързана в природата, са свързани и тези съоръжения, а освен тези, които споменах, са и съоръженията за защита от наводнения, за отводняване, за напояване, съоръженията за хидроенергетика. Така че, темата е много по-голяма, много по-всеобхватна и много по-комплексна.
Значи сега да направим така - първо да говорим за ВиК, след това да отидем към язовирите, а накрая към пречиствателните станции.
Да, и за водите. Да кажа основните изводи с две думи, тъй като материалът е огромен. Наистина поставихме една много добра диагноза както за водите сега, така и прогнозата за след 35 години, така и на съоръженията в какво състояние са в момента и какво трябва да се случи, колко пари трябват за това, как ги управляваме, добре или зле. Да кажа, че сме родени в благословена държава, имаме най-важните природни ресурси, важни за една нация. Сред тях са водите. Анализите ни показаха, включително и прогнозите за потреблението на вода в бъдеще, както и съображенията за климатични промени, че независимо от това, че има такава тенденция световна за проблеми с водните ресурси, нашата страна е сравнително добре обезпечена с водни ресурси, подземни и повърхностни естествени води.
А става ли ясно кои райони на България са застрашени от безводие трайно?
Условно казано, застрашени. В дългосрочна перспектива може да възникнат проблеми в Източнобеломорския регион, по-скоро Черноморското крайбрежие най-вече. Но отново повтарям, и там наличните ресурси, като природен ресурс, са два пъти повече от това, което се прогнозира, че ще се потребява след 20 години.
Югоизточна България ли казвате, че е проблем?
Да, Югоизточна България.
Това къде е, Странджа-Сакар?
В районите Черноморието, Източнобеломорски... но отново повтарям, прогнозите са, че и там наличните ресурси са с 50-60% повече, отколкото са нуждите за населението, икономиката на страната. Това е добрата новина, лошата новина е, че се очаква в дългосрочен аспект, а ние вече сме свидетели на това, на екстремно сушеви сезони, тоест няколко месеца без валежи, или пък екстремно влажни сезони, тоест проливни дъждове, на каквито бяхме свидетели и през последното десетилетие. Втората лоша новина е, че съоръженията, които са изградени и за защита от наводнение, и за водоснабдяване, пречистване на питейни води, са доста амортизирани. Те са изградени основно преди 30-60 години и имат нужда от подмяна, а някъде въобще не са изградени. Доста наши градове, а и по-малки населени места, са без канализация, без пречистване на отпадъчните води, което пък води до влошаване на качество на нашите реки, което пък оттам води до влошаване и на качеството на водата, която вземаме от терасите на реките за пиене.
От стратегията излизат следните цифри - 85 трябвало да бъдат пречиствателните станции в градове с над 10 000 жители, България има 16 в добро състояние, 32 са за реконструкция, 33 още изобщо не съществуват. Между... 2 и 10 000 души... трябвали 273 пречиствателни станции, България имала 33.
Да, но имайте предвид, че в момента за част от тези бройки, които споменахте, вече се изпълняват значими проекти. Изключително добър тласък за ускоряване на процеса и започване на един мащабен процес на доизграждане или възстановяване на тази инфраструктура беше членството ни в Европейския съюз и огромните средства, които се отделят по тази линия, заедно с националното съфинансиране от държавния бюджет, приноса на общините. Така че, ако започнем устойчиво решаване и последователно на проблема по ред на приоритетите, ние ще се справим. Ако имаме ясен план кои са ни приоритетите, как да привлечем пари, как да инвестираме, решение на въпроса има. Аз съм убедена, че фактът, че започна дискусия около този важен стратегически документ за страната дава значимост на въпроса за водите и за съоръженията. Става въпрос за съоръжения не за днес или за утре, а за такива, които ще решат въпросите за 30-50 години напред. Мисля, че има консенсус по този въпрос и важна е устойчивостта във времето - независимо кое следващо правителство, по-следващо и така нататък ще дойде, ние ще доизградим и ще рехабилитираме тези съоръжения.
Сега, да се върнем на ВиК мрежата. Според стратегията на България са нужни минимум 13 млрд. лева, най-оптимистичният вариант е 43 млрд. лева, има и междинен вариант - 24 млрд. лева. Вие предвиждате за следващия период до 2020-а България да поиска 6 млрд. лева от Европейския съюз. Остават още 6-7 милиарда, които трябва да бъдат намерени също от някъде, за да стане минималният вариант, и логиката е, че водата трябва да стане по-скъпа, за да се платят тези 6-7 млрд. лева до 2020 г.
Никой не предвижда в този документ, който ще бъде и съпроводен след окончателното приемане, одобрение на стратегията, след обществените обсъждания, ще се изработи и план за действия в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен вариант с необходимите ресурси. Никой не е казал, че тези пари трябва да се изсипят в големия обем, за който споменахме, точно за следващите пет години. Важното е последователно да решим проблема. Това са нашите предложения. Като в тази цифричка, която споменахте, пет и половина, шест милиарда, това са предложения, при това...
За европейски пари.
Така, при това не говорим само за структурните фондове, а и за селската програма, възможности има много. Важното е да се обединим дали това е необходимо на България или не. Тъй като темата е много важна, тая стратегия освен от Министерски съвет ще бъде внесена в парламента, за да се получи и политически консенсус по тази исключително важна за страната инфраструктура и за следващите поколения.
Сега въпросът е обаче откъде да се намерят останалите пари.
След 2020 година.
Т.е. вашата идея е тия 13 млрд. лева да не се инвестират всичките минимум до 2020 година?
То не е и възможно, не е възможно това да се случи. Това все пак са огромни ресурси, това е и усвояване най-вече от общините, които също имат определен капацитет за поемане на такива големи проекти.
Беше поставен въпросът дали, ако вие успеете да издействате в европейските програми 6 милиарда лева да бъдат за ВиК, дали общините ще могат да ги усвоят.
Нека да уточня, не само за ВиК, говоря за водния сектор. Тук става въпрос...
И пречиствателните станции са вътре.
Да, и за системите за защита от наводнения става въпрос, там където приоритетно трябва да се изградят. За да си имаме важните приоритети, ние трябва да имаме много ясни, подробни планове. В момента какво прави Министерството на околната среда и водите по важната тема "Управление на риска от наводнения", така, както и другите страни го правят във връзка с една европейска директива. Обследваме територията на цялата страна, за да се види кои са най-рисковите зони за заливане при екстремни явления. След като бъде направена тая приоритизация, съответно ще се направят и приоритетните мерки. Там, където е най-висок рискът от такива явления, съответно ще се предложат техническите мерки. Нещо много важно, което също предлагаме, е много добро информационно обезпечаване на процеса във връзка със защита от наводненията. Какво имам предвид? Изграждане на една национална интегрирана система с информация, която да постъпва онлайн, т.е. не след един ден или със закъснение, а непрекъснато от язовирите, от института по метеорология и хидрология на БАН, включително с краткосрочните и дългосрочните прогнози. Когато това се събере...
Това е по така наречения регистър на язовирите, както го нарекоха в медиите, към Министерството на регионалното развитие?
Не, това е друго. Не, не, това е друго, все още говорим за водата. Т.е. във всеки един момент в един централен диспечерски пункт, да го наречем условно, да има информация какви са... каква е водата в язовирите, каква е прогнозата за следващите 3-4 дни за валежите, каква е снежната покривка, съответно какво количество вода преминава в реките, така че на най-ранен етап ние да имаме прогноза къде ще имаме висока вълна.
Това трябва да го поддържа вашето министерство?
Това е нашето предложение - да се изгради тая централна информационна система, тъй като в момента информацията постъпва частично под писмена форма или т.н. Тук трябва едно съвременно управление.
Отделно ще се води регистър на съоръженията, който ще е към Министерство на регионалното развитие.
Регистърът на съоръженията, тук става въпрос вече за съоръженията. В хода на анализите, а то за съжаление го показа и ситуацията, се оказа, че имаме съоръжения, първо, които не е ясно на кого са, в целия сектор говоря, второ, не е ясно кой е отговорен за тяхното поддържане. Трето, една координираност на всички тези подотрасли, да ги наречем, на съоръженията във водната инфраструктура. Затова предлагаме, мисля, че по това има консенсус, в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което отговаря и най-общо за инфраструктурата, в регионите на страната да се поддържа един централен регистър на съоръженията, което означава и за язовирите, и за водопроводите, и за дигите, и за хидроенергийните съоръжения. Съответно всяко съоръжение чия собственост е, коя институция отговаря, какво му е състоянието, кой му е операторът, отговорен за поддръжката и т.н. Така че мисля, че много важни решения дава документът, който предлагаме, в посока по-добро и по-ефективно управление. Защото освен многото пари, които трябват, това е важно, второто е, тия пари да се управляват добре и ефективно, и да се влагат в приоритетните области.
Другият спор е да се уедрят ли ВиК дружествата на териториален принцип или малки дружества да работят в отделните общини. Според стратегията сегашните 54 оператора трябва да станат 28. Срещу това от сдружението на общините възразяват, че така ще се получи жителите на една община да плащат водата на жителите на друга община, защото една община ще си е направила добре ВиК мрежата, ще е инвестирала в нея, няма да има загуби и цената ще е по-ниска. И тия жители, които са си избрали и добър кмет, който е свършил тая работа, обаче ще трябва да платят водата на тези от съседната община, в която се губи много в мрежата, кметът е бил нехаен и не е свършил работата.
Първо, по отношение какво е свършил или не е свършил кметът. Като се има предвид, че тук става въпрос за много дълготрайни, как да кажа, дълготраен процес, са много кметовете, които са наредени един след друг и които допринасят или не допринасят за
подобрение на системите. При всички... първо, може би притеснението на общините е дали те ще имат власт и участие в целия този процес. Системата е така предложена, и то не от сега, а от 2009 г. започна тая реформа, предишното правителство предложи създаване на асоциации на ВиК-тата, в които да се обединят общините за решаване на общи въпроси на тяхната територия. Освен това никой не е казал, че точно ВиК дружеството, което е примерно държавното или държавно-общинското, а не общинското, ще поеме водещата роля. Важното е да има ясни критерии кое от тия дружества е най-доброто и най-вече на всички тия общински, държавни, държавно-общински ВиК дружества, които са на една обособена територия, да се вземе най-доброто от тях като експертен потенциал, като техника, като машини, като информационни технологии.
Вашата идея е на окръжен принцип, на областен принцип да станат ВиК дружествата.
Да, това основно е предложение на колегите ни от МРРБ, които имат решаваща роля в стратегиите в политиката в тоя сектор. Най-важното е да се вземе най-доброто от всички, които са на място. Една друга идея, тъй като в момента някои ВиК са общински, други държавно-общински, трети са само държавни, може би най-доброто решение, тъй като има и държавна инфраструктура, има общинска на територията както водоснабдително до населените места, така и в рамките на населените места, да се направят във всички случаи държавно-общински ВиК дружества, за да имат всички глас при взимането в процеса на решенията.
Ще бъде ли въведен лимит от 3,5 куб.м вода на човек на месец по евтина тарифа за вода, а над тази вода, която, според обясненията, които дадохте преди 2 седмици по вестниците, е абсолютно достатъчна да си се къпеш всеки ден, да се миеш, да си изчистиш вкъщи, да пиеш вода, над 3,5 куб.м вода на месец да струва драстично, ако трябва, по-скъпо?
Първо да направя едно важно уточнение. С ваши колеги журналисти споменах цифрата например три и половина. Това, което обясних, е, че съм убедена, и това среща подкрепа между другото и на общественото обсъждане, че трябва да има стимули за пестеливите граждани.
Само да обясним какво е три и половина. Българинът ползвал, според статистики на Европейския съюз, 250 литра вода на ден. Това са 7500 литра на месец. Хиляда литра
е 1 кубик. Значи българинът ползва сега двойно повече от тези три и половина, за които говорите, или не е вярно?
Имайте предвид, че в тези 250 се включват и обществени сгради, заведения, болници, училища, детски градини и т.н. Това е...
Т.е. се дели на глава от населението потреблението...
Значи, що се отнася до отделните жители на домакинствата, обичайно цифрите варират между около 70 литра в някои райони до около 170-180 в черноморския регион или 200. Но смея да твърдя, че в черноморския регион тази цифра е висока, защото през летните месеци, тя е средногодишна, през летните месеци съответно има много туристи, така че това е обяснимо.
Т.е. вие казвате, че всъщност българинът тъй и тъй си ползва три и половина кубически метра.
Убедена съм, че трябват стимули за пестеливите, а който иска да ползва, така, за разкош повече вода, съответно може да си плати. И, значи, си позволява да си плати повече, защото резерви за пестене на вода има. Тези три и половина ги казах като пример, защото такава е цифричката в Израел например. Колко ще е, дали ще е три, три и половина или четири, е въпрос на разчети. Нека да не забравяме, че това е стратегически документ, който въвежда принципа съгласни ли сме да се въведе това или не.
Цената на водата да бъде на две степени.
Да, да не обяснявам технически как това ще се случи покрай една екотакса, която преди се формираше, и в момента, от 2000 г. досега, по друг начин. Предлагаме технически да се формира по друг начин, за да може реално да се въведе това разделение. Просто тази екотакса, която и сега ни влиза в цената на водата, тя ще бъде нещото, което ще е...
Тя ще е по-ниска до 3-4 кубика.
Например, да, между 3 и 4 примерно...
И ще е по-висока за над 4.
Точно така.
Т.е., понеже щях да ви питам със закон или как ще го направите?
Разбира се, със закон.
Цените ги предлагат ВиК дружествата...
Нека да обясня, че около постановките, които се обединим в тази стратегия, впоследствие всичко това ще бъде трансформирано в законодателна уредба.
Като говорим за вода, преди седмица "Труд" цитира анализ на вашето министерство, че от минералната вода, дадена на общините, само 0,15% от ресурса на 57 находища се използват, другата изтичала.
Това е другото ни безценно богатство, от което трябва да се възползваме по-добре. И поради тази причина голяма част от находищата, които малко се ползват, бяха предоставени на общините. Действително само три завършени процедури има от общините за предоставяне на този ресурс за развитие на местната икономика и за социални дейности. Но в допълнение към това 32 проекта, които не са приключили, са в ход и може би тази година ще бъдат приключени. Ще инициирам отново, може би юни или юли месец, отново среща с кметовете, за да се обменят информации за добри практики в общините. Важното е, че процесът започна и важното е, че върви във възходяща степен.
Другата тема от седмицата, тя не е само от тази седмица, са торбичките, найлоновите торбички. И идеята е, тя не е само идея вече, нали, от октомври по 35 стотинки да струва всяка найлонова торбичка. Защото какъв номер са направили? Вие сте казали, че определена тежест... или как се мерят найлоновите торбички...
На микрони, в дебелина...
...да, се облагат с такса... и веднага са започнали да правят найлоновите торбички с едно микронче повече.
Дълбоко в себе си бях убедена, че може би това ще е крайният резултат. Но все пак в духа на партньорство, диалог, какъвто е нашият маниер да работим с бизнеса, съответно още през 2010 г. започнахме диалог с асоциация "Полимери". Първоначалното ни предложение беше това, което предлагаме от октомври месец, независимо от дебелината, големината на торбичките, с които си носим продуктите, да бъде въведена еднаква такса, възходяща в годините, екотакса. Но асоциацията предложи да се даде отсрочка, една година, в която те ще се опитат да направят системи за връщане на торбички или пък за тяхното събиране и рециклиране. Тъй като това не се случи, ние минаваме към вариант "Б". Бяхме толерантни, изчакахме.
Т.е. екотакса няма върху тези дебели найлонови торби, които всъщност най-често се продават в големите супермаркети.
В момента няма, но ще има.
Но ще има от октомври.
Ще има.
Само че те какво възразяват, те казват, че като се засегнат дебелите торби от екопропилен, които според тях са за многократна употреба, даже по-многократна, отколкото са хартиените... и те казват - екопропиленът се преработва 30 пъти, а хартията три пъти, защо да оскъпяваме тези многократни екопропиленови торби?
Ще използвам... многократно екопропиленовата торба по същия начин. Искам да ви кажа, че това е един... по икономически начин екологично възпитание на хората. Иначе никой не се отказва и малко хора се замислят да се откажат от това удобство, за всяко пликче съответно... вместо да купуват по 20-30 на седмица, по-скоро им се раздават полубезплатно, да си вземе една торба за многократна употреба. Дали ще е...
Пазарска мрежа.
Може да е мрежичката от едно време, между другото все още виждам възрастни хора по пазарите с такива мрежички, или е от плат, или от какъвто и да е материал. Това по никакъв начин няма да намали социалния статус на хората, по никакъв начин няма да ги удари по джоба, просто е промяна в модела на поведението им. Така че, драги съграждани, ако вие се откажете от този неекологичен начин на пазаруване, догодина ще спестите около 300 лева, а по-догодина 400 лева от вашия...
Това го смятате на база 35 стотинки, така ли?
На база увеличаващата... следващата година - 45, а по-следващата - 55.
Триста лева, 35 стотинки... чакайте, че не съм добре с математиката... 3,50 за 10, 35 за 100. Т.е. вие твърдите, че българинът купува годишно около 1000 торбички?
Общо взето, ако се замислите, говоря на домакинство, средно домакинство, и ако се замислите, е точно така.
1000 торбички?
Да.
Но те ги използват много хора после да си хвърлят пък боклука в тях.
Така ще ги използват по същия начин, да си изхвърлят боклука, само че ще използват многократно тези торбички. На никой...
За да избягват да си мият кофите за...
...няма да се намали, отново повтарям, социалният статус. Това е нещо, което ще ни приучи да мислим за околната среда. Всеки от нас трябва да го прави.
Обаче има друг аспект - нелегално, пак според производителите на такива торбички, влизали всички торбички, които се продават под 15 стотинки. Да ви кажа, даже аз вчера си взимах нещо и ми дадоха такава торбичка за 5 или 10 стотинки. И те казват - как е влязла тази торбичка, ако таксата е толкова, колкото казвате вие, повече...
Зависи колко е била тази торбичка дебела. Ако е била до 15 микрона, значи нещо не е в ред. Ако е над 15 микрона, може и да е 0 стотинки.
Т.е. вие разчитате, че така ще пресечете и нелегалното...
Независимо дали има екотакса или не, въпросът за легален или нелегален... (не се разбира - бел.ред.)... си стои. Така че какъвто трябва да е контролът при въвеждането на екотаксата, такъв трябва да е и след това. Само дето този контрол ще стане по-лесен. Повтарям, целта не ни е да събираме пари, целта е да откажем хората или да ги наведем към по-добър начин на пазаруване.
Защо толкова много време отне започването на премахването на "Златна перла"?
Защото вероятно са били дълги, дълги, дълги съдебни процедури.
Две хиляди и шеста са първите истории, 2009 г., в началото на мандата ви, уж съдът приключва и казва, че трябва да се маха. И от 2009 г. се оказва три години, че почти трябват, за да се задейства това, което всъщност вашето министерство и предшественикът ви е казал...
Знаете, че системите системите на обжалване са дълги. Мисля, че миналата година, доколкото си спомням, влезе окончателно в сила съответното разпореждане или крайното решение на съда. Така че мисля, че сега пролетният сезон е подходящ. Зимата не е подходящо време за събаряне. Важното е, важното е не в акта на събарянето, разрушаването не е добро нещо, по-важното е обаче да не се стига до разрушаване. А няма да се стигне, когато се спазват законите и правилата. И това е, за да покажем на тези, които смятат, че ще останат безнаказани и че за тях може и да мине, да се знае, че това няма как да се случва, ако има последователност в тази политика.
Четох, че община Царево продължавала да има идея да направи промени в плановете, така че да може нещо да се строи там.
Общината може и да има такива намерения, само че съгласно действащия общ устройствен план съответно тя няма да прави това. И новият устройствен план все още не е одобрен, тъй като екологичната оценка на общия устройствен план не е направена както трябва, предвидени са неща, които не са в ред. Съответно тази екологична оценка, одобрена в началото на 2009 г., се оказа несъстоятелна. И сега ще започнем от А и Б. И новият устройствен план, който трябва да се изработи, по-скоро доработване на този, който е направен, съответно ще бъде подложен отново на екологична оценка и Висшият експертен екологичен съвет към Министерство на околната среда и водите ще се произнесе относно това на кои територии е допустимо или не да се строи. До момента това е невъзможно. И едва ли ще стане възможно. Друго решение от тази седмица във вашата сфера е отмяната на решението за изграждане на защитна мрежа по границата с Турция срещу навлизането на болни от шап животни, решение, което беше взето преди години, когато имаше такъв проблем, че такива животни влизат. По настояване, от една страна, на финансовия министър, че това ще струва много пари, от друга страна, ваше, така, както разбирам... Ние сигнализирахме, ние сигнализирахме за много сериозния проблем...
Че нямало да може да минават животните, защитени видове, свободно през границата.
Ние сигнализирахме за този проблем, а то се оказа, че има и други проблеми, по сигнал пък на областните управители, за собственост на терените...
Изкупуването на земите.
...отчуждителни процедури. Но аз сигнализирах за проблема, който, и то много сериозен, възниква при нас. Тъй като мрежата не върви, как да кажа, по самата граница, а минава през целия парк "Странджа", много зони "Натура" и най-вече много резервати, което едва ли би издържало на каквато и да е екологична оценка...
Доказваме, казва премиерът на заседанието, че сме най-екологично ориентираното правителство. Ще помислим, с отменянето на решение, и за популацията на кафявите костенурки, четири вида зайци, врабчета, птички и всички останали, които тази ограда би затруднила...
Като министър имам подкрепата и на правителството, и на премиера за много инициативи, свързани с околната среда. Знаете, че имаме вече мащабно строителство на пречиствателни станции за отпадъчни води, имам цялата подкрепа. Също така всички магистрали, които се строят в момента, минават на много тежки екологични оценки и се спазват правилата. Имам подкрепата, всички ТЕЦ-ове, които замърсяваха, ако трябва, да бъдат спрени, но да изградят своите пречистващи съоръжения. Знаете, че на доста места това се случи. В момента се изграждат в най-тежките ТЕЦ-ове сероочистващи съоръжения. И имам само подкрепата, а не съответно, как да кажа, противоречие. Разбрахме се и със синдикати, със собственици, че това не може да продължава, че хората, освен право на работа, имат право и на чист въздух.
Да останем още малко на темата за животните обаче. Сега, покрай историята с кучетата... тук, нали, да кажем, че вие поне за кучетата не отговаряте...
Не, категорично не.
И нямате там задължения.
Категорично не. Ние сме за дивата природа, флора и фауна.
Да, обаче въпросът може по-общо да бъде поставен за този спор, който се води в България от години - къде е границата на пречене на животните на хората? Много българи приемат с насмешка това да се правят огромни инвестиции, за да минели по тунелче група костенурки, които били много ценни. Както много българи са бесни от ходенето на кучетата по улиците с аргументите на природозащитниците, че, нали, трябва... те са живи твари и трябва свободно, полека, внимателно да се подхожда към тях.
Тези решения, свързани със съобразяване на важните инфраструктурни проекти и пътища, ако щете, и пречиствателни станции за отпадъчни води, които са също екологични съоръжения, но те също трябва да се съобразят с природата, не са някаква приумица. Това е в резултат на едни задълбочени оценки, които се правят на това какви са видовете, какви са хабитатите. Представете си Кресненското дефиле. Мисля, че много българи са минавали през това прекрасно място на България. За да се изгради магистрала по конвенционалния метод, т.е. ... за да си застане в дефилето, трябва да се затвори цялата река. И си представете това уникално кътче на България, което освен това има невероятни видове, които са на изчезване, световно застрашени, какво ще стане от него? Ако го унищожим, това ще е завинаги. Ако го запазим, ще дадем повече пари, то затова помагат и европейците, за да запазим тези места, ние ще запазим това за нашите деца така, както ние го виждаме, това Кресненско дефиле да го видят и нашите деца. Иначе ще бъде завинаги затрито. Ето заради това са тези инвестиции, защото ако ние не опазваме, толкова е свързана природата и всички процеси в нея, че ако това не го опазим, ние ще си отрежем клона, на който седим.
Друга тема, също актуална, от седмицата. Проблемите с делфините. Към вас ли е това, или е към рибарската агенция?
По-скоро към колегите по рибарство и аквакултури. Темата наистина е, как да кажа, актуална и наистина заслужава много да прикове общественото внимание. Все пак надявам се това да останат абсолютно изолирани случаи на недобросъвестно отношение. Ясно е и колко е трудно да се хване нарушителят в такъв случай, тъй като няма как всички да са едновременно, и инспектори, и други, по морето. Все пак се подобряват, доколкото ми е известно, при колегите от рибарство и аквакултури и техниката, с която разполагат, като катери и така нататък, и инспектори за контрол на рибарството, включително в морето...
Вие одобрявате ли да има зоополиция?
В случая прочетох, че става въпрос за справянето с кучетата.
Става за кучетата, да. То ако се направи зоополиция, може и за котките да е, и в един момент ще е за всички животни.
Дали се нарича зоополиция, или някакъв друг инструмент, чрез който ще има интервенция, намеса от страна на общината в решаване на този въпрос, на всички ни е ясно, че това трябва да се случи. Ясно е, че решение на въпроса има. Така, както в някои градове са си решили напълно проблема, поне такава ми е информацията, например за град Бургас, че там много рядко могат да се видят такива бездомни кучета в резултат на една последователна политика, явно може да стане и на други места. Важна е волята, важна е волята и важно е... Самите кучета не са виновни, ние сме виновни, хората, както тези, които имат домашни любимци и ги оставят на произвола, както тези, които се водят уж защитници на кучетата и ги вземат от приютите и ги пускат след това, така, разбира се, и съответно общинските власти, които може би могат по-добре да управляват процеса.
Внесохте ли предложение за промяна в Закона за административните нарушения и наказания, който хвърли, както го бяха превели простичко в пресата вашето предложение, фас на улицата, то може да е всякакъв боклук, да полага принудителен обществено полезен труд, да чисти?
Да, ние дадохме нашето предложение и писмено. И вече съм водила и разговор с министъра на правосъдието, която абсолютно подкрепя идеята. При това не става въпрос да влезе само по отношение на някои въпроси и нарушения, свързани с околната среда, а да влезе хоризонтално в новия закон, който ще урежда административните нарушения и наказания. Защо...
Освен глоба, наказанието да бъде труд.
Защо го казвам това нещо? Законът за административните нарушения и наказания, по реда на който всички контролни органи в България налагат глоби, трябва да бъде променен изцяло. Той е от 1966 г. Ще ви кажа какви видове наказания има в този закон. Единият е глоба...
Все не успявам да се сетя, няма ли труд там...
Няма. Второто нещо е временно лишаване от правото за упражняване на определена дейност, тоест примерно да се затвори някакъв цех или предприятие, което не спазва правилата и е опасно е за здравето или околната среда и така нататък. И третото, което съществува, е обществено порицание. Може би навремето това е имало значение, по времето... за предишните 40-50 години, по времето на социализма, това обществено порицание, но съм абсолютно убедена, че това в момента не може да бъде...
То трябва чрез медиите да става...
Вместо тази мярка, да бъде въведен обществено полезният труд като една възможност и алтернатива.
Тоест да останат глобата, временното лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност и вместо обществено порицание, обществено полезен труд.
Да.
Това като организация как - ще ги водят тези хора някак под строй ли, как става? Чисто организационно как ще изглежда? То ще трябва до всеки да се сложи един да се пази... защото те казват - ето, и глоби има, но да глобят за хвърлен фас има ли? Сигурно има такива случаи, ама толкова ще е рядко, че...
Може и да има. Значи, това са основно нарушения на общински наредби за ред и чистота. Основно за това става въпрос. Абсолютно съм сигурна, че общините могат да организират така, че в случаите на постановяване на такова наказание съответно да се организират места, където могат да се включат за почистване хора. Имаме бол такива места и в градовете, и извън градовете. И мисля, че една такава мярка ще е доста възпитателна, особено за младежите.
Така, а общественото порицание, което се изразява, по сегашния закон, в публично порицание на нарушителя пред трудовия колектив, където работи, или пред организацията, в която членува, ще отпадне?
Ами, аз такова не съм чула да се прилага, поне през последните 10-20 години. Така че това е архаично, остаряло. И освен това ние проведохме проучване чрез интернет страницата на нашето министерство и искам да ви кажа, че много широка подкрепа получава тази мярка.
Утре е Денят на Земята, Международният ден на Земята, най-големият нерелигиозен празник в света, който се отбелязва от над половин милиард души. България е от първите, които започват да го отбелязват като става международен ден през 90-та година. Тогавашният президент Жельо Желев лично се ангажира. Как сега ще отбележи България този ден?
Силно се надявам това да стане и национална, и световна религия - опазване на околната среда, като този ден като предназначение да привлече вниманието на световната общественост, на всички организации, отделни граждани под някаква форма да участват в този процес. Можем да успеем, ако всеки от нас допринесе с нещо. Дали това ще е примерно в утрешния ден, а и не само, да си изведем детето сред природата и да му обясним колко е важно да живеем в хармония с нея, или пък да си пометем тротоара, или да участваме в почистването на града, или пък да си загасим лампата, или да спрем кранчето на чешмата, докато си мием зъбите, това е все едно участие. Много хора подценяват своя малък принос. Представете си обаче, във всеки дом в България ако се загаси по една крушка, която ненужно свети, колко много става това. Важното е всички да участваме. Например вашата роля на медиите е огромна. Чрез вас може непрекъснато да се напомня на хората и това да стане, как да кажа, тяхна вътрешна потребност да го направят, а не като едно наказание, като да пазят... Примерно, ако аз имах медия или бях мениджър на медия, бих започнала така - добро утро, драги слушатели, тази сутрин с какво започна... какво ще направите в днешния ден, ще загасите лампата, ще спрете кранчето или ще пометете тротоара? Само тридесет секунди. Това е като екологичното възпитание на децата, които да възпитават и родителите си. Това става с постоянство. Много хора са склонни да го правят, просто забравят. Аз зная как приучих моето семейство да спира кранчето с водата, когато си мият зъбите.
Как?
Повтарям непрекъснато, докато накрая просто това стана навик. Така както ходя и гася лампите подир всички, вече го правят всички. И ако го правим всички с тази отговорност, и то при положение че това по никакъв начин не ни прави по-некомфортен живота, тогава ще имаме страхотен успех. Разбира се, че правителството трябва да направи много, общините много, но и всеки от нас може да направи нещо. Така че честит празник на всички утре, нека всички да бъдем по-отговорни към мястото, в което живеем.
