Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов в „Седмицата” на Дарик:
Открихте събора по овцевъдство в Търновско.
Да, открих събора, в момента съм тук - нещо изключително, над 20 000 човека са тук. Много голямо настроение, нещо, което сигурно трябваше да се случи преди години, случва се сега, дано да пребъде. Трябва тези традиции да ги съхраним. Така че аз предавам и дано да успея да предам чрез вашия ефир настроението на тези хиляди хора.
Сега, покрай Гергьовден традиционните въпроси с агнешкото са свързани с откъде са агнетата и колко струват. Да започнем първо с въпроса има ли български агнета. Преди Великден публикациите бяха, че ще се кара Великден със сръбски агнета. Сега публикациите са, че за Гергьовден ще са румънски агнетата, пробутвани за български. Кое е вярно и кое не?
Тези, които са го написали, не могат да различат агнешко от... да не казвам от какво. Значи, агнешкото и на Великден, и на Гергьовден е българско. Има достатъчно родно производство, експортът тази година почти липсва заради кризата в Гърция. Така че това, което се предлага на нашия пазар, почти на 100% е българско. Разбира се, има определен малък процент и внос, но вносът е на замразени, а не на живи животни, и то от Нова Зеландия и Австралия.
Агнешкото...
Като цяло над 90% животните и това, което се предлага по магазините, е българско. А по отношение на цените, аз ви казах и за Великден, този Великден бяха по-ниски, отколкото миналата година, а на Гергьовден са по-ниски, отколкото на Великден. Така че и тази прогноза се сбъдна, защото Гергьовден всъщност е последният възможен празник, на който българските животновъди, българските овцевъди могат да реализират своята продукция. И те този път заложиха на оборота, а не на принципа "ден година храни". Така че има достатъчно агнешко, цените са поносими. Ако някъде има спекула, тя не е при българските животновъди, а е някъде в магазините. Но аз мисля, че хората имат доста голям избор като потребители. Спекула едва ли би могла да просъществува.
Добре според "Труд" обаче българите предпочитали да взимат от Нова Зеландия и от Австралия агнешко, защото било по-евтино. Това вярно ли е?
Ами, относително по-евтино, знаете, че когато... обикновено вносът на агнешко от тези страни се прави от големите търговски вериги, то е дълбоко замразено. Поради това, че се договаря в този му вид, е възможно някъде да бъде по-евтино, но аз повтарям, че ако днес някой си вземе гергьовско агне, то ще е по-ниско като цена, отколкото са вносните, а и изключено е да сравнявам и като качества, вкусови, като каквото щете българското, прекрасно българско агнешко с внос от тези страни, които споменах.
Добре, защо изобщо се налага внос на агнешко в България?
Защото сме свободен пазар, защото...
Това не е заради това, че на българския пазар няма достатъчно собствено производство.
Не, напротив. Вижте, то е и вид конкуренция, ако щете. Големите търговски вериги, тъй като те са мултинационални компании, знаете, че те договарят вноса си не само за България като цяло, техните централи договарят внос и дистрибуцията е във всички страни, където има определени търговски вериги. Така че това не бива да ни изненадва. Аз мисля, че българите, тези, които са опитали вносното и преди това са консумирали само българско, винаги ще предпочетат българското, още повече че българското се търси и ето поредното доказателство. Аз се върнах преди дни от Саудитска Арабия, преди това бяхме в Катар, сега пристигна и вчера беше катарска делегация тук. Арабският свят търси българското, защото всяко второ агне на арабския пазар преди години, в годините назад, е било българско и това е запазена марка, най-вече като вкусови качества. Така че не е нужно да убеждавам, както се казва, на вкус и цвят приятели няма. Аз мисля, че хората избират правилното, а то е българското.
Добре, а защо тогава, по обратен начин да задам въпроса, защо българското агнешко, това се отнася и за други продукти, не пробива на, в тези мултинационални вериги? Цената ли е по-висока, количествата ли не стигат?
Като цяло начинът на договарянето с тези вериги е по-различен. Там се изискват определени обеми целогодишно. Сега, спецификата на производството на българското агнешко е, че то е сезонно. Разбира се, това е свързано и с породния състав, и с начина на отглеждане, ако щете, и със сезоните в България. Така че трудно биха пробили с обеми и, разбира се, с конкурентни цени, но аз мисля, че не е нужно да пробиват в тези мултинационални вериги. Нужно е да се върнем там, където бяхме, и там, където българското се цени, там, където икономическата, световната икономическа криза не се усеща. Това са арабските страни, това са пазарите на бившите съветски републики. Ако това успеем, ако успеем да върнем поне половината от поголовието, което имахме преди 1989 г., това ще бъде много голям успех. Това вече започва да се случва, увеличава се поголовието на овце в България, съответно агнетата. От 2009 г. овцете са обект на субсидия от националния бюджет. Тя се увеличава всяка година. Тази година им даваме, разбира се, много повече, отколкото миналата година. Само преди дни им обявихме, че специално на българските овцевъди ще дадем допълнително 5 млн. лв., за да ги компенсираме заради високите цени на горивата. А виждате, че като цяло това е за овцевъдството, но за целия сектор "Животновъдство" се заделят доста средства и мисля, че това е правилният път, защото тези пазари са ни осигурени, постоянно ни канят на тях и ние това, което трябва да направим, е да започнем да произвеждаме повече, иначе те са отворени за нас.
А какво договорихте в Саудитска Арабия?
В Саудитска Арабия, първо, получихме покана от страна на техния министър, на техните държавни ръководители за това, че българските стоки могат безпрепятствено да влязат на саудитския пазар. Нека да направя уточнението, че това е най-големият арабски пазар в сравнение с Катар, където също имаме покана. Катар са няколкостотин хиляди, докато в Саудитска Арабия става въпрос за десетки милиони потребители. Разбира се, то е свързано и с контакти между бизнеса. Направихме много добри контакти и помогнахме да се направят контакти, тъй като държавите са за това да съдействат. Стана добър контакт между големи производители в България на аграрна продукция, най-вече агнешко месо, пилешко месо, с техните саудитски контрагенти. Така че това е първа стъпка и ако тази стъпка или по тази пътека, която утъпкваме в момента, минат повече фирми, това ще е добре за нашия бранш. Но знаете ли, ето и днес тук говоря с хора, има много хора, които се занимават с този поминък, държавата създава условия днес. Дано обаче се върне прословутото българско трудолюбие, защото много рядко днес въпреки субсидиите, въпреки прекрасните условия, които имаме, се намират хора, които искат да гледат овце. Много трудно е да накараме нашите деца, вместо да отидат в университетите, по някакъв начин да се занимават с този вид бизнес, защото трябва първо да се пречупим и да разберем, че това си е бизнес, в това няма нищо срамно, още повече че това е конвертируемо. Това можем да изнесем веднага и всичко, което произведем, да бъде реализирано.
Кога се местите в Пловдив, г-н Найденов? Търсите ли вече квартира там, където да живеете със семейството си?
Ами, когато се създадат необходимите условия. Знаете, че министерството на земеделието ще се мести поетапно и ще се преместят първоначално определени модули.Разбира се, най-малкият проблем е това къде ще живее министърът. Това е свързано...
А смятате ли, че в марките на вашия мандат, тук до една година, цялото министерство ще се е изнесло в Пловдив?
Вижте, това не зависи от министъра на земеделието. Това е...
А смятате ли, че това е добра идея?
...комплексна задача, която стои пред... и си е поставило правителството. Има координация на междуминистерско ниво, свързано е с определена логистика, свързано е с назначаване и осигуряване на кадровия потенциал, свързано е с техническо обезпечаване. Тоест комплексно е и аз си мисля, че ако някой в еуфорията смята, че то ще стане с магическа пръчка, разбирайки, отново повтарям, еуфорията на тези, които ще бъдат домакини на тези агенции и министерства, но то ще стане, отново повтарям, каза го и премиерът много ясно, ще стане поетапно, без сътресения. Защото все пак става въпрос и за, така... амбицията ни да осигурим най-добрата и качествена услуга. Не е самоцел това да се премести определена структура или част от определено министерство някъде, а да сме сигурни, че това преместване ще доведе до повишаване на капацитета на съответната единица и най-вече по-добра услуга на гражданите.
Е, вие сигурен ли сте за вашето министерство, че цялото, ако се вдигне в Пловдив, ще се подобри?
Не, категорично няма цялото министерство. Това го обявихме и аз, и премиерът Борисов. Няма как да бъде преместен фонд "Земеделие", защото това е голяма структура, свързана с разплащането на милиарди годишно, съответните дирекции в министерството, които обезпечават неговата дейност. Няма как да бъде преместена примерно агенцията по храните, нейните лаборатории и съпътстващи звена са тук. Мястото обаче на дирекция "Животновъдство", дирекция "Растениевъдство", хората, които са ангажирани със съветите в земеделието, да, може да бъде в Пловдив. Все пак в Пловдив са съсредоточени, ако щете, и аграрни други институции, институти, част от селскостопанска академия, така че това ще бъде направено. И си мисля, че това разчупване, това да доведем там, където е необходимо, чиновниците по-близо до практиката, до хората, е добро. Както, разбира се, не мисля, че трябва да обясняваме много защо агенцията по рибарство трябва да отиде във Варна. Там са проблемите, там е този бизнес, така че...
Нямало да е във Варна, можело в Бургас да е, каза... Понеже преди вас говорих с министъра на финансите, той каза, че в Бургас може би ще се ходи, защото това повече риба имало.
Вижте, ако не успее Варна или областната администрация, общината, ако не успеят да осигурят подобаваща сграда и подобаваща инфраструктура, има, разбра се, конкурентно предложение от Бургас. Крайното решение, разбира се, ще го вземе Министерският съвет. Но Варна или Бургас, мястото на Агенцията по рибарство и аквакултури е на морето. Както, разбира се, имаме намерение да дислоцираме агенцията по лозата и виното в Плевен.
Сега той, Симеон Дянков, вие не сте можел да го слушате, защото сте на събора, обаче той каза, че цялото министерство ще се мести в Пловдив. Вие говорите за дирекции, цялото отива там.
Цялото министерство на този етап е невъзможно. Ние сме го обсъждали във формата премиерът, вицепремиерът. Така че той е казал крайната цел. Да, крайната цел, е, разбира се, да се премести цялото министерство, но това може да стане след години, в никакъв случай в рамките на този, може би и следващия мандат, защото преместването на структурна единица като фонд "Земеделие" с нейната европейска акредитация, с всички системи, които са необходими, за да обезпечат правилното изплащане и коректно изплащане на тези милиарди, би станало много трудно. Така че с тази уговорка останалата част от Министерството на земеделието много по-лесно и в по-спешен порядък може да бъде преместено.
